38413 | 9 ноем. 2024 | 17:30
През последните дни в България се разразиха доста страсти около една театрална постановка, чийто автор е Джордж Бърнард Шоу. Реших и аз да изразя своето мнение по този проблем.
Без никакво съмнение може да се каже, че в тази творба има обидни думи за българите и българските войници. Още повече, че Шоу никога не е бил в България и няма как да познава историята и културата на българите. Да пишеш в творбата си обидни твърдения за хора, които не познаваш и не си виждал не е култура, нито творчество.
Ние сме единственият народ, който е поставил ходенето на баня като задължителен елемент в бита ни още в ранното средновековие – справка отговор №6 на Папа Николай до българите.
Ето защо няма как написаното от Шоу да бъде възпрето по друг начин освен като лъжа и обида. И по този повод аз искам да попитам всеки един, който смята че въпросната театрална постановка не е проблем за българската култура - в коя държава подобна творба би се приела с овации, ако тя съдържа обидни думи за нейният народ и армия? Да посочат само една! Аз не се сещам за такава държава. А следвайки логиката на театралната култура всяка една постановка завършва с овации. Да, има българи, които са аплодирали и ще аплодират тази творба на Джордж Бърнард Шоу след като са я изгледали. Ето това е наистина истинска трагедия.
И накрая ще се обърна към директора на Народния театър „Иван Вазов“:
-Г-н Василев, Иван Вазов никога не би допуснал подобна пиеса да бъде аплодирана в България, още повече в театър носещ неговото име. Той би Ви препоръчал да предоставите възможността на българите да се насладят например на комедията „Крал Милан към София“. Неин автор е Никола Атанасов Живков. Той е автор на „Черняев марш“, който написва през 1886г. Песента става химн на България от 1886 до 1947 известен като „Шуми Марица“. През 1912г текстът на химна е редактиран от Иван Вазов. Та в тази комедия има сцена на разговор между сръбската кралица Наталия и пленен бълграски войник доброволец Цвятко.
Наталия: А, доброволец? Как Ви събраха Вас доброволците, по колко жълтици Ви дадоха, какви награди Ви обещаха?
Цвятко: Жълтици ли? Нито парица, никой нищо не ни е обещал. Ние тръгнахме по своя воля, със свои пари. По-богатите изпомежду ни купуват на по-бедните всичко каквото им трябва и с пари помагат. От хазната нищо не вземаме. Всеки с драго сърце тръгна като на сватба, да умре за бащиното си огнище, за народа.
Мобилна верси
RSS
