30587 | 31 юли 2017 | 17:45
Преди броени дни дойде новината за рокадата на турския посланик в София. Сюлейман Гьокче ще трябва да смени България с Гватемала, а на негово място идва Хасан Усулой - доктор по международна политика от Анкара и магистратура в Лондон (London School of Economics). В момента е Генерал директор по многостранните политически въпроси с профил защита на човешките права и национална сигурност в турското МВнР. Преди това е бил посланик в Нигер, (открил е посолството там), представител в Съвета на Европа в Страсбург, има назначения на ключово място като Иран и Швейцария. Преподава в турски университети. Има няколко научни статии и книга с показателното заглавие: „Една политика, много идентичности: последователност на турската външна политика със специален акцент върху сигурността в света след Студената война“ (2007). Писал е за геополитиката в Черноморския регион. Говори много добър английски и френски език, ползва немски и норвежки. Женен с едно дете. Проблемът за България може да дойде от факта, че е специалист по „правата на човека“, борба с расовата дискриминация и етнически въпроси. В този смисъл Усулой може да се окаже по-опасен за България от своя предшественик.
За коментар потърсихме Петър Воденски, бивш посланик на България в Турция (1991-1992) – за рокадата, очакванията, политиката на Анкара спрямо България, очакванията за договора с Македония.
- Посланик Воденски, Гьокче си тръгва, идва Хасан Улусой. Имаме ли повод да се радваме, като гледате визитката и специализациите на новия представител на Анкара в България? По-опасен ли е приемникът на Гьокче?
- Турция по традиция изпраща много опитни дипломати в България, пък и в другите страни в региона. Това само по себе си говори за значението, което Анкара ни отдава.
Работил съм с редица представители на дипломатическия корпус в София, бидейки в различни битности в Министерството на външните работи – от стажант аташе до посланик, от редови изпълнител до директор на различни дирекции и началник на Политическия кабинет при двама министри (б.а. - Станислав Даскалов и Соломон Паси). От личен опит мога да кажа, че съм виждал всякакви чужди посланици – опитни или не толкова, амбициозни или мързеливи, с голямо его или такива, които си знаят мястото и в живота, и в службата. При турските представители сякаш наистина има специален подбор за изпращането им в София.
А дали да се радваме на новия посланик? По принцип мъдрите казват, че „по-добре да имаш до/срещу себе си умен и опитен враг, отколкото глупав и неопитен приятел“. Аз бих искал новият турски посланик да е за България „умен и опитен приятел“ и бих го приел като такъв.
Същевременно, посланикът е само инструмент за водене на една или друга външна политика. Не мисля, че със смяната на посланиците би се променило нещо основно в политиката на Анкара спрямо София и специално спрямо българските турци. Заедно с това, изцяло от българските власти зависи докъде бихме допуснали да се разпрострат турските мераци в тази област.
- Питаме се все пак жест ли направи президентът Ердоган към България, предприемайки рокадата? Гьокче предприе редица стъпки, които сериозно накърниха усещането на гражданите тук за суверенитет на страната ни?
- Колегата Сюлейман Гьокче работеше по инструкции от Анкара. Той вършеше това с голямо усърдие, но и доколкото му се позволяваше от нашите власти – видяхме, че когато служебното правителство на проф. Герджиков предприе редица мерки за пресичане на турската намеса във вътрешните работи на България, резултатът дойде, както се казва, до дни. А и посланик Гьокче си заминава окончателно след изтичане (горе-долу) на четиригодишния мандат. Въпреки че, доколкото зная, на турската страна в неофициален план е било намеквано, че България очаква той да бъде сменен с друг. В този смисъл, президентът Ердоган не прави никакъв жест, дори напротив, показа, че няма да се съобразява с нашите… щях за малко да кажа „глезотии“, но нека го наречем „желания“.
- Как тълкувате вие смяната на България с Гватемала, където е следващият мандат на Гьокче?
- В турската система – поне докато работех навремето по Турция – дипломатите се изпращаха на мандат в две страни – едната по-трудна, другата – по-лесна, след което се завръщаха в Анкара на работа в Министерството. (Това важи както за трудността на дипломатическо-политическата им работа, и за климатичните условия, и за условията на живот въобще). Оставям на читателите да си отговорят – всеки на себе си – коя от двете държави, България или Гватемала, е за един турски дипломат „лесна“ или „трудна“. На Н.Пр. Гьокче бих пожелал „на добър час“ на новия пост.
- Какво успя и какво не успя да направи отиващият си турски посланик?
- Съдейки по резултатите, посланик Гьокче, както се казва, „вдигна високо летвата“ в изпълнението на задачите си, особено по линия на работата си с българските турци. Беше на път да успее и с вкарването в Народното събрание на Анкарския партийно-политически проект ДОСТ (в съюз с още един подобен проект, който по едно време дори участваше в изпълнителната власт), но решителните (и неочаквани за Турция) действия на служебното правителство на проф. Герджиков осуетиха това. Все пак, ако – хипотетично – бях един анкарски началник на посланик Гьокче, бих го наградил за постигнатото по време на мандата му у нас.
- Според вас с какви задачи идва английският възпитаник Улусой в България?
- Надявам се той да е получил задачи за по-нататъшно развитие на българо-турските отношения, за задълбочаване на икономическото сътрудничество между двете ни страни, за укрепване на сигурността по общата граница и опазване от нелегалните трафици, за действия по решаване на т.нар. „нерешени въпроси“ в съответната двустранна Комисия и т.н., и най-вече да е получил изрични указания за стриктно спазване на принципа от международното право за ненамеса във вътрешните работи. Пожелавам му успех в изпълнение на това.
- Още един случай ангажира вниманието на нашата общественост в последните дни – за арестуваните и задържани българки в Турция. Успех ли е това за нашата дипломация? Германия от месеци напразно се опитва да освободи свои граждани, а отношенията между Анкара и Берлин се влошават.
- Турция има своя политика по отношение на т.нар. „заплахи от тероризъм“ и си ги изпълнява стриктно. Очевидно органите им са си свършили добре работата, поне в този случай. Същевременно, едно освобождаване на задържани чужди граждани е свързано с редица формалности, както от страна на местните силови и други органи, така и от страна на дипломатите от двете страни, а това реално отнема време. В този аспект, поздравявам колегите от нашите дипломатически мисии в Турция, че реагираха мигновено и постигнаха бързи резултати.
Този случай с двете българки не би могъл да се сравнява със случаите с арестуването на германски граждани, различията между тях са базисни.
- Няма как да не ви попитам и за договора с Македония, който „развързва“ българо-македонските отношения, надяваме се – в полза и на двете страни. През призмата на този договор – превръщат ли се Западните Балкани в приоритет за Европейския съюз? Ще успеем ли да наложим темата по време на нашето председателство?
- Въпросът е толкова многопластов, че ще отговоря на него, както се казва, с тирета/опорни точки:
- Западните Балкани постепенно бяха (почти) изпаднали от полезрението на геополитическите „играчи“, като Вашингтон „ги преоткри“ едва след като забеляза руските действия там, а за Брюксел още не съм сигурен дали е разбрал какво става;
- Сега геополитиката започва да се упражнява в района, а България, както е известно, няма, повтарям, няма ресурс да прави геополитика. Тя може само да се впише в нея, доказвайки на „големите“, че българските интереси са само и единствено в тяхна полза;
- Договорът с Република Македония е предложен от наша страна през 2008 г., и оттогава по него са работили и преговаряли различни екипи на двете страни. Не бих искал да назовавам имена на редица опитни български дипломати, със-или-без „картончета от ДС“ – това за ДС го казвам заради различни нескопосани инсинуации. Споменатите професионалисти-дипломати бяха „чути“ в работата си от политическите кабинети на „Жендов“ № 2 и това доведе до изработването на един текст, еднакво добър и еднакво приемлив за интересите както на София, така и на Скопие. Сегашният Договор бе готов от доста време, но Скопие (Груевски) отказваше по различни причини и с различни предлози да го подпише. При новата геополитическа реалност, бих казал, че България добре се вписа с този Договор. Същевременно трябва добре да си даваме сметка, че този Договор е само един инструмент, чрез който да се работи за подобряване на отношенията ни в различните области, т.е. той сам по себе си не решава натрупаните въпроси. С други думи, работата между нас трябва да продължи със същата интензивност.
- България предприема редица стъпки за налагане на темата за Западните Балкани по време на нашето Председателство. Това е много хубаво, още повече, че по тази тема сякаш се забелязва нещо като консенсус между различните партии у нас. Но – както стана дума по-горе – Брюксел трябва „да преоткрие“ Западните Балкани. Искам от сърце да пожелая успех на българските дипломати и политици в тази дейност.
Мобилна верси
RSS
