46406 | 17 ноем. 2015 | 11:41

Под лупа ще бъдат следени всички сайтове, „съдържащи екстремистка пропаганда и открити призиви за насилствени действия“, пише в доклада на вътрешния министър Румяна Бъчварова

Министерски съвет ще гласува стратегия и план за противодействие на радикализацията и тероризма. Документите са качени в портала за обществени консултации и обхващат периода 2015-2020 г.

Проектите са изготвени от работна група под ръководството на заместник-министър на вътрешните работи и с представители на ВКП, министерства, неправителствени организации, както и от Администрацията на президента и на МС, пише в доклада на вътрешния министър Румяна Бъчварова.

В него е посочено, че „през последните няколко години ясно се проявява тенденция на разпространение и засилване на радикализацията и тероризма в глобален план, което засяга сигурността и интересите и на Република България“.

Тероризмът вече се използва не само като инструмент за постигане на конкретни политически цели в отделна страна или регионален конфликт, а е насочен към принципна смяна на съществуващата система на международни отношения, категорични са експертите, разработили двата документа. В тях са назовани и новите заплахи пред света от  „саморадикализация чрез Интернет“, „насилствена радикализация“, „чуждестранни бойци“.

Събитията в Сирия, Ирак и Северна Африка и свързаното с тях разрастване на влиянието на терористичната организация „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ и други терористични групировки в тези райони се определят като един от основните рискове, пише още в доклада на Бъчварова.

Многобройните потоци от бежанци и нелегални мигранти от Сирия, Афганистан, Ирак, Северна Африка и други кризисни страни и региони към Европа подлагат България не само на засилен имиграционен натиск, но и представляват реална възможност за анонимно проникване и трайно усядане в страната на лица, съпричастни към терористична дейност, категоричен е вътрешният министър.

В стратегията е подчертано, че рискове от радикализация за България съществуват „и във връзка с обучението на наши граждани в чужди религиозни образователни центрове, където се проповядва ектремистка идеология. Не може да се изключи вероятността завръщащите се у нас след обучение лица да се ангажират в пропаганда на радикални идеи и опити за реализацията им в страната, предупреждават експертите.  

Според тях  "крайната бедност, социалната изолация и маргинализацията, с които се характеризират някои общности в страната, увеличават уязвимостта им към радикални религиозни или други идеологии."

Експертите, които са подготвили документите за радикализацията и тероризма предупреждават, че представители на български местни общности, дори без самите те да се стремят към участие в бойни/терористични действия в Сирия или Ирак, биха могли да подпомагат пътуващите през страната европейски бойци.

„Въпреки предприетите законодателни промени все още е сериозно предизвикателство наказателното преследване на чуждестранните бойци, най-вече по отношение събирането на доказателства относно целите на пътуванията на доброволците и техните действия извън ЕС“, е посочено още в стратегията.

Специално внимание в нея се обръща и на факта, че терористични групи и екстремистки клетки използват предимствата на интернет и социалните мрежи, за да разпространяват своята пропаганда по-широко, по-бързо и по-ефективно. „Процесите се развиват предимно сред уязвимите части на европейските общества, като например младежи, които се чувстват изолирани, дискриминирани или не притежават достатъчно добри умения за критична оценка на информацията, на която са изложени. Като резултат се създават предпоставки за насаждане на омраза между отделните религиозни и етнически групи в европейските общества. Република България не прави изключение от тези тенденции“, се казва в документа.

Експертите по сигурността са стигнали до извода, че „традиционните правоохранителни методи и техники на дейност не са достатъчни за противодействие на процесите на радикализацията.“

Планът, по който властите ще работят до 2020 г.  предвижда създаване на специален закон срещу „изказвания и послания, подбуждащи  към омраза по интернет и в Средствата за масова информация“. Под лупа ще бъдат следени всички сайтове, „съдържащи екстремистка пропаганда и открити призиви за насилствени действия“.