42033 | 21 юни 2025 | 10:00

Големият въпрос сега е дали президентът на САЩ може да се освободи от контрола на "Мосад" и ЦРУ, за да признае палестинска държава и да избегне война с Иран

Доналд Тръмп и обкръжението му са попаднали под влиянието на онази "Дълбока държава", срещу която обещаха да се борят, заявява известният американски икономист Джефри Сакс в интервю за Михаел Майер от Berliner Zeitung. Те ни водят към война с Иран, която може да ескалира в Трета световна война.

Американският икономист Джефри Сакс предупреждава с безпрецедентна яснота за заплахата от световна война. Той призовава Германия да не прави гръмки изявления, а да предприема дипломатически инициативи, докато все още има такава възможност.

Berliner Zeitung: Кой в момента определя външната политика на САЩ?

Джефри Сакс: Външната политика на САЩ в Близкия изток - и често извън него - обикновено се определя от тясното сътрудничество между ЦРУ и Мосад. Вероятно това е така и днес.

- Доста е страшно да слушаш Тръмп - губи ли контрол, говори ли от името на другите или просто ръмжи?

- Отчасти това е свързано с личностния стил на Тръмп. Но скорошният му завой към Нетаняху и срещу собствената му база отразява влиянието на американската "дълбока държава" - ЦРУ и други разузнавателни агенции, както и "Мосад".

- По същество американците казват - правете каквото искаме, или ще ви унищожим. Това нов подход към дипломацията ли е или просто временно явление?

- "Мосад" е машина за убиване. Това е израелският подход. Подходът на Нетаняху от тридесет години е да води война срещу всяка държава, която подкрепя Палестина. Войните в Ирак, Ливан, Сирия, Афганистан, Либия, Сомалия, Судан, самата Палестина и сега Иран - всички те, макар и не изцяло, са свързани от съвместните действия на "Мосад", ЦРУ, Нетаняху и неоконсервативните политици на САЩ.

- Възможно ли е да се управлява световна сила в мафиотски стил?

- Някои луди хора със сигурност са се опитвали. В повечето случаи това е довело до световна война. На прага сме на световна война.

- Не е само Тръмп - ако слушате [сенаторите] Линдзи Греъм или Тед Круз, тонът им звучи доста сходно. Насочваме ли се към фашистки режим във Вашингтон?

- САЩ вече са военна и полицейска държава, що се отнася до външната и военната политика. Външната и военната политика се провеждат тайно, дипломацията не съществува, а общественото мнение не играе никаква роля. Смяната на режими е основната стратегия и тактика на САЩ от десетилетия.

- Никой ли в правителството на САЩ не вижда последствията от влизането на САЩ във война?

- Много вътрешни хора са наистина дълбоко разтревожени и шокирани от събитията от последните няколко дни. Те са ядосани и изненадани.

- Ами [директорът на Националното разузнаване] Тулси Габард? Тя също ли е провоенен човек?

- Не, напротив. Тя е за мир и за дипломация. Но Тръмп наскоро каза, че не го интересува какво мислят.

- От гледна точка на САЩ, има ли връзка между Иран и Украйна?

- Най-вероятно както скорошната украинска атака срещу руски стратегически бомбардировачи, така и новите израелски удари по ирански стратегически цели са били свързани с операции на "Мосад". Вярвам, че Тръмп иска да сложи край на конфликта в Украйна, като признае легитимните опасения на Русия за сигурността, особено по отношение на разширяването на НАТО. Големият въпрос сега е дали Тръмп може да се освободи от контрола на "Мосад" и ЦРУ, за да признае палестинска държава и да избегне война с Иран.

- Кой движи конфликта в Близкия изток - Бенямин Нетаняху или неоконсерваторите, които налагат глобален дневен ред срещу Китай?

- Нетаняху и неговите неоконсервативни колеги в САЩ определят политическия дневен ред от 30 години. Нетаняху настоява за война с Иран от 30 години. Всички други войни, които Нетаняху е предложил - в Ливан, Сирия, Ирак, Либия, Судан, Сомалия, Палестина - вече са водени и Иран е последната в списъка. Разбира се, войните, които Нетаняху е започнал, са довели до проблеми, а не до решения.

- Само дни преди израелската атака Китай откри нова железопътна линия до Техеран - съвпадение ли беше времето на атаката?

- Вероятно е съвпадение.

- Каква роля играе фактът, че след масовите протести преди няколко години Нетаняху мрази собствения си народ? Готов ли е да жертва израелския народ?

- Той е фанатик, както по отношение на личната си власт, така и по отношение на образа си на "спасител на Израел". Фанатизмът не е рецепта за успех, дори не е рецепта за оцеляване. Нетаняху се провали и нанесе огромни щети на Близкия изток.

- До какво може да доведе ескалацията на конфликта между Израел и Иран?

- Може да доведе до Трета световна война.

- Пакистан, ядрена сила, заплаши да отмъсти на Израел. Може ли това да се случи?

- Разбира се, всичко е възможно. Всичко зависи от това как ще се развият нещата. Знаем, че през цялата история страните са водили самоунищожителни войни. Разликата днес е повсеместното разпространение на ядрени оръжия. По-добре би било да не се водят войни.

- Могат ли Русия, Китай и БРИКС да изчакат и след това да се опитат да възстановят световния ред?

- Никой не трябва да чака. Всички трябва незабавно да прибегнат до дипломация, за да предотвратят катастрофа.

- Фридрих Мерц каза, че Израел върши нашата "мръсна работа" вместо нас. Какво мислите за тази забележка?

- Това беше ужасно небрежно и глупаво изявление. Пътят към Иран без ядрено оръжие е чрез дипломация. Германските политици трябва да са наясно с това и честно да кажат истината на германския народ и света. Кой се оттегли от Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД, известен още като ядрената сделка с Иран)? Нека ви напомня: не беше Иран. Бяха Съединените щати.

Колко германски политици казват глупости, за да прикрият САЩ и постоянната им безразсъдна политика? Германските политици трябва да казват истината, а не да говорят глупости, ако искат да предпазят Германия, Европа и света от война.

Това означава да се каже истината за грешките на САЩ. Ето девет факта, които канцлерът Мерц трябва да обясни на германския народ:

Първо, САЩ, а не Иран, се оттеглиха от ядрената сделка.

Второ, САЩ (и Германия) обещаха на съветското и руското ръководство, че НАТО няма да се разширява в замяна на обединението на Германия. След това САЩ и Германия умишлено нарушиха обещанието си.

Трето, Германия (и по-специално канцлера Меркел) знаеха на срещата на върха на НАТО през 2008 г. в Букурещ, че поканата на Украйна и Грузия в НАТО би била безразсъдна и дестабилизираща, но се съгласиха с исканията на САЩ.

Четвърто, през февруари 2014 г. САЩ заговорничеха за сваляне на президента Виктор Янукович, което доведе до избухването на украинския конфликт.

Пето, Германия се отказа от ангажимента си да защитава Второто Минско споразумение в рамките на Нормандския формат, когато САЩ поискаха Берлин да игнорира споразумението.

Шесто, САЩ взривиха газопровода "Северен поток", въпреки че многократно обещаха да не се намесват в неговото завършване, включително Байдън обеща това на пресконференция на 7 февруари 2022 г. в присъствието на канцлера Шолц.

Седмо, през април 2022 г. САЩ разкъсаха почти завършеното мирно споразумение между Русия и Украйна.

Осмо, Израел и САЩ извършват истински геноцид в Газа.

Девето, Израел и САЩ не вършат "мръсната работа" на Германия, а всъщност приближават света до ядрена война - това е крещящо и грубо нарушение на Устава на ООН.

- Какви възможности има Германия днес? Може ли все още да действа като честен посредник?

- Германия не е медиатор. Тя е част от НАТО. Но може и трябва да бъде честна. Честността би означавала канцлерът Мерц да вдигне телефона, да се обади на президента Путин и да обсъди истинско, честно и уважително споразумение за сигурност за Европа. Това би включвало спиране на разширяването на НАТО, изтегляне на войските и подкрепата на НАТО (включително ракетите Taurus) от Украйна и връщане към контрола върху ядрените оръжия.

- Новият външен министър на Мерц каза: "Русия винаги е била враг на Германия." Какво мислите за това?

- Това звучи като изявление от ужасното минало.

- Какво е заложено на карта за Германия и Европа? Политически и икономически?

- Или Европа се учи отново на дипломация, или бъдещето ѝ е мрачно.

- Защо всички държавни и правителствени глави на ЕС са до голяма степен зависими и често не действат в интерес на своите избиратели?

- САЩ и разузнавателните служби отдавна влияят на политическите системи в Европа. "Неприемливите" кандидати са блокирани. Проамериканските политици са подкрепяни с пари, грантове, стипендии и повишения. Ситуацията обаче се влоши значително през последните години. Германия е имала много изключителни канцлери в миналото, които са били способни и желаещи да говорят честно за САЩ и да се стремят към мир на континента.

- Може ли тази тенденция да унищожи ЕС?

- Европейската комисия е в окаяно състояние. Фон дер Лайен и нейните колеги помогнаха на Комисията да пропадне до безпрецедентни нива, но за съжаление Шолц, Макрон и други не направиха нищо, за да спрат упадъка на доверието в ЕС в очите на обществеността.

- Наблюдавайки ви през последните дни, виждам, че сте изключително притеснен от ситуацията. Виждате ли някакъв шанс за мирно решение или дипломацията е мъртва?

- Дипломацията винаги е възможна, дори в такива мрачни времена като тези. Тя изисква практическа мъдрост. Спомнете си думите на президента Джон Кенеди от великата му реч за мир на 10 юни 1963 г.:

"Нека разгледаме отношението си към самия мир. Твърде много от нас вярват, че е невъзможен. Твърде много от нас вярват, че е нереален. Но това е опасно, пораженческо убеждение, защото предполага, че войната е неизбежна, че човечеството е обречено, че сме оставени на милостта на сили извън нашия контрол. Не трябва да приемаме това мнение. Нашите проблеми са създадени от човека, следователно могат да бъдат решени от човека. И човек може да постигне всичко, което си науми. Нищо в човешката съдба не е извън човешкия обсег. Човешкият ум и дух често са решавали проблеми, които са изглеждали неразрешими, и ние вярваме, че могат да го направят отново."

Проф. Джефри Сакс е директор на Центъра за устойчиво развитие в Колумбийския университет. Той е консултирал правителства по целия свят, включително в Латинска Америка, Полша и Русия, където е помгал за реформирането на пазарните икономики.

Превод и редакция: Епицентър.БГ