29200 | 22 юли 2015 | 12:31

Интервю на Таня ДЖОЕВА за лорд Байрон, гърците и европейската периферия

- Доц. Христов, след драматични преговори развръзката „Гърция“ дойде, доколкото страната остава в еврозоната, банките отвориха. Но бяха наложени драстични мерки за икономии. Спечели или загуби Гърция от тази развръзка?
- СИРИЗА не дойде на власт с обещание, че Гърция няма да си плаща дълговете, а че ще води преговори да се спре източването на финансовата и икономическата кръв на страната под формата на нови и нови дългове, които в затворен магически кръг непрекъснато се увеличават. Предоговаряне на дълга означава две неща. Първо, че този дълг не може да бъде платен. Следователно може да бъде редуциран и разсрочен. Второ, да се постигнат лихвени и финансови условия, които го правят изплащаем. Дълговата примка около Гърция е конструирана така, че страната прилича на наркоман. За да избегне абстиненцията, страната трябва да получи нови и нови заеми, при които нейната икономика все повече се източва. Предложенията на МВФ и особено на така наречената Еврогрупа - една одиозна, неясна и незаконна организация, както я нарече Варуфакис, защото не е регламентирана в Европейския акт - водят до едно: Гърция няма да е в състояние да плаща дълговете и страната ще бъде разкостена. Ще бъдат взети пристанища, основни структури, ще бъде премахната възможността за гръцка икономическа експанзия на Балканите, каквато възможност имаше през 90-те години и през 2000 г. Страната ще бъде разпродадена на кредиторите.
- Чертаете твърде песимистичен вариант за гърците.
- Затова пък - верен. На Ципрас бе поставен ултиматум и той имаше два варианта: да се съгласи с предложенията, което той направи, и да се случат нещата, за които говорих. Втори вариант: да откаже и Гърция да излезе от еврозоната. От финансов и икономически проблемът щеше да стане геополитически. Въпросът бе, ако Гърция напусне еврозоната, към кого щеше да се насочи - към Русия и Китай, към САЩ или към друга световна сила.
- Правят впечатление признания на чужди туристи, че посещават Гърция от солидарност и че пак ще го правят. Светът сякаш се солидаризира с гърците. Какво ви говори това?
- Говори ми, че лорд Байрон отиде да се бие за една имагинерна Гърция (през 1823-1824 г. Джордж Байрон се сражава за Гръцкото движение за независимост и е почитан като национален герой в Гърция - б.р.), а нито един лорд не дойде да се бие за българското освобождение. Това не е било, няма и да бъде. В очите на западния свят Гърция има символен и цивилизационен смисъл. Гръцкото общество е добре развито, много по-добре от българското. Точно обратното беше преди 25 години. Нашата икономика беше два пъти по-голяма от гръцката, докато сега, дори в този момент, гръцката е пет пъти по-голяма от нашата. България престана да бъде индустриална и технологична държава, нейното грамотно и компетентно население се махна от страната. Има и друго - гръцкият туризъм е на светлинни години пред нещото, което се нарича български туризъм.
- Стана безпощадно ясно, че ние, българите, живеем по-зле от граждани на страна, която беше на ръба на фалита. Има ли някаква поука за нас от драмата с Гърция?
- Поука от какво? От начина, по който Европа се разправя с периферни страни, които се намират в имагинерната зона на европейското братство и единство, ако позволите да перифразирам стария лозунг? Или от това, че известно време периферни икономики може да живеят назаем и да бъдат зарибени, ако използвам уличния термин? За да може да бъдат хванати после за гърлото и изстискани. Аз не виждам да сме направили полезни изводи.
- Чуха се коментари, че в този вид - богат Север и беден Юг, Европейският съюз не може дълго да съществува.
- Този модел бе заложен в идеята за ЕС. А еврозоната е структирирана така, че да обслужва реално един-единствен център на ЕС, който се нарича Германия - четвъртата експортна икономика в света и първа в Европа. Това става за сметка на всички останали. За сметка на по-слаби икономики, разделени в няколко пояса - слаборазвити юг и изток, средноразвити страни като Австрия, Франция, Полша и ядрото около Германия. Това, което прави Германия, е икономически логично, но върху костите на цялата европейска периферия.
- Ще получи ли размах новото ляво след случая „Гърция“, или ще залинее?
- Случаят „Гърция“ бе като в поговорката „бий самара, да се сеща магарето“. В ролята на магарето са Италия, Испания, слабите икономики в Южна и Източна Европа. Ясно беше показано, че опит за еманципация няма да бъде допуснат.
Европейският проект е заложен върху базово противоречие, което рано или късно ще се взриви. Както казва социологът Андрей Райчев, не може една страна да произвежда мерцедеси, друга - домат, и да се смята, че между тях може да има икономически паритет. Едната ще бъде слуга, другата - господар. Това е азбуката на икономическата наука.
Последствията - Европа ще се превърне в геополитически придатък на Америка и в хлабава икономическа конфедерация със силно ядро около Германия, разбирайте Австрия, Чехия, Бенелюкс, Скандинавия.
- И в БСП се чуха гласове, че ПЕС пречи за промяната й. Доколко европейското статукво спъва националните политики и каква е ролята на националните елити?
- Зависи. Ако говорим за националния елит на Германия, националният интерес на тази държава съвпада с елитарния интерес на Германия, а той - с нейното водещо положение в Европа. Когато говорим за доминиращ европейски интерес, трябва да разбираме доминиращ германски интерес, подкрепящ и френския, тъй като Франция все повече изпада до треторазрядна държава в сравнение с Германия.
Що се отнася до националните елити, имате противоречие в дефиницията. В момента, в който те са вкарани в европейския елит, престават да бъдат национални. Единият вариант е отчаяно да се борят известно време, както Гърция или Чехия при Вац­лав Клаус, или обратното - да станат част от европейската бюрокрация с цел да извлекат изгоди от геополитическото състояние. Мисля, че нашият елит прави второто. Но не в полза на България, а в своя полза.
- Същият този елит, или част от него, превръща България в плацдарм срещу Русия. Каква е ролята на реформаторите в този процес и как очаквате да се развие той?
- Няма да се развие. Очевидно в Украйна се върви към известно замразяване на конфлик­та, което не означава, че той ще бъде разрешен.
В България има три групи с отношение по казуса. В едната са така наречените реформатори, за които е ясно чии интереси изпълняват. ГЕРБ имат разумна и изчаквателна позиция, защото знаят до какво може да доведе престараването в едната или другата посока. В третата група е ДПС, която споделя позицията на ГЕРБ. Споменавам влиятелните политически сили. И тъй като наесен ще се види „огром­ната“ електорална мощ на някои политически сили, които иначе са кресливи по медиите, ще има разчистване и разместване на пластовете.
- Изпреварихте въпроса дали очаквате промени в управ­ляващата коалиция след местните избори.
- Очаквам. Тук е важен и гео­политическият натиск. Електорално джудже може да е значимо за външния фактор и ще стои в управлението с чужда тежест, не със своята собствена. Но е факт, че в нито една от областите, в които премиерът насади така наречените реформатори на пачи яйца, те не са постигнали грам напредък. Впрочем не съм очаквал друго.
- Затова ли ги наричате така наречените реформатори?
- Разбира се.
- Може ли геополитическото влияние да се намеси и в президентските избори догодина? Не е тайна, че Росен Плевнелиев има амбиции за втори мандат.
- Повече от сигурно е, че ще се намеси. Не че президентът има някаква функция в българския политически живот, но все пак е важна фигура.
- В същото време да припомним, че сегашният президент е единственият държавен глава на прехода, към когото неодобрението трайно преобладава над одобрението.
- Затова пък прави крупни гео­графски открития - че Крим е Украйна, а Украйна е в Европа. Дайте му шанс!
- Шансът може да дойде с референдума тази есен. Но за разлика от гръцкия, нашият ще бъде свързан по-скоро с технически въпроси.
- Гърция е страна с висока политическа култура, с активно и будно гражданско население. Да виждате такова нещо в България? Ние можехме да се сравняваме с Гърция преди 25 години. Сега сме обрулена страна. Ние имаме и възходи, но и жалки моменти. Сега моментът е точно такъв.
- Като социолог какво все пак очаквате от референдума?
- Очаквам да се провали по технически причини. Той е структуриран върху красиви залъгалки като мажоритарни избори или електронно гласуване. Това е технично отклоняване на вниманието, пращане на българина да гони Михаля с популярни лъжи.
- Кои лъжи имате предвид?
- Че като въведем мажоритарни избори, ще пратим в парламента ангели. Това показва примитивизма и инфантилизма в нашето обществено съзнание, което мисли, че сложните обществени проблеми се решават от един добър човек със свръхвъзможности.
Смята се също, че с електронното гласуване ще бъдат елиминирани БСП и ДПС, защото близо 2 милиона емигранти няма да гласуват за тях. Но българите в Ню Йорк или другаде по света не са избягали, за да се занимават с България. Референдумът е подмяна на фундаменталния проблем - каква е българската политическа система, чии интереси представлява и може ли мъртвешкото статукво да бъде променено с технически залъгалки.
- А може ли?
- Не може. Активното мероприятие „референдум“, рекламирано като средство за борба със статуквото, цели обратното - да замрази статуквото. Същевременно кръжецът около Росен Плевнелиев си въобразява, че допитването ще напомпа електоралните му мускули. Няма да ги напомпа.