6694 | 5 ноем. 2026 | 17:52

Един от обсъжданите варианти е необходимите гласове в Народното събрание да бъдат намалени от 160 на 144

Възможно е да бъдат предложени промени в Конституцията, които да позволят Висшият съдебен съвет (ВСС) да се избира със спадащо мнозинство. Един от обсъжданите варианти е необходимите гласове в Народното събрание да бъдат намалени от 160 на 144. Това заяви министърът на правосъдието Николай Найденов в предаването „Лице в лице“.

По думите му целта е да се въведе механизъм за преодоляване на блокажа при избора на нов състав на ВСС, когато парламентът не успее да постигне необходимото мнозинство.

В момента за избора на всеки член на ВСС от парламентарната квота са необходими най-малко 160 гласа - или мнозинство от две трети от народните представители.

„Ние няма да измислим нищо ново. Просто ще представим няколко европейски модела за деблокиращ механизъм. Единият е спадащо мнозинство. Примерно, както сме заложили в управленската програма, да не са две трети, да са три пети, т.е. 144 гласа“, обясни министърът.

Друг обсъждан вариант предвижда участие на президента в процеса, ако Народното събрание не успее да избере нов ВСС. В подобен случай би могло да се предвиди временно назначен състав на съдебния съвет.

„Но всичко това са идеи. Идеи, които са взаимствани от различни конституционни модели и ще ги представим на дискусия“, подчерта Найденов.

Той уточни, че все още няма окончателно решение кой модел ще бъде предложен.

Правосъдният министър представи и останалите направления на планираните конституционни промени. По думите му до края на годината ще започне експертна дискусия, а в момента се извършват анализи.

Сред темите са начинът на формиране на служебния кабинет и основанията за освобождаване на членове на ВСС.

Министърът посочи, че основната цел е да не се допуска продължително управление на съдебната власт от органи с изтекъл мандат.

Найденов коментира и текущата процедура за избор на нов Висш съдебен съвет, като посочи, че тя е по-близо до приключване от всякога през последните години.

По думите му изслушванията на кандидатите за прокурорската колегия от парламентарната квота приключват днес, с което Народното събрание ще завърши първия етап от процедурата за избор на членове на ВСС.

На въпрос дали очакванията за различен съдебен съвет са надежда или илюзия министърът отговори:

„Определено е надежда и не е илюзия.“

Той определи оптимизма си като умерен, тъй като за първи път двете процедури се движат едновременно и се провеждат при толкова висока публичност.

Според Найденов новите правила позволяват на гражданите, магистратите и журналистите да проследяват изслушванията, да видят кандидатите и да чуят позициите им.

Министърът беше попитан дали съществува гаранция, че кандидатите за новия ВСС не са свързани със зависимости или няма да попаднат под подобно влияние след избирането си. Въпросът беше поставен и в контекста на разкритията около случаите „Осемте джуджета“ и Мартин Нотариуса.

„Ще ви кажа, гаранция няма“, заяви Найденов.

Според него е необходимо още при подбора на кандидатите да се оценяват качествата, които биха им позволили да устоят на натиск и зависимости.

Той посочи, че парламентарната комисия е изискала информация дали имената на кандидатите присъстват в материалите, събрани от ВСС при опитите за изясняване на подобни мрежи.

Министърът подчерта, че същественият въпрос е дали бъдещите членове на съвета ще бъдат устойчиви на натиск и изкушения.

„Да, чувството за безнаказаност води до това, което виждаме в момента. До примирение, до апатия, дори до, както виждаме сегашния ВСС, назначаване на деца, на роднини, без въобще да има някакво чувство за благоприличие и срам“, заяви той.

По думите му са необходими ясни законови механизми, чрез които хора, нарушили моралните изисквания за заеманата от тях длъжност, да могат да бъдат отстранявани.

В разговора беше поставен и въпросът за отговорността при наказателни производства, които завършват с решения срещу България и водят до изплащане на обезщетения.

Найденов обясни, че зад всяко съдебно решение стои поредица от действия на различни институции – МВР, разследващите органи, прокуратурата и съда, а понякога и други служби или международни партньори.

Според него грешка на който и да е етап може да се отрази на крайния резултат.

„Ние не можем да тръгнем да търсим отговорност на един магистрат за постановеното от него решение, без да сме сигурни какви са причините за това“, посочи министърът.

Той обаче подчерта, че могат да бъдат въведени по-високи изисквания при оценяването на магистратите, както при постъпването им в системата, така и при професионалното им развитие.

Правосъдният министър коментира и дейността на Инспектората към ВСС, като посочи, че в момента той работи с ограничени правомощия заради изтеклия си мандат и съществуващите законови ограничения.

Според Найденов новият състав на Инспектората трябва да започне да изпълнява функциите си пълноценно.

„Ние обмисляме чрез конституционни промени известна промяна във функциите на този инспекторат, защото той като че ли доказа недостатъчната си ефективност“, заяви министърът.

Той съобщи, че предложенията ще бъдат представени скоро.

Министърът коментира и необходимостта от цялостно обновяване на Наказателния кодекс.

По думите му в управленската програма е заложена цел до края на четиригодишния мандат да бъдат приети нова наказателна политика и нов Наказателен кодекс.

Това обаче не означава, че действащият закон няма да продължи да се актуализира. Найденов посочи, че вече са публикувани нови предложения за обществено обсъждане.

Според него бързото развитие на технологиите създава нови възможности за извършване на престъпления, включително чрез изкуствен интелект, което изисква законодателни промени.

Министърът призна, че действащият Наказателен кодекс е стар, многократно изменян и съдържа остарели разпоредби и неработещи състави на престъпления.

Той определи изработването на нов кодекс като амбициозна задача, която изисква значителен експертен капацитет.