21586 | 1 май 2015 | 13:45

Наричат ситуацията „новото нормално“, но това не е нормално

Какво представлява негативната доходност при покупка на държавни облигации? Представете си, че искате максимална сигурност за вашите пари. Нямате доверие на нито една банка и решите да се доверите на германското правителство. Искате да инвестирате вашите средства за двегодишен период. Обаждате се на вашия дилър и с учудване научавате, че за двегодишния период ще трябва да плащате по 0,20% годишно на германското правителство заради това, че сте му дали пари назаем. Звучи алогично, но това е реалността, в която ни потопиха централните банки.

Възможно ли е това да се случи и в България? Макар към настоящия момент да не изглежда обективно, предстоят събития от сходен характер и у нас. В момента българските държавни облигации с остатъчен период до една година носят доходност на притежателите си около 0,5% на годишна база. Банките са свръхликвидни и масово се оплакват, че липсват качествени проекти за финансиране. Непомръдващата инфлация в комбинация със страховитата ликвидност почти сигурно ще докара феномена на краткосрочните нулеви лихви и у нас. Няма да бъда учуден, ако в рамките на следващите два месеца станем свидетели на нулеви лихви и при българските държавни ценни книжа със срок до 1 година. Трябват ли им на банките ДЦК с нулеви лихви? Отговорът е - да. Първо, защото това са ликвидни финансови инструменти, които може да бъдат продадени без проблем всеки ден, което ги прави изключително привлекателни, и второ, те се използват като обезпечение, ако кредитните институции искат да привлекат ресурси от държавни предприятия и общини. В този смисъл „парадоксът на нулевите лихви“ чука и на българската врата.

Дания и Швейцария са държавите, в които банките „глобяват“ клиентите си с негативни лихви, ако последните разкриват срочни депозити съответно в швейцарски франкове и датски крони. Това означава, че ако имате един милион швейцарски франка, депозирани в швейцарска банка за една година, в края на периода те ще намалеят с близо 7500 франка. Преди няколко седмици алпийската държава продаде десетгодишни облигации с негативна доходност в размер на 0,055% на годишна база. Ако сте инвеститор, който е вложил пари във въпросната облигация, това е лихвата, която ще губите на годишна база от вашето вложение.

Истинска лудост, нали

В центъра на този финансов цирк е Европейската централна банка. Програмата Ӝ по изкупуване на държавни облигации, емитирани от страните членки на еврозоната, вече навърши един месец. Тази политика доведе до негативна доходност при инвестиция в държавни облигации на Белгия, Франция, Холандия, Швеция, Австрия, Дания, Германия и Испания. Даже и доходността на ирландските държавни облигации потегли по пътя на негативните лихви. Теорията казва, че лихвите при инвестиция във финансови инструменти с фиксирана доходност никога не може да бъде негативна. Ето че тя бе напълно опровергана. Европейските банки са притиснати до стената в търсене на доходност. Регулаторните органи категорично стоят зад решението си, че кредитните институции в бъдеще ще трябва да натрупват значителни капиталови буфери.

Спомнете си, че при проведения стрес тест на най-големите банки от еврозоната 25 не успяха да го преминаха успешно. Недостигът на капитал в „провалилите“ се институции възлиза на близо 25 млрд. евро. Само за пояснение - според текущата методология инвестициите на банките в държавни облигации се водят 100 процента безрискови. Кажете ми как може при негативни лихви по държавните облигации на това да му казват „безрискова инвестиция“?! Напротив, облигация с негативна доходност ти гарантира 100% загуба, ако я държиш до падежа. От друга страна, държавните облигации се използват от банките на еврозоната като обезпечение за рефинансиране от Европейската централна банка.

Истински омагьосан кръг

Според проучване на J.P. Morgan в момента над 220 млрд. евро, пласирани от кредитните институции като банкови резерви при ЕЦБ, носят негативна доходност. Според мнозина анализатори отрицателната доходност може и да расте, тъй като програмата на ЕЦБ по изкупуване на държавни облигации ще продължи поне до септември 2016 г. Колкото и странно да звучи, банките ще продължават да изкупуват ДЦК с негативна доходност. Много от инвеститорите вече преустановиха покупката на държавен дълг, тъй като определено го смятат за прекалено рискова инвестиция. Да не забравяме, че цената на държавните облигации пада (т.е доходността се качва), когато централните банки започват да повишават лихвените проценти, а до края на годината е твърде вероятно Федералният резерв на САЩ да повиши лихвените проценти за първи път от доста време насам. Това ще накара мнозина инвеститори да изтрезнеят от обзелата ги лудост да инвестират при отрицателна доходност и дай боже - да ги предпази от допускането на основна грешка, че инфлацията вечно ще бъде потисната. Цените на петрола започнаха плавно покачване, което няма как в един момент да не се отрази и при глобалните инфлационни процеси.

Финансовият ежедневник „Уолстрийт джърнъл“ преди седмица публикува материал, в който описва случай с испански кредитополучател в швейцарски франкове. Той бил шокиран, когато открил, че банката му плаща лихва върху изтегления от него ипотечен кредит. Това, разбира се, е техническа грешка, предизвикана от обвързването на кредита с основната лихва на централната банка на Швейцария. Банкерите не са коригирали адекватно софтуера си в съответствие с негативната основна лихва в Швейцария и парадоксът се е получил. Какво ще кажете - теглиш ипотечен кредит и банката ти плаща?

Определено може да се каже, че централните банки забъркаха уникална каша с негативните лихви. Световната финансова система изпада за първи път в такава ситуация. Да, и преди е имало негативни лихви в Япония, но това по-скоро се цитираше от специалистите като екзотично изключение. В момента това е масова практика и не е изключено и в България да настъпи такъв момент. В условия на нормален икономически растеж

такъв парадокс

е изключен

Безизходицата поради липсата на растеж притиска банките да инвестират в държавни облигации с негативна доходност. Точно това е една и от причините лихвата по депозитите да остане нулева поне в рамките на следващата година.

От надзорните институции описват ситуацията с термина „новото нормално“. Аз не виждам какво нормално има в това да дадеш на някого пари назаем и ти да му плащаш. По скоро става въпрос за масова лудост, обхванала финансовите пазари. Няма абсолютно никакво съмнение, че цената на държавния дълг е балонизирана. Рано или късно този балон ще се пръсне. Как ще бъде решена тогава поредната финансова криза? С печатането на нови пари ли? Докога ще продължи този омагьосан кръг? Нещо по-важно, данъкоплатците няма да спасяват повече банките, но бас държа, че точно те ще бъдат тези, които ще трябва да спасяват държавите. Все някой трябва да плати накрая, нали така?