24983 | 10 ян. 2017 | 12:01

Олигарси дърпат конците на политиците. Икономическата глобализация даде огромна сила на тези, които владеят капиталовите потоци. Около 60 семейства владеят половината от света, от тях 40 са американски. Това ги прави господари на политиците.

Валентин Радомирски завършва Московския държавен институт за международни отношения. От 1976 г. до 1992 г.  работи в Министерството на външните работи на България, като преминава всички рангове от стажант-аташе до пълномощен министър. Бил е извънреден и пълномощен посланик на страната ни в Румъния и неакредитиран посланик в Молдова. В периода 2005-2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност в кабинета на министър-председателя. Съосновател и член  на Българско дипломатическо дружество. Носител на почетния знак „Златна клонка на МВнР”.

В първата част на интервюто пред Епицентър.бг посланик Радомирски за отношенията между САЩ, Русия и Китай, за причините и последиците от победата на Тръмп на президентските избори, за българския и световния елит. Във втората част ви предлагаме отговорите на въпросите за сложната ситуация в Турция, силата на олигарсите и новите предизвикателства пред външната политика на България.


- Посланик Радомирски, след очевидния край на еднополюсния модел все по-често се чуват предупреждения за нова Ялта, която да раздели света на сфери на влияние. Опасенията са, че България ще попадне в руската зона. Ще бъде ли пожертвана страната ни? Имат ли почва подобни страхове?
 
- За нова Ялта говори и президентът Плевнелиев, изразявайки страховете на част от управляващите в момента. Същото изпитват и всички, които получават грантове през Сорос. Част от тях също говорят в медиите с опасение за този вариант.
Мисля, че пред света има три опции.
Най-лошата от тях е военната. Ние се намираме на границата между два цивилизационни формата. Ситуации като сегашната винаги в историята са се решавали чрез военни конфликти, огромни социални сътресения, революции, накратко - с кръв. Това е така, защото онеправданата страна иска да дойде на власт, но не й позволяват , а другата не желае да направи компромиси.
Неслучайно в началото на тази година Стивън Хокинг каза, че съвременните елити – „от Лондон до Харвард, от Кеймбридж до Холивуд” - трябва да покажат малко смирение. Това означава да направят компромиси, да споделят част от богатството си, влагайки ги в реалните проблеми, за да бъдат ликвидирани причините за тях. Например, трябва да инвестираме в развиващите се страни, за да няма бежанци и миграция.
Другите два варианта са Ялта Прим (не Ялта 2) и Хелзинки-2.
Ялта Прим е най-близо до реалната политика от 19 и 20 век, но влиза в противоречие с модерния принцип от 70-те – запазваме границите, които обаче стават все по-маловажни в съвременния живот. В епохата на глобализациите границите губят предишното си значение. Те не са ограничителният фактор за преминаването на стоки, хора, идеи. От разрушаването на границите няма да получим големи преимущества.

- Какво предлага тогава Хелзинки – 2?

- Хелзинки 2 е най-важното в момента – това са мерките за укрепване на доверието между страните. Сега недоверието на всички към всички е огромно. Обикновено се съсредоточаваме върху отношенията между Русия и Запада, но вижте какво недоверие цари и между страните в Европейския съюз от гледна точка на това кой защитава по-добре националните си интереси и кой не. Дали, защитавайки националните интереси на Германия под формата на общоевропейски, Ангела Меркел не възражда реваншизма в Германия? Това подозрение съществува у всички. Допреди 2 години никой не искаше да го признае, но то вече открито се появява. Още повече, че и самите немци дават доказателства - няколкократно увеличаване на военния бюджет, въвеждане на редица нови мерки във военната област в една Германия, за която никой от нашето поколение не е забравил, че беше първопричина за първите две световни войни.

Ние трябва да се върнем към формат за укрепване на доверието, подобен на Хелзинки. Тоест да изработим Хелзинки-2 в новите условия. И не само заедно с Русия, но и с Турция. И той да послужи като пример за останалите региони в нашия свят.


- За България Турция се превърна в много важна тема през 2016-а – заради бежанците, неоосманизма, метежа срещу Ердоган и продължаващите атентати. Какво се случва там и каква трябва да бъде българската политика спрямо Анкара?  

- Турция в момента е неудобният въпрос за всички нас, защото от една страна е съюзник, от друга – не действа като такъв. Тя причинява огромни главоболия на всичките си съюзници в НАТО.
В Турция реално се води гражданска война, особено в източните й части, която е дълбоко прикривана от средствата за масова информация. Там се воюва с танкове, тежки оръжия, загиналите са повече, отколкото в някои райони в Сирия. Турция воюва в съседна Сирия без да има право и без да е поканена да воюва. Разломът в турското общество, който съществува отдавна между прозападното и проислямското крило, се задълбочава все повече. Процесът се засили отчетливо след опита за преврат и последвалите репресии. Те доведоха дотам, стотици хиляди хора, свързани със семействата на репресираните да се влеят в антиправителствените редици.
Пред Турция в момента няма светли перспективи. Тя е наясно, че САЩ подкрепят кюрдите. Турция знае за статията от 2006-а, за която говорихме (б. а. – статия от 2006 г. в Armed Forces Journal, където се предвижда преначертаване на границите в Близкия Изток и създаването на две нови държави – Кюрдистан и Белучистан), както и за всички последвали я реакции. Тази статия породи конференции, разработки, научни трудове на тема трябва ли да се създават нови държави. Въпросът, който стои, е ще бъдат ли засегнати сегашните граници на Турция, на Ирак и т. н.? Ще минем ли към нова Ялта, макар и само за Близкия Изток? Веднъж обаче, отваряйки за ревизия торбата с принципите за един регион, можем да я отворим за целия свят.

България няма никакъв интерес от нестабилност в Турция.
За нас стабилна Турция, колкото и плашещо да е това заради неосманистките мечти на определени кръгове, е за предпочитане пред една разклатена Турция.

- Какъв е вашият прочит на атентата навръх Нова година в Истанбул, където загинаха и много чужденци?

- Не е толкова важно, че част от жертвите бяха чужденци. Просто е избрана една по-слаба мишена. Важното е, че Турция ще бъде заливана и занапред от терористични атаки, независимо от драстичните мерки. Подобен развой е логична последица от цялостното развитие на Турция. Там и през тази година ще бъде страшно. Ердоган не е овладял напълно положението, както показва случаят с убийството на руския посланик.

- В интерес на България ли са добрите отношения между Русия и Турция?

- В интерес на България е целият район да бъде успокоен. Това е първото и най-главното. Русия и Турция са двете регионални суперсили. В наш интерес е съдействието между тях да не бъде обърнато срещу трета страна, която провежда политиката си чрез България. Сигурността в Черно море е от изключително значение, тъй като голяма част от търговията ни преминава оттам.
Друг въпрос е, че с необмислени ходове ние настроихме руснаци и турци така, че вместо Южен поток сега ще има Турски поток. Въпреки че руснаците и италианците сами предложиха да има Южен поток, а не Син поток 2, когато можеха да го направят. Но да речем, че това са грешки на растежа, за които дълго ще плащаме.
Сега за нас е важно да се включим активно в регионалното сътрудничество. В сегашния световен ред институции като ООН, Червеният кръст и редица други се оказаха неефективни поради огромния брой участници в тях. Трудно се постига консенсус. На преден план излизат преимуществата на регионалното сътрудничество – по-малък брой страни решават конкретни за региона въпроси и са готови да направят по-малки компромиси между себе си, отколкото големи с някой голям играч. Регионалното сътрудничество ще става все по-важен фактор.

- Как виждате регионалния формат тук, на Балканите?

- За съжаление, Балканите са епицентър на конфликти от векове, за разлика от други региони в света. Ние имаме огромни исторически наслоения, които пречат на сегашното регионално сътрудничество. Идеите за Велики Сърбия, Албания, България, Румъния, Гърция са пречка и ще бъдат пречка и занапред. Въпреки това има основания да считаме, че оформящите се предизвикателства към региона ще ни тласнат към регионални сътрудничества. Съжалявам например, че не приехме протегнатата ръка на Вишеградската четворка.

- Нещо, което Румъния направи, Сърбия – също във връзка с охраната на границите си. Защо ние отказахме?

- Мисля, че бе по внушение на чужди сили. Една от добрите идеи, които наш евродепутат с добър политически опит прокарва, е да има Черноморски еврорегион. Аз например виждам това, като една от основните цели, които можем да си поставим за осъществяване по време на предстоящото ни председателство на ЕС. Това би било пряко обвързване на наш национален интерес с общата политика на съюза. Ако успеем да направим Черноморски еврорегион в рамките на ЕС, това ни би помогнало да преодолеем редица от противоречията, които препятстват досегашните формати като Черноморско икономическо сътрудничество, Съвета за регионално сътрудничество и др. Дори средствата за Черноморския еврорегион да бъдат по-малки от тези за Средиземноморския, това ще ни даде възможност не само да имаме финансово осигурени редица дейности, но и ще впрегне в едно колело основните членове на ЕС - Гърция, Румъния и България. Тези три държави трябваше да бъдат оста на ЕС на Балканите. Не успяха по различни причини.

- Кои са те?

- Част от тях са български, други – не. Румънците все повече осъзнават положението си на осма по големина държава в Европа и работят за откъсването си от Балканите, търсейки стратегическо сътрудничество с Полша. Това би им дало относително голяма тежест при условията след Брекзит.
Гърците отдавна имат своите лобита и не виждат привлекателното във формат, който включва България и Румъния. Състоянието на Гърция обаче е такова, че моментът е добър да бъде привлечена за сътрудничество. Можем да намерим допирни точки по въпроси за бежанците или за проблемите в Турция. Една внимателна премислена и старателно провеждана дипломация би постигнала много. Но трябва да се мисли в тази посока и да има съгласие. Не трябва нашите дипломати да се страхуват, че един следващ министър тотално ще смени приоритетите. В резултат на което ще попадаме в нелепи ситуация като тази, когато събрахме цялата враждуваща с Асад опозиция в Правец, обучавахме ги и правехме пари, а сега се чудим къде да застанем при новите турско-ирански-руски отношения. Така не може! Трябва да гледаме малко по-надалеч.

- Под влияние на политиците повечето българи доскоро смятаха, че членството в НАТО и ЕС са достатъчна гаранция за националната ни сигурност. Сега обаче накъде?

- НАТО и ЕС са голяма, но никога не са били достатъчна гаранция за нашата сигурност.

- България обаче отдавна няма визия за своето самостоятелно развитие. Обречени ли сме да бъдем винаги послушни?

- Не. Теорията за обречеността се разпространява отдавна. Тя имаше своето място при социализма заради особеностите на тогавашната система. От началото на прехода беше използвана активно, за да бъде извършено раздържавяването в страната. Големият грях на нашето поколение е, че не се съпротивлява на този процес. Институциите, особено тези в сферата на сигурността, бяха разбити под претекст, че са наследени от комунизма.
България днес може да се смята за овладяна страна. Това е термин, който вече 15 години се използва за страни, където олигархичните кръгове са водещите, а не политиците. Тези олигархични кръгове са извън държавата и обикновено са свързани икономически и финансово с други кръгове.
Не завиждам на нашите политици, защото всеки от тях разбира, че България е овладяна страна.
Първото, което направи Путин в Русия, бе да се справи с олигарсите. Мисля, че и Борисов в началото се опита да направи това. Само че за разлика от Путин победата според мен бе на противниците му.
През първите две години от управлението си Путин разчистваше системата, наследена от Елцин. Една част от създадените олигарси бяха изгонени, друга част достигнаха до компромиса, че Русия като държава е важна и ще работят за нея. Една трета част, която не искаше да направи нито едното, нито другото, се оказа в затвора.
Създаването на олигархичната система пречи и на България. Страната ни няма да има и добра външна политика, докато не се оправи с този проблем. И най-съвършеният закон е безсилен, ако има олигарси, които дърпат конците в страната.

Една от големите промени в света е икономическата глобализация. Политическа няма и скоро няма да има. Икономическата обаче даде огромна сила на тези, които владеят капиталовите потоци. Около 60 семейства владеят половината от света, от тях 40 са американски. Не всички са олигарси, но на практика започват да придобиват силата и властта на олигарсите. Могат да действат в глобален мащаб, да избягат политическите ограничения, да избягат в друга страна лично или с капитала си. Това ги прави господари на политиците. В момента политиците са много слаби, никога не са били по-слаби спрямо този капитал.

- Откъде обаче може да започне промяна – от самия елит или от масите?

- Елитът трябва да престане да се плаши от това, че ще бъде сменен или унищожен от чужда сила. Един политик, както много други хора, които държат на националния интерес, трябва да бъде готов да се жертва. Огромният страх, насаден от горе до долу в политическата система от тези, които владеят капитала, води до половинчати или престъпни решения, независимо че биват оправдани с българския интерес.
В началото на 90-те всички бяхме много наивни да смятаме, че всичко, което ни харесва на Запад, ще дойде и тук. Забравяйки, че Западът минава през дивия капитализъм, през антимонополното законодателство, което впрочем първи въвеждат САЩ.

- Какво идва след неолиберализма, господин Радомирски? Да не се окажем отново наивни в очакванията си?

- Мисля, че идва по-трезвият подход. Намиране на баланса между държавата и частния интерес, който не опира само в икономиката. Нашето поколение трябва да намери баланса между свобода и справедливост. Не може да има и тотална свобода и пълна справедливост. Но един постигнат и работещ баланс между тези два принципа не е валиден за всички поколения. Всяко трябва да намери консенсуса за своя.

- Все по-често се споменава забравената от няколко поколение дума „война”. При война обикновено има две страни, изправени една срещу друга. Как виждате вие един бъдещ конфликт, не дай Боже той да се случи?

- Конфликтът е реалност. Някой беше казал, че „политиците и генералите винаги планират войната на базата на предишната и винаги грешат”. Всяка следваща война е нова, вадят се научните достижения, които сега дълбоко са скрити. В момента не знаем какви са новите видове военни инструменти. Говори се за роботизация, може би някъде се складират цели поделения от роботи, кой знае? Активното използване на дроновете в съвременните военни действия през последните 10 години са само част на айсберга. Не знаем също каква е ситуацията вътре в океаните и какво точно лети в космоса. Подводната война винаги е била най-тайната. Загинали има през всичките години на противостоенето между САЩ и Русия преди 1989 г.
Според мен обаче широкомащабна война е изключена до момента, докато на пулта не седнат не един, а няколко луди хора. Взаимното унищожение е гарантирано и това е единственият коз на руснаците. Те са по-слаби икономически, военно, финансово. Отбранителната им стратегия поради това е: можем да ви унищожим, ако тръгнете срещу нас. Дрънкането на оръжие се извършва и от двете страни. В референдума за влизане на Норвегия в НАТО има изрична клауза, че няма да бъдат разполагани чужди войски. Но американците разположиха три хиляди души там.
Затова са важни мерките за връщане на доверието, което е тотално нарушено през последните 15 г.  Хелзинки- 2 ще направи войната по-малко възможен вариант.
Според теорията на доминото има един момент, в който плочките започват да падат и не могат да бъдат спрени и от най-големите политици. Дано не стигнем дотам. Затова Тръмп и неговият подход е по-успокояващ. Той е по-приемлив от хората, които представляваше Хилари Клинтън и които допуснаха САЩ да загубят престиж от гледна точка на двойните стандарти, които се прилагаха във външната политика. Предстои да видим какво ще направи Тръмп, но поне засега е по-успокояващият вариант за нашия регион, където се изостряше напрежението между САЩ и Русия. Макар че европейският управляващ елит е на тръни. Предстои да бъде сменен и това страшно го смущава. Това са смутни времена, в които както показва историята, губещите властта са склонни да предприемат безразсъдни действия.
Ако Тръмп продължи своята политика, европейският елит ще трябва поне да смени възгледите, които сега защитава. Поне ще започне да пропагандира това, което новите американски „началници”, както казва Бойко Борисов, говорят. Те са доказали, че го могат.  

И за отговоря накрая малко по-оптимистично на въпроса ви, искам да кажа, че една преексплоатирана фраза от времето на „студената война“  трябва да стане основна цел на дипломацията през следващите години и съм уверен, че тя ще срещне широка народна подкрепа. Борбата за мир трябва бъде изпълнена с конкретно съдържание, за не остане пропагандно клише. Тези политици и народи, които опазят държавите си от сегашната ескалация на напрежението, ще могат в бъдеще да се изправят с достойнство пред децата и внуците си.