898 | 14 окт. 2026 | 08:22

Имен ден празнуват Петко, Петя, Петка, Петкана, Пенка, Параскева и техните производни

Православната църква почита паметта на св. Параскева Търновска, наричана у нас св. Петка Българска.

Света Петка е една от най-обичаните и почитани светици по нашите земи. Смята се за закрилница на българския народ, на жените и семействата.

В народната традиция този ден се нарича още Петковден - един от най-големите есенни празници, който в народните вярвания бележи края на топлото време и началото на зимния цикъл.

Света Петка е живяла през XI век и е родена в град Епиват, на брега на Мраморно море. Още от ранна възраст тя избира аскетичния начин на живот и се оттегля в пустинята, където прекарва години в пост и молитва. Според преданията, малко преди смъртта ѝ, ангел Господен ѝ се явява и ѝ заповядва да се завърне в родния си град, където скоро след това предава духа си.

Мощите на светицата имат дълга и бурна история, която ги свързва неразривно с България. След като са открити чудодейно, те първоначално са пренесени в Цариград. През 1238 г. българският цар Иван Асен II ги пренася тържествено в столицата Търново, където те остават близо два века и се превръщат в символ на небесната закрила над българския народ. След падането на България под османска власт, мощите са преместени във Видин, след това в Белград и Цариград, а от 1641 г. до днес почиват в румънския град Яш.

В българския фолклор Света Петка се смята за покровителка на жените, родилките и домашния уют. Петковден традиционно се приема за край на активния земеделски сезон – прибира се реколтата, приключва есенната сеитба и се пускат стадата в кошарите.

Един от най-старите християнски храмове в столицата носи името на светицата - това е храм "Света Петка Стара" в двора на Софийската света митрополия.

"Света Петка е наша светица, защото е родена в градеца Епиват, който в момента е квартал на Цариград. Отгледана от благочестиви родители, които почитат нашата църква. Заедно с брат си Евтимий раздава цялото имущество на бедните и двамата тръгват по пътя на монашеството. Той се издига до сан епископ, а тя заминава за Ерусалим, след което се отправя за йорданската пустиня, където дълги години в пост, молитви и бдения изкарва целия си живот", разказва пред БНР отец Николай Николов от софийския храм "Св. Петка Стара".

"Когато наближава часът на земния ѝ край, Бог ѝ изпраща известие, че трябва да остави тялото си в родния си град - Епиват. Прибира се като странница, там никой не я познава, блажено заспива като странница и я погребват извън града, където погребват всички странници. След известно време морето изхвърля трупа на един моряк и понеже и той е странник, не е местен, изравят един трап и вадят нетленно тяло на преподобна Параскева. Следва нейното канонизиране за светица. Започват множество изцеления, множество чудеса", допълни отец Николай.

БПЦ не е правила опитите да върне мощите на светицата, но: "В нашия храм има частичка от нейните мощи. Тържествено си ги внесохме в храма – това се случи през 2014 г.", отбелязва духовникът.

Храмът е получил от Яшка митрополия и одежди, в които е било облечено тялото една година.

Имен ден празнуват всички, носещи имената Петко, Петка, Петкан, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Пеньо, Паруш и техните производни.