15958 | 12 окт. 2016 | 15:18

Първият телевизионен дуел (Би Ти Ви, 11 октомври) между Красимир Каракачанов (Обединени патриоти) и Трайчо Трайков (РБ) бе остър и динамичен. Позициите се очертаха без прояви на лош вкус или компромати (заслуга има и „секундантът” Хекимян, който „стегна”

Извън основната интрига ГЕРБ-БСП се очерта твърд сблъсък между глобалисти и националисти. България сега води външна политика на фронтова държава. Могат ли „българските ястреби” да променят това без подкрепата на нашата диаспора на Запад?

Всички, които искаха не шапки, песни и балони, а дебат в кандидат-президентската кампания, би трябвало да са доволни. Първият телевизионен дуел (Би Ти Ви, 11 октомври) между Красимир Каракачанов (Обединени патриоти) и Трайчо Трайков (Реформаторски блок) бе остър и динамичен. Позициите се очертаха без прояви на лош вкус или заплашителни папки с компромати (заслуга има и „секундантът” Хекимян, който „стегна” дебата).
Стана ясно и друго: извън основната интрига ГЕРБ или БСП, Цачева или Радев, най-острият двубой на Избори 2016-а ще бъде между реформатори и патриоти, между Трайков и Каракачанов. Първият като носител на либералните ценности, които масовият мигрантски поток постави под съмнение в цяла Европа. Вторият като представител на политическата вълна за засилена роля на националните държави в рамките на ЕС.
Можем да обобщим и така: каквото и да ти говорят, става дума за глобалисти и националисти. За еднополюсен или многополюсен свят. За Европейски съединени щати или за съюз от национални държави (перефразирам популярната фраза „Каквото и да ги говорят, знай, че става дума за пари).

Между кандидатите, които излязоха на терена, се очертават любопитни двубои. Между Радев-Йотова и Каракачанов-Нотев за патриотичния и русофилския вот. Между Дончева-Спасов и Трайков-Събев за недоволните от съдебната система. Между БСП и АБВ за леви гласове. Между привържениците на по-силни президентски правомощия (АБВ и патриоти) срещу доволните от конституцията. Конфликтът между глобалисти и националисти обаче носи зарядът, който може да промени цяла Европа.

Поведението и залозите

И Трайков, и Каракачанов изглеждаха мобилизирани. Каракачанов атакува бронза и даже се прицелва в трудно постижимата цел да участва в балотаж. Социологическите проучвания му отреждат засега третото място. Според последните данни на „Медиана” лидерът на ВМРО е трети с 9,9%, след него се нареждат Ивайло Калфин и Татяна Дончева, шести е Трайков с 4,2%.
Тази шеста позиция в условията на изострена конкуренция амбицира реформаторския кандидат. Ако бъде запазена докрай, Блокът официално губи тежест в правителството. То е в странната позиция да си партнира с политически субект с двойна ориентация – хем е на власт, хем е опозиция, и определено има интерес да промени шизофренната ситуация. Лош резултат на реформаторите ще улесни ГЕРБ в търсенето на нови коалиционни партньори.
Президентските избори ще бъдат тест за марката Реформаторски блок. Ще видим ли реформаторите за последен път заедно на 6 ноември? Ще се разцепи ли проектът на проправителствена коалиция и на нова партия? Възможните отговори изострят поведението на бившия министър. В дуела с Каракачанов видяхме различен Трайков – по-малко експерт, повече политически нападател. Макар че е във възрастта на кандидат-президент, Трайков прилича на отличник от гимназията. Сега се опитва да разчупи утвърдения си имидж.
Лидерът на ВМРО бе в познато амплоа. Прям. Категоричен и в позиции, за които обществото ни бе облъчвано години наред с пропагандни тези. Най-яркият пример – ролята на Държавна сигурност. Сега, 27 години след промяната се видя, че без специални служби не можем да се справим успешно с нелегалната миграция, дори ако вдигнем пет огради. Не са достатъчни също Фронтекс и джипките от Германия. Наследниците на СДС дължат отговори за разграждането на специалните служби.

Опорните точки

Опорните точки на реформаторите ясно изпъкнаха. Те казват, всички кандидати са наши противници. Независимо от тази декларация обаче, най-острите им нападки не са срещу ГЕРБ, Цачева и Борисов, а срещу патриотите. Оттук и втората опорна точка: защо не позволихте на българите зад граница да гласуват? Трето: защо ПФ се коалирахте с „Атака”? Четвърто: нашият кандидат не е бил по никакъв начин съпричастен с Държавна сигурност. Пето: ограда с Турция имаме, кога ще има и ограда с мафията?
Патриотите залагат на няколко основни тези: нулева толерантност към нелегалните бежанци, лагери извън населените места и от затворен тип, ненамеса на Турция във вътрешните работи на страната. „Аз ще бъда български ястреб”, казва Каракачанов, с което препраща към поведението на Росен Плевнелиев, горещо одобрявано от Реформаторския блок. Ястреб, но не в услуга на чужди страни, на чужди интереси, подчертава Каракачанов и го доказва. На блицвъпроса на водещия - „САЩ или Русия“, Каракачанов отговаря - „България“, а Трайков - „САЩ“. Всъщност това е една от ярките разделителни линии в българското общество – България или Големия брат (нов или стар).

Конфликтните полета

Конфликтните точки между Трайков и Каракачанов бяха до голяма степен очаквани.
Разбира се, санкциите срещу Русия. За Каракачанов Европа е заложник на сблъсъка между Вашингтон и Москва, а почтеният български бизнес губи от наложените ограничения. За Трайков вината е на Кремъл и Путин.
Естествено, отношението към Турция. Трайков: тя е добър наш съсед. Каракачанов: тя се намесва във вътрешните ни работи и в делата на мюсюлманското вероизповедание.
То се знае – връзките с Брюксел, НАТО, САЩ. Според Трайков това са „нашите партньори”. Според Каракачанов – също, но не трябва сляпо да слушаме Големите братя.
Да не пропуснем и Държавна сигурност от репертоара на десницата. Тя вдъхновява и мобилизира твърдото антикомунистическо ядро, независимо че за широката публика шлагерът се изтърка.
И сега, внимание! Актуалният момент беше злополучният избор на генерален секретар на ООН. Отношението към тази уникална стъпка на България в погрешна посока е разделителната линия, около която обществените емоции кипват. Каракачанов категорично: издигането на Кристалина Георгиева беше грешка. Трайков: грешка беше, че в началото правителството се поддаде на натиска да номинира Бокова.
Обемът на позициите по тази тема налага да пропуснем подробен коментар. Но ще подчертаем важен щрих: тежестта на страната, чийто представител оглавява ООН, нараства значително в момент на криза, каквато е сегашната. Никой не си позволява да разиграва и унижава държава, която стои начело на ООН. Двегодишната задкулисна кампания на Георгиева и слабото ѝ представяне ликвидираха възможността да имаме авторитет на международната сцена в рисков за света момент. Защо?

Слабите места и тестът ООН

Именно унизителната за България ситуация около съревнованието за ООН и послушното следване на чужд дневен ред е едно от най-слабите места в кампанията на РБ. Антикомунистическият патос овехтя на фона на кризата в Европа, която има напълно различен произход – глобализирането на икономиката, диктатът на големите корпорации, обедняването на все по-широки социални слоеве, мигрантската вълна, която допълнително изостри противоречията и вдигна напрежението. Драмата около ООН разкри, че България няма своя позиция по нито един от съвременните въпроси, различна от тази на консервативните кръгове в Брюксел. Проблемът, другояче казано, е едностранната ни външна политика на фронтова държава. На сателит, податлив на натиск.
Друго слабо място на реформаторите са провалените енергийни проект. „Турски поток” няма да стане”, смята Трайков. А ако стане? Образованието и здравеопазването са част от националната сигурност, казва напълно основателно кандидатът на РБ. Кои са тогава реформите, които направиха неговите министри в укрепването на тази част от българската сигурност?
Впрочем и двамата кандидати имат едно общо слабо място: отправят силни критики, но не атакуват фронтално статуквото. Трайков е „спънат” от партиите, които активно участват във властта и които, след дълги разправии, го подкрепиха в битката за „Дондуков” 2. Каракачанов – от традиционно особеното мнение на Валери Симеонов, което задължително е в хармония с позицията на ГЕРБ. Включително за позора, наречен ООН.
По време на цялата кампания Каракачанов ще трябва да гаси и пожара около българите в чужбина. Ограничението за броя на секциите, което Патриотичният фронт наложи, лиши от възможност за гласуване активни българи в Европа и САЩ. Гласовете от Турция не обясняват убедително грешката. Въпросът, който търси отговор, е могат ли „българските ястреби” да променят външната ни политика на фронтова държава без подкрепата на нашата диаспора на Запад?