4891 | 24 март 2025 | 19:08

Председателят на СТДБ Красимир Премянов връчи от името на тракийци подписка с искане богослужението в българските храмове в гр. Одрин и Истанбул да се извършва на български език

Представители на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ), водени от председателя Красимир Премянов, проведоха среща с ръководството на Българската православна църква (БПЦ), съобщиха от СТДБ. В срещата участваха зам.-председателите на Централното ръководство на СТДБ Краснодар Беломорски и Михаел Вълов, членовете на Централното ръководство: главният секретар Стефан Начев, председателят на Тракийския научен институт (ТНИ) член кор. проф. Васил Проданов и член-кор. проф. Георги Михов, членовете на Върховния комитет: Дора Янкова и главният редактор на в. „Тракия“ д-р Ваня Иванова.

Срещата се състоя в сградата на Софийската света митрополия. От страна на БПЦ в нея участва Негово Светейшество Българският патриарх Даниил, Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Светия синод, д-р Александър Смочевски, съветник по каноничноправните въпроси на Българския патриарх.

Председателят на СТДБ представи поименно участниците в срещата от страна на Съюза, благодари за поканата и за поздравителния адрес до ТНИ по повод неговата 90-годишнина, запозна Негово Светейшество с историята на Тракийската организация и акцентира на ролята на Българската православна църква в тракийското движение. Той подчерта, че в ръководството на Тракийската организация винаги са участвали представители на БПЦ, и изрази своята убеденост, че най-старата неправителствена организация в лицето на СТДБ и занапред ще подкрепя единството и национално значимата роля на православната ни църква.

Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил благодари на тракийци за достойната им работа в името на съхранение на българщината, като подчерта необходимостта от засилена просветителска дейност сред младите за формирането на християнски ценности и добродетели, за предаване на младото поколение на традициите като част от националната идентичност.

Тракийци подариха на Негово Светейшество комплект от Енциклопедия „Тракия“, книгата на доц. В. Стоянова „Българите в Турция (1913-1945)“ и монографията на д-р Ваня Иванова „Съюзът на тракийските дружества в България в битка за паметта и търсене на историческа справедливост (1990-2024)“.

В края на срещата Кр. Премянов запозна Негово светейшество с хроничния проблем, свързан с недопускане на наши свещеници да служат на български език в храмовете в гр. Одрин и Истанбул. Поредният случай е от 16 март т.г., когато в българския храм „Св. Георги“ в гр. Одрин представителят на Адрианополския митрополит Амфилохий води литургията и чете Евангелието на гръцки език, прекъсван от недоволството на присъстващите миряни.

Председателят на СТДБ връчи от името на тракийци подписка с искане богослужението в българските храмове в гр. Одрин и Истанбул да се извършва на български език.

ПОДПИСКА

ДО
НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО
БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ ДАНИИЛ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД НА БПЦ

ОТНОСНО: Богослужение на български език в българските храмове в гр. Одрин и Истанбул

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

Ние, долуподписаните, настояваме богослужението в българските храмове в гр. Одрин и Истанбул да се извършва на български език пред българските миряни. Повод за настоящата подписка са воденето на служби и четенето на Евангелието на гръцки език в българските храмове на територията на Република Турция, което предизвиква разбираемо несъгласие сред българските православни, които посещават храмовете. В последно време зачестиха случаите, когато представители на Цариградската патриаршия посещават българските църкви в Одрин, за да служат на неразбираемия за сънародниците ни гръцки език. Това не е нито случайност, нито изолиран акт, а проява на неуважение към българите, изповядващи православната вяра.

На 16 март т.г. православни потомци на тракийските бежанци от Източна и Западна Тракия, дошли да почетат две години от кончината на отец Александър Чъкърък, остро реагираха на опита да им се наложи да слушат Евангелието на гръцки език от представителя на Адрианополския митрополит Амфилохий. Благодарение на бързата реакция на архимандрит Атанасий Евангелието бе четено на български език.

ОСНОВНИ АРГУМЕНТИ В ПОДРЕПА НА ИСКАНЕТО:

Да не допускаме отказ от миналото си.

България е страна с хилядолетна християнска традиция, а православната вяра е основополагаща част на българска национална идентичност и цивилизационна принадлежност. Богослужението на български език е едно от основните искания на радетелите за самостоятелна българска църква, а славянските първоучители, братята Кирил и Методий преди 13 века отхвърлиха триезичната догма и защитиха правото на всеки народ да се просвещава и да слуша християнска проповед на роден език. Да се откажем от извоюваното от нашите предци, означава да се откажем от миналото си.

Да не отблъскваме сънародниците ни в Турция и потомците на тракийските бежанци от православието и от Българската православна църква като стожер на българщината.

Практиката, която се опитват да наложат гръцките духовници в българските църкви в Турция, недопускането на български владици за богослужение, както и нескритите амбиции за фактическо налагане на неразбираемо богослужение в българските храмове в Одрин, (възстановени с финансовата подкрепа на българската държава и дарения от тракийци) обезсмислят борбите на българите за църковна независимост и могат да отблъснат сънародниците ни в Турция от Българската православна църква. Тези амбиции за фактическо налагане на богослужение на гръцки език в българските храмове в Одрин, се засилиха след смъртта на отец Чъкърък, който работеше неуморно за защита на българщината, за опазване на християнската вяра и традиции и за приятелството с балканските народи. В стремежа да не отблъснем нашите сънародници от вярата, не бива да създаваме предпоставки за конфронтационни настроения с Вселенската Патриаршия и гръцките православни братя.

Да защитим българщината и да съхраним българското културно-историческо наследство в Източна (Одринска) Тракия.

Вярата в Бог е опазила народа ни през вековете. Тя е тази, която ще съхрани неговата идентичност и културно-историческото ни наследство и в бъдеще. За тази цел, посещаващите храмовете трябва да се чувстват участници в богослужението, което няма как да се получи, ако то се извършва на неразбираем език. Богослужението на български език в храмовете в Източна (Одринска) Тракия ще привлече повече млади хора и ще съдейства за съхранение на националната и цивилизационната им принадлежност.

ПРИЗОВАВАМЕ БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА:

• Да намери подходяща форма, характерна за църковно общуване, в която да се постави въпросът за българските храмове, които съгласно законите на Република Турция принадлежат на Фондацията на православните църкви на Българската екзархия в Истанбул.

• Да направи необходимото службите в българските храмове на територията на Република Турция да се водят на български език или да се служи на два езика при съвместно богослужение, съгласувано между двете църкви.

• Да се назначи български свещеник на мястото на починалия през 2023 г. отец Александър Чъкърък, защото българските църкви и българската общност в Одрин се нуждаят от достоен клирик, който да се грижи за техните духовни потребности и да отстоява българските национални интереси.

Нека не забравяме, че историята за българските православни християни е изстрадана. Тя непрекъснато напомня своите послания, свързани с вековната борба за достойнство и самостоятелност, които трябва да се отстояват и днес.