Посланик Бисерка Бенишева: Слаби сме, когато сме разделени, рискът за България е в самите нас

Очакванията, че ЕС ще реши всичките ни проблеми са удобно извинение, че друг взима решения

Посланик Бисерка Бенишева: Слаби сме, когато сме разделени, рискът за България е в самите нас

33907 | 14 ноем. 2022 | 13:01

Характерна черта на евро-скептицизма е неговата гласовитост. Призивите у нас „да си върнем независимостта“ повтарят мотото на Брекзит


Има ли риск за съществуването на България?

След 33-годишен преход – време, през което сякаш знаехме накъде се движим, днес България отново е разкъсвана по оста Изток или Запад.

Страната ни през изминалите години направи два ключови избора и се присъедини първо към НАТО (2004), а три години по-късно – и към Европейския съюз (2007).

До 2014, когато Русия анексира Крим, и до 2015, когато Европа бе залята от бежанската вълна, хоризонтът пред Стария континент изглеждаше безоблачен. От публичния дебат тревожни въпроси за бъдещето отсъстваха.
Двете събития обаче постепенно започнаха да налагат различни гледни/опорни точки, а военната намеса на Русия в Украйна - да преобръща света.
България, традиционно свързвана с Изтока, въпреки съюзническата си обвързаност със Запада, претърпява трусове.
Политическият елит е буквално разцепен по ключовите теми, които засягат ролята, участието и позициите на България, свързани с разгарящия се конфликт.
Предишното Народно събрание прие политическа декларация, с която подкрепи Киев и осъди действията на Москва. Сегашното гласува военна помощ за Украйна.
Рисковете от прерастването на локалния конфликт в глобален стават все по-плътни, казусите пред елита – конкретни и сложни.
Общественото мнение е на двата полюса, аргументите се плъзгат по злободневната реторика.

В този, без преувеличение, исторически момент България не разполага с дългосрочна стратегия, която разиграва различни сценарии за бъдещето и проектира върху тях националните ни интереси. Ако това бе факт, позициите вероятно щяха да са лишени от сегашната конфликтност и драматизъм.

През призмата на възможните развития и националните интереси на България „Епицентър“ започва серия от интервюта и търсене на позиции около един основен въпрос: има ли риск за съществуването на България и как те биха могли да се проявят в следващите няколко десетилетия. Питането може да се формулира и така: краят на историята не дойде, но може ли да дойде краят на нашата държава?

Предлагаме ви и гледната точка на дипломата Бисерка Бенишева, директор по европейските въпроси в ПанЕвропа- България. Била е пълномощен министър в мисията на България към Европейската Общност и член на основния екип по преговорите за присъединяване (2001-2003), посланик в Ирландия (2003-2007),  генерален директор в Външно министерство (2007-2012), посланик в Унгария (2012-2016). Според нея членството на България в Европейския съюз е предимство, чиито възможности страната ни не успява да използва във всичките му измерения.  

- Посланик Бенишева, в първото от серията интервюта, които Епицентър.бг започна с въпроса „Има ли риск за съществуването на България?“ Вашият колега Валентин Радомирски каза следното: „Бъдещето на ЕС може да се окаже едно от най-големите изпитания за екзистенциалното бъдеще на България.“ Какви са днес, на фона на ескалиращия конфликт Русия-Украйна, рисковете за бъдещето на ЕС, оттам – и на България?

- В кризисни ситуации най-голямото предизвикателство за ЕС е да запази единство при вземането на решения за действие. Единодушието дава легитимност на тези решения и е израз на взаимната политическа солидарност между държавите членки във външната политика.
Запазването на единството е в пряка зависимост от отговора, който Съюза предлага на своите граждани и бизнеси, доколкото последиците от взетите решения имат пряко въздействие върху общите политики на Съюза и националните политики на държавите членки. Най-големият риск е загуба на доверието на гражданите. Според последното изследване на Евро-барометър относно последиците от войната, 88% от европейците (89% от българите) считат, че войната ще има сериозни икономически последици, като най-силна тревожност предизвиква инфлацията, риска от голяма икономическа криза и разпространение на военния конфликт към други страни

- Войната на територията на Украйна, която добива и глобални очертания, заплашва ли ЕС с разпад?

- Прогнози, че ЕС ще се разпадне бяха правени и при финансовата криза 2008-2009, мигрантската криза 2015, Брекзит 2016, пандемията 2020. Преговорите по споразумението за напускане на Великобритания демонстрираха единство на държавите членки, въпреки различните национални „чувствителности“ по отделни аспекти на споразумението. Ако цитираме Жан Клод Моне, европейският проект ще бъде изграден постепенно, в кризи и ще бъде резултат от решенията, които се вземат в отговор на тези кризи. Фактически кризите предизвикват вътрешно обединение, преодоляване на различията породени от асиметричните ефекти върху националните икономики и в крайна сметка призиви за общоевропейско решение с разбирането, че никоя държава членка не може да се справи сама.  

- Кои сили – във и вън от Европа, имат интерес от разпадането на Евросъюза?

- Динамиката в междудържавните отношения на глобално ниво е предизвикателство за Съюза да запази и поддържа ролята на играч със значителна икономическа и демографска тежест. Все още предпочитанията на глобални и регионални сили е за партниране с отделни държави членки, а не на ниво ЕС. По този начин се елиминира политическата тежест на блок от държави. И САЩ, и Великобритания, и Русия (до войната в Украйна) търсеха двустранно сътрудничество в различни области.

Във вътрешен план продължава дискусията за посоката на развитие на Съюза между привържениците на все по-тясна интеграция и защитниците на тезата за по-голяма роля на националната държава и по-хлабав съюз. В европейското политическо пространство се засилва реториката на националистически партии, които не призовават за разпад, (за такова развитие няма обществена подкрепа), а за връщане на компетенциите обратно към националните държави. Напускането на Великобритания не намира последователи сред 27-те, извлекли поука за икономическите последици.

- ЕС е рамка, която примирява/обединява различни интереси, на различните държави. Но има и позиции, които всяка страна трябва да защитава в името на своето бъдеще, на своето оцеляване, ако щете. Как да го прави?

- Европейската конструкция на вземане на решения се основава на принципа квалифицирано мнозинство по повечето от общите политики с изключение на бюджета, данъчна политика, външна политика и политика на сигурност и отбрана, политиката на разширяване, където се прилага принципа на единодушие. Конструкцията определя и формулата на блокиращо малцинство в случаите , когато поне 4 държави членки имат обща позиция, защитаваща специфични национални интереси. Обичайна практика е търсенето на коалиции от държави членки, както за квалифицирано мнозинство, така и за блокиращо малцинство.

Ако направим сравнение с националната конструкция, партиите, представени в Народното събрание търсят подкрепа от другите партии за свои инициативи и законодателни проекти, за да постигнат необходимото мнозинство. В ЕС най-важно за отстояване на национална позиция е умението своевременно да се идентифицират партньори със сходни с нашата позиции.

Европейската политика е ежедневни преговори и различни конфигурации съобразно националния профил.
Позиция, която отстоявахме в името на нашето бъдеще, на нашата идентичност, беше приемането на кирилицата като трета азбука на ЕС. Чрез преговори и добра аргументация постигнахме съгласие за изписване на „евро“ на кирилица на банкнотите на общата валута. И новите емисии на евро носят и български отпечатък.

- За кого беше изпитание казусът „Северна Македония“? Езикът на омразата спрямо България продължава и е резонен въпросът дали взехме правилното решение за вдигане на ветото върху началото на европреговорите Брюксел-Скопие?

- Страната кандидат за присъединяване към ЕС трябва да си подреди приоритетите. Промяната на конституцията, преодоляване езика на омраза и изпълнение на двустранните договори с България и Гърция са предварителни условия към Северна Македония за започване на преговори по същество. Формулирането на тези условия в преговорната рамка и в решението на Съвета на ЕС по време на френското председателство позволи да се открие преговорната процедура и да започне процеса на проучвателни разговори. Този процес ще продължи до края на следващата година, за да се идентифицират въпросите по отделни политики на ЕС, по които ще се водят преговорите (screening на законодателството по европейската терминология). В класическите преговори този процес се определя като проучвателни разговори, за да се пристъпи към преговори по същество. Като страна членка сме наясно колко напред се е развил интеграционния процес в Съюза, след като приключихме преговорите през 2005 г. и от собствен опит знаем, че това е „движеща се цел“. След приключване на преговорите следва ратификация от националните парламенти.
За нас ратификацията продължи около две години, за да се присъединим през 2007 г.
В този смисъл изразходването на политическа и обществена енергия в говор на омразата към една държава членка не синхронизира с приоритетната цел за членство в ЕС.

- Има ли риск да отпадне правото на вето върху външно-политическите решения в ЕС и как да се противопоставим?

- По този въпрос няма консенсус сред държавите членки.  Аргументите за запазване принципа на единодушие (респективно правото на вето), предупреждават за потенциално отслабване на единството в Съюза, загуба на политическа тежест, риск от дискриминация на по-малките държави членки, риск от маргинализиране на държави членки, отслабване на демократичната  легитимност на външнополитическите решения на Съюза. Освен това, реформа в системата на гласуване ще унищожи уникалната преговорна позиция на ЕС в международната дипломация – тежестта на позиция, съгласувана от 27 държави. Привържениците на замяна на този принцип с квалифицирано мнозинство изтъкват, че по този начин ще се преодолее забавянето в действията на Съюза в международните отношения, както и постигането на съгласие на основата на най-малкия общ знаменател или както често се квалифицира външнополитическото действие на Съюза, като „твърде малко, твърде късно.“
Наскоро германският канцлер Олаф Шолц с подкрепата на Върховния представител по външна политика Жозеп Борел отново повдигнаха въпроса за отмяна на ветото по отношение на санкционните режими и при защита на човешките права. Решение за отмяна на ветото, обаче, съгласно Договорите на ЕС, трябва да се вземе с единодушие, а към настоящия момент няма съгласие за такава промяна. Дискусията е отворена. Държавите членки имат различна историческа традиция във външната си политика  и не са склонни да се откажат от това си право.

- Може ли трагедията на българо-турската граница да възпрепятства влизането ни в Шенген или това може да се използва само като повод отново да бъдем отхвърлени?

- Трагични инциденти, за съжаление, се случват по цялото протежение на външните граници на ЕС. Засилването на натиска и борбата с нелегалния трафик на хора продължават от началото на мигрантската криза през 2015 и пред това предизвикателство са изправени всички страни от Шенгенското пространство.

България изпълнява изискванията по охрана на външната граница наравно с всички други държави и споделя тежестта по предоставяне на убежище. Резолюцията на Европейския парламент от 18 октомври 2022 препотвърди позицията в подкрепа на присъединяването ни към Шенгенското споразумение, подчертавайки, че това ще доведе до укрепване на Шенгенската зона. Експертната мисия, която направи оценка на място (12-13 октомври) с участието на представители на Фронтекс, Европол, Агенцията по основни права и на държавите членки представи положителен доклад за готовността на България.

Очакваме решението на държавите членки в Съвет Правосъдие и вътрешни работи на 9 декември. До момента България предприе дипломатическа офанзива с демарши на всички нива аргументирайки своята подготвеност за присъединяване. Както стана публично известно имаме подкрепа, с изключение на правителството на Нидерландия след препоръката на холандския парламент за несъгласие, докато България не докаже необратимост в борбата с корупцията и организираната престъпност. Тези въпроси, обаче, се разглеждат  в рамките на общоевропейския механизъм по върховенството на закона и последния доклад за всяка една държава членка е от юли 2022 г., а ангажимент за реформи е поет от България по Плана за възстановяване и устойчивост. Разговорите продължават и кръстосаните обвръзки, които прави Нидерландия я поставят в изолация, но ако блокира решението, това ще отложи присъединяването ни към Шенген за неопределено време.

- Последните най-малко десет години ЕС е в каскада от кризи. Последната е енергийната, която не засяга всички еднакво. Трябва ли да има общ подход? Очаквате ли социални трусове, които да разклатят допълнително фундамента на Евросъюза?

- Каскадата от кризи през последните години е и тест за устойчивост на европейските политики. Направени бяха анализи за уязвимости, зависимости, рискове и заплахи. Предмет на оживено обсъждане е и концепцията за стратегическа автономност.

Понастоящем, решенията за общоевропейски подход по енергийната криза засягат въпросите за сигурност на доставките и цените. Държавите членки имат различен енергиен микс и респективно различно разбиране към подхода за справяне с последствията от кризата. Гарантиране сигурността на енергийните доставки е свързано с преодоляване риска от рецесия на европейската икономика, а цената – с овладяване на инфлацията. И двата елемента рефлектират върху социалния статус на европейците – заетост и издръжка на живота. За осигуряване на количества за зимния период беше постигнато съгласие за запълване на газохранилищата до 90%, за намаляване на търсенето бяха отправени призиви за намаляване на потреблението. Редица държави членки приеха национални пакети за компенсиране повишените разходи на бизнеси и домакинства. Този подход, обаче, постави в неравностойно конкурентно положение по-бедните държави членки. Силно негативна реакция предизвика решението на германското правителство за 200 млрд. евро компенсационен пакет за германската икономика и домакинства. Продължава и дискусията за въвеждане на ценови таван по доставките на газ, предвид опасенията, че подобно решение ще отклони доставчиците към други пазари. Всички обсъждани опции за справяне с енергийната криза целят снижаване на риска от социални трусове.

- Включихте сте в контактната група Плевнелиев/Паси за преговори по съставянето на редовно правителство. Защо не успяхте да постигнете отчетлив напредък? Толкова трудно ли е да се сглоби правителство на евроатлантическа основа в България?

- Целта на контактната група беше да се сондира наличието на  сходство в позициите на партиите по ключови теми на политическия дневен ред и идентифициране на работещи решения – не само по външна и европейска политика, но и виждания по съдебна реформа, бюджет, борба с корупцията. В резултат на този сондаж беше отправен апел да се отключи междупартийния диалог в Народното събрание. Разбираме, че  по няколко въпроса са приети решения на основата на тематични мнозинства. Дали този процес ще доведе до сформиране на кабинет предстои да видим.

- Членството на България в ЕС бе желано и посрещнато с големи очаквания от преобладаващ дял от българското общество. Защо загубихме респект от Брюксел? Нещо повече – налице е разочарование, отдръпване, недоверие, евроскептичната „Възраждане“ печели все повече доверие.

- Очакванията, че ЕС ще реши всичките ни проблеми е нереалистично, удобното извинение, че някой друг взема  решения, които по силата на членството трябва да изпълним, показва неразбиране на предимствата на членството. А тези предимства не са свързани само със солидарността – кохезионни и структурни фондове, финансиране по плана за възстановяване и устойчивост.

Предимство е правото на България да бъде част от вземането на решения на ниво ЕС. Нашите дипломати, министри, премиери, президенти вече 15 години обсъждат на една маса с партньорите ни всички въпроси на европейските политики. Решения се вземат с квалифицирано мнозинство, формирано от държави със сходни позиции и се спира с блокиращо малцинство от коалиция от държави. Много често формулираме национална позиция, но не търсим активно съюзници за отстояване на европейско ниво и оставаме разочаровани. Европейската дипломация е изкуството да подготвиш добра аргументация на националната позиция, да формираш коалиции и да влияеш на крайното решение в общоевропейските политики. В международните отношения Съюзът отстоява институционалната си автономност, т.е. само държавите членки  участват във вземането на решения и това е предимство за България.

Като член на ЕС, България е страна в над 50 търговски споразумения с трети страни, участва във формулирането на мандата за договарянето им и спестява национални усилия предвид преговорната тежест на Съюза.

Не всички области, обаче, са регулирани от ЕС. За проблемите в областта на образованието и здравеопазването, в социалната сфера, отговорността е на националното правителство, защото в тези сфери ЕС няма регулативна компетентност.

Несъмнено сложната европейска конструкция е далеч от ежедневието и създава усещане на отчужденост. Лятното проучване на Евро-барометър във всички държави членки показва, че 49% от българските граждани по-скоро имат доверие в ЕС, 36% по-скоро нямат, а 15% не знаят. Тези данни контрастират с резултатите от проучването за доверието в националното правителство – 19% по-скоро имат доверие, 73% по-скоро нямат и 8% не знаят.

Характерна черта на  евро-скептицизма е неговата гласовитост – акцентира се на дефицити, а не на преимущества. Несъмнено ЕС има за какво да бъде критикуван, най-вече за разрастващата се бюрокрация, което води до отдалечаване от гражданите. В същото време, обаче, следва да се посочват и предимствата на членството в условията на глобална несигурност. Призивите на една от политическите партии „да си върнем независимостта“ повтарят мотото на Брекзит „да си върнем контрола“, без да отчитат последиците от това.

- От една страна битува мнението, че Брюксел ни налага решения, от друга се оказва, че не може да се справи с налагането на антикорупционни мерки, с върховенството на правото както и нас, така и в други страни от бившия Източен блок. Това не е ли противоречие? И защо Брюксел се оказва безсилен на терена на правото и противодействието на корупцията?

- Темата за върховенството на закона стана постоянно присъстваща в европейските дискусии. Приемаше се за даденост, че държавите членки, подписали Лисабонския договор, предприемат всички необходими действия на национално ниво. Инструментариумът за въздействие се свеждаше до член 7 от Договора за суспендиране правото на гласуване, но процедурата е тромава и продължителна за постигане на ефективно въздействие. За да се избегне нарушение на клубния принцип, да не се посочва и заклеймява държава членка, се въведе общоевропейски механизъм за мониторинг състоянието на върховенството на закона във всички държави членки. В допълнение, при приемането на бюджета на ЕС се регламентира условност при предоставянето на финансово съдействие чрез фондовете на Съюза в зависимост от евентуално системно нарушение на принципите на правовата държава. В момента, по настояване на Европейския парламент, това условие беше активирано спрямо Унгария по отношение траншовете в плана за възстановяване и устойчивост.

- Шанс ли е сегашната криза – външна и вътрешна, да се оттласнем от дъното и да потърсим достойно място в Европа и в рамките на Европейския съюз? И по-важното – имаме ли политически, експертен и обществен ресурс да го използваме?

- Ако се позовем на клишето, че кризите са и възможност за напредък, то сегашната криза следва да катализира национална енергия за справяне с предизвикателствата. Това, което спъва усилията са разделенията в обществото и липсата на широк политически консенсус по посоката на развитие на страната. По отношение на Европа трябва да преодолеем усещането за „ние“ и „те“, защото вече 15 години сме член на Европейския съюз и вложихме много национална енергия, за да го постигнем. По отношение на капацитета, България разполага и с дипломатически и с експертен капацитет, както и вече натрупан опит в правенето на европейска политика. Това е потенциал, който политиците трябва активно да използват, за да се спечели общественото доверие.

- Позволете накрая и основният въпрос – има ли риск за съществуването на държавата България и откъде идва той? Външни или вътрешни са основните причини?

- Цялата ни история показва, че сме слаби, когато сме разделени. В този смисъл рискът за съществуването на държавата е в самите нас, като общество. Въпреки това, не мисля, че пред нас стои екзистенциален въпрос.

 

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър

 


От категорията

Първан Симеонов: Няма логика да се отиде на нови избори, Доган е прав!

Първан Симеонов: Няма логика да се отиде на нови избори-Parvan-Simeonov--Nyama-logika-da-se-otide-na-novi-izbori_1708864112.jpg

Правителството има шанс да свърши малко черна работата, защото е крайно ...

25 февр. 2024 | 14:27

Капката, която преля…

Нешка Робева: Плач за Навални... А Асандж, Сноудън, Гуантанамо?

Нешка Робева: Плач за Навални... А Асандж, Сноудън, Гуантанамо?-1646119035.jpg

Вие чули ли сте за наложени санкции на Израел, пита прославената треньорка и ...

25 февр. 2024 | 11:02

Александър Симов: Първата политическа смърт на Христо Иванов беше трагична и епична

Първата политическа смърт на Христо Иванов беше трагична и епична.
Втората му агония е като ситком.-Aleksandar-Simov--PP-i-DB-napraviha-Boyko-Borisov-da-izglezhda-razumen-politik_1683476123.png

Когато павираш пътя си с вечни исторически компромиси, политически трикове, ...

25 февр. 2024 | 22:39

Зеленски: През пролетта ще предложим платформа, с която Путин да се съгласи, че е загубил тази война

Володимир Зеленски -Volodimir-Zelenski_1703272019.jpg

Сега е най-трудният момент за нашето единство. Ако ни разпаднат отвън или, не ...

25 февр. 2024 | 21:42

Най-важното

Н. Пр. Кенет Мертен не каза дали санкционния списък за българи ще се разшири

Американският посланик в България: Все още анализираме ефекта от санкциите „Магнитски“ тук

Н. Пр. Кенет Мертен, посланик на САЩ у нас-N--Pr--Kenet-Merten--poslanik-na-SASht-u-nas_1708879624.png

Според него е важно, че „през последната близо година българският парламент ...

25 февр. 2024 | 18:44

Българската делегация беше посрещната от заместник-председателя на албанския парламент Агрон Джерджмаркай

Росен Желязков пристигна на официално посещение в Република Албания

Росен Желязков пристигна на официално посещение в Република Албания
Снимка БТА--_1708872785.jpg

Утре председателят на парламента ще се срещне с президента на Република Албания ...

25 февр. 2024 | 16:51

Сред акцентите на разговора им са били процесът “Акаба”, иновациите, образованието и туризма

Мария Габриел разговаря с краля на Йордания Абдула II

Мария Габриел разговаря с краля на Йордания Абдула II
Снимка МВнР-Mariya-Gabriel-razgovarya-s-kralya-na-Yordaniya-Abdula-II-Snimka-MVnR_1708868210.png

Във фокуса на срещата е и сътрудничеството в сферата на отбраната и НАТО

25 февр. 2024 | 15:35

По петте главни приоритета на кабинета няма никакво изпълнение, категорична е лидерът на БСП

Корнелия Нинова: Националният съвет свиква отчети и избори в София и в Бургас (ВИДЕО)
(Видео)

Корнелия Нинова: Националният съвет свиква отчети и избори в София и в Бургас-Ninova-za-Shengen--Upravlyavat-ni-nekadarnitsi-i-predateli-na-natsionalniya-interes--Ostavka-_1703932027.jpg

Пленумът имаше кворум, това че на някой не му харесват решенията, не означава, ...

25 февр. 2024 | 15:46

Водещият пленума Георги Свиленски изключва микрофоните, не дава възможност за изказвания

Таков към ръководството на БСП: Можете да ни изключите от вашата група по интереси, от партията - не

Иван Таков към тясното ръководство на БСП: Можете да ни изключите само от вашата група по интереси, от Партията - не-Ivan-Takov--Osnovnata-ni-zadacha-e-da-ne-dopusnem--Sglobkata--da-se-vazproizvede-v-Sofiya_1693643447.png

Всичките фалшиви опорки, с които ни нападаше част от тясното ръководство от ...

25 февр. 2024 | 14:13

Украинският президент не разкри броя на ранените

Зеленски заяви, че откакто руските сили нахлуха в Украйна, са убити 31 хиляди украински войници

Зеленски заяви, че откакто руските сили нахлуха в Украйна, са убити 31 хиляди украински войници-Zelenski-zayavi--che-otkakto-ruskite-sili-nahluha-v-Ukrayna--sa-ubiti-31-hilyadi-ukrainski-voynitsi_1708879961.png

Държавният глава изрази убедеността си, че американският Конгрес ще одобри нов ...

25 февр. 2024 | 18:50

Това е естествена смърт, заяви шефът на украинското разузнаване

Кирило Буданов: Може да ви разочаровам, но Навални наистина е починал от кръвен съсирек

Кирило Буданов: Може да ви разочаровам, но Навални наистина е починал от кръвен съсирек-Nachalnikat-na-glavnoto-razuznavatelno-upravlenie-na-Ministerstvoto-na-otbranata-na-Ukrayna-general-mayor-Kirilo-Budanov_1683522338.jpg

Така той опроверга твърдението на президента Владимир Зеленски, че руският ...

25 февр. 2024 | 17:04

Наблюдаваме опит донякъде да бъде елиминирано ДПС от сглобката, анализира експертът

Първан Симеонов: Няма логика да се отиде на нови избори, Доган е прав!

Първан Симеонов: Няма логика да се отиде на нови избори-Parvan-Simeonov--Nyama-logika-da-se-otide-na-novi-izbori_1708864112.jpg

Правителството има шанс да свърши малко черна работата, защото е крайно ...

25 февр. 2024 | 14:27

Преподавателят в Харковския университет не скри разочарованието от военната помощ за Украйна

Проф. Станчев: Войната през 2024 г. ще е на дронове

Проф. Станчев: Войната през 2024 г. ще е на дронове-Prof--Stanchev--Voynata-prez-2024-g--shte-e-na-dronove_1708875844.png

Украинците произвеждат 150 вида дронове - в гаражи, в къщи и в алборатории, ...

25 февр. 2024 | 17:43