13629 | 29 март 2015 | 13:56
Първо бе скръбта, после - шокът.
Това бяха естествените реакции, след като самолет на „Джърмануингс“ се разби във Френските Алпи. Скръб по загиналите, шок след разкритието, че вторият пилот умишлено е предизвикал катастрофата.
Накрая дойде и идеята за затягане на правилата. По-точно за въвеждането на едно правило, което би предотвратило в бъдеще повторение на случая „Лубиц“. То предвижда пилот да не остава сам в кабината, ако единият излезе от кокпита, до завръщането му място там трябва да заеме стюардеса. Любопитно е обаче, че до пресния инцидент с „Еърбъс А320“ нямаше да се стигне, ако след атентатите на 11 септември 2001 г. не беше въведена друга мярка за сигурност: бронирана врата на кокпита. Новата сега пак играе ролята на успокоително. Тя внушава: „Няма страшно, мислим за пътниците.“ И страховете се смаляват... Стресът, този разрушителен елемент за съвременния човек, май ще си остане същият.
***
Учудващо е колко много решения и предпазни мерки се предлагат и вземат под влияние на емоции в иначе уж рационалното време, в което сме попаднали. Десетки сюжети у нас могат да илюстрират тези думи.
Например предложенията за инкриминиране на нещо. След като боят над лекари бе инкриминиран, тоест всеки, който посегне над медицинско лице, е застрашен от наказание до 15 години затвор, нападенията не спряха. Даже министър Москов поиска специален режим за линейките в ромските гета. Емоционална реакция? Да, но го изстреля в класациите по популярност.
Друг пример: асансьорите. След трагичен случай бяха наредени масови проверки.
Но и сега потрепервам, когато асансьорът подозрително вземе да вибрира.
„Оранжев код!“ Чудесно е, че метеоролозите ни предупреждават всяка сутрин, но какво стана с почистването на речните корита и изчезването на горите? Само питам.
Да се преписва на изпит, е стара традиция. Сега щели да слагат камери. Във всяка класна стая и аудитория? Камери на пътя, камери край детските катерушки, кажете още къде да сложим, после ще мислим колко камери колко ще струват и дали ще си струват.
Епична битка пада с шофьорите. Но ето, научиха се например да слагат предпазни колани. Но за водачите на таксита не било задължително. За да можели да се отбраняват, ако ги нападнат. Понеже и такива случаи имаше.
А помните ли, че щяха да зашиват джобовете на катаджиите?
Реформаторите пък назначиха близки и роднини, преядоха с власт, сега щели да минават на диета. Със закон за следващите на власт, назначените остават. И така нататък.
А авиокомпанията „Луфтханза“ първоначално се колебаела да въведе мярката за двама в кокпита. Защо, не знам.
Мобилна верси
RSS
