22997 | 15 септ. 2016 | 16:51

През 2006 г. доминираше желанието за стабилност и то донесе на президента Първанов втора победа. Тогава обаче вече се чувстваше умората от партиите, стремежът към гражданскост, Първанов усети това и във втория си мандат бе издигнат от инициативен комитет

На българина му писна от партии. Партия продължава да бъде мръсна дума. Но в същото време никога кандидат, който не е припознат от партия, зад когото няма мощна партийна подкрепа, не е печелил.

Не случайно ГЕРБ - управляващите, които още нямат кандидат за президент, стрелят по кандидата на основния си опонент - БСП, ген. Румен Радев, с твърдението, че той не е партиен кандидат.

„Нямали сме кандидат, а вие имате ли? Ген. Радев не е кандидат на БСП, а на инициативен комитет.“ Това твърдят в един глас десни политолози като Антоний Гълъбов и депутати от ГЕРБ. Дори в лични разговори в кулоарите на парламента.

„Да, бе! Той и инициативният комитет, пак е наш“, отговарят червените във въпросните лични разговори.

И все пак. Може ли да победи граждански кандидат-президент като ген. Радев, зад когото обаче стои мощната подкрепа на партия?

Защото няма съмнение, че Румен Радев е кандидатът на БСП.

„В момента в Европа се търсят две неща – стабилност и национализъм“, твърди политологът Първан Симеонов.

Кандидат-президентът, все едно от коя партия е издигнат, ще бъде преценяван през тази призма.

Според Първан Симеонов с кандидатура като ген. Радев БСП и лидерът на партията Корнелия Нинова играят при много високи залози. „Ген. Радев е търсен да бъде непартиен. Да бъде различен от всичко познато“, обръща внимание Първан Симеонов.

Друг политолог – Александър Маринов, сочи предимствата на Радев на предстоящите избори като човек, който с личната си биография е показал, че защитава националните интереси. Маринов твърди още, че на предстоящите избори ще има значение фактът дали кандидатът Х или Y обръща внимание и в каква степен на „началниците от Брюксел“. А тези вектори сякаш най-ярко се преплитат в кандидатурата на ген. Румен Радев – български офицер, несъгласен с това небето ни да се даде за охрана на външни сили, пък били те и съюзници. Човек, чиято кариера в армията, е била на терен, а не в щаба.

С други думи, Радев набира точки по отношение на „националното“, но как стои въпросът със стабилността?

В очите на мнозинството от хората ГЕРБ сякаш най-ясно олицетворява стабилността. Но от друга страна стабилността е основен белег на консерватизма. А най-консервативната партия, в силата на това, че е най-старата партия и, че зад нея стоят по-възрастни избиратели, е БСП. ГЕРБ обаче също става консервативен. Борисов все повече олицетворява здравото чувство за разум на средния човек. Той все повече заприличва на Тодор Живков, който в предишни времена олицетворяваше същия здрав разум.

Да заложим на познатото и провереното е основен белег на консерватизма. Нещо, на което ГЕРБ от известно време разчита.

А БСП винаги е разчитала.

И сега, с кандидатурата на ген. Радев, също разчита. Защо? Като офицер, на Румен Радев консервативни понятия като ред и дисциплина, са му в длъжностната характеристика. Той е гражданска фигура, но не като Трайчо Трайков – либерална и космополитна. Радев е човек, здраво стъпил на земята. Кандидат, какъвто избирателите на БСП харесват.

Гражданското продължава да бъде тренд, да. Но заедно с националното. Което е шанс за Радев. А колкото повече Радев отговаря на търсенето за гражданско и национално, толкова повече намаляват шансовете на конкурентите му.

И те добре виждат това. Кандидатурата на генерала не на шега изплаши ГЕРБ. Които нямат кандидат, но пък имат слоган. Битката на президентските избори е на кандидати, не на клипове, обърна внимание неотдавна политологът Татяна Буруджиева.

Както и да си дават кураж, управляващите едва ли разчитат само на това, че и „магаре да издигнем, ще го изберат“.

Заплахата на границите е реална. „Магарето“ ще може ли да се справи?

Реформаторите пък, за да се впишат в тренда, подплатиха кандидатурата на „чистия гражданин“ Трайчо Трайков с националното излъчване, каквото винаги има един генерал – Съби Събев, кандидатът за вицепрезидент.

При патриотите нещата са в обратната посока. Първо националното, после гражданското.

Кандидат-президентът Красимир Каракачанов е партийна кандидатура, но той е лидер на ВМРО - партия, чиято идеология винаги е била национализмът. И в този смисъл Каракачанов не е „партиец“. Но за него е минус това, което за кандидатът на ГЕРБ е плюс – властта. Защото патриотите крепят властта, без да я упражняват. Българинът май вижда в тази позиция нещо, което не му харесва. Нещо от някогашния БЗНС, който бе приел програмата на БКП, в резултат на което кадрите му се ползваха с широки привилегии.

Както вече стана дума, при всички президентски избори в най-новата българска история, въпреки недоволството или пък „умората“ от партиите, е побеждавал този кандидат, който най-добре олицетворява настроенията на хората. Винаги зад него са стояли партии, дори когато формално е бил издигат от инициативен комитет. Какво, ако не ярка политическа, партийна фигура бяха първите демократично избрани президенти д-р Желю Желев и Петър Стоянов? В същото време те ясно олицетворяваха желанието на гражданите за промяна, за по-бърза интеграция в Европейския съюз.

Победата на Георги Първанов през 2001 г., партийна кандидатура с най-висока степен на яркост, защото бе лидер на БСП, също отговори на настроенията на хората – уморени от липсата на социална чувствителност, с която се провеждаха реформите и се следваше пътя към Европа. Изборът на Първанов бе предупреждение от хората към властниците – високомерието ви ни дразни! Обществено настроение, което бе толкова мощно, че осем години по-късно извади ГЕРБ начело, позволи на тази организация да пусне корени в политическия живот (за разлика от други формации, дошли на власт в резултат на протестен вот като НДСВ) и осигури победата на излъчения от нея кандидат за президент Росен Плевнелиев (макар и на ръба) през 2011 г. През 2006 г. доминираше желанието за стабилност и то донесе на президента Първанов втора победа. Тогава обаче вече се чувстваше умората от партиите, стремежът към гражданскост, Първанов усети това и във втория си мандат бе издигнат от инициативен комитет.

Публиката разбираше, че той е израсъл от обувките на БСП, че след като пет години е бил надпартиен президент, не е добре да става партиен кандидат за втори мандат. Но на хората бе ясно, че партията, която го излъчи – БСП, твърдо стои зад него.

С други думи – идеите кандидат-президентът да е партийна или гражданска кандидатура винаги са се преплитали, дори вплитали. Защото когато кандидатът е прекалено „граждански“ и зад него не стои ясна партия, губи. Такъв бе случаят с Меглена Кунева. Въпреки очакванията, онагледени от куп социологически проучвания, тя не успя да направи истински пробив на президентските избори през 2011 г., на които се яви от името на инициативен комитет. И по-късно все пак създаде партия, макар да я нарече Движение България за гражданите.

Но от друга страна, колкото и „граждански“ да изглеждат кандидатите им, залогът за партиите на тези избори е огромен.

Една загуба на БСП ще я лиши от възможността да претендира да бъде алтернатива на ГЕРБ.

Националистите са особено застрашени, защото Патриотичният фронт играе с „Атака“ и, ако не се представи добре, току виж българинът решил, че тези патриоти са „менте“ и трябва да потърси „нови“.

Реформаторите претендират да са най-по-европейците и още по-атлантиците в българската политика. Какво ще кажат в Брюксел, ако това най-най-по не може да вземе и 5%?

Изборите са проверка дали съюзът на „Движение 21“ и НДСВ има бъдеще.

Но най-голям е залогът за управляващите. Ако загубят, ще умре основната им мантра, че второто име на ГЕРБ е Победа. А кандидатурата на ген. Радев е шанс не само за БСП. Шанс за това за пръв път да победи истински граждански кандидат, човек, олицетворяващ най-пълно желанията на гражданите "баща на нацията" на бъде  човек, излъчващ стабилност и патриотизъм, който обаче не е партиец.