10258 | 27 февр. 2015 | 12:44

Интервю на Илиана ДИНЕКОВА за скандалите с подслушването и реформите в МВР

- Г-н Йорданов, какво се крие зад разработката „Червей“ и защо тя бе извадена на бял свят точно сега?

- Трудно ми е да си обясня какво се крие, защото първото нещо, което бие на очи, е, че е издадено разрешение за контрол на информационна система, а не на физическо лице, както изисква законът за специалните разузнавателни средства. Чудно ми е за какво им е била точно тази информация. Според мен тя има стойност тогава, когато е в пълен обем и би могла да доведе до съответни изводи.

Ако събираш данни оттук и оттам, отделно взети детайли, едва ли би могъл да създадеш цялостна картина. Дори и ако говорим за това да се омаскари някой, каквито идеи и подозрения витаят в публичното пространство.

Мисля, че става въпрос за крещяща некомпетентност. Сигурен съм, че не могат да постигнат някакъв съществен резултат. Хабят се време и пари. Очевидно става въпрос за нарушения, които не биха могли да се отразят чак толкова нито на обществото, нито на работата на службите. Но на базата на данните, които се получат от разследването, би могло да се вземе решение за предприемане на административни мерки и за евентуална промяна в законите, която да предотврати подобни възможности.

- Чували ли сте друг път да е искано разрешение за специални разузнавателни средства (СРС) за информационна система?

- Ако навремето ми бяха поднесли такъв документ, човекът, който го е направил, щеше да отиде в бюрото по труда. Не може да се иска действие, което не е предвидено в закона. Когато демонстрираш подобна некомпетентност, е очевидно, че не си за мястото, което заемаш. Когато бях министър, всичко беше нормално, включително и хората, които работеха в дирекцията за подслушване, бяха полицаи от високо ниво.

- Как си обяснявате заобикалянето на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров, който не знаел за разработката?

- Не мога да кажа защо е бил заобиколен, тъй като не познавам в детайли взаимодействието между ДАНС и МВР, но това е един случай, който показва, че на практика създаването на ДАНС беше грешка. Да не говорим за това, че включването на ГДБОП в рамките на агенцията беше по-голяма грешка.

- Бившият шеф на полицията в Бургас Милен Димитров разкри пред депутатите, че агентите на ДАНС са имали достъп до секретните сървъри през нощта и не са искали около тях да има служители на МВР. Защо е било нужно това?

- На тези въпроси трябва да отговарят разследващите органи, тъй като до обикновените граждани информацията стига в малък обем и донякъде изкривена. Но ако се разследват действия на служители на МВР, би било разбираемо да се търси такъв начин на действие, за да не се получи теч на информация и съответно хората, които са разследвани, да могат да пригодят поведението си така, че да не бъдат разкрити евентуалните им нарушения или престъпления.

- Нормално ли е да се прилагат 300 дни СРС, без да има резултат?

- Практиката показва, че специалните разузнавателни средства са натоварени с прекомерни очаквания от страна на разследващите. В много случаи те не дават резултат, да не говорим за масовата психоза, която се ограничава в един-единствен разговорен израз „Това не е за телефона“. Смятам, че по-скоро СРС биха могли да подпомогнат оперативната работа, включително и да дадат някаква насока на разследването. Но всеки човек, който се занимава с разследване, би трябвало да търси доказателства, които са годни съгласно Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Те да бъдат представени пред съд и да обосноват извод за виновност на обвиняемия. Не можем да се ограничаваме единствено до СРС, още повече че НПК много ясно казва, че една осъдителна присъда не може да се базира само на доказателства, събрани чрез тях. Трябва малко повече старание в работата.

- Заради „Червей“ шефката на Софийския градски съд Владимира Янева, която е разписала исканията за СРС, подаде оставка. Трябва ли някой да понесе отговорност от МВР и ДАНС?

- Когато разследващите излязат с окончателно становище по случая, би могло да се отговори на този въпрос. Първоначално може да се каже, че ако някой трябва да носи отговорност, то е по веригата на хората, които имат участие в разрешаването и използването на тези СРС. Оставката на Владимира Янева е една достойна постъпка, но едва ли тя е най-виновното длъжностно лице.

- Защо периодично избухват скандали за подслушване? Такъв имаше и по времето, когато бяхте вътрешен министър заради намерените бръмбари в дома на тогавашния главен прокурор Никола Филчев.

- Скандалите с подслушвания са нещо интересно за политици и журналисти. Извън тези две групи хора никой не се вълнува от тях. Случаят с подслушването на Никола Филчев беше един от тежките скандали по времето, когато бях министър, само че беше изключително измислен. След него последваха две оправдателни присъди. Няма осъден човек. На практика съдът каза, че такъв случай не е имало, но въпреки това много хора още се опитват да го търкалят из медиите и да казват: „Когато беше подслушван главният прокурор...“ Да, ама не, както казва вашият колега Петко Бочаров. Не е бил подслушван от МВР. Тогава ставаше въпрос за стари технически средства, които не са работели. В крайна сметка, ако някой е бил подслушван, съвсем нормално е да излезе някаква информация от това подслушване. Такова нещо не се случи и 15 години по-късно.

- Трябва ли да има промени в закона за СРС, за да може в бъдеще да се избегнат подобни случаи?

- Очевидно е, че трябва да се обърне по-сериозно внимание на санкциите и на контрола. Само че видяхте какво се случи. Оказа се, че законът е бил изменен по време на управлението на БСП и ДПС, макар и кратко, и то така, че едно обвинение на бившия министър Цветан Цветанов да падне в съда. Така че той спокойно би могъл да отиде в храма „Александър Невски“ и да запали една свещичка на онова Народно събрание. Да са живи и здрави всички.

- Каква е оценката ви за реформата в МВР, която започна министър Веселин Вучков?

- В законодателен план одобрявам това, което беше свършено. Министър Вучков налага един стил на поведение, който не стимулира полицаите към извършване на актове на полицейско насилие, което също е добро. Виждали сте, когато министърът се прави на Сандокан, това слиза надолу по веригата, появяват се драстични случаи на полицейско насилие, включително и последвани от тях наказателни дела.

- Одобрявате ли това, че разработките вече ще имат само номера? Как се кръщаваха те, когато бяхте министър?

- Никой не е обръщал внимание на такива неща. Това са били съвсем работни термини. По-късно тези имена бяха включени като елемент на един агресивен пиар и видяхте докъде стигнаха нещата. Не може да направиш министерството за смях по този начин.

- Казахте, че отиването на ГДБОП в ДАНС е било грешка, но антимафиотите натрупаха много негативи по времето на Цветан Цветанов.

- ГДБОП е полицейска служба и мястото й е при другите полицейски служби в МВР. В основата на ДАНС е контраразузнаването, това е информационна дейност, докато
ГДБОП трябва да се занимава с разследване на престъпления. Така че с връщането на службата в МВР се случи нещо хубаво. Дай боже да даде добри резултати в по-близко бъдеще.

ГДБОП в един период от време беше използвана за несвойствени дейности, за оказване на натиск върху частния бизнес чрез тенденциозно образуване на най-различни разработки. Естествено, че при такива действия се натрупват негативи. Новият директор Ивайло Спиридонов е добър полицай, аз съм работил с него и мога да кажа само хубави неща. В последните години той натрупа сериозен административен опит, ръководейки и СДВР, а след това и на други длъжности. Надявам се, че ще успее да изчисти негативния имидж на службата. Той е коректен човек.

- Трябва ли главният секретар на МВР Светлозар Лазаров и шефът на ДАНС Владимир Писанчев да бъдат сменени?

- Има достатъчно причини това да бъде направено и затова не е необходим скандал от типа „Червей“. Става дума за едни резонни управленски действия. Двамата и сами биха могли да напуснат постовете си, а не да чакат някой да промени закон заради тях. На мен би ми било обидно цяло Народно събрание да обсъжда някакъв закон, чиято единствена цел е да ме смени. Много по-лесно е да си подам оставката.

Двамата натрупаха много негативи. Решението за смяната е на ръководителя на изпълнителната власт, от него зависи всичко в момента. И Лазаров, и Писанчев са зависими от решение на Министерския съвет, така че каквото каже премиерът, това ще се случи. Когато има хора, които носят негативи и стоят на постовете си, в един момент тези негативи автоматично се пренасят върху човека, който стои над тях и само той може да прецени доколко би могъл да понесе такъв товар. Въпреки всичко практиката показва, че Бойко Борисов има един безупречен политически инстинкт и винаги успява да излезе от всяка критична ситуация. Другите могат да пострадат, той не.

Операцията в Лясковец е най-големият негатив за главния секретар. Защото по закон Специализираният отряд за борба с тероризма е на пряко негово подчинение. При това положение не може да кажеш „Нищо не знам“ и „Вината не е моя“.

- Лазаров многократно е казвал, че извършените проверки по случая не са открили негови нарушения.

- Какво значи не са открили? Той къде е бил през това време? Няма как да не носи отговорност. Става дума за звено, пряко подчинено на него, и всяко едно действие на това звено изисква негова писмена заповед. Това, което прави впечатление от самото начало, е, че се налагат наказания на кого ли не, само не и на този, който би трябвало да понесе отговорността. Защото, когато е убит човек и са ранени още няколко служители, отговорността не може да бъде на някой полицай от местната дирекция. Би трябвало истината да излезе наяве, тъй като има наказателно производство по случая. По него би следвало да се изяснят още доста неща, които в този момент за съжаление не са ясни поне за обществото.