19995 | 9 септ. 2016 | 17:27

Красимир Каракачанов не повтаря коалиция, Татяна Дончева дълго време е „шило“ в торбата на БСП, а Трайчо Трайков не ще да си трае

Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.

Това е политически коректен израз. Иначе би трябвало да се каже – колкото са големи амбициите му. Защото, за да станеш голям човек, трябва да имаш големи амбиции. Нали никой не си представя, че кротушкото от последния чин в училище някога ще стане президент?

В тази връзка, кандидатите за президенти са хора с амбиции. Амбициите са карали едни да щурмуват небето, като кандидатът на БСП ген. Румен Радев, а други – партийната стълбица. Тя обаче е доста стръмна и тясна и от нея лесно се пада, особено когато има много желаещи да ти стъпят на ръката, докато се катериш или да те ритнат по главата. Затова се случва дори и амбициозни хора да изпаднат от нея. Но тъкмо защото са амбициозни, те или отново с хъс се залавят с изкачването, или намират друга кариерна стълба.

Такава е съдбата на всички известни кандидати за президент.

Ще припомним политическия им път.

Ген. Румен Радев и акад. Стефан Воденичаров са в „най-чиста“ от политическа гледна точка позиции. Кариерата и на двамата е професионална. Безпартийни са. А кой за кого е гласувал, знае само тъмната стаичка.

Красимир Каракачанов открай време е лидер на ВМРО. Войводата, както го наричат, не е шетал от партия в партия. Но пък злите езици глаголят, че не повтаря коалиция, с която да се яви на избори.

В 38-ото Народно събрание, формирано след изборите през 1997 г., той е депутат от синята листа на ОДС, в която влизат СДС и Народен съюз. На следващите избори през 2001 г. ВМРО вече е в съюз с „Гергьовден“, но коалицията остава извън парламента. По-успешен е следващият съюз, в който войводите участват – през 2005 г. те са част от Народен съюз. В него влизат още БЗНС-НС на Анастасия Мозер и Съюзът на свободните демократи на Стефан Софиянски.

На следващите избори – през 2009 г. ВМРО е съюзник на РЗС на Яне Янев и на партията на Мария Капон. Въпреки призивите за обединение на патриотичните формации, през 2013 г. войводите бяха сами на вота и останаха извън парламента, който нямаше дълъг живот. На предсрочните избори през 2014 г. Патриотичният фронт става факт, ВМРО – парламентарна сила, а Красимир Каракачанов – зам.-председател на Народното събрание.

Каракачанов не за пръв път е кандидат за президент. Но през 2011 г. взе едва 0,99% от гласовете. Сега според анализаторите е в много по-добри позиции.

Позициите на Войводата обаче са неизменни – националист (в добрия смисъл на думата) и точка.

Татяна Дончева, която на 8 септември обяви официално, че ще се кандидатира за президент от коалиция „Движение 21“ - НДСВ, е от най-популярните български парламентаристи, независимо че вече не е член на Народното събрание.

През 1997 г. Дончева е от новите лица в парламентарната група на БСП. Тя е депутат в 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание с червената листа. Политическата ѝ активност обаче е по-отдавна. Дончева е шило, което в торба не седи. През 1990 г. тя е прокурор в Софийската градска прокуратура. Главният прокурор Иван Татарчев я освобождава заради партийна пристрастност. Дончева е била адвокат на Светия синод, факт, който припомни при издигането на кандидатурата си преди дни. Разбира се, с шега - „Обявяваме номинациите си на Малка Богородица, игнорирайки ретроградния Мерсурий“, обърна се към представителите на медиите тя. И припомни, че познанството й с много духовници е от времето, когато е била адвокат на Синода, а самият патриарх Неофит я е кръстил.

Амбициите на Дончева дълго време са свързани с партията ѝ – БСП. През 2005 г. на частичните кметски избори в София, на които се кандидатира Бойко Борисов, Дончева измива срама на столетницата и застава в обречена битка срещу Борисов. Тогава неговата звезда стремително се издига на политическия небосклон.

Дори когато представя инициативата „Движение 21“ на 21 април 2011 г. то е представено като форум на младите интелектуалци в БСП. „Д 21“ става партия три години по-късно – през 2014 г.

Дончева опипва дълго политическата почва. Търси взаимодействие с АБВ, но явно в левите среди не искат отново да си имат работа с чепатия й нрав и остър език. Дончева се явява на конгреса на ДСБ и е бурно аплодирана, след като заявява: „Когато всеки е достатъчно слаб, трябва да обединим усилия и да се изправим срещу злото!“ Но накрая се изправи срещу него редом с НДСВ.

Трайчо Трайков, кандидатът на реформаторите, независимо от името си, не трае мирен.

След като бе министър в първото правителство на Бойко Борисов, не слезе кротко от политическия небосклон. На Олимп явно му хареса. Борисов демонстративно „му взе главата“ заради зле организирания икономически форум в Катар през март 2012 г. По познатия си цветист начин премиерът обясни тогава как стоят нещата. „Изключителна глупост беше насрочването на началото на форума за 10 ч сутринта - 45 минути преди срещата ми с емира на Катар. И цял ден медиите в България се упражняваха върху нас. Защо? И най-вече като тръгнах за емира, погледнах, гледам си го, Трайков се пече на плажа. В това време Ники Младенов (министър на външните работи по това време – б.р.) идва и казва няма хора, не е организирано, не става. Тази капчица ми преля чашата“, каза пред БНТ Борисов.

Трайков не си затрая и разказа своята версия на случилото се. „Мотиви (за оставката) не ми бяха посочени, освен с половин уста, за конфузната случка в Катар, което е нелепо. Не съм член на ГЕРБ и логично не бих могъл да подам оставката си пред Изпълнителната комисия на партията. Тя ми беше поискана снощи от вицепремиера Цветанов, след като кацнахме в София", обясни пред медиите в парламента той.

Сигурно упоритостта на Трайков е ядосала Борисов, защото седмица по-късно той спря пред медиите в парламента. За да им каже следното: "Имах намерение да продължа да работя с Трайчо Трайков, но ако не чуя от него истината, ако лично не махне капаните пред новия министър, значи действително ще съжаля и за времето, когато съм работил с него, за огромното доверие, което съм му дал в тези близо три години - абсолютно да решава всичко в това министерство и да кадрува в него както си пожелае." И да забие пирона в ковчега на доскорошния си министър: "Когато някой ми отмилее, когато не мога да работя с него - нямам му доверие. Точната дума е нямам му доверие!”

После обществото дълго не чу нищо за Трайков, докато той не цъфна в ски екип заедно с финансовия министър Симеон Дянков и банкерката Цветелина Бориславова през зимата на 2013 г.

По-късно името на Трайков се появи като част от Гражданския съвет на Реформаторския блок. Той и до днес е безпартиен.

При ГЕРБ въпросът с прескачане от партия в партия не стои. Там всичко е ясно - който и да е кандидатът, той ще има праволинейна партийна биография.

Така е с амбициозните. Те следват своя път. Лоялни са на Партията винаги до време. Докато ги оценява. И това не е български патент. Който не вярва - да погледне политическата карта на съседна Гърция, например. И дори на Германия, давана често за пример във всяко едно отношение.