47012 | 22 юни 2017 | 17:33
Христина Вучева е професор от 1991 г. Завършила е Висшия икономически институт в София. Изключвана през т.нар. унгарски събития, възстановена е и се дипломира през 1959 г.
Участва в изготвянето на проектите на основните икономически закони в периода 1991-1996 г. Министър на финансите и заместник министър-председател в служебното правителство на Ренета Инджова.
- Проф. Вучева, от близо месец усилено се говори за влизане на България в т. нар. чакалня на еврозоната или ERM-2, а оттам – и за замяна на лева с евро. Премиерът Борисов направи совалки в Париж и Берлин. Има риск еврозоната да се обособи с отделен парламент и финансов министър, а ние да останем в периферията на Съюза. Готови ли сме обаче за стъпката „еврозона“?
- Вариантът еврозоната да се отдели в рамките на ЕС обяснява факта, че правителствените представители започнаха по-активно да говорят за проблема с еврото. Реално погледнато, за това трябваше да се говори веднага след влизането ни в Европейския съюз и то най-вече от Централната банка и Министерство на финансите. Това са двете институции, свързани пряко с проблема. Еврозоната е специфичен паричен съюз на държави, които са взели това решение още през 1992 г. и са определили, че еврото ще се използва като разплащателно средство от 2000 г. Тоест, проектът е добре обмислен.
Първоначално страните в еврозоната са десет, Гърция е 11-ата. Има два интересни случая на държави, които след като са влезли са поискали да излязат. Например Дания, която чрез референдум решава, че няма да участва в еврозоната. Какво е интересното от примера с Дания за нас? Това, че тя веднага е включена в т. нар. чакалня - ERM-2.
- Защо се прави това?
- Преди да пристъпят към фактическото използване на еврото, страните имат нужда да стабилизират собствените си валутни курсове. ERM-2, което ще рече Exchange Rate Mechanism, е предвиден за това - да се „успокоят” плаващите валутни курсове, които са използвали държавите. Нищо друго! Няма никакви други условия, за които много се говори. Но очевидно тези, които говорят не обичат да четат. ERM-2 е изискващото се време – не по-малко от две години, но може да бъде и повече - в което да се успокоят плаващите валутни курсове, за да се приложи този фиксиран курс, който по същество представлява използването на общата единица – еврото.
- Казахте, че доскоро за въвеждането на еврото и влизането ни в ERM-2 не се говореше. Как си обяснявате това мълчание?
- Не е ясно защо се мълчеше. Веднага след нашето приемане в Европейския съюз, тук гостуваше шефът на Европейската централна банка (ЕЦБ) г-н Жан-Клод Трише. Твърдеше се, че сме посъветвани да не бързаме и за изчакаме. Между другото, балтийските държави бяха единствените, които след тяхното присъединяване към ЕС през 2004-а автоматично станаха участници в ЕRM-2, вероятно по тяхно желание.
Предполагам, че изобщо не се е коментирало, че България трябва да е част и от ERM-2 заедно с подписването за членство в ЕС. Очевидно някой от ЕЦБ е изразил съображения и оттам нататък всички го повтарят без да се замислят. Наскоро и заместник- председателят на ЕК Валдис Домбровскис, който отговаря за еврото и за финансите, каза нещо, което е озадачаващо.
- Какво е то?
- Той казва: „Да, няма изисквания да сте част от еврозоната, но вие сте с ниски доходи спрямо тези в ЕС. Всички ние, които сме влезли, сме имали 70% от доходите и вие трябва да догоните тези проценти.”
Ако аз бях министър на финансите, щях да реагирам много остро. Да кажа, че първо нивото на доходите не е предпоставка за влизане в чакалнята. Напротив - то е цел и ако вие сте там и следвате изискванията, много по-бързо ще догоните тези нива.
- Как се изчисляват тези 70%, които са ни поставени като цел?
- Евростат публикуват данни редовно. Това означава, че за 100% се приема средното равнище на ЕС на произведен БВП на един човек и спрямо него се сравняват достиженията на всички страни на произведен БВП. Понякога то се прави и в сравними единици на покупателна способност, за да се елиминира влиянието на различните равнища на цени. Вярно е, че по този показател ние сме все още последни в ЕС. След нас се нареждат Албания, Македония, Сърбия, Черна гора. Но това не може да бъде в пряка корелация с паричния механизъм, какъвто е еврото, и свързаната с него ERM-2.
Неверни са твърденията, че ERM-2 e свързан с някакви клаузи, изисквания и прочее, за които ние не сме готови. Нито с последните приказки, че трябва да постигнем определено ниво на доходите. Отново казвам, че това се предпоставя от договора ни за присъединяване в ЕС.
- След като няма писани условия и т. нар. чакалня е предвидена, за да се фиксират плаващите валутни курсове, валутният борд не улеснява ли приемането ни?
- Точно така. Ако имаше подход, определен само от икономически изисквания, България нямаше да има никакъв проблем. Но обикновено, когато искате са кажете, че някой няма да получи нещо, което по закон му се полага, се използва израза „това е политическо решение“.
Между другото, грижата за балтийските републики е подчертано видима от страна на ЕЦБ. Две от тях са във валутен борд при влизането си в ЕС, третата е с фиксиран курс. За тези държави още през април 2000 г., веднага след приемането на еврото, ЕЦБ приема специално решение, в което се казва, че валутният борд не пречи те да станат участници в механизма ERM-2. След 2004-а, когато се присъединяват към ЕС, трите страни веднага влизат в предверието. И въпреки това престояха там средно по 10 години. Последната я приеха през 2015-а. А двегодишният срок изтече през 2006-а.
- А откъде се появи условието за 5% икономически растеж?
- Това също е тълкувателно разяснение. Подобен растеж гарантира ръст на доходите. Но няма такова изискване.
Преди година ЕЦБ и Еврокомисията утвърдиха нещо ново. Според това решение освен петте критерия трябва да се гледат и други неща. За нас заявиха, че трябва да се гарантира по-голяма независимост на Централната банка. Тук не ставаше дума за конкретни показатели, а се отваряше вратата към общи приказки, които обикновено се обобщават с думите „ЕЦБ трябва да реши“. Вярно е, че по договор финалното влизане в еврозоната зависи първо от Съвета на ЕС и после – от ЕЦБ. Може да сте изпълнили всички показатели, но въпреки това ЕЦБ да не взима това решение. Но за мен най-важното бе да влезем и в ERM-2 и затова приветствам настоятелното поставяне на този въпрос от страна на г-н Борисов през последните дни.
- Защо за Вас е толкова важно това предверие, проф. Вучева?
- Защото там има една много важна клауза и тя е следната: страните в ERM-2 подписват, че няма да променят фиксирания валутен курс, с който са влезли в чакалнята, до приемането на еврото. Известно е, че у нас периодично се появяват гласове за промяна на курса. Казват: „.... сегашният курс вече не отговаря на икономическите условия. Дайте да помислим какво да направим.“
Няма какво да мислим. Тяхната идея е да се направи девалвация и да повторят историята от 1996-а.
След официалното подписване на участието ни в т.нар. чакалня подобни щения отпадат.
Известно е, че има много привърженици на твърденията за ролята и значението на плаващите валутни курсове. Твърди се, че при фиксирания курс няма инструмент, който да подтиква към развитие. Подобни са обвиненията и към единната валута. Не приемам това за вярно. Всяка девалвация се плаща от обикновените хора, които са на трудов договор. Всички други могат да спечелят, могат и да загубят. В повечето случаи печелят само хитреците.
И воят срещу еврото е затова, че единната валута изхвърли от пазара на Европа огромно количество играчи.
- Можем ли да обобщим така – България и огромна част от нейните граждани имат изключително силен интерес да влезем в ERM-2, а оттам – и в еврозоната?
- Да. Приемането на еврото може да продължи и десет години. Тук няма проблем. С валутен борд и с влизане в ЕRM-2 ние можем да караме чудесно и да си гледаме многото други проблеми. Даже е полезно, защото както казват някои сметкаджии на дребно – като влезем трябва да дадем 100 милиона. Всеки, който влезе в еврозоната, дължи определена сума. Съществува фонд от 700 милиарда евро, който се поддържа от страните-членки.
Най-модерният шлагер е, че Европейският съюз се разпада. И че ние сега сме щели все едно да си купим фабрика на 9 септември.
Въпреки целият натиск, въпреки всички интереси, няма такава перспектива в обозримо бъдеще. В близките 40-50 години това не може да стане. ЕС, колкото и да е объркан, ще устои на натиска и вероятно ще успее да се реформира по подходящ начин.
- Откъде обаче дойде кризата на еврото и на Европейския съюз? Споделяте ли тезата на Емануел Макрон за общ бюджет и отделен парламент за страните-членки на еврозоната?
- Тезата на новата политическа звезда Емануел Макрон е позната. Тя се поддържа главно от американци. Не споделям това виждане. Добре е, че Жан-Клод Юнкер постави за дискусия пет визии за бъдещето на Европа. Трябва да се намерят честни и знаещи хора, които да мислят за истинския проблем, а не за частните интереси. Европейският съюз трябва да се върне към своето начало, като се съобрази с новите условия.
Върху Европа много лошо повлия кризата от 2008-а, защото някой се опита да обясни финансовата криза с кризата на дълга, а оттам - и кризата с еврото. Връзката е обратна според мен. Финасовата криза беше предизвикана от трильоните деривати. Тя удари банките. Страните се опитаха да ги спасят и това увеличи бюджетните разходи, а оттам - и цената на дълга. Както се вижда от последните данни, това вече се преодолява. Бюджетите нормализираха разходите и всички страни вече са в рамките на критерия от 3 % дефицит.
- Защо за гръцката криза всички винят еврото?
- Гърците насила ги вкараха в тази криза, макар че не съм привърженик на конспиративните теории. Гърция върви нормално през 2008-2009 г. във всичките си показатели. Катастрофата идва през 2009 г. Обвиниха ги, че са фалшифицирали размера на дълга преди да влязат в еврозоната. Това се отрази на цената на дълга и съответно разходите от 2010 започнаха бързо да растат. Вероятно това съвпадна и с други вътрешни за страната проблеми. Трябва да поздравим всички, които допринесоха за стабилизирането на взаимоотношенията на Гърция с ЕС и не позволиха да се нанесе удар върху еврото и еврозоната.
- Какво ще се случи с нашите заплати, ако приемем еврото?
- Нищо лошо. Ние вече сме изконсумирали всички последици, когато сме вкарали фиксирания курс на лева към еврото. Биха могли да се случат дребни неща от дребните хитреци – закръгляване на стотинките, които пазарът много бързо ще изтрие.
- Има и един друг риск – политиците ни обичат да създават митове. Така беше с влизането ни в Европейския съюз, същото може да се случи и сега – да повярваме, че влезем ли в еврозоната, бързо ще забогатеем. Така ли е? Ще станем ли по-богати?
- Дали ще тръгнем напред, зависи само от нас. Но няма да се връщаме назад. Няма да има фактори, които да ни върнат към 90-те. Впрочем, от влизането си в Евопейския съюз ние спечелихме много. Аз съм пламенен привърженик на нашето членство в ЕС. Всичко, което се получи, ако щете и като ниво на култура, дойде не от другаде, а от Европа. Впрочем, ако се върнем назад в нашата история, така е било и след 1878 година.
Мобилна верси
RSS
