14848 | 22 септ. 2015 | 15:11

„Скъпи избиратели, най-любезно ви каним да присъствате на дуел между Бойко Борисов и Трайчо Трайков. Събитието ще се проведе на 25 октомври, до края на изборния ден. Секундант: ЦИК.” Ваш: Реформаторски блок

„Скъпи избиратели,
най-любезно ви каним да присъствате на дуел между Бойко Борисов и Трайчо Трайков. Събитието ще се проведе на 25 октомври, до края на изборния ден. Секундант: ЦИК.”
Ваш: Реформаторски блок

И така, като провокативна покана за двубой, може да бъде разчетено предложението бившият икономически министър в първия кабинет на Борисов Трайчо Трайков да бъде водач на листата на РБ за общински съветници в София.

Номинацията е хвърляне на ръкавица, тъй като София е първата политическа любов на сегашния премиер, а Трайков по думите на Борисов е „най-голямата му кадрова грешка”. През 2005-а именно в столицата Борисов направи политическия си дебют, спечели на балотажа 68% от гласовете, през 2007-а стана кмет още на първия тур, а през 2009-а предаде щафетата на Йорданка Фандъкова след победа на парламентарните избори.

Безпартийният Трайков попадна в първото правителство на Борисов с тежка задача - да ръководи едновременно икономиката, енергетиката и туризма. В сферата на туризма се запомниха думите му, че било време България да спре да продава само „пясък, снежинки и чаршафи”, но при неговото министерстване това време така и не дойде.
За икономиката споделяше, че по-добре да е сива, отколкото никаква, и сивата сигурно пак си остана сива.

Виж, в енергетиката Трайков вложи много енергия. В мандата именно на този защитник на добива на шистов газ в България правителството подписа договор за проучвания с американска компания. По този повод Трайков каза: „Искам да успокоя всички знаменосци на съпротивата, че внимателно следим развитието на технологиите и си даваме ясна сметка, че добивът на шистов газ може да създаде риск, ако не се спазват правилата.” По обясними причини думите му не успокоиха никого и парламентът наложи мораториум върху шистовия газ – едно решение, което Трайков нарече „мафиотско убийство”.

С другите енергийни предизвикателства сюжетът беше по-заплетен. В него бяха замесени руски интереси, перипетиите около строежа на АЕЦ „Белене”, някакви комуникационни разминавания, отношения между членове на кабинета, по-точно между Трайков и вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков. Най-накрая на Борисов му омръзна неразборията и отсече: "Много държа на теб (на Трайков – б. а), сигурно ти е приятно с Бербатов да те сравняват, но това е колективен спорт и когато на човека под мен - вицепремиера Симеон Дянков, съм му възложил да планира, контролира и проведе двата преговора (има предвид с руската страна – б. а.), трябва да се съобразяваш с него”. Цитираното изявление беше жълт картон за министъра. Червеният дойде след злополучната правителствена визита в Катар, която се оказа неподготвена и се наложи Трайков да уплътни престоя си с приятен плаж. Така през март 2012-а той се раздели с министерския пост.

По-късно премиерът емоционално сподели: “Трайчо Трайков въобще не трябваше да го слагам на този пост. Идваха хора, казваха ми какви ли не работи за него, аз до края му имах доверие, но... и той показа, че не става. Трябваше много по-рано да го сменя. Това ми е голямата грешка”.

„Грешката” все пак продължи напред в политиката, но не в ГЕРБ, където така и не членуваше, а в реформаторските редици. Присъедини се към Гражданския съвет на РБ, а през октомври 2014-а бе част от преговорния екип на блока за съставяне на правителство.
Както е известно, те не тръгнаха никак добре, а Борисов в прав текст написа във фейсбук, че „изпращането на Трайков, който беше сменен от мен заради несправяне с работата и проблеми в енергетиката, си е видна провокация и опит да се торпилират преговорите от самото начало.” Реформаторите обаче играха хард.

Е, накрая имаше хепиенд, с други думи правителство бе излъчено, а с резултат от 8,9% на парламентарните избори реформаторите получиха седем министри. Седем! В комплект с десетки постове в изпълнителната власт и с позиции да диктуват условия на самия премиер.

И ето, няма и година по-късно на сцената - пак Трайков. Този път е водач на общинската листа на твърдите десни.

Не е трудно да се предвиди изходът от дуела на 25 октомври. И все пак защо Трайков?

Реформаторският блок посочи за кандидат-кмет дългогодишният кадър на ДСБ и общински съветник Вили Лилков. Редно бе човек на ДБГ да води листата. Например Прошко Прошков, общинар, бивш районен кмет на столичния кв. „Лозенец”, считан за софийския бастион на тъмносините. Прошков бе член на ДСБ, който премина към партията на Кунева. Предател? Но нали ДСБ и ДБГ си стиснаха ръцете за коалиция, нали са един съюз, нали управляват заедно.

Вместо Прошков, който остава втори в листата и името му сигурно ще привлече негови симпатизанти, начело е Трайков. Забележете - по предложение на ДСБ. Водачът на общинарската листа е отчетлив противник на Борисов, независимо дали е отстранен от правителството справедливо или не. Ако е махнат, без да е допуснал грешки, значи е жертва. Ако е сменен незаслужено, пак - лошо. Каквато и да е истината, Борисов и Трайков едва ли са си простили случилото се.

Освен провокация номинацията е знак. Знак към привържениците. Тя мобилизира ядрото на РБ, и най-вече това на ДСБ, подсказвайки разграничение от стила и управленската линия на ГЕРБ и на Борисов. Тогава защо ДСБ продължава да е част от управлението на ГЕРБ? Ето едно логично предположение: може би самото ДСБ се пропуква в отношението към Борисов и участието във властта. Може би има министри, които не споделят твърдия стил на Радан Кънев и вечните ултиматуми.

Номинацията на Трайков е и предчувствие. Предчувствие, че след местните избори конфигурацията в правителството може да е различна. Не само заради изявлението на Лютви Местан за „нова формула на властта”. А и заради несполучилите реформи, в името на които бе сглобено сегашното правителство.

Радан се готви да бъде опозиция?