26054 | 30 ян. 2015 | 10:01

През мандата си Цветанов е провел 1300 шумни спецакции, повече от половината с ненужна употреба на сила или разпоредени без заповед, устно и по телефона

„Основната концентрация в ежедневието ми е провеждането на специализирани полицейски акции.“ Така преди 4 години вътрешният министър Цветан Цветанов „громеше престъпността“. Обичайна практика бе да нарича акциите с екзотични имена като „Лакомници“, „Монополисти“, „Недосегаеми“, дори с имена на съдии. Неговият наследник на поста Цветлин Йовчев го „ревизира“ и преброи, че през мандата си Цветанов е провел 1300 шумни спецакции, повече от половината с ненужна употреба на сила или разпоредени без заповед, устно и по телефона. Много бой, малко резултати...

„Медузите“

В края на март 2010 г. маскирани от ГДБОП нахлуха с автомати посред нощ в дома на тогавашния шеф на общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов и взеха на мушка цялото му семейство, включително двете му невръстни дъщери. Акцията срещу него бе наречена „Медузите“. Три години по-късно Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) присъди 40 000 евро обезщетение на семейството на Гуцанов заради репресията, на която те бяха подложени от МВР. Отделно държавата плати 4000 евро разноски по делото. Делото „Медузите“ бе прекратено, без да стигне до съд.

„Цонев, Сантиров и Попов“

Към подобен провал върви и делото „Цонев, Сантиров, Попов“. На пръв поглед случаят изглеждаше постигнатата мечта на Цветанов - бивш министър (Николай Цонев), действащ съдия (Петър Сантиров) и висш държавен чиновник (Тенчо Попов), уличени в даване на 20 000 евро подкуп на следователя Петьо Петров. Тримата подсъдими вече бяха оправдани на две съдебни инстанции. Междувременно ексвоенният министър Николай Цонев осъди държавата пред съда в Страсбург, който му присъди 15 000 евро обезщетение за унизителния арест през 2010 г. Тогава прокурорът Роман Василев го нарече „абсолютен престъпник“.

С пълен крах приключи и друго знаково за ерата „Цветанов“ дело - това за „Големия Октопод“. Още през февруари м.г. спецсъдът прекрати разследването, по което обвиняеми бяха Алексей Петров, Антон Петров-Хамстера, Йордан и Пламен Стоянови (братята Дамбовци) и др. Групата бе разследвана за пране на пари, изнудване и заплахи над бизнесмени и длъжници, източване на „Кремиковци“, укриване на данъци.

Междувременно Дамбовците заведоха в евросъда в Страсбург дело за 85 млн. евро срещу България за пропуснати ползи.

Другото дело по тази акция - т.нар. „Малък Октопод“, се мотае вече три години още на първа инстанция в Софийския градски съд. Наскоро то бе спряно защото Висшият съдебен съвет отстрани за шест месеца от работа съдийката по процеса Румяна Ченалова.

„Бебето от фризера“

Делото за „Бебето от фризера“ се превърна в един от най-грозните скандали. Този случай влезе в историята с четените от парламентарната трибуна специални разузнавателни средства от тогавашния вътрешен министър, който набеди за убийци на новородено дете четирима лекари от Горна Оряховица. През май м.г. Великотърновската окръжна прокуратура прекрати делото срещу медиците поради липса на извършено престъпление.

„Човека глас“

Маскирани и въоръжени до зъби барети арестуваха и проснаха на земята в собствения му дом певеца Красимир Аврамов, известен като Човека глас. Това стана през април 2010 г. по време на акция „Недосегаемите“. При атаката бяха разбити вратите на апартамента на певеца.

Баретите нахлули в дома на Аврамов, накарали го да легне на земята с белезници и покрита глава. Малко по-късно стана ясно, че объркали жилището му. Тогава баретите се извинили и си тръгнали.