17035 | 7 окт. 2015 | 11:15

И на него, и на Радан Кънев, им липсва политически опит, казва в интервю за „Епицентър“ бившият вътрешен министър в правителството на ОДС Емануил Йорданов

- Г-н Йорданов, как гледате на идеята на Радан Кънев за общи вътрешни избори на десницата - Реформаторския блок и ГЕРБ, за кандидат-президент?
- Ако си спомняте, когато Петър Стоянов беше издигнат за кандидат на десницата, се направиха общи избори между партиите, които оформиха коалицията Обединени демократични сили. Имаше избор между Петър Стоянов и Желю Желев. Спечели Петър Стоянов. Това беше много силен тласък в кампанията. Така че не виждам нищо лошо в тази идея. Това е практика, която даде добър резултат, би могла да даде и сега. Но нещата са малко по-различни от гледна точка на това, че между хората, които гласуват за ГЕРБ, и хората които гласувахме за Реформаторския блок, има и известни разлики, и известно напрежение. Най-твърдото ядро на реформаторите трудно възприема ГЕРБ, в това мисля, че никой не се съмнява. Така че такава идея едва ли би проработила сега.

- Подобна теза означава ли, че лидерът на ДСБ не харесва настоящия президент Росен Плевнелиев?
- Не мисля, че е задължително да харесва настоящия президент. Моята представа за български президент се различава от действащия държавен глава. На мен ми се иска да видя президент на България като Петър Стоянов, защо не и самия Петър Стоянов.

- В някои среди вече се твърди, че е добре самият Радан Кънев да се кандидатира за президент, как оценявате шансовете му?
- Едно кандидатиране би показало характер. В същото време трябва съвсем откровено да си кажем, че за да се кандидатира човек за президент, би трябвало да има повече политически опит. Защото липсата на политически опит много ясно пролича при Росен Плевнелиев. Същото би се получило и при Радан Кънев. Той към този момент има реално участие в осъществяване на държавната власт единствено като народен представител. Докато, например, Петър Стоянов, когато се кандидатира, имаше, мисля, два мандата като народен представител и участник в правителството като зам.-министър на правосъдието.

- Само заради липсата на политически опит ли не харесвате Плевнелиев?
- Моята представа за президент и Росен Плевнелиев се разминават диаметрално. Спомняте си как беше избран той. За мен това е първият назначен български президент и то назначен от Бойко Борисов. Надявам се никой, не се съмнява в това. Да не си припомняме онази сценка от НДК, в която на пресконференция Бойко Борисов каза: „И магаре да бях сложил и него щяха да изберат“. Което, за съжаление, към онзи период беше вярно. Догодина, мисля, че ако Бойко Борисов сложи за кандидат магаре, няма да го изберат. Ще трябва да се постарае малко повече.

- Има ли в момента човек, който се вписва във вашата представа за президент?
- Заварихте ме неподготвен. Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Лошото е, че в момента имаме една голяма партия, която доминира върху политическия живот в България, а тази партия не полага някакви съществени усилия за изграждане на хора с по-богата политическа биография. Въпреки че в последните години ГЕРБ даде възможност за изява на няколко души, които печелят общественото доверие и се харесват на хора с други политически предпочитания.

- Защо според вас реформаторите не успяха да излъчат лидер на съюза си?
- Струва ми се, че все още Реформаторският блок не е достатъчно единен като формация. Все още ясно стоят разграниченията между различните лидери, не толкова разделението между партиите. Защото изборните резултати показват, че хората възприемат в този момент партиите от Реформаторския блок като едно цяло. Това е нашият спомен от старата десница. Хора като мен имат възможност да гласуват за Реформаторския блок, с това разполагаме. Но в крайна сметка това не е успокоително за никого – нито за гласоподаватели като мен, нито за лидери на партии от Реформаторския блок. Очевидно е, че ако РБ не успее да придобие едно свое лице, което да осигури ръст на доверието, ще трябва да се появи нова дясна партия, която да запълни празното пространство.

- Трябва ли, ако резултатите на местните избори за реформаторите са лоши, те да изтеглят министри от правителството, тъй като и в момента от ГЕРБ твърдят, че участието им във властта е непропорционално на получените гласове в парламентарния вот?
- Това са съвсем различни неща. Нека си припомним изборите през 1995 г., оттогава остана изразът „Картата на Клара“. Клара Маринова размахваше една червена карта, на която бяха обозначени с червено всички райони, в които БСП печели. БСП се срути катастрофално година по-късно. През 1999 г. ние спечелихме местните избори, но не знам защо, ги отчетохме като загуба. Това доведе до ход надолу. Една голяма част от общините бяха с наши кметове, мнозинства в общинските съвети. Ръстът в сравнение с 1995 г. беше много сериозен. И при това положение, да ги отчетем като загуба, беше политически недалновидно. (След този избор Иван Костов смени половината от министрите в кабинета си. На мястото на отстранения Богомил Бонев, в кабинета влезе Емануил Йорданов – бел. ред.)

- Не ви ли се струва, че реформаторите преиграват със заплахите, че ще напуснат управлението?
- Ако аз имах някакво участие в ръководенето на Реформаторския блок, щях да направя всичко възможно да се забрани, поне за период от 2 години, изказвания на тези от рода „Ние напускаме правителството“. Ако ще напускаш правителството, не е нужно да го обявяваш предварително. Но направиш ли го, трябва да дадеш много солидно обяснение на хората защо си го направил. Не съм крайно радостен от това, че политическата формация, за която съм гласувал, е в коалиция с ГЕРБ, но това са реалностите на българската политика. Все пак мисля, че това е коалиция на здравия разум, защото нямаше кой знае колко много варианти за съставяне на правителство. В крайна сметка трябва да сме на сто процента сигурни, че България в този момент няма интерес от парламентарни избори, най-малкото, защото конфигурацията ще бъде пак същата, или с малки разлики на малките партии, които влизат или не влизат в парламента.

- Ще се случи ли най-накрая съдебната реформа с промените в Конституцията?
- Не. Няма достатъчно подкрепа, въпреки тези фамозни 184 гласа. Тази промяна за мен е една необходима, но не достатъчна крачка напред. Много важно е какво ще се случи след това с приемането на закони в изпълнение на тези изменения и извън тях. В тази реформа на мен ми липсва един откровен разговор за мястото на прокуратурата в системата на държавните органи. Много хора ги е страх да говорят откровено по темата. Всеки, който каже, че прокуратурата трябва да бъде изведена от съдебната власт, се обявява за престъпник, уплашен от сериозно работещата прокуратура. Много отдавна съм казал, че прокуратурата трябва да бъде изведена от съдебната власт, работил съм и за включването на този въпрос в предизборните програми на СДС, във времето когато бях зам.-председател на партията. За съжаление това може да стане с Велико народно събрание. А когато се каже Велико народно събрание, настава едно ослушване, все едно в някое училище, се поставя въпроса кой ще си прочете по желание домашното.

- Очаквате ли и на второ четене промените да съберат толкова голяма подкрепа?
- И на второ четене могат да се съберат толкова гласове. Но това, което се приеме като изменение в Конституцията, ако остане единствена мярка, би могла да даде някакви резултати след 4-5-6 години. Оттам нататък, има много други проблеми в съдебната система , които не са решени.

- Кои са те?
- Много са. Първият е прокуратурата и начинът й на работа. Включително, ако се опитате сега да потърсите данни за прокурорска преписка в сайта на прокуратурата, ще катастрофирате. Дори и за адвокат с голяма практика понякога е трудно да си намери досъдебното производство и да разбере какво става с него. Да не говорим за единната информационна система за противодействие на престъпността, която се прави от 20 години.

- Само че такава система нямаме.
- Имаше текстове в Закона за съдебната власт, приети по време на царското управление. Те още си стоят в закона. Затова тръгвам от сайта на прокуратурата, защото ако там нещата са наред - може да се види кога започва досъдебното производство, как се развива, кога приключва и се внася в съда, кога се насрочва делото, как преминава по инстанциите. В съда е значително по-лесно, защото интернет страниците на съдилищата са с различно качество, но на практика позволяват да се работи с тях. Като най-добър в това отношение е Върховния административен съд, който има един великолепен сайт, направен по времето на Владислав Славов.

- Как се справя МВР с охраната на границата и трябва ли да сме спокойни, че бежанците не искат да идват в България?
- Трудно ми е да употребя думата спокойни. Когато хора бягат заради заплаха за живота си, би трябвало към тях да се проявява състрадание, а не да ги гледаме с недоверие и да очакваме, че от тях ще се появят кой знае колко страшни престъпници. Това, че бежанците на този етап се стремят да заобиколят България, е разбираемо. От една страна, охраната на българските граници е на сравнително добро ниво, а от друга - ние никога не сме били цел за бежанците. В сравнение с държавите, към които те са се насочили, ние сме доста по-назад.

- В сравнение със случващото се по границите в другите европейски държави България изглежда като остров на спокойствието. Измамно ли е това усещане?
- При нас положението е значително по-добро, отколкото в Сърбия, Унгария. Но не мисля, че това трябва да ни успокоява, защото не знаем в кой момент и ние можем да се окажем в подобна ситуация. Никой не бива да изключва това, най-вече хората, ангажирани с този проблем, и би трябвало да мислят поне 5-6 хода напред.

- Казахте, че охраната на границата е добра. Ще се справи ли обаче МВР, ако големи групи бежанци от Турция тръгнат към България?
- При това състояние на нещата България е в състояние да се справи с проблема. Трудно ми е да отговоря какво би станало, ако бежанският поток нарасне неимоверно и при нас се случи нещо подобно на това, което гледаме на сръбско-унгарската граница.

- Правилно ли беше изпращането на военни на границата, които да патрулират съвместно с граничните полицаи?
- Разбира се, армията има своите ангажименти в тази насока и ги изпълнява. Това е указано в закона за отбраната и въоръжените сили. Не можем да делим проблема от компетентност на едно и ли друго министерство. България е една държава, няма как да я разделим на министерства. Всяко едно от тях, на базата на своята компетентност, би трябвало да поеме съответната част от проблема.

- Почти 2 години продължава командироването на полицаи по границата с Турция. Нормално ли е толкова време ръководството на МВР да не прави нищо, за да подобри условията им за работа?
- Налага се да се подобри диалога между синдикалните организации в МВР и ръководството на министерството. Свидетели сме как в последните месеци имаше доста неблагополучия в този вид комуникация. Именно ръководството на МВР има ангажимента да се погрижи в пълен обем за служителите, за да може те да изпълняват задълженията си на нивото, на което се очаква от тях. Не виждам индикации, че операцията скоро ще бъде прекратена. Това трябва да ни направи много по-внимателни и по-сериозно ангажирани с проблема. Включително да се търсят възможности за допълнително осигуряване на средства. Не да се искат от Министерството на финансите, а да се търсят вътрешни резерви.

- Преди дни МВР оповести нови драконовски мерки срещу джигитите по шосетата. Криминализирането на шофирането с превишение на скоростта над 60 км и свалянето на номерата на колите на пияните водачи ще спре ли войната по пътищата?
- Хубаво е хората, които се занимават с тези неща, малко по-често да управляват леките си автомобили и да видят какво се случва по пътищата в България и по улиците на София. Защото проблемът не опира единствено до наказанията и техния размер, а по-скоро до една последователна наказателна политика и предприемане на превантивни мерки. Ако щете, дори и възпитание на водачите. Да не би да има някой, за когото да е тайна, че курсовете за водачи се водят по най-безобразния начин. За кой млад човек, при завършване на курс, може да се каже, че е нормален водач на МПС?

- Тоест, трябва да се увеличат часовете за подготовка?
- Всичко трябва да се увеличи, и качеството на подготовката. Трябва да има и много сериозен контрол върху продажбата на шофьорски книжки. И там да се налагат наказания. Да сте чули скоро някой да е съден за продажба на такива документи? И аз не съм чул.

- Поставянето на камери по униформите на полицаите ще реши ли проблемът с корупцията в МВР?
- Следващата стъпка е да се слагат камери на всеки водач на автомобил, за да не дава рушвети. Защото процесът има две страни – контролни органи и хората, които са готови във всеки един случай да дадат 20 лева на катаджията. Шегувам се, разбира се, но се опитвам да акцентирам върху това, че проблемът е общ. Не може някой да носи 20 лева, насочени към катаджията, а след като слезе от колата да казва: „Защо тази държава не прави нищо и да озапти тези катаджии“. Винаги съм смятал, че ако се спазват законите, каквито и да са те, дори и при най-лошото качество, спазването предполага едно съвсем нормално развитие на обществените отношения. Независимо от това какви са мерките, ако те се прилагат последователно, ще дадат някакъв резултат. За нас, българите, е характерно, че каквото и да се прави, винаги се намира някой, който да каже, че няма да се постигне нищо. По-добре е да се направи нещо и да не се постигне резултат, отколкото да се стои така и да се чакат нещата да се регулират сами.

Емануил Йорданов е роден на 10 август 1960 г. в София. Завършил е право в Софийския университет „Климент Охридски". През 1997 година е избран за народен представител от Съюза на демократичните сили (СДС) в 38-ото Народно събрание. От 1999 до 2001 г. е министър на вътрешните работи в правителството на Иван Костов. В момента работи като адвокат.