16425 | 24 окт. 2026 | 21:15

Вълната от недоволство включва и продължаващите от седмици протести на ученици и студенти. Те настояват за подобряване на условията в училищата, по-добра образователна среда и промени в системата за прием във висшите учебни заведения.

Над 400 000 души излязоха на протест в цяла Франция срещу недостатъчното финансиране на училищата и поскъпването на живота. По данни на френското вътрешно министерство участниците са били 410 000, докато синдикатът CGT оцени броя им на близо 800 000.

В Париж властите преброиха 110 000 демонстранти. Шествието започна мирно, но в края му, край Порт дьо Венсен, част от участниците започнаха да хвърлят предмети. Полицията използва сълзотворен газ и водни оръдия, за да разпръсне множеството.

Парижката прокуратура съобщи за 64 арестувани във връзка с демонстрацията, като 40 от тях са поставени под полицейска охрана. Сред задържаните са шестима непълнолетни. Според прокуратурата повечето случаи са свързани с предполагаемо притежание на оръжие или участие в група, подготвяща насилие и повреждане на имущество.

В Париж много магазини затвориха или укрепиха витрините си, а няколко големи културни институции, сред които Лувърът, музеят „Орсе“ и Парижката опера, преустановиха работа от съображения за сигурност. Повече от 20 метростанции също бяха затворени. Властите разположиха допълнителни полицейски сили, а по булевард „Шанз-Елизе“ патрулираха и военни от антитерористичното подразделение „Сентинел“.

Министърът на вътрешните работи Лоран Нунес предупреди, че полицията ще реагира незабавно при опити за нападения срещу магазини, обществени сгради и служители на реда. Според него съществуват призиви за провокации както от политически групи, така и от криминални среди.

Сблъсъци и в други градове

Сълзотворен газ е използван и в Лион, Клермон-Феран и Страсбург, а в Ница и Нант полицията е прибегнала до водни оръдия. В Марсилия са избухнали сблъсъци между силите на реда и няколко десетки души в края на шествието.

В Тулуза местните власти съобщиха за 26 500 участници. В Марсилия полицията оцени броя на демонстрантите на 17 000, докато CGT говори за 100 000. В Лион, Ница и Монпелие властите забраниха планираните протести. Синдикатите определиха забраните като посегателство срещу гарантираната от конституцията свобода на изразяване.

За охраната на демонстрациите са били мобилизирани до 70 000 служители на силите за сигурност, подкрепени от хеликоптери, бронирани автомобили и водни оръдия. Мерките бяха засилени след протестите от предходната седмица, които бяха белязани от грабежи, палежи и нападения срещу обществени сгради.

Недостигът в училищата прерасна в национално движение

Протестното движение започна миналия месец заради недостиг на персонал в гимназия югоизточно от Париж. Постепенно към учениците се присъединиха работници, които настояват за по-високи доходи и по-добри пенсии.

Френските държавни средни училища са загубили 15,4 милиона учебни часа през учебната 2024-2025 година заради незаместени отсъстващи учители. Това представлява 7,5% от планираното учебно време. Учениците искат още 250 000 места във висшето образование, промени в системата за прием „Паркурсюп“, повече преподаватели и ремонти в училищата и университетите.

„Младите хора, които протестират, не бяха чути, а като родител и учител заставам до тях“, заяви учителката Бенедикт Питион, която участва в шествието с дъщеря си.

По данни на френския вестник Le Monde през предходния уикенд в демонстрациите в цялата страна са участвали около 550 000 души според официалните данни на властите. За 24 октомври движението на „жълтите жилетки“ обяви стотици планирани прояви, включително демонстрации, блокади и акции на транспортни възли.

Основните искания са свързани с поскъпването на живота, покупателната способност на домакинствата, състоянието на образованието и недостига на средства за обществените услуги. В протестите участват синдикати, работници, ученици и студенти.

Лидерът на лявото движение „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон подкрепи демонстрантите, като заяви, че мобилизацията ще продължи, докато президентът Еманюел Макрон не отговори на социалните искания. Някои участници в шествията от своя страна критикуваха действията на властите и определиха мерките за сигурност като прекомерни.

Вълната от недоволство включва и продължаващите от седмици протести на ученици и студенти. Те настояват за подобряване на условията в училищата, по-добра образователна среда и промени в системата за прием във висшите учебни заведения.

Натискът върху правителството се засилва и заради разходите за живот. Енергийните цени във Франция са били с 21,3% по-високи през септември спрямо същия месец на предходната година, а инфлацията е достигнала 3,1%.

Президентът Еманюел Макрон се срещна с представители на гимназистите в петък. Те заявиха, че е обещал промени във висшето образование, но настояха протестите да продължат до приемането на конкретни мерки. Организатори от движението на жълтите жилетки вече призоваха за нов ден на демонстрации на 31 октомври.

Продължаващите протести поставят под натиск властта на Макрон в последните месеци от мандата му. Президентските избори във Франция са насрочени за май следващата година, а крайнодесният „Национален сбор“ вече използва недоволството, за да обвини правителството, че не успява да гарантира сигурността.

Министърът на вътрешните работи Лоран Нунес заяви, че държавата е длъжна да гарантира сигурността на политическите прояви независимо от партийната принадлежност на организаторите. В същото време властите предупредиха, че няма да допуснат насилие и опити за проваляне на конгреса.

Източници: pbs.org, apnews.com