110683 | 26 юли 2023 | 15:51

Денят 24 май не може да бъде върховен политически символ на нацията, който е повече от българската азбука, просвета и култура и т.н.

НАЦИОНАЛНИЯТ ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ

Проф. Георги Фотев

Фейсбук

Националният празник е върховен символ и колективно тържествено преживяване от всички членове на националната общност. Националната държава е формата на съществуването на нацията. Този празник е в сърцевината си политически в субтилния смисъл на тази дума. Така е с националните празници на всички страни в света. Без изключение.
Нациите възникват в началото на модерната епоха.

Тъй като ходът на световната история е поливариантен (има едновременно множество исторически времена) различните нации възникват и се учредяват като национални държави по различно време. Корените на всяка нация са дълбоки в предмодерните епохи. Френската нация се утвърждава след Френска революция(1789), САЩ като федеративна национална държава след Декларацията за независимостта от Великобритания(1776) , България след Освобождението и обявяването на Независимостта (1908), Турция след революцията на Ататюрк (1923 г.) и т.н., и пр.

Повечето страни в съвременния свят имат за национален празник денят на своята независимост. Национален празник на конституционните монархии е по правило рождения ден на монарха.

Други страни имат за национален празник деня на конституцията или деня на републиката. Смисълът на върховния национален символ се приема от цялата национална общност като самоочевиден и безвъпросен.

Тържествеността на националния празник е израз на въодушевление на цялата общност, на национална гордост, колективно чувство на достойнство и вяра в бъдещето на общността. Празникът е празник. Всеки забравя личните и групови грижи и несполуки. Думкането и пошлите театрални изпълнения са типично българска работа: банално и горчиво свидетелство, че ни липсва култура на преживяване на националния ни празник. Празникът има върховен смисъл, когато е естествено и автентично колективно преживяване .

Трети март е важна историческа дата в многовековната история на нашето изстрадало Отечество. По редица причини изборът на тази историческа дата е неудачен. Надделяват негативни последици. Проблемът не е изследван обстойно и задълбочено. Какво честват българите на този ден? Честват, че са освободени от друга империя, от дядо Иван! Приказни мотиви. Вървят безкрайни разкази, но никой не стига до върховния смисъл на събитието.

Признателността е добродетел. Не тази на просяка, получил милостиня. Признателността към Русия се изроди в злокачествено политическо русофилство. То и днес внася тежък разкол в обществото. Голям, тежък и болезнен проблем. Как ще бъде излекувана тази болест? Не знам.
Самоутвърждаването, индивидуално или колективно (общностно), е нещо друго. То е полярно противоположно на признателността.

Не е удачно 24 май да става Национален празник. Отново потискващо недоразумение. Празникът на 24 май като „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“ има своя история, която е много интересна и поучителна. Всяко българско сърце е изпитвало, най-малко в детството трепет и вълнение на този удивително красив празник. Прелестта на празника възбужда единение на националната общност. Но превръщането на „24 май“ в Национален празник във всеки случай налага неизбежно пространно аргументиране и обосноваване. „24 май“ е национален празник, но не Национален празник във върховния политически смисъл на понятието.

Денят 24 май не може да бъде върховен политически символ на нацията, който е повече от българската азбука, просвета и култура и т.н. Празникът има химн, който всички знаят и обичат. Но ако вземем стиха “Напред! Науката е слънце …“ в късно модерната епоха това е вече невярно. Шокиращо! Има двусмислени проблеми, свързани с науката, които изглежда нямат решения.

Националният празник прокламира финален политически смисъл. Финалната цел и ценност на политиката са общото благо.

Денят на Съединението е също много важна историческа дата. Събитието е извор на национална гордост. България, обаче, е отдавна единна нация.

Изобщо не стои въпроса за съединението на Тракия (Южна България) и Мизия (Северна България). Въпросът с Македония (Пиринска и Вардарска или Северна) е решен завинаги. Надписа на челото на Народното събрание „Съединението прави силата“, заимстван навремето от Белгия, е изчерпал в България смисълът си и се тълкува неадекватно.

Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември 1908 година в Старопрестолната столица Велико Търново. Актът отхвърля политическата и финансовата зависимост от Османската империя.

Увековечени са най-после борбите на българския народ за национално самоутвърждаване и учредяване на модерната българска национална държава. Датата не може да се изолира от всичко, която я предхожда и прави възможна. Както много други нации, които стигат до независимост в резултат на национално освободителни борби при най-различни исторически условия и Независимостта на България е завършек на сложен исторически процес и начало на самоутвърждаването на нацията във формата си на суверенна национална държава.

В съвременния свят, особено в условията на Четвъртата индустриална революция, наричана още дигитална, нараства взаимната зависимост на страните, което поставя отново независимостта като върховна ценност в принципно нови контексти и пред безпрецедентни изпитания. Само дехуманизацията би могла да обезцени независимостта.