9819 | 28 ян. 2022 | 11:48

Зеленият сертификат ще стане продукт на разума, когато от ЕМА преценят, че клиничните данни са изчерпателни и вече не е необходимо дадена ваксина да бъде с условно разрешение за употреба и да не е в групата лекарства под допълнително наблюдение

Автор: Петко Добрев

Целият свят повтаря две думи – ваксини и Украйна. Невидимото задкулисие денонощно ни облъчва и бих казал дори ни зомбира използвайки тези две думички. И изведнъж се появиха двама мъже родени и отрасли тук на Балканите, които намериха сили да разкъсат тази зомбираща прегръдка. Само преди няколко дни сръбският тенисист Новак Джокович показа как се устояват изконни човешки права. Както се казва плати си за това, но стана символ.

И какво се случи след като се превърна в символ за отстояване на изконни човешки права? Изведнъж Борис Джонсън реши да премахне всички ограничения въведени заради обявената пандемия. После се стекоха десетки хиляди протестиращи от няколко страни в Брюксел и скандираха „Свобода“. Това се случва, когато на сцената излязат истински мъже. Дали и в България ще се появи оня лидер, който да каже без заобикалки, че прилаганите 5 ваксини в ЕС и България са получили от ЕМА /Европейската агенция за лекарства/ условно разрешение за употреба и са в групата лекарства под допълнително наблюдение.

Казано по-простичко работещите в ЕМА са спазили правилата, защото за тези ваксини има по – малко изчерпателни клинични данни от обикновено изискваните. С това трябваше да започнат властите, а не с принуда и дори бих казал ежедневна вербална агресия. Нещо повече – всеки дръзнал да цитира ЕМА бе заклеймяван като антиваксър.

В последните дни сме свидетели и на нещо изключително необяснимо.

Лекари искат да се наложат санкции на д-р Мангъров, за това че той цитира ЕМА в частта и за условното разрешение за употреба на ваксините и това, че са в режим на допълнително наблюдение, както и данни на МЗ за ваксинираните, които са починали или са заразени и постъпили в болници. Питам се тези лекари не са ли полагали Хипократова клетва? Та нали съгласно тази клетва всеки един лекар трябва да препоръча подходящ режим според познанията си и трябва да защитава болните от всички вредни неща. Естествено е, че клетвата има и продължение, което очевидно е загубило своето значение за определени лекари в наше време. Вероятно поради това ваксинацията в България започна с тихомълком пробутваното информирано съгласие и продължава с ежедневното вербално насилие за ваксиниране.

А иначе е толкова просто да постъпиш като истински лекар – казваш на хората, че ваксините не са опасни, но са в режим на условно разрешение и допълнително наблюдение. И така след като хората знаят цялата истина ще направят своя избор и ще запазят доверието си както в лекарите, така и във властите. Именно заради това, че на обществото се поднася само половината истина, въвеждането на зелените сертификати се приема от една част от хората за извращение.

Зеленият сертификат ще стане продукт на разума, когато от ЕМА преценят, че клиничните данни са изчерпателни и вече не е необходимо дадена ваксина да бъде с условно разрешение за употреба и да не е в групата лекарства под допълнително наблюдение. Когато това се случи зеленият сертификат ще бъде продукт на разума и може дори ваксинацията да бъде въведена като задължителна. До тогава зелените сертификати може да бъдат разглеждани от хората, които се притесняват поради липсата на изчерпателни клинични данни от обикновено изискваните, за нарушение на трудовите права и дори престъпление по служба. А лекарите, нека те се сетят за последното изречение на Хипократовата клетва „Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна“. Защо напомням за това? Защото не кварталната бакалия, а ЕМА казва, че липсват изчерпателни клинични данни за тези ваксини. И е логично да попитаме лекарите, след като липсват изчерпателни клинични данни, какви знания за страничните ефекти от прилагането на ваксините те притежават? След като клиничните данни не са изчерпателни, то е логично и знанията за страничните ефекти да са вероятно непълни. Все пак лекарите са лекари, а не гадатели.

Вторият достоен мъж от Балканите е президентът на Хърватия Зоран Миланович. Когато е впрегнат огромен пропаганден апарат да ни убеждава как НАТО трябва да увеличава военното си присъствие насочено срещу Русия, този истински лидер заяви пред целия свят:
„Аз, главнокомандващият на хърватската армия, гледам изявления, според които НАТО – не отделна държава, не САЩ – увеличава присъствието си и изпраща някакви разузнавателни кораби. Ние нямаме нищо общо с това и няма да имаме нищо, гарантирам го. Хърватия не само няма да изпрати, но в случай на ескалация ще изтегли всички, до последния хърватски войник. До последния!“.

Така постъпват големите мъже и достойни държавни лидери. Защитават националния интерес. Както се казва днес и на Балканите има големи мъже. А някога изобилстваше от такива българи. И като казвам това се сещам за един достоен пример за достойни български политици. След края на Първата световна война България е окупирана. Предстоят мирните преговори, за които предварително е известно, че България ще бъде разпокъсана и наказана жестоко от Великите сили победителки в полза на нашите съседи. Действащият Министър Председател Теодор Тодоров виждайки този развой подава оставка и отказва да подпише Ньойския договор. Оказва се, че в окупирана България Великите сили победителки не могат да намерят български политик, който да е съгласен да стане министър председател и да подпише Ньойския договор. Е накрая намират един – Александър Стамболийски. Е, хайде да си представим, че днешните български политици са действащи такива в онова време.

Колко от тях нямаше да искат да станат министър-председател и да подпишат Ньойския договор? И не трябва да търсим примери само за известните българи. Нека си спомним времето, когато България обявява война на Турция през 1912 г. Българи от цяла Европа се стичат под бойните знамена. Напускат университетите и зарязват търговските сделки, за да отидат да освобождават останалите под чужда власт българи и български земи. А в наше време изобилства от политици, които във времето на задължителната военна служба са направили всичко възможно, за да не я отбият.

Време е българската майка юнашка отново да започне да ражда и възпитава патриоти, а не патриотари. А днешните ни политици трябва да знаят, че историята помни и малките хора, но участвали в големи дела. А „големите“ мъже, които участват в малки дела остават незабележими за историята.