107821 | 18 май 2015 | 07:58

Няма единен модел, всяка страна решава сама за себе си как да уреди от теглянето в заслужен отдих

Въвеждането на минимална възраст за пенсиониране на полицаи, военни и останалите служители от сектор „Сигурност“ е една от най-горещите теми във връзка с лансираната от вицепремиера Ивайло Калфин пенсионна реформа. Проектът „Калфин“ предвижда от 1 януари 2016 г. тази възраст да бъде 52 години и 10 месеца и е равна на предвидената за работещите при условията на първа категория труд. Освен това тя не е произволно избрана, а е съпоставима с фактическата, на която служителите от сектора са се пенсионирали средно през м.г. Според проекта всяка година тя ще се повишава с по два месеца до достигане на 55
г. Това е значително по-рано в сравнение с възрастта за най- масовата трета категория труд, която сега е 60 г. и 8 месеца за жените и 63 г. и 8 месеца за мъжете. И която ще стане 65 г. за двата пола през 2037 г.

Според синдикалисти в МВР с предложената от вицепремиера възраст се решавали психологически, но не и икономически проблеми. Заявиха и готовност за протести. Те обаче казват, че не знаят как се пенсионират колегите им по света. До момента за пенсиониране в спецведомствата у нас възраст не се изисква, а само 27 години
стаж, от които 18 - ефективно навъртени в системата. Данните сочат, че след излизане в заслужен отдих тези кадри масово продължават да работят - например в охранителни фирми, и да получават пълна пенсия и заплата.

Съветът на ЕС отдавна препоръчва страната ни постепенно да премахне възможностите за ранно пенсиониране, което е огромно предизвикателство на фона на застаряването на населението. Естествено изниква въпросът как е уреден този проблем в другите страни от ЕС, а и по света. С изричната уговорка, че всяка държава урежда въпроса по свой начин според финансовите възможности на пенсионната си система.

В Белгия полицаите се пенсионират между 54- и 58-годишна възраст в зависимост от длъжността и стажа. От 30 септември до 7 октомври 2014 г. десетки хиляди униформени служители на реда протестираха срещу намерението пенсионната им възраст да бъде повишена на 62 години, на колкото се оттеглят и цивилните служители на вътрешното министерство.

Австрия полицаите, които работят на терен, имат възможност да се оттеглят по-рано от общата законоустановена възраст за държавните служители 65 г. - на 60 г. Пенсията им обаче се намалява с 1,8% за всяка година от разликата между реалната възраст на пенсиониране и законоустановената. Всеки офицер от британската армия с поне 18 години стаж има право да поиска да се пенсионира, като при напускането си получава и необлагаема с данъци сума, която зависи от ранга и стажа. За полицията във Великобритания се изискват 25 години служба и 55-годишна възраст.

В Малта полицаите, навършили пенсионна възраст до 2011 г., може да се пенсионират след 25 г. служба, за останалите важи общата възраст от 61 г. и минимум 30 г. стаж.

В Испания - служители на жандармерията се оттеглят на 57 години, общинската полиция на 65 години, националната полиция на 60 години.

В Чехия военни и полицаи могат да се пенсионират 5 г. преди стандартната възраст, като тя се увеличава. През 2014 г. е 62, а за армията и полицията - 57 г.

В Дания няма минимална възраст за полицията. За военните е 60 г., като в периода 2019-2022 г. ще се вдигне до 62 г. Във Финландия за военните възрастта е 55 г., а за висшите офицерски чинове - 60 или 63 г. За полицията възрастта е общата за държавните служители - 63 г. За Естония за военните - 50 г. възраст и 20 г. действителна служба.

За Германия изискванията са следните - за професионални военни (генерали, полковници, военни лекари, музиканти и др.) - 65 г., а за останалите професионални военни - 62 г. За полицията възрастта е 60-65 г. и зависи от провинцията, тъй като се определя от местното законодателство.

В Гърция се изискват 15 г. пълно осигуряване за пенсия за военните. За полицията възрастта е 60 г. и 40 г. осигуряване за пенсия.

В Унгария излизането в заслужен отдих за военни и полиция е по общия ред - минимална възраст от 62 до 65 г. според годината на раждане, както и минимум 20 г. стаж за пълна пенсия или 15 г. стаж за частична пенсия.

В Италия възрастта за военни и полиция е 60 г., като със закон се повишават възрастта и стажът. В Латвия има 50 г. минимална възраст за полиция, а при пенсиониране по болест - минимум 38 г. възраст. В Литва за военните няма минимална възраст, а изискване между 10 и 20 г. осигуряване. За полицията - 50 г. възраст и 20 г. осигуряване, а за охрана на съдебната власт и службата за борба с корупцията - 50 г. възраст и 20 г. осигуряване.

В Холандия обществената пенсионна схема не въвежда различни правила за военните и полицията - 65 г. и 1 месец. Има частни предпенсионни схеми, при които възрастта е различна за военните и за полицията (те са професионални схеми по смисъла на правото на ЕС, т.е. като въведените при нас в т.нар. трети доброволен стълб професионални пенсионни схеми).

В Полша за постъпилите в армията до 1 януари 2013 г. се изискват 15 г. осигуряване, а за останалите - минимална възраст 55 г. и 25 г. осигуряване. 

В Испания възрастта за военни и полиция е 60 г., ако имат 30 години осигуряване, като общата възраст за пенсиониране е 65 г.

В САЩ обикновените войници имат право на пълна пенсия след 20 години служба, но в последното десетилетие едва 17% от тях изчакват две десетилетия, преди да напуснат армията. Иначе пенсия, но частична, може да се получи и след 8 години в армията. Има и много други обезщетения и услуги за армията и семействата на военните при различни условия.

Американските патрулиращи полицаи имат право да се пенсионират след 20 години служба с пенсия, равна на 50% от заплатата им, плюс 12 000 долара годишна добавка. Средната пенсия без тази добавка е около 60 000 долара годишно.

В армии на пакта е въведена гъвкава схема

В някои армии на пакта е въведена много удачна и гъвкава система на пенсиониране. Там е възприето понятието „отложено“, „ранно“ и „пълно“ пенсиониране. Във Великобритания при отложеното военните получават право на пенсия за осигурителен стаж, но започват да получават парите си след навършване на определената за страната възраст за тази категория труд. Това става обикновено след изпълнение на първия 5-10-годишен договор за служба. Ранното пенсиониране там е след 40-годишна възраст, при положение че е изпълнено условието за 18 прослужени години. Тогава военният получава 50% от размера на пенсията си, като навърши 55 г. - 75%, а като стане на 65 г., започва да получава пълната си пенсия. В Полша ранното пенсиониране на армейците е след 15 г. служба. Тогава полският военен взема 40% от пенсията. А всяка прослужена година след тези 15 г. му носи допълнително 2,6% към базата. Такава гъвкава система е въведена и в турската армия. Ако военният служи във войската над 25 г., всяка година отгоре му увеличава пенсията с 1%. В хърватската армия униформеният излиза в заслужен отдих след 30 г. приравнен трудов стаж, без да е необходима възраст. Приравняването е по специална формула, според която пехотинецът може да напусне строя след 24 г. служба, морякът - след 22,5 г., авиаторът - след 20 г.

В гръцката армия при пенсиониране военният задължително се повишава и в звание. Ако е полковник, става генерал. Като се уволни, гръцкият полковник взема накуп 120 000 евро. В Гърция пенсиите на военните задължително се актуализират със заплатите в държавния сектор. И в Румъния е така - армейските пенсии също се осъвременяват със заплатите в системата на отбраната. Там например, ако си се уволнил като командир на бригада, пенсията ти се осъвременява, ако се повиши заплатата на колегата ти - действащия командир на бригада. В повечето западни армии пенсията на военния се движи в диапазона 70-80% от последната заплата, на която се е уволнил. У нас този показател е 50%, но поради наложения таван пенсията на българския военнослужещ е около 30% от последното му възнаграждение.

В НАТО обичайно няма изискване за възраст

В повечето армии на НАТО няма въведено изискване за възраст, за да се пенсионират униформените. В американската армия е достатъчно да имаш 20 прослужени години, за да се уволниш и да получаваш парите си за старост. При пенсиониране независимо от званието, дали си редник или генерал, получаваш еднократно обезщетение от $60 000. Във Великобритания също не е въведен възрастов таван. Там трябва да си служил 18 г. в системата, за да се радваш на пари за старост. Практика в пакта е военните да се уволняват без изискване за възраст, достатъчно е да са навъртели определен брой години във войската. За Франция този показател е 20 г., за Турция - 25 г., за Полша - минимум 15 и максимум 25 г., за Румъния - 15,6 г., за Гърция - 15 г. В редица държави, които не членуват в НАТО, също не се изисква възраст за армейците за пенсия. Например в Русия е достатъчно да имаш 20 прослужени години, в Австрия - 15 г., в Сърбия - 20
г., в Македония - 25 г.

Галентин Грозев, Синдикален алианс „Сигурност“ в МВР:

На Запад пращат колегите на по-щадящи длъжности

„На Запад колеги полицаи ги пращат на по-щадящи длъжности, когато достигнат до определена възраст, в която се чувстват уморени да изпълняват задълженията си. Но у нас няма въведена такава практика. Напротив, ако си започнал в администрацията, цял живот оставаш там. Много рядко отиваш на оперативна работа. Затова възрастта от 50 г. за пенсия не е толкова голяма.“ Това заяви Галентин Грозев от Синдикалния алианс „Сигурност“ в МВР.

По принцип синдикатът приема въвеждането на пенсион- на възраст, но не са съгласни тя да бъде предложената от Калфин 52 г. и 10 месеца, а да бъде застопорена на 50 години. На въпрос доколко фатални са тези две години и 10 месеца, Грозев отговори: „А фатално ли е да останете без въздух за 2 минути и 10 секунди.“

„Как на тези години ще се пребориш с престъпник, който дава всичко от себе си да
ти се противопостави, или пък ще гасиш пожар, в който умират хора. Това нещо не може да се върши от хора над 50 г. и това е доказано от изследвания“, каза още Грозев. Той добави, че служителите на нито едно ведомство освен в МВР не полагат толкова много извънреден труд. Затова много от пожарникарите и полицаите бързат да се пенсионират по-млади, защото вече са физически амортизирани. „Не е
почтено държавата да търси съпричастност от тях и накрая да им се отплаща с един шут, като казва: „Вие ни тежите.“ Оттук нататък синдикатите провеждат консултации, но много често се чува и думата протести, каза още Грозев.

По темата работиха: Мария Костова, Ива Шанкова, Евгени Генов, Ваня Георгиева