Невиждани от години нива на разпространение на грип още през есенните месеци отчита Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). На този тревожен фон Министерството на здравеопазването допусна сериозен провал в превенцията срещу острото инфекциозно заболяване, което крие особено висок риск за възрастните хора, пациентите с хронични заболявания и малките деца.
Под ръководството на здравния министър Катя Ивкова ведомството на практика абдикира от един от основните си ангажименти - да осигури навременен и широк достъп на българските граждани до ваксини срещу сезонния грип.
Тревожните сигнали за предстоящата грипна вълна са налице още от началото на октомври. През последните четири-пет седмици Информационната система за събиране и анализиране на данни за заболяемостта от грип и остри респираторни заболявания (ОРЗ) регистрира между два и четири-пет случая на грип, предимно от тип А, но има и доказани инфекции от тип Б. Първите случаи са установени от Националната референтна лаборатория още в началото на октомври, което е нетипично рано за началото на грипния сезон у нас.
За сравнение, през предходни години първите случаи на грип обикновено се установяваха едва в средата или през втората половина на ноември. А през 2020, 2021 и 2022 г., когато населението масово боледуваше от коронавирус, разпространението на сезонния грип беше силно ограничено. Сега обаче картината е различна. Вирусът се появява по-рано, а лабораторните данни показват, че циркулацията му прогресивно расте.
Нарастващият брой на лабораторно потвърдените случаи още през есента е сигнал, че грипният сезон тази година може да бъде значително по-тежък. Очакванията на епидемиолози са страната да бъде изправена пред по-мащабна грипна епидемия, която не само ще започне по-рано, още преди Коледа и Нова година, но и ще продължи по-дълго, засягайки по-голяма част от населението. Това означава повече заболели, по-голям натиск върху личните лекари и болниците и повишен риск от тежки усложнения при най-уязвимите групи. Именно в подобна ситуация навременната ваксинация е от ключово значение.
Вместо да бъде подготвена за очакваното по-ранно разпространение на вируса, България се оказа с крайно ограничен достъп до най-надеждното средство за специфична профилактика срещу грипа.
Министерството на здравеопазването осигури ваксини единствено по националните програми за възрастни хора и за деца, но наличните количества и организацията на разпространението им се оказаха недостатъчни и хаотични.
За хората над 65-годишна възраст, включени в националната програма, ваксините достигнаха едва в края на октомври, със закъснение от близо месец спрямо обичайния период за имунизация.
Още по-показателна е ситуацията със свободната продажба в аптеките. Едва в края на тази и началото на следващата седмица в аптечната мрежа се очаква да бъдат налични около 70 000 дози ваксини срещу грип, които гражданите ще могат да закупят срещу около 15-16 евро бройката До края на месеца се очакват още приблизително 30 000 дози.
Така свободният достъп до ваксини тази година беше забавен с близо два месеца, а закъснението на практика компрометира възможността за навременна профилактика.
Според имунолози организмът се нуждае от две до три седмици след поставянето на ваксината, за да изгради оптимална имунна защита. Това означава, че хората, които тепърва ще успеят да се ваксинират, ще бъдат защитени едва в началото на декември при положение че грипният вирус вече циркулира и броят на заразените се увеличава.
През предходните години ваксините се появяваха в аптеките още в края на септември, а през октомври вече можеха да бъдат намерени сравнително лесно.
Тази есен обаче традиционният график беше нарушен. Вместо да предприеме навременни действия, да информира гражданите и да координира доставките, Министерството на здравеопазването демонстрира необяснима пасивност.
Още по-притеснително е, че вместо да даде ясни отговори за причините за забавянето и да поеме отговорност за организацията на процеса, ведомството започна да прехвърля вината към останалите участници на пазара.
Под ръководството на министър Катя Ивкова от здравното министерство първоначално обясняваха, че проблемът е свързан със забавяне на доставките на ваксини в цялото Северно полукълбо. Това обяснение обаче бе бързо изобличено като манипулация, след като в съседни на България държави - Гърция, Румъния и Турция, ваксини срещу грип вече бяха налични и свободно се продаваха в аптечните мрежи.
Така първоначалната версия на ведомството се оказа лъжа. Впоследствие отговорността беше прехвърлена към производителите, дистрибуторите и аптеките, сякаш държавата няма никакво отношение към здравето на населението, което е залегнало дори в конституцията.
Резултатът от това бездействие породи абсурдни ситуации.
Хиляди български семейства бяха принудени да търсят ваксини извън страната. Хора пътуваха до аптеките в Северна Гърция и крайдунавските градове в Румъния, други използваха служебни командировки или туристически пътувания до различни европейски държави и Турция, за да се снабдят с необходимите дози. Масово българи купуваха ваксини от гръцки фармацевти, които ги опаковаха в специални термоконтейнери с лед или използваха хладилни чанти, за да осигурят необходимите условия за съхранение и транспортиране на инжекционния разтвор до свои близки в България.
Случаят предизвика и политически реакции. Много хора насочиха критиките си към управляващите от „Прогресивна България“, като изразиха съмнения, че отношението към ваксинацията е повлияно и от нагласите сред част от електората на партията на Румен Радев, сред които има значително присъствие на антиваксъри и привърженици на конспиративни теории. В публичното пространство бяха припомнени и периодите на управление на служебни кабинети, назначени от Радев в качеството му на президент, когато в България бяха регистрирани рекордно високи нива на заболяемост от коронавирус, а ваксинационната кампания беше неглижирана.
Бившият здравен министър Стефан Константинов на няколко пъти коментира проблемас липсата на ваксини срещу грип в публикации в социалните мрежи, изразявайки недоволството си от бездействието на здравното ведомство.
Константинов дори благодари на гръцкото Министерство на здравеопазването за осигурените над 3,5 млн. дози ваксини срещу грип през настоящия сезон, които са се оказали от полза и за немалко български граждани, сред които е бил и той, както и членовете на неговото семейство.
Контрастът между двете държави е особено показателен. Докато в Гърция тази есен са били осигурени общо шест различни вида ваксини, в България за свободна продажба бяха предвидени едва два вида. Една инжекционна ваксина, която тепърва ще достигне до аптеките, и назална ваксина, предназначена само за определена възрастова група деца. Ограниченият избор и закъснението на доставките поставиха българските граждани в неравностойно положение спрямо хората в съседните държави.
Абдикирането на ръководството на Министерството на здравеопазването от превенцията на риска от грип има и своето институционално обяснение.
От месеци страната е без титуляр на поста главен държавен здравен инспектор - ключова фигура в системата за обществено здраве и противоепидемичен контрол. Дългогодишният титуляр доц. Ангел Кунчев подаде заявление за освобождаване на 26 август в знак на протест срещу политиката на новия здравен министър. Оставката на Кунчев дойде на фона на намеренията на министър Ивкова да преструктурира регионалните здравни инспекции, като обедини административни дейности и промени досегашния модел на управление. Самият Кунчев изрази несъгласие с подготвяната реформа и предупреди за рискове пред работата на структурите на държавния здравен контрол.
Съставът на политическото ръководство на МЗ също поставя въпроси за разпределението на експертната отговорност.
Единият заместник-министър - Галя Александрова, има професионален профил, свързан основно с публичните финанси, икономиката, европейските програми и управлението на проекти.
Другият - д-р Николай Вълов, е лекар с дългогодишна кариера във военно-медицинската система и опит в управлението на лечебни заведения, който на практика се е откъснал отдавна от пряката работа като лекар.
Възниква и логичният въпрос дали кадровата и структурната реорганизация в МЗ не е изместила от дневния ред най-важната задача на здравните власти - защитата на населението от реалните епидемични рискове.
Защото общественото здраве не може да бъде управлявано единствено чрез чиновнически експерименти, участия в корпоративни събития и демонстрация на достижения на козметичната медицина. То изисква планиране, експертиза, координация и практически опит на терен. Грипният сезон тази година тепърва ще показва колко скъпо може да струва отсъствието на подобна подготовка.
Тревожната тенденция се потвърждава и от последните лабораторни данни на Националния център по заразни и паразитни болести. За периода 9–15 ноември 2026 г. в НЦЗПБ са изследвани 48 проби за остри респираторни инфекции. В четири от тях е изолиран грипен вирус А/H1N1 (2009).
През първата седмица на ноември положителните проби за същия вирус са били пет. Още през октомври, освен случаи на грип А, у нас бяха потвърдени и положителни проби за грип Б.
Макар броят на лабораторно изследваните проби сам по себе си да не дава пълна картина за реалното разпространение на инфекцията, установяването на различни грипни щамове още през октомври и ноември е показателно за ранното начало на грипния сезон.
Така България посреща поредната грипна вълна с тревожен дефицит на ваксини, закъснели доставки и липса на убедителна реакция от страна на здравните власти.
https://grippe.gateway.bg/
20827 | 18 ноем. 2026 | 13:01




Мобилна верси
RSS
