77378 | 5 юли 2015 | 13:00

Избор на цветове и растения

Автор: Страниците подготви сп. „Наш дом“

Най-приятните места за почивка често са в подножието на планини, склонове или стръмни речни и морски брегове. Стръмният терен не трябва да се въприема като недостатък, а обратното - като възможност да създадем наистина оригинално място.

Първата и най-важна стъпка, която се предприема, е с цел да се предотврати свличане на земна маса. Денивелацията се използва така, че да се оформят стъпаловидни тераси, които може да се превърнат в разнообразни кътчета с различни насаждения - декоративни или стопански. Чрез терасирането можем да използваме пълноценно цялото дворно пространство и да го разширим във вертикал.

Терасите се оформят чрез изграждането на подпорни стени предимно от камък или бетон. Когато наклонът е по-лек и терасите са по-ниски, подпорни стени не са необходими. Материалите, които се използват, трябва да са съобразени с избраната настилка за пътеките в двора, а също така и със самата къща и оградата.
Стените от естествен камък се отличават със здравина и естетика. По-евтин вариант е зидането с обикновени тухли или с монолитни конструкции от бетон, за чието отливане задължително е необходим кофраж. Дървото е друг вариант за оформяне на подпорна стена, но трябва да бъде защитено с хидроизолационен материал от допир с почвата, в противен случай е застрашено от изгниване.

Проектирането

изисква съветите на специалист, защото при изграждането на подпорните стени се прави дрениране. „Добре е в тях да се оставят барбакани - това са тръбич­ки, които преминават напречно през стената и отвеждат част от водата навън“, съветва ландшафтният архитект Вирджиния Костова.

Може да направим дренаж и сами с легло от чакъл в основата на всяка стена, но в някои райони високите подпочвени води и глинестите почви може да предизвикат проблеми.

Оразмеряването на терасите (определяне ширината, височината, наклона) се извършва със специални изчисления в зависимост от характера на терена и целта, за която ще се използва - за овощни насаждения, лозя, за цветен кът или затревяване.

В зависимост от състоянието на мястото се оформят различни видове тераси - наорни, гребеновидни, стъпаловидни, траншейни и др. Наорните тераси са най-лесноизпълними. Прилагат се при парцел с наклон до 8-10°, когато почвата не е силно ерозирана, за отглеждане на полски култури. Склонът се разделя по посока на хоризонталите на ивици с изкуствени слогове, които се оформят с плуг риголвач. По-нататък се оформят, като се оре винаги в една посока и почвата се отхвърля към долната страна.

Гребеновидните се наричат още валове тераси. Те представляват малки земни насипи (гребени, валове), разположени напречно на наклона. Височината им е 30-40 см, а ширината при основата - 2,5-3 м.

Те се прилагат, когато теренът има малък наклон, до 7°, при отглеждане на полски култури.

Стъпаловидните се използват широко в практиката, когато парцелът има наклон, по-голям от 7-8°. Те се състоят от откос (бряг) и плато, като откосите може да са земни или зидани.

Терасирането е скъпо мероприятие. За да се използват площите по-продължително, е необходимо да се поддържат в добро състояние. За да се запазят от разрушителното действие на водата, земните откоси се затревяват или се засаждат с храстовидна растителност, а стените се ремонтират периодично.
„При поддръжката на затревените тераси трябва да се има предвид носенето на косачката от едно ниво на друго и да се предвидят помощни рампи, по които тя да се движи между нивата. Наклон над 25-30% става труден за такава обработка и трябва да се помисли за косене с накрайници или тример“, отбелязва арх. Костова.

В така направената градина
може да се засади цялата гама

налични в разсадниците растения. Подходящи и красиви са падащите растения, които може да се поставят над стената, за да падат надолу като водопад от зеленина. Добър избор е например лоницера ауреоритукалата, която има жълтеникава нишки по листата и цветовете й ухаят приятно, подходяща е за слънце и за частично засенчване. Пъстрата винка има жълто-зелени листа и цъфти с нежни сини цветчета. Става доста дълга и може да е украса над високи стени. Подходяща е за лека и средна сянка. От увивните, катерливите и пълзящите растения добър избор за слънце са клематис, текома, партеноцисус, които могат красиво да покрият високи стени. Сенколюбиви са вистарията и бръшлянът.

За прикрепянето на растенията към стената се използват опори от опъната поцинкована тел, тънки тръбички, въжета, дървени летви, поставени вертикално или оформени като решетка в мрежа.

Избор на цветове и растения

Цветовете в градината може да са ограничени или напротив - да се заложи на пъстрота. Добър вариант е да се избере определена палитра, която да се използва като основна тема в композицията. По-студените тонове ще придадат обем на градината, а топлите създават усещане за уют.

Композиции, изградени на принципа на контраста между тъмни и светли растения, създават впечатляваща картина. При подбор на цвят имайте предвид не само цъфтежа, но и листата, плодовете и кората на растенията. В повечето случаи доминира зелената багра, като нейните оттенъци може да създадат хармонични преливания.

Голямото изпитание пред градинаря е, че за малката градина трябва да се ограничи до по-малко на брой растения, а това понякога е трудно при толкова голям набор от любими цветя и храсти.

Както при оформянето на по-големите градини, и тук видовете трябва да са подбрани спрямо климатичните условия и продължителността на цъфтежа. Растителността трябва да бъде най-малко двусезонна, а находчиво селектираните растения може да осигурят цъфтеж в градината от ранна пролет до първите студове. „Ако искаме градината да е ефектна през всички сезони, можем да акцентираме на вечнозелените растения. Ако искаме по-цветна градина, тогава акцентът е върху цъфтящите храсти, многогодишните и сезонните цветя. Съчетаването на вечнозелени и листопадни видове удължава сезона на въздействие на растенията“, съветва арх. Костова.

Избягвайте засаждането на растения, които стават много големи и може да нарушат баланса и пропорцията на композицията.

Ако нямате достатъчно място за засаждане в почва, използвайте съдове, в които може да се отглеждат почти всички растения: декоративни треви, цветя, вечнозелени и цъфтящи храсти и дори малки дървета. Дърветата в съдове са също така и скулптурни акценти и може да се използват като подвижна защита срещу вятър и слънце.
Съдовете с растителност може не само да бъдат акцент в дизайна на градината, но и да ги използвате в интериора през зимния сезон.
Ако площта е малка, засадете само едно дребно дърво, което ще осигури сянка и ще се превърне в акцент. За съвсем ограничените пространства е по-добре да заложите на голям храст.

Настилката и оградата

Подборът на настилка е другият ключов въпрос, който трябва да бъде решен. Най-подходящи са с гладка повърхност и семпли линии, в цветове, които носят спокойствие. Добри примери за съвременна визия са пясъчникът, гранитът, травертинът, мраморът, мозайката и керамиката.

Пясъчникът се използва за градини с неутрален цвят в меката гама. Той може да се комбинира с други естествени материали като декинг или морски камъчета. Гранитът е подходящ за смесване с пъстри цветове. Варовикът е особено добър избор за малки зони. Керамичните покрития са в богата цветова гама и позволяват фигурални композиции, които може да са декоративен елемент на градината. Добре се съчетават с вечнозелени декоративни храсти и жив плет. Най-добър вариант за ограда е вечнозелена растителност или цветен бордюр.

Зона за отдих

Малката градина често е продължение на дома, като в новите архитектурни проекти границата „вън - вътре“ почти изчезва и къщата са отваря с големи витрини. Особено модерна тенденция е превръщането на градината в стая на открито, където се поместват мека мебел и аксесоари, характерни за хола. Тук е мястото на декоративните акценти - фенери, възглавнички, рогозки, свещи, които придават уют и романтика. Картината се допълва от малки масички и подноси, хамаци, декоративен текстил.

Акценти

ултат, е необходимо да включите в композицията малки архитектурни форми, които да са пропорционални с големината на градината. Арки, перголи, декоративни съдове, градински скулптури и много други елементи фокусират вниманието. За да създадете усещане за повече обем и да разчупите прост­ранството, може да включите и малък скален кът или воден ефект.

„Дори в най-малката градина може да се направят мини водна площ и скален кът. Япон­ците например правят символични ландшафти, в които един или няколко камъка символизират планина, ситен филц може да символизира вода и едно малко дърво символизира растителността. Друг вариант е да се направи мини водна площ, например от голям пластмасов леген, чиито стени да се скрият отвътре и отвън с камъни и около него да се аранжират растения. В легена може да се сложи малка помпа с накрайник с някакъв воден ефект“, препоръчва арх. Костова.

Малки трикове за голям ефект

Използвайте силата на фокусната точка. Поставете на преден план по-ярките и по-наситени цветове. Те привличат вниманието и така се създава илюзията, че градината е по-голяма.

Направете параван от буйни храсти, които не допускат погледа зад тях - така се постига усещане за уютно и усамотено място, сякаш обособено в по-голяма градина.
Разделете малкия двор на няколко зони. Кътовете, които се отличават един от друг, правят градината по-интересна и подсказват, че не всичко се забелязва с един поглед.

Опитайте се да направите градина по мотиви на японското градинско изкуство, украсете с каменни фенери и вази, бамбукови огради, водоем, камъни или мостче.
Вертикалните линии от рода на свободнорастящи живи плетове, шахматно садене, перголи, украсени с пълзящи растения и малките езерца накъсват линиите на видимост и създават впечатление за дълбочина.