Седмица след като опитът за импийчмънт срещу министъра на отбраната на САЩ Пит Хегсет беше блокиран, анализатори заявяват, че той продължава да бъде под силен натиск заради управлението си в Пентагона. След междинните избори вниманието е насочено към това дали Хегсет ще запази поста си, когато новите демократически мнозинства в Конгреса встъпят в длъжност.
Бившият водещ на Fox News, превърнал се във военен ръководител, вече е изправен пред множество призиви да напусне кабинета. В същото време анализаторите спорят доколко отстраняването му би променило военната политика на президента Доналд Тръмп.
„В крайна сметка министърът на отбраната е влиятелен участник във формирането на една война“, заяви Джасмин Ел-Гамал, бивш съветник по въпросите на Близкия изток в Пентагона. Според нея обаче насочването само към Хегсет няма да е достатъчно, за да бъде потърсена отговорност за решения като започването на войната на САЩ и Израел срещу Иран.
Ел-Гамал обясни, че Хегсет има значителни правомощия при ръководенето на военните действия, но работи в тясно сътрудничество с президента и неговите съветници. „Да го наричаме просто изпълнител подценява тази власт, а да го определяме като единствения архитект подценява властта на президента и прикрива къде точно са били взети конкретните решения“, каза тя.
Откакто положи клетва на 25 януари 2025 г., Хегсет ръководи някои от най-спорните международни кампании на Тръмп, включително войната с Иран и серията смъртоносни удари по лодки в Карибско море и източната част на Тихия океан. И двете кампании бяха обвинени в нарушения на международното право.
Войната с Иран се превърна в особен политически проблем за Републиканската партия по време на междинната кампания. Проучване от началото на ноември показа, че 44 процента от американските избиратели са по-малко склонни да гласуват за кандидат, подкрепил войната. Само 13 процента заявяват, че такава подкрепа би ги направила по-склонни да гласуват за него — разлика над три към едно.
Демократическата партия постигна убедителна победа на изборите на 3 ноември, като пое контрола и над Камарата на представителите, и над Сената. По-малко от седмица по-късно републиканският конгресмен Томас Маси, който напуска поста си, поведе инициатива за импийчмънт на Хегсет.
Сред осемте обвинения в документите за импийчмънт беше твърдението, че Хегсет е премахнал основни гаранции за защита на цивилното население. Като пример беше посочена бомбардировката на начално училище в Минab, Иран, при която са загинали най-малко 120 деца.
Процедурата беше прекратена на 10 ноември, след като Камарата на представителите, в която републиканците все още имаха мнозинство до края на мандата, гласува с 211 срещу 204 гласа за блокиране на мярката. Единадесет демократи не присъстваха на гласуването.
Хегсет не е първият ръководител на Пентагона, изправен пред натиск да напусне след тежко изборно поражение на своята партия. През ноември 2006 г. републиканците също загубиха междинните избори на фона на обществено недоволство от водените от САЩ войни в Ирак и Афганистан. Тогава демократите поеха контрола и над двете камари на Конгреса.
Ден след изборите президентът Джордж Буш обяви, че министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд ще подаде оставка, като свърза решението с войната в Ирак. „Признавам, че много американци гласуваха снощи, за да изразят недоволството си от липсата на напредък там“, каза Буш.
Хегсет обаче отхвърли призивите за оставка. В петминутно видео, публикувано два дни след изборите, той нарече критиците си „радикали от дълбоката държава“, обсебени от „политически театър“. „Нападат ни, защото сме ефективни. Това няма да проработи. Няма да отстъпим“, заяви той.
Хегсет каза, че поставя „Америка и воюващия военнослужещ на първо място, винаги и без извинения“, и призова армията да продължи курса си, включително във войната срещу Иран. „Уверявам ви, ние едва започнахме да се сражаваме. По-решени сме от всякога да завършим започнатото“, добави министърът.
Част от критиките идват и от собствената му партия. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че „истинската причина“ за загубата на републиканците е очевидна за почти всички. „Причината, поради която загубихме, е войната“, написа той в социалните мрежи.
Хала Рарит, бивш американски дипломат, прекарала 18 години в Държавния департамент, е сред служителите, подали оставка преди началото на втория мандат на Тръмп в знак на протест срещу участието на САЩ във войната на Израел в Газа. Тя заяви, че Хегсет е имал ключова роля в насочването на някои от най-спорните моменти във войната с Иран.
Бомбардировката на началното училище в Минab е извършена на 28 февруари — първия ден на конфликта. По думите на Рарит Хегсет и други високопоставени служители на Министерството на отбраната са подготвяли първоначалните списъци с цели, преди да съветват Тръмп кои мишени да бъдат одобрени.
„Подозирам, че Тръмп не би навлизал в детайлите за това кои цели да бъдат поразени в първия ден“, каза Рарит. Според нея Хегсет и други представители на ведомството са имали съществено участие в тези конкретни решения, които са преминавали и през юристи.
Рарит свърза решенията на Хегсет и Тръмп и с жертвите, понесени от САЩ и съюзниците им след началото на войната. Иран е отговорил на американските и израелските атаки с удари в Близкия изток. Най-малко 23 американски военнослужещи са загинали, а 865 са били ранени.
„В крайна сметка и двамата носят отговорност — не само за ударите в Иран, но и за това, че американските военнослужещи и дипломати в региона се превърнаха в лесни мишени“, каза Рарит.
Според Брайън Финукейн, който е бил правен съветник в Държавния департамент от 2011 до 2021 г., през цялата война Конгресът е имал възможност да спре бойните действия. По думите му Конституцията предоставя „огромната част от военните правомощия“ на членовете на Конгреса.
Финукейн вижда изборните резултати отчасти като реакция срещу широкото използване на изпълнителната власт от администрацията на Тръмп. Критиците твърдят, че служители като Хегсет са предоставяли на Конгреса сравнително малко информация за задграничните военни действия.
„Видяхме своеобразния връх на едностранните действия на президента при Тръмп. Това напомни на американците защо Конституцията дава на Конгреса, а не на един човек, правото да въвлича страната във война“, каза Финукейн.
Новият Конгрес, ръководен от демократите, обещава да използва правомощията си, за да ограничи военните решения на Тръмп и да потърси сметка на Хегсет за политиките му. В последните дни на предизборната кампания конгресменът Хаким Джефрис, който се очаква да стане първият чернокож председател на Камарата на представителите, заяви пред свои поддръжници, че „дните на Пит Хегсет са преброени“.
Джефрис впоследствие определи себе си като категоричен поддръжник на процедурата за импийчмънт срещу министъра на отбраната. Ел-Гамал обаче предупреди, че импийчмънтът не е единственият път към търсене на отговорност.
Тя посочи разследванията на Конгреса и „силата на кесията“ — правомощието на законодателната власт да контролира федералните разходи — като други възможности за ограничаване на Хегсет и Тръмп. По думите ѝ блокираната през ноември инициатива „не беше оправдателна присъда, нито гласуване, което решава обвиненията“ във военни престъпления в Иран и на други места. Тя очаква новият Конгрес да продължи да разглежда тези твърдения след встъпването си в длъжност.
Източник: aljazeera.com