Световният баланс на силите се променя, а влиянието на САЩ в международните отношения вече не е безспорно. Арабската дипломация постепенно заема мястото на американската като водещ посредник в редица конфликти, докато Русия и Иран използват сходни тактики за постигане на икономически ефекти чрез заплахи за корабоплаването. Това коментира арабистът проф. Владимир Чуков в анализ на срещата в Шънджън, позициите на Доналд Тръмп и Владимир Путин и риска от нова ескалация в Близкия изток.
Според Чуков сравнението между срещата в Шънджън и Ялтенската конференция не отчита съществените различия в историческия и геополитическия контекст. Трите големи сили, представени в Ялта, са разполагали със значително по-голяма икономическа и военна мощ. Техният дял от световния брутен вътрешен продукт е надхвърлял 50%, докато при участниците в срещата в Шънджън е около 35%. Без да се отчита ядреното въоръжение, военното съотношение е било приблизително 85% срещу около 50% днес.
Арабистът обърна внимание на острите реакции на европейски лидери, сред които германският канцлер Фридрих Мерц, френският президент Еманюел Макрон, италианският премиер Джорджа Мелони и председателят на Европейския съвет Антониу Коща. „Сянката на Ялта е нещо, от което ние, европейците, бяхме много силно потърпевши. Ние бяхме 50 години разделени. Това нещо няма как да бъде допуснато“, коментира Чуков.
По думите му домакинът на срещата в Шънджън е успял да наложи водещата си роля, докато останалите участници са били по-скоро негови партньори, отколкото равностойни геополитически играчи. Чуков определи посещението на Доналд Тръмп в Китай като опит за компенсиране на сериозни политически затруднения в САЩ. Според него американският президент вече не демонстрира същата увереност и влияние, а ситуацията около Иран допълнително ограничава възможностите му за действие.
Проф. Чуков посочи и променящите се послания на Тръмп за сроковете за следващи действия срещу Иран. Първоначално американският президент е призовавал да се изчакат междинните избори в САЩ, а впоследствие е започнал да говори за изчакване до Нова година.
По отношение на Владимир Путин арабистът заяви, че руският президент е големият губещ във войната в Украйна и не разполага с необходимия потенциал, за да реализира амбициите си за нова архитектура на сигурността. Стремежът на Москва към възстановяване на предишни сфери на влияние в Източна Европа е нереалистичен, смята той. Чуков припомни, че подобни очаквания са се появили още след победата на Тръмп на президентските избори през 2016 г.
Американската дипломация дълго време е била без алтернатива, особено в Близкия изток. Сега арабските държави все по-активно поемат посреднически функции. Като примери Чуков посочи Обединените арабски емирства, Катар, Оман и Саудитска Арабия. По думите му те са се утвърдили като важни посредници и в усилията за прекратяване на войната в Украйна, включително при преговорите за размяна на военнопленници.
Арабистът направи паралел и с позициите на американския държавен секретар Марко Рубио относно Международния наказателен съд. Той припомни изказването на Рубио пред Асоциацията на федералните адвокати в САЩ, където държавният секретар цитира думите на генерал Помпей: „Не цитирайте законите пред мъжете с мечове“. Според Чуков това показва отношението на част от американската администрация към международните институции и подкрепя тезата, че силата все по-често измества международното право в отношенията между държавите.
Проф. Чуков не очаква в близко бъдеще мащабна военна операция срещу Иран. По думите му вътрешнополитическите противоречия в Републиканската партия и липсата на единна позиция в администрацията на Тръмп ограничават възможностите за подобно развитие. Той открои Марко Рубио и вицепрезидента Джей Ди Ванс като двама основни представители на републиканския политически лагер. Докато Рубио се придържа към по-силов подход, Ванс се опитва да се дистанцира от войната в Иран.
Според Чуков двамата имат различни политически амбиции, които могат да повлияят и върху избора на следващия кандидат на Републиканската партия за президент. Въпреки това той не изключи отделни военни удари и продължаващо напрежение в региона.
Една от основните му тези е, че действията в Черно море и Ормузкия проток имат пряка тактическа и икономическа връзка. Русия и Иран обменят информация, военни технологии, тактическо ноу-хау и оръжия, което прави процесите в двете морски пространства взаимно свързани. „Оригиналът е Ормузкият проток. В Черно море е всъщност копието“, коментира Чуков.
Той обясни, че Иран използва действията си в Ормузкия проток, за да влияе върху международните цени на петрола. Като пример посочи заявената от представител на иранския парламент цел за цена от 110 долара за барел.
В Черно море Русия се стреми да прекъсне украинския коридор за износ на стоки и енергийни ресурси. Според арабиста това е част от по-широка стратегия за икономически натиск. Продължаващото напрежение може да има преки негативни последици за България, предупреди той.
Рисковете за корабоплаването засягат не само сигурността на морските маршрути, но и целия внос на страната. Възможните последици включват допълнителен натиск върху цените, проблеми с екологията и негативно отражение върху туризма.
Според Чуков България не трябва да подценява развитието на ситуацията, а да търси координирани действия със съседните държави. Той открои особено важната роля на Румъния и Турция, която има ключово значение за сигурността и корабоплаването в Черно море. „Ние не трябва да си заравяме главата в пясъка, а да видим какво можем да направим“, подчерта арабистът.
По думите му в Черно море се оформя своеобразно противопоставяне между украинския и руския коридор. Докато военните действия продължават, перспективите за успокояване на обстановката остават неясни.
Източник: dnes.bg
|