Проф. Иван Ангелов: С войната в Украйна Русия се бори за оцеляването си

Поради антируския санкционен бяс, обхванал англосаксонския свят и България, у нас е опасно да се каже добра дума за Русия

Проф. Иван Ангелов: С войната в Украйна Русия се бори за оцеляването си

22269 | 31 март 2022 | 17:35

Не е ли позор за българските власти на нашия национален празник – 3 Март тази година да присъстват посланиците на Турция, Великобритания, Франция, Германия, Италия и още няколко страни, а да е забранено присъствието на посланиците на Русия и на Беларус!


Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Войните между Запада и Изтока се водят от 1000 години. Те датират от десети век и минават през редица перипетии – от много остри национални конфликти до близки семейно-битови приятелства между управлващите върхушки. И под много форми – военни, политически, икономически, социални, религиозни и т.н. Преобладават обаче враждебните отношения на Запада срещу Изтока.


Имало е многобройни Шведско – Руски войни между 1142 и 1809 г., повечето започвани от шведска страна. Много конфликти е имало също между Полша и Русия. В по-нови времена е известна голямата война на Наполеон в 1812 г., стигнала до Москва и нейното опожаряване. През 1918-1920 г., освен участието на Русия в Първата световна война, върху изнемощялата страна се стовари интервенцията на многохилядни армии на Великобритания, Франция, Германия, Япония, Испания и други страни, заедно с натиска на големи войскови групи на вътрешните противници на революцията, водни от царски генерали. Но Русия издържа по чудо.


В още по-ново време, след вероломното нападение на Хитлеристка Германия на 22 юни 1941 г., с прякото или косвено участие на почти цяла Европа, Съветският съюз оцеля, с цената на 27 млн. жертви, като даде главния принос за тоталното поражение на Германия през май 1945 г. Благодарение на невижданото мъжество и героизма на своя народ - мъченик и въпреки не винаги най-умелото ръководство на нейните управници, Русия оцеля като велика държава, а през последните десетилетия – и като незаобиколим гарант на световния мир, въпреки деструктивната, силно враждебна политика на Запада. Всичко това се помни в наши дни от руските политици и руския народ и не може да не се отразява при формирането на съвременната руска вътрешна и външна политика.


Западът създаде НАТО на 17 Март 1948 г. като инструмент срещу тогавашния Съветски съюз, забравяйки за отчаяните молби на Чърчил към Сталин само няколко години преди това - през зимата на 1945 г., да спасява с ускорена офанзива на Червената армия от изток, притиснатите и застрашени с унищожение американски и британски армии от германската контра-офанзива в Ардените в Белгия. Седем години по-късно на 14 Май 1955 г. Изтокът създаде Варшавския договор, за да се защити от НАТО. През юни 1991 г. Варшавският договор се разпадна, но НАТО остана, дори форсира разширяването си на изток, уж за да се „отбранява“.


Сега се радваме на 77 години глобален мир, благодарение на относителния паритет в могъщия ядрен арсенал на Америка и Русия – общо около 90-95% от целия световен ядрен потенциал. За голямо съжаление, този мир беше прекратен със започналата на 24 февруари 2022 г. открита гореща война между Русия и Украйна. Руските военни наричат този конфликт специална операция и това наверно е точно, но аз не съм военен и ще я назовавам по-популярно като война, без да подценявам нейната същност.


Ако трябва да съм точен, тя изглежда като война между Русия и Украйна само на повърхността, но Първо, в действителност, тази война не е само между двете държави (Русия и Украйна), а между Русия и Украйна, заедно с почти целия англосаксонски свят и свързаните с него държави, които я снабдяват с оръжие, обучават армията й, снабдяват я с информация, подкрепят я политически. Второ, в многовековната история на отношенията между Запада и Изтока, тази война почти не е прекъсвала от много години. И Трето, в действителност това е война между Русия и Америка, заедно с нейните съюзници. Тази война беше подготвяна в продължение на десетилетия от правителствата на САЩ и на някои западноевропейски правителства. Четвърто, най-после намериха подходящата страна – изпълнител на мократа поръчка, в лицето на Украйна и подходящото време – въоръжения преврат на Майдана през втората половина на февруари 2014 г.


През предишните фази на многовековните войни между Запада и Русия имаше периоди, когато Русия (Съветският съюз) изпадаше в много тежко положение, но издържа до сега. През последните десетилетия Америка и другите страни от НАТО започнаха нов натиск срещу Съветския съюз. Наред с изпълнената с грешки вътрешна политика на съветските правителства по времето на Сталин и неговите наследници, и особено при Горбачов и Елцин, се стигна до разпадането на СССР в края на 1991 г., без пушка да пукне!


Главната остатъчна сила след разпадането на СССР е Руската федерация, която беше доведена до жалко състояние по времето на Горбачов и особено на Елцин. Тогава тя беше де факто управлявана от правителството на САЩ, а нейната икономика – от МВФ и Световната банка. Руската управленска система, особено в икономиката, беше наситена със западни „съветници“, главно американци. Най-известен между тях по онова време беше проф. Джефри Сакс. Впоследствие той изглежда малко изтрезня и сега е критик на американската политика в Русия и по света.


В Русия се правеше това, което нареждаха американските съветници. А послушниците Горбачов и Елцин бяха любимите руски демократи- реформатори за западните управници. В миниатюрна форма ние познаваме всичко това до болка от реставрацията в България към див балкански капитализъм през последните 32 години.


Това тотално превъзходство почиваше на солидни икономически, военни, интитуционални, финансови и други реалности. Не зная на колко хора е известно, но в годините след Втората Световна война, Америка притежаваше и се разпореждаше под една или друга форма с около 50% от световното богатство, при население едва около 6% от световното. Това беше основата за тоталната американска политическа, военна и финансова доминация над света. През годините и десетилетията след войната настъпваха постепенни промени и особено – бавен спад на американския дял в световната икономика.

 

Американските правителства обаче не искаха да примирят с никакво спадане на своята тотална доминация.

 

Това се отразяваше и в техните отношения първоначално със СССР, а впоследствие с Русия. С натрупването на все по-голям военен потенциал както в ядрената област, така и в най-новите руски военни постижения, където изревариха САЩ в някои важни области, растеше потенциалът на Русия за по-самостоятелна национална политика, особено спрямо Америка и НАТО. Това беше обявено открито в шокиращата Запада реч на Президента Путин в Нюрнберг през 2007 г. След тази година потенциалът растеше още по-бързо и военно-политическото самочувствие на Русия се увеличаваше.


От спомени на високопоставени личности в руското ръководство зная за
следния разговор в Америка по онова време: При първото си посещение във Вашингтон тогавашният нов министър на външните работи на Русия Андрей Козирев (сега живее в Америка), е бил запитан на срещата му с тогавашния държавен секретар на САЩ: Каква външна политика ще провежда новото ръководство на Русия? Отговорът на Козирев бил: „Каквато кажете вие“. Със сервилността си това изненадало дори домакина - американския държавен секретар.


През 1990 г. Америка и Съветският съюз водеха много активни преговори за обединяването на Германия. В разговори на тогавашния държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър и други ръководители на западни държави с Михаил Горбачов е постигнато съгласие за обединяването и за изтегляне на 350-400 хилядната съветска армия от ГДР, срещу обещание от американска страна, че НАТО няма да се премества на изток „нито на инч“ (по думите на Бейкър), без обаче да е скрепено с официален писмен договор. Това е невероятен пропуск, за да не кажа –непростима глупост от съветска страна – да се доверят на устно американско обещание по такъв супер важен световен проблем със огромни стратегически последствия. Някои добре осведомени хора сочат и други причини за това „недоглеждане“. Досетете се какви.
Западът изпълнява своето обещание. НАТО не се премества на изток с „един инч“, а с 1000-1500 км. – плътно до самата граница на Русия. Руски политици, участници в тези събития пишат, че „Владимир Путин бил бесен“ след срещата на НАТО на най-високо равнище през 2008 г. в Букурещ, където било решено Украйна и Грузия да бъдат поканени за членство в тази организация. Русия тогава е протестирала категорично, но Западът не й обръща внимание, защото е била много отслабена от управлението на Елцин.


През тези години руснаците са протестирали многократно устно на тази пълзяща агресия на НАТО, но понеже бяха много отслабнали като държава, не можеха да направят нищо друго. Оставаше да подарят на Америка символичните ключове на Москва и да ги посрещнат с поклони на Червения площад. И въпреки тази пасивност и принудително бездействие, напоследък Русия беше заклеймена отново като агресор. А действителните агресори - американците и другите страни от НАТО, се самообявиха за „жертви на руската агресия“. На това могат да повярват само неосведомените и кръглите наивници.


Аз съм човек с нормален мозък. Мозъкът ми обаче не възприема такива грубо изкривени лъжовни понятия за „агресор“ и „жертва на агресията“. Трудно ми е да си представя по-голяма политическа арогантност от страна на западните политици. Сигурен съм, че и те самите, като нормални хора, знаят, че това не е вярно! Но го повтарят под път и над път. Нима вярват, че ще убедят за своята, меко казано, нелогична позиция, стотиците милиони нормално мислещи хора по света, дори с помощта на сервилните медии, които владеят, ако познават поне част от фактите!


Това засили апетитите на Америка и на обединения Запад, че сега им се отдава шанса най-после да ликвидират Русия и да отнемат огромните й територии с несметните й природни и други богатства. И да я ликвидират като военно-политически опонент на световната сцена. Държавните секретари на САЩ Хилари Клинтън, Кондолиза Райс и Мадлин Олбрайт дори заявяваха публично преди години, че „е несправедливо такива огромни територии с техните богатства, да се притежават от една регионална държава“. Още по-малко от презираната от тях Русия.


Американските секретни служби започнаха да подготвят различни варианти за постепенно откъсване на бивши съветски републики от влиянието на Русия, под формата на така наречените „цветни революции“.


Украйна, със значителната си територия от 604 хил. квадратни километра, 40-милионно относително квалифицирано население, една от най-развитите бивши съветски републики, производител на много сложни технически продукти (например най-големия товарен самолет в света „Антонов“), разнородния етнически, езиков и религиозен състав, стратегическо климатично и географско разположение, плодородни земи, голям производител и износител на зърнени храни, получила независимост на 24 август 1991 г., се оказа най-привлекателният вариант.


Този огромен потенциал обаче не беше използван. Поради много лошо държавно управление и голяма корупция, по най-важни икономически показатели, тя е между най-бедните страни в света. По данни на Глобалния ежегоден доклад на Световния икономически форум в Женева (Швейцария) за 2019-2020 г. Украйна е на 128-мо място между държавите в света по БВП на човек от населението и на 85-то място по конкурентоспособност. Огромното мнозинство от населението на тази страна живее в бедност, а едно жалко малцинство – в неописуемо охолство.


Преди 45-50 години още Бжежински (виден световно известен американски политически анализатор и президентски съветник по сигурността) призоваваше към действия за откъсване на Украйна от Съветския съюз. Мисля, че в далечното минало неговият син беше дори посланик (или служител в посолството) на САЩ в Украйна и е познавал добре тази страна.


Интересни за нас са изказвания на Хенри Кисинжер за Украйна. Ето извадки от негово изявление на 5 Март 2014 г.:
„Решаващ елемент в създалата се кризисна ситуация в Украйна са самите украинци. Те живеят в страна със сложна история и многоезично население. Западната част на Украйна е била присъединена към Съветския съюз в 1939 г., когато Сталин и Хитлер са делели плячката. Крим в който 60% от населението е руско е влезнал в състава на Украйна едва през 1954 г., когато Никита Хрушчов – украинец по произход, наградил тази съюзна република в чест на 300-та годишнина от договора, сключен между Русия и казаците. В западната част на страната живеят главно католици, в източната преобладаващото мнозинство е с руско православно вероизповедание. Западът говори на украински, изтокът – главно на руски“. И по-нататък:
„Западът трябва да разбере важността на Украйна за Русия. За да се развива и оживява тя трябва да е между двете страни (между Запада и Русия – бележката моя). Вместо да се присъединява към НАТО, Украйна трябва да вземе пример от Финландия, като си сътрудничи със Запада в различни области, но и да не се конфронтира с Русия“.


„Западът трябва да разбере, че за Русия Украйна никога няма да бъде една обикновена чужда държава. Руската история започва от Киевска Рус. От там тръгва и руското православие. Украйна е била част от Русия векове наред, но и преди това историята им е била тясно свързана. Най-важните сражения за свободата на Русия, като се започне от Полтавската битка през 1709 г. са били водени на Украинска земя“.


„Черноморският флот, с помощта на който Русия проектира силата си в Средиземноморието, е базиран в Кримския град Севастопол въз основа на дългосрочно споразумение. Дори такива знаменити дисиденти като Александър Солженицин и Йосиф Бродски настояваха, че Украйна е неделима част от руската история, а и от самата Русия“.


„САЩ не трябва да се отнасят към Русия, като към страна, кривнала от правия път, която трябва да бъде снизходително научена на правилата на поведение, установени от Вашингтон. Путин е сериозен стратег в контекста на руската история. Разбирането на американските ценности и психология обаче не е сред силните му страни. А разбирането на руската история и психология пък никога не е било сред силните черти на американските политически лидери“.


„За Запада демонизирането на Владимир Путин не е политика. То е извинение за липсата на такава... Лидерите на всички страни трябва да преценят какви са възможните изходи от конфликта, а не да се състезават кой може да се наежи най-много“.


„Украйна е независима едва от 23 години; преди това от XIV век насам винаги е била под нечие чуждо управление. Затова не е изненадващо, че лидерите на страната все още не са усвоили изкуството на компромиса“.


„Кризата около Украйна ще завърши едва когато бъдат балансирани интересите на всички замесени страни“.


Какви умни съвети е дал Кисинжер преди 8 години! И колко грубо са били пренебрегнати от сегашните управници на Америка!
Дродж Кенан, бивш посланик на САЩ в Москва казва през Май 2008 г., след решението на Американския Сенат за ратификация на решението за разширяването на НАТО: „Аз мисля, че това е начало на нова студена война. Русия ще реагира остро и това решение ще повлияе на външната им политика. Русия е нападана през 17. век от шведите, през 19. век от французите два пъти от германците през 20. век. Това решение е стратегическа грешка с потенциални епични последици“.


Американският посланик Уйлям Бърнс заявява в свое изказване през 2008 г.: „Членството на Украйна в НАТО е емоционален и невралгичен проблем за Русия. Същото важи и за самата Украйна, където е възможно да се стигне до вътрешна гражданска война, поради нежеланието на руското население там за присъединяване към НАТО, и това да принуди Русия да се намеси“.


Американският философ и политически коментатор Ноам Чомски казва „Тази криза зрееше 25 години, докато САЩ с презрение отхвърляха руските тревоги и двете червени линии на Москва – Грузия и най-вече Украйна“.


Такър Карлсон от консервативния американски TV канал Фокс Нюз е достатъчно обективен в оценката си за политическата обстановка в Украйна. Той каза: „Зеленски е диктатор. Украинското правителство вкарва в затвора политическите си противници и осъществява цензура“. Това се потвърждава от много факти.


В Украйна принудиха рускоезичните новинарски издания да използват само украински език. Включиха певеца Филип Киркоров в списъка на лицата, които застрашават националната сигурност на Украйна и програми с негово участие няма да се показват по украинската телевизия.


През януари 2021 г. Зелински отне лиценза и блокира авоарите на три TV канала, с обвинения, че разпространяват проруска пропаганда. Международната и Европейската федерция на журналистите осъдиха този ход на украинските власти, настоявайки за незабавната й отмяна. Това, разбира се, не стана.


Националният съюз на журналистите в Украйна излезе с позиция, според която „лишаването на украински граждани от достъп до медии и отнемането на правото на труд на стотици журналисти и медии е атака срещу свободата на словото“.


На 19 Март 2022 г.президентът Зелински обяви строги ограничения върху дейността на 11 политически партии в страната.


А ето и едно изявление на украински депутат. „ Аз съм народен депутат от партията на регионите, която е в опозиция на днешната украинска власт. Искам да обявя, че властта стигна до там да отправя директни заплахи за физическо елиминиране на опозиционни политици в Украйна, за лишаване на опозицията от правото на свобода на словото в прламента и извън него, както и съучастие в престъпления не само срещу опозиционни политици, но и над техните деца. Тормозът е съвсем целенасочен – постоянни заплахи и негласна забрана на достъп до ефир на опозиционни депутати в повечето украински TV и радио канали. Методите на украинската хунта в борбата за власт, в същност в борбата за изграждане на диктатура в Украйна, няма нищо общо с понятието „демокрация“. Бездействието на международната общност към въпиюващите факти напомня повече на съучастие и мълчаливо одобрение на всички тези престъпления, извършвани днес в Украйна“.


Като чета това изявление на депутатката си задавам въпроса: това за коя страна е написано – за Украйна или за България? И установявам тотално разминаване между украинската действителност и напудреното й представяне от украинските и европейските медии.


Чел съм публикации и на други изтъкнати американски политически анализатори по войната в Украйна, които впечатляват със своята дълбочина. Ето една най-нова публикация в списанието „The Economist” на изтъкнатия проф. Джон Дж. Миършаймър от Чикагския университет, носител на много награди за сериозните му политически анализи.

 

Заглавието на коментара е „Защо Западът носи основната отговорност за Украинската криза“. Предлагам извадки и от тази статия:
„Войната в Украйна е най-опасният международен конфликт след Карибската криза през 1962 г. Разбирането на неговите причини е от съществено значение, ако искаме да предотвратим влошаването му и да намерим начини да го приключим...


Проблемите около Украйна започнаха на срещата на върха на НАТО в Букурещ през Април 2008 г., когато администрацията на Джордж У. Буш накара Алианса да обяви, че Украйна и Грузия „ще станат членове“. Руските лидери реагираха незабавно с възмущение и определиха това като екзестенциална заплаха за Русия, и обещаха да го осуетят... Според уважаван руски журналист, г-н Путин „е избухнал в ярост“ тогава... Америка обаче пренебрегна червената линия на Москва и продължи напред... Тези усилия доведоха в крайна сметка до военни действия (въоръжения преврат – бележката моя) през февруари 2014 г. Това принуди заплашения от убийство проруския президент на Украйна Виктор Янукович да избяга от страната... Следващата голяма конфронтация се случи през декември 2021 г. и доведе до настоящата война. Основната причина беше, че Украйна де факто ставаше член на НАТО...


През декември 2017 г. администрацията на Тръмп продаде на Киев „отбранителни оръжия“, но действителния им характер (отбранителни или нападателни) трудно можеше да се установи... Други държави от НАТО също започнаха да доставят оръжия на Украйна и да обучават нейните въоръжени сили... Връзките между Украйна и Америка продължиха да се засилват и при администрацията на Байдън...


Не е изненада, че Москва определи ситуацията като непоносима и през миналата пролет започна да мобилизира, като взе и редица други мерки, но това нямаше ефект. То накара Русия да предизвика пълно дипломатическо противопоставяне през декември 2021 г. Както каза руският външен министър Сергей Лавров: „достигнахме точката на кипене“...


„Русия поиска писмена гаранция, че Украйна никога няма да стане член на НАТО, а също и още няколко искания. Последващите преговори се провалиха, като Блинкен (държавният секретар на САЩ – бележката моя) заяви: „Няма промяна! Няма да има промяна“. Месец по-късно Путин влезе в Украйна, за да премахне заплахата, която виждаше в НАТО...


Тази интерпретация на събитията противоречи на преобладаващата мантра на Запад, която представяше, че разширяването на НАТО няма нищо общо с кризата в Украйна и вместо това обвини експанзионистките цели на Русия“.


Според мен, веднаж излъгани през януари 1990 г., че „НАТО няма да се премества на изток дори с един инч“, руснаците не можеха да приемат отново същата лъжа с ново обещание.


„Руските политици, включително и Путин, не са говорили никога за завладяване на нови територии, за да пресъздадат Съветския съюз. Господин Лавров отбеляза през януари 2022 г. „ключът към всичко е гаранцията, че НАТО няма да се разшири на изток“.


„След като кризата започна американските и европейските политици не можаха да преценят, че са я провокирали, като се стремят да интегрират Украйна в Запада. Те обявиха, че истинският източник на проблема е реваншизмът на Русия и желанието й да доминира, дори да завладее Украйна...


„Моят прочит на причините за конфликта не би трябвало да е спорен, (продължава авторът) като се има предвид, че много видни американски експерти по външна политика предупреждаваха срещу разширяването на НАТО още от края на 90-те години на миналия век“.


Авторът изброява Роберт Гейтс (бивш министър на отбраната на САЩ), Ангела Меркел, Никола Саркози и много други, които се противопоставяха на членството на Украйна в НАТО, защото се опасяваха, че това ще вбеси Русия.


„За руските лидери това което се случва с Украйна няма нищо общо с осуетявянето на техните имперски амбиции. Тук става дума за справянето с това, което те смятат за пряка заплаха за бъдещето на Русия. Америка и нейните съюзници засилват действията си, надявайки се да нанесат унизително поражение на Путин и може би да предизвикат отстраняването му... Америка и нейните съюзници може да успеят да предотвратят руската победа в Украйна, но страната ще бъде сериозно засегната, ако не и разчленена. Освен това има сериозна заплаха от ескалация отвъд Украйна, да не гворим за опасността от ядрена война.

 

Ако Западът не само пречи на Москва по бойните полета на Украйна, като я въоръжава, но нанася сериозни трайни щети на руската икономика, той на практика тласка една велика сила към ръба на пропастта. Тогава Путин може да посегне и към ядрените оръжия...


В този момент не е възможно да се знаят условията при които ще бъде разрешен конфликта в Украйна, но ако не разберем дълбоките му причини, няма да можем да го приключим преди Украйна да бъде разбита или НАТО да влезе във война с Русия“.


С това приключвам позоваването на извадки от статията на професора от Чикагския университет в списанието The Economist.


От страна на Запада беше извършена голяма подготвителна работа, между другото и със специалното обучение на няколко хиляди души през 2011-2014 г. в Полша, Румъния, Литва, Латвия и Естония, за бъдещи подривни действия в Украйна. Руското политическо ръководство и специалните им служби не може да не са знаели за тази разгърната подготовка с участието на няколко хиляди души, щом кабинетни учени като мен са научили за нея от хиляди километри. Навярно са знаели, но са бездействали. И са допуснали много груба грешка с тежки стратегически последствия.


Те, заедно с ръководството на Украйна, оглавявано в последните години от президента Янукович, допуснаха въоръжения преврат в края на февруари 2014 г. само няколко часа след подписването на споразумението между бунтарите на Киевския Майдан и Президента Янукович в неговата резиденция. И това е направено в присъствието като гаранти, на тогавашните министри на външните работи на Германия, Франция и Полша. Следователно, най-вероятно с тяхното знание за подготвения вече преврат, под общото ръководство на разузнавателните служби на САЩ. Тези бивши западни министри, част от тях все още живи, сега пазят дълбоко мълчание за посочените събития, на които са били преки свидетели.


Аз не зная дали сегашният президент на Украйна Зеленски и неговият екип са участвали в преврата, но те са безспорни политически и идеологически наследници, а може би и лични приятели на превратаджиите. Особено в омразата им срещу Русия и верността им към Америка и НАТО.


Успехът на този преврат, чийто безспорен идеолог и организатор според Виктория Нюланд, са американските секретни служби, може да се счита за начало на настоящата най-нова фаза на Третата световна война на Америка срещу Русия. Русия можеше и трябваше да вземе мерки още тогава срещу укрепването на превратаджиите в Киев с много по-малко усилия и по-малко жертви, но не го направи. Америка и другите държави от НАТО използваха това време за подготовка на бъдещите си действия по окончателното унищожаване на Русия, чрез въоръжаване на украинската армия и промиването на мозъците на украинското население. Повтарям, не за обикновено усложняване на отношенията и на някаква локална война между Русия и Украйна, както може да изглежда сега на повърхността, а за окончателното ликвидиране на Русия, макар че тя се отказа от комунистическата си идеология.


Америка прави това сега не защото Русия е комунистическа държава, а защото не може да понася самото съществуване на все по-могъща Русия като свой опонент на световната военно-политическа сцена. Всички настоящи декларации за горещото желание на американските власти за прекратяване на войната и за приятелство с Русия и руския народ, са предназначени за наивниците по света и в самата Русия. А те не са малко. Има ги на всеки ъгъл и у нас.


Подготвяха се и военно-политически мерки за недалечното бъдеще. Може би най-важната от тях беше приемането на Украйна в НАТО като първа решаваща стъпка за унищожителна бъдеща атака срещу Русия. Това трябваше да стане чрез плътното приближаване на територията на НАТО, преситена до крайност с неговия военен потенциал, до Москва – само на 500-600 км. от района на Харков в северо-източна Украйна. По оценка на руските военни специалисти това е на 4-5 минути за съвременните ракети, изстреляни от района на Харков, до руската столица, което я лишава от необходимия минимум от време, за да се подготви за защита. Големи руски градове като Санкт Петербург и Ростов на Дон дори и сега са още по-уязвими. На север на границата на Естония с Русия по река Нарва е около 100 км. до Санкт Петербург, а на юг – Ростов на Дон е на около 80 км. от Донбас, а Сталинград - на 150-200 км.


Пак според руските военни експерти дори обикновените съвременни ракети на НАТО ще достигат руската територия до Урал и дори Новосибирск и басейна на река Об. Това би означавало край на Русия като що годе защитима от нападения държава. Защото в този регион на Русия се намира по-голямата част от населението и преобладаващата част от икономическия и военния й потенциал.


Изнемощялата Русия от 10-годишното управление на Елцин и повсеместното насищане на управленската система с негови привърженици, не можеше да противодейства до скоро на нашествието на НАТО на изток. Тя се провали дори в първата война срещу малката Чечения в Северен Кавказ. Както вече посочих по-горе, Русия тогава на практика се управляваше от Вашингтон.


Слушал съм запис от реч на тогавашния руски президент Елцин пред обща сесия на двете камари на американския конгрес при първото му посещение във Вашингтон. По-остра антируска и антисъветска реч от тази не съм чувал и от най-заклетите врагове на Русия. Като я слушах не вярвах на ушите си! Такава реч против собствената си държава едва ли е произнасял в тази конгресна зала друг гостуващ на Америка чуждестранен президент! Не вярвах на ушите си, че руски президент може да бъде толкова сервилен пред Америка и да иронизира така язвително своята родина пред света! Невероятно! Макар и чужденец за Русия, бях покрусен тотално!


Президентът Путин постави публично край на това обидно послушание в известната си реч пред поредната конференция по сигурността в Мюнхен през 2007 г. С това слово Путин показа, че от сега нататък руското правителство ще работи само за собствените си национални интереси и за никакви други. Словото му шокира Запада и окуражи приятелите на Русия. Затова западните политици толкова много мразят президента Путин, а приятелите на Русия и голямото мнозинство от руснаците го уважават и обичат. Най-новите социологически проучвания в Русия преди 2-3 дни показват подкрепа за него около 79,4%.


Независимо, че противниците му на Запад го правят на луд, той ще остане завинаги с приноса си в руската история.
За да представят на неосведомения масов гражданин на света конфронтацията на Русия с Украйна по най-убедителен начин, са избрали най-примитивния. Противниците на Русия подминават изцяло причините за конфликта, посочени по-горе от мен, а също и в извадките от изказванията на компетентни американски анализатори. И свеждат всичко до „приумиците на демонизирания налудничав Путин“. И нито дума за причините и последствията от конфликта. Истината за конфликта с Украйна е далеч по-сложна и много неудобна за Америка и НАТО. Затова я заобикалят и премълчават.


Руското ръководство, начело с Президента Путин извърши огромна работа от началото на 2000-та година по политическото, военното, икономическото, социалното и моралното стабилизиране на Русия при дяволски сложни условия. От слаба държавица в насипно състояние с регионално значение (както я наричаха тогава американският президент Барак Обама и неговият държавен секретар Кондолиза Райс), Русия се превърна в незаобиколима световна политическа и военна сила. Предстои това да бъде направено и в икономиката през близките 20-30 години. Жалко че и в тази област загубиха много време, поради провежданата погрешна неолиберална икономическа политика. Както съм писал неколкократно в миналото – управление на икономиката без Гайдар, но по Гайдаровски.


На повърхността сега е войната между два братски народа – на Русия и на Украйна. За съжаление, Америка и НАТО, с помощта на маниакални местни украински слуги и поради серия от недоглеждания от руска страна, успяха да сблъскат в братоубийствена война два братски народа. А може да се каже и още по-точно – две части на един народ. Тези народи, и особено украинският народ ще съжалява в не много далечното бъдеще за вредата, която си нанася и услугата, която прави на най-големите си врагове на Запад. Да пролива собствената си кръв за користните американски интереси.


Ръководителите на САЩ и НАТО и техните висши военни знаят, че особено след понесените до сега големи военни загуби, Украйна няма шансове за военна победа и дори за продължителна съпротива срещу Русия на военното поприще. Техните интереси са да наблюдават от страни как се самоизбиват два братски народа с американски и други натовски оръжия и за най-цинични американски интереси! Лъжливи западни „приятели“, стремящи да правят тези наблюдения и да ги снабдяват с оръжия, колкото е възможно по-дълго, вместо да прекратят по-скоро тази трагедия. Нали не умират американските младежи, а младите хора на Русия и Украйна!


Настоящите американски и други обещания на държави от НАТО за доставка на самолети и друго тежко и леко въоръжение за Украйна или „закрито небе“ за руски военни полети над Украйна, не могат да променят съотношението на военните сили на двете страни или да допринесат за украинска победа. Те могат да допринесат само за допълнителни безмислени украински и руски жертви. Но не жертви от Америка и от други страни на НАТО, защото се страхуват да се намесят пряко във война срещу Русия и предпочитат да наблюдават от страни „сеира на наивна Украйна“ и маниакалността на един актьор, който беше избран за Президент с обещанието да постигне мир с Русия. А направи обратното.


Новите доставки на оръжия на Украйна, не могат да променят хода на войната. Това трябва да разбере и украинският президент Зеленски ако наистина милее за своя народ, а не се ръководи от театрални емоции и внушения от задокеанските си господари. Важните решения сега взема не той, а американските му „приятели“, които се ръководят от свои американски интереси, а не от интересите на страдащия украински народ.


От американска страна е замислено отлично: да водят война срещу
Русия до последния украинец, знаейки че с такава война не може да се постигне нищо полезно. Но защо украинските граждански и военни ръководители не разбраха, че това е безмислена, безперспективна, излишна братоубийствена война, която не може да реши нищо, освен да издълбае дълбока пропаст между двата братски народа! Защото в украинското ръководство сигурно има много честни хора. Доказателство за това е съобщението от екипа на Зеленски още в началото на преговорния процес, че украинските секретни служби са застреляли един от членовете на украинската група, която водеше преговорите с руската група в Беларус. Съобщиха дори името и професията – финансист, на застреляния без съд и присъда.


Зачестяват и съобщенията за участието в украинските батальони от фанатици на наемници от различни страни, платени щедро с парични средства от западни източници. В интернет все по-често се публикуват и снимки на такива групи в бойно облекло и модерно западно оръжие. Само наивни украинци могат да повярват, че тези хора помагат на Украйна. Напротив, те могат само да удължат нейната трагедия и да увеличат нейните жертви.


В интереса на точността искам да подчертая много силно: в Украйна сега се води война на обединения Запад, начело със САЩ, за ликвидацията на Русия. Ни повече, ни по-малко! Ако сега от руска страна ръководител е Владимир Путин, утре може да бъде друг, но борбата за оцеляването на Русия ще продължи. Ръководствата на САЩ, Великобритания и НАТО не могат да се примирят от десетилетия и дори от векове със съществуването на самостоятелна Русия с нейната огромна територия и богатства. Още по-малко ако Русия и Китай се съюзят. Защото тогава те ще бъдат непобедими. Ако не се обединят САЩ с НАТО ще ги победи поотделно. Надявам се, ръководствата на Русия и Китай ще разберат тази очевадна истина, въпреки сложната вековна история на отношенията между двете страни.


Казват ни, че „полуделият Путин“ натрапил на Украйна и на Запада една нежелана война. Заяви го преди няколко дни и американският президент. Това е една гигантска лъжа! Тази война наистина е нежелана от милионите украинци и техните братя – руснаци, и от гражданите на Западна и Източна Европа. Аз също не я желая! Но тя е много желана от крайно десните и фанатични русомразци, от ръководителите на САЩ и някои западноевропейски държави и още повече - от западните оръжейни компании. Освен това, Путин не е луд и не може самоволно и произволно да обявява световна война, защото такива фундаментални решения в Русия (както и в Америка) се вземат с участието на голяма група военни и невоенни специалисти, след дълбоко обмисляне и анализ на всички възможни последствия.


А можеше ли да се избегне обявяването на тази война? Можеше, но се оказа невъзможно. И щеше да бъде погрешно, защото: Първо, научих за разкритите секретни документи на украинската така наречена Национална гвардия (в същност най-фанатичните военни батальони, разположени от запад срещу Донецк и Луганск, а и в други региони на Украйна, които дори не винаги се подчинявали на официалното военно командване на украинската армия). От тези документи се виждало, че за края на февруари 2022 г. се предвиждала мощна офанзива на тези елитни войски срещу милицията на проруската част на Донбас. Оказва се, че руските войски, които започнаха своята офанзива на 24 февруари (знайно или незнайно) са изпреварили украинската с няколко дни и са запазили живота на няколко хиляди мирни граждани и военни в Донбас. През това време се извършваше масова евакуация на 100-150 хил. мирни граждани от Донецк и Луганск към Ростовска област на руска територия и щяха да бъдат избити много повече мирни граждани.

 

Второ, Обединеният Запад отдавна беше решил да ликвидира Русия, независимо от нейните идеологически промени. Руското ръководство се отказа от комунизма като своя държавна идеология преди 30-40 години. От гледна точка на разпределителните отношения, Русия сега е по-капиталистическа от най-капиталистическите страни. Америка само търсеше подходящия момент и изпълнителя на мократа поръчка. Те го намериха преди осем години и подготвиха преврата с Киевския майдан през февруари 2014 г. Трето, ако руските власти се бяха намесили решително тогава (през февруари 2014 г.), да смажат бунта на площада със съвсем малко жертви, можеха да предотвратят реставрационните процеси в Украйна през тези 8 години, укрепването на последователите на крайно десния ултранационалист и сътрудник на Хитлер през Втората Световна Война, Степан Бандера и бързата антируска преориентация в Украйна. А в западните райони на сегашна Украйна още преди Втората световна война по съветско време имаше силни антируски настроения по различни причини. Тук не е мястото да се впускам в техния анализ. За съжаление, руското ръководство не го направи тогава. И допусна Украйна да се оглави от хора, чиято главна цел беше да я превърнат в Антирусия. Четвърто, ако и сега Русия не беше се намесила, промиването на мозъци и реставрационните антируски процеси в Украйна щяха да се задълбочат. Украйна щеше да бъде наситена с най-модерни западни въоръжения през следващите няколко години. И окуражавана да ги използва срещу Русия. Щеше да бъде приета в НАТО до няколко години. Въоръжаването й щеше да се форсира с масирана американска и западноевропейска подкрепа. Щеше да се засили надпреварата във въоръжаването между богатата Америка, заедно с целия Обединен Запад, и икономически далеч по-бедната Русия. Ако Америка и страните от НАТО произвеждат около 36-38% от световния БВП, Русия сама има далеч по-малко, а заедно с Китай и други приятелски страни, приблизително колкото обединения Запад.


Макар че БВП не е най-добрият показател за такива международни сравнения, положението на Русия в икономическо отношение щеше да е много по-тежко в предстоящата нова надпревара във въоръжаването. Въпреки пословичния си героизъм и нарастваща сплотеност, когато отечеството е заплашено, руският народ щеше все по-трудно да понася огромните безкрайни лишения! Можеше да се стигне до намаление на подкрепата зад държавното ръководство и дори до вътрешно социално напрежение.


Едновременно щяха да се разгърнат опитите за вбиване на клин в отношенията между Русия и Китай. За постигане на някакво охлаждане между Русия и Индия и в отношенията с Иран. Ако усилията за вътрешна дестабилизация не дадат резултат, щяха да изберат подходящия момент за външна атака срещу Русия, по възможност без ядрено-биологичен вариант и да предизвикат разпад на Русия. От този разпад щяха да се образуват няколко по-малки, безпомощни в политическо и военно отношение държави с големи територии, но малко население, снабдители на останалите най-могъщи държави с вода, суровини и енергия. Особено с вода и енергия.


Всичко това би могло да бъде предотвратено от руска или руско-китайска страна, ако се организира умно, с относително по-малко жертви. А при ядрено-биологичен вариант можеше да завърши с катастрофа за световната цивилизация.


Следователно, макар и закъсняла, сегашната война предотвратява още по-драматичен развой на събитията в опитите на Обединения Запад да задуши Русия. Тази война е едно неизбежно зло! В изчерпателното си слово непосредствено преди обявяването на военните действия самият Путин заяви: те ни притиснаха до стената и ние нямахме друг избор. И беше прав. Нека тези, които с лека ръка сега осъждат Русия за всичко, да се замислят над това, което казвам тук. Твърдя го най-искрено, най-убедено и с голяма болка!


Украинските власти допуснаха функционирането на специални профашистки батальони от крайни фанатици, които през изминалите години не се подчиняваха дори на официалните военни власти на страната. Даже и тези дни имаше оплаквания, че те не се подчиняват на централното командване на армията, не допускаха прилагането на „хуманитарните коридори“ за гражданските лица (например в Мариупол и други градове), като стоварваха вината върху руснаците. А медиите им помагаха за всичко, само да е срещу „омразната“ Русия и „лудия“ Путин. Официалните украински власти се оплакваха, че въоръжените лица от батальона „Азов“ не допуснали хилядите цивилни от Мариупол да използват предоставените два коридора, за да напуснат района на сраженията, защото са искали да ги използват като жив щит срещу руските войски.


Медиите постоянно ни внушават, че използването на хуманните коридори от мирните граждани по време на военните действия се затруднявало от руснаците. И това е лъжа. Първо, хуманните коридори се обявяват, очертават и организират от окупационните руски войски. Ако бяха против тях те нямаше да допускат въобще да се говори за такива коридори. Второ, кой е заинтересован от спазването на коридорите? Безспорно, руските власти, за да действат свободно с военната си техника по улиците на градовете и да убиват военните, които им се съпротивляват, без да понасят големи собствени жертви в улични боеве и без да засягат цивилни, което основателно се осъжда от обществото. Трето, кой е заинтересован да няма хуманни коридори, цивилните граждани да не са евакуирани, много от тях да бъдат по улиците, където се стреля или в домовете си да рискуват да бъдат убивани от снаряди и бомби. Това са фанатичните военни, които са заинтересовани около тях да има повече мирни граждани, за да ги използват като жив щит срещу атакуващите ги руски войници. Това ще затруднява руските войски в техните атаки, защото ще се стремят да избегват мирни жертви, доколкото е възможно, знаейки че отговорността за такива жертви ще пада върху тях, като нападащи.
Чувал съм, че по време на война много се лъже. Допускам, че и руските войски в този случай може да спестяват част от истината. Убеден съм, обаче, че украинската страна лъже много повече, защото са заинтересовани руските военни да напредват по-бавно и по-трудно, да понасят повече собствени жертви и да се причиняват повече цивилни жертви, за които да бъдат обвинявани руснаците.


От 2015 до 2020 г. руското ръководство многократно предлагаше да се задействат преговорите в рамките на Минския формат. В президентската кампания Зеленски обеща да изпълнява Минските споразумения и това помогна за избирането му. Украинското ръководство отказваше и дори през 2021 г. заяви публично, че вече не признава този формат, като продължаваше обстрелването на Донбаските градове и села. Германия, Франция и Полша и уж независимите наблюдатели в Донбас, предимно от западните страни, виждаха всичко това, но не реагираха адекватно.
През последните години и особено през последните месеци се води бясна антируска медийна кампания. Главни инструменти в тази кампания са лъжата и премълчаването. У нас постоянно обвиняват Русия, че в медиите не допускали други мнения за сегашното положение, освен официалното. За страна, която участва пряко във война с войски и въоръжения подобни ограничения са оправдани. Всички пряко воюващи страни налагат такива ограничения. Така се е правело всякога и от всички пряко воюващи страни по света. Така е правела и България в миналото, когато е воювала.


Ние обаче сега не сме пряко воюваща страна с наши войски. Мои наблюдения, а и наблюдения на специалисти в медийната област показват завидно престараване на нашите власти и на официалните ни медии в това отношение. У нас около 97-98% от медийните новини и коментари за войната в Украйна са тези на официалните власти. Изключение правят само една или две малки медии, на които не се дават и реклами. Тяхната гледаемост е ограничена. Примери – колкото щете. И ежедневно.


Един от последните. На 14 Март 2022 г. фанатичните батальони от така наречената Национална гвардия на Украйна, разположени на запад от Донбас, обстрелваха центъра на Донецк със забранени касетъчни ракети. Убиха 21 мирни граждани и раниха още повече. Уж обективните англосаксонски медии в Европа и Америка и подражаващите им български медии намериха място и време да съобщят за измислените „зверски бомбардировки на руските войски над мирни жилища и болници в различни градове на Украйна“, но запазиха пълно мълчание за истинското зверство – обстрелването на центъра на Донецк със забранени оръжия.


И още по-опасно. Руските военни власти разкриха 30 финансирани от американците лаборатории в Украйна за изследвания по производството на отдавна строго забранени с международни споразумения биологични оръжия, специално настроени срещу славянската етническа група от населението – руснаци и украинци. Експериментирани са върху няколко хиляди украински войници. Значителен брой от хората върху които са експеримнтирани са починали. Заместник държавният секретар на САЩ Виктория Нюлънд призна за това на изслушване в Американския конгрес. Намеси се и Световната Здравна Организация. Но западните и послушните им български медии се постараха да се обърне минимално внимание на това престъпление срещу човечеството. Само защото е американско. Ако беше извършено от руснаците светът щеше да бъде проглушен.


От тогава, вече над десетина дни американският президент продължава да отрича всякакви занимамания на американските власти с биологични изследвания за военни цели. Въпреки че негов министър го потвърди пред сенаторите в Конгреса. Този човек изглежда е привикнал често да лъже. Дори когато лъжата лесно се разкрива.


Арогантността сега продължава. След като не успяха да премълчат изцяло в медиите темата за собствените им експерименти по биологичните оръжия, сега се надига американска кампания, че руснаците уж се готвели да употребят такива оръжия и предупреждават колко строго ще ги накажат. И забележете, разкритията на руските войски за американски биологични изследвания в около 30 лаборатории в Украйна се използват като „аргумент“, че руснаците се готвят сами да употребят такива оръжия. Очевидно добре са усвоили теорията и практиката на Гьобелс: една лъжа, повторена 100 пъти се превръща в истина за неосведомената публика.


През 2021 г. и в началото на 2022 г. руското правителство многократно настояваше за преговори между властите на Украйна и републиките от Донбас, предвидени в споразуменията от Минск. Макар че подписаха тези споразумения през 2015 г. украинските власти отказаха да участват в преговорите, а напоследък заявиха, че не ги признават, като в края на 2021 и началото на 2022 засилиха обстрелването на двете републики в Донбас.


От добре осведомени източници се съобщава за 14 хиляди жертви и много повече ранени от безразборните осем годишни обстрелвания на този район на Донбас от украинските войски. С последните разкрития дори се оказа, че за края на Февруари или началото на Март 2022 г. украинците готвели мощна офанзива срещу защитниците на Донецк и Луганск. И бяха концентрирали голяма елитна украинска армия в района, готова за атака до няколко дни. Тези войски и сега са там, като отстъпвайки, водят упорити боеве с руски войски и Донбаски милиции. Европейските, американските и българските медии не пророниха и дума за тази подготовка и за зверствата спрямо местното население в Донбас, но проглушиха света за всяко придвижване на руски войски преди започването на военни действия по руска територия на 150-200 км. от границата с Украйна, като пропускаха да съобщят за разстоянието до границата. Жертвите в Донбас растяха и местните власти бяха принудени да евакуират на руска територия в Ростовска област. в края на 2021 и началото на 2022 г. около 150 хиляди души от гражданското население.


Президентът Путин предложи на властите на САЩ и НАТО проект на
договор за мирно споразумение, което беше публикувано и преведено на различни езици. Съдържанието му е известно на всички по света, които желаят да го прочетат. Руската страна заяви още през ноември-декември 2021 г., че ако то бъде отхвърлено, Русия ще бъде принудена да прибегне към военно-технически и други мерки в защита на своите жизнено важни интереси. Америка и НАТО се отнесоха високомерно, дори подигравателно към руския проект за мирно решение. Те отказаха всякакви разговори по най-важните части на руския проект. Целяха да въвлекат Русия отново в безкрайни многогодишни общи разговори по националната сигурност, а не към незабавно предоставяне на реална сигурност за двете страни: Русия и Америка, за което настояваше руската страна.


Америка отдавна притежаваше тази реална национална сигурност зад Атлантическия океан, но Русия я нямаше. Защото войските на НАТО бяха на самата руска граница. Украинските власти, по внушение на западните си приятели, също отказаха да водят нормални преговори и започнаха да настояват САЩ и НАТО да обявят „закрито за полети небе“ над Украйна, което би означавало „закрито за руски полети“ и война между Америка и Русия. Напоследък настояваха източноевропейски страни от НАТО, в това число и България, които все още притежават съветски бойни самолети МИГ-29 и други от миналото, да ги използват за защита на Украйна, като излитат и кацат от летища на съседните страни членки на НАТО.


Полша пък направи едно предизвикателно предложение: изпращане на „миротворчески части в Украйна“, съставени очевидно от войници и офицери от НАТО. Руските власти основателно предупредиха, че това би означавало въвличане на тези страни във войната срещу Русия. На мястото на Русия, така би постъпила всяка друга държава. Полша и другите страни от региона отказаха категорично дададат свои самолети от съветско време. Очевидно, никой не смее да воюва пряко или косвено срещу Русия. Дори и Америка.


Украйна настояваше все по-упорито за незабавно членство в НАТО и не желаеше да разговаря за неутралитет – нито от Шведски, нито от Австрийски тип. Главната цел на украинския президент Зеленски изглежда беше да сблъска Америка и Русия, без да се интересува за трагичните последствия за човешката цивилизация от такава война между двете велики държави. Защото тя не можеше да бъде друга, освен атомна война с драматични последствия за световната цивилизация. Съдбата на световната цивилизация изглежда не интересува президента на Украйна. Този човек се оказва все по-опасен не само за украинския народ, но и за световния мир със своите безотговорни актьорски емоции. Той изглежда забравя, че не се намира на театрална сцена.
Мога да продължа с изброяването, но и изложеното до тук доказва, че обявената от Русия война не е предизвикана от Русия. Нещо повече, Русия нямаше и сега няма интерес от такава война. Тя беше натрапена на Русия от Америка и няколко европейски държави. Те мечтаеха да вкарат във война два братски народа, да изкопаят дълбока морална пропаст между тях, да окървавят техните бъдещи отношения в името на своите дълбоко користни антируски интереси. И до някъде успяха.


Русия прояви огромно търпение да бъде унижавана и заплашвана. Както каза тези дни руският министър на външните работи Лавров, срещу нея беше обявена открито тотална война за нейното унищожаване. И това не се прикриваше, а се декларираше открито. Доколкото е имало някакви невоенни контакти между Америка и НАТО, от една страна, и Русия от друга, през последните години, те се свеждаха до заплахи със санкции. Не се говореше за нищо друго, освен за заплахи със санкции. А това няма нищо общо с равностойните преговори. Едва ли е имало такава обстановка в международните отношения през годините след Втората световна война!


Със санкциите бяха засегнати не само високопоставени политици. Допусна се безразборното масово нарушаване на правата на хора, чието професионално положение и ежедневна дейност нямат нищо общо с политиката и с войната в Украйна. Лишават масово футболистите от участие в състезания. Прогониха и спортисти - параолимпийци от Токио. Правят същото с атлетите, гимнастиците, волейболистите, баскетболистите, тенисистите, хокеистите, скиорите, кънкьорите и с всичките други видове спорт. Посегнаха на световно известния руски диригент и ръководител на прочут оркестър в Санкт Петербург – Георгиев, на оперни и народни певци, танцьори, композитори и всички други професии на изкуството. Тези дни беше съобщено, че се забранява участието на котки от Русия в някакво международно състезание.Това вече помрачава всички представи за здрав разум и граничи с лудост! Управниците на Англосаксонския свят като че ли губят самообладание. Добре че другата част от света, която е далеч по-голяма, е запазила здравия си разум: Китай, Индия, Бразилия, Индонезия, Пакистан, Мексико, Иран, Турция, Египет и т.н.


Санкциите нарушават най-грубо всички международни договори и традиции за равноправни икономически и други отношения между държавите и техните граждани. Те се подиграват с всичко на което ни е учила либералната идеология за свободната търговия. Санкциите са израз на високомерно, подигравателно, арогантно отношение на Запада към Изтока и специално към Русия. Безразборното налагане на наказателни санкции е опит за демонстрация на превъзходство на така наречените евро-атлантически ценности над всички други ценности на световната цивилизация.Това не може и не трябва да се търпи безкрайно! Защото е предизвикателна наглост!


Въпреки масовото прилагане на санкции Русия продължава да доставя на страните от НАТО нефт, природен газ, редица особено ценни и редки метали. На мястото на Русия, САЩ и другите страни от НАТО отдавна щяха да преустановят доставките на енергоносители. Русия обаче не го прави и за пореден път заяви, че няма такова намерение. А от страната на НАТО и сега ежедневно се правят предложения за тотална блокада на покупката на нефт и газ от Русия. Особено много се престарават в това авантюристично предложение Полша и трите малки прибалтийски държавици. Като чета тези новини за антируската умраза на полските власти през последните години, в паметта ми често изплуват спомените, че за освобождението на Полша от хитлеристките войски през 1944-1945 г. загинаха над 600 хиляди съветски войници и офицери. Замислят ли се сегашните поляци къде щяха да са сега, ако не бяха освободени от съветската армия през 1945 г. Толкова ли къса е тяхната памет! Аз не ги призовавам да се прегръщат и целуват с руснаците, но поне да не мразят толкова много всичко руско!


Поради произволното едностранно блокиране на стотици милиарди долари и евро на руската централна банка, на повечето руски търговски банки, на руски държавни и частни компании от реалния сектор и безброй други ограничния, руската държава въведе за някои западни страни, особено престараващи се с арогантността си срещу Русия, режим на плащания с рубли за нефта и газа, доставяни от руски производители. Правителствата на тези страни и някои ръководители на Европейския съюз побесняха! „Въвеждането на плащане в рубли било грубо нарушение от руска страна, защото не било записано в договорите за доставка на нефта и газа“. И това се изрече от ръководителите на някои европейски държави.


Тази руска стъпка беше особено остро заклеймена от председателката на Икономическата комисия на ЕС –Урсула фон дер Лайен. Тази жена проявява завидна активност с антируската си омраза от години, още когато беше военен министър на Германия. Помня една много остра забележка на тогавашния бундесканцлер г-жа Меркел по неин адрес за невъздържаното й войнствено изказване срещу Русия.


Да, наистина може да не е записано. Но записано ли е там, че могат да се блокират едностранно и произволно парични и други руски авоари за стотици милиарди долари, да се забранява вносът и износът на много важни стоки от и за Русия, да се ограничават пътуванията на руски граждани в страни на НАТО, да се лишават руски спортисти, певци, инструменталисти, дори на котки, в международни конкурси и т.н и т.н. Или масовите произволни ограничения са разрешени за САЩ и другите страни от НАТО, но са забранени за руската страна. Къде в международни документи е записано това?


Напротив, в основата на цялото законодателство на Световната Търговска Организация (СТО) лежи принципът за свободната търговия. Духът на Вашингтонския консенсус не допуска дори мисълта за ограничения на свободната търговия. Свободната търговия е в основата на неолибералната теория и практика.


Ако надникнете в решенията на Американския конгрес, на срещите на най-високо равнише на Европейския съюз и НАТО, на всички сборища на страните от англосаксонската общност, на съвещания на повечето Източноевропейски страни, ще прочетете навсякъде за заплахи или за действително въвеждане на ограничения на търговията с Русия. И никаква реакция от СТО или ООН за опазване на свободната търговия.
Не всички правителства от НАТО са еднакво ентусиазирани във въвеждането на антируски санкции и еднакво настървени в антируската си омраза. Добре че някои от най-големите и най-влиятелни страни не са така авантюристично настроени. Ако обаче питате прибалтийските дребосъци Русия трябва да бъде зачертана незабавно от картата на Европа и света.


Тревожа се, че новото правителство на България като че ли тръгва по този път. То придоби известност с масовото изгонване на руски дипломати от посолството в София (8 пъти от 2019 г. до сега, като последния път са изгонени 10 души без обявени доказателства), със закриването на руски медийни канали, със закриването на нашето небе и пристанища за руски самолети и кораби. И като венец на всичко – „отзоваването на нашия посланик от Москва за консултации“, което според международната теория и практика може да се счита за последна стъпка преди скъсването на дипломатически отношения с Русия. Това не се беше случвало дори преди 80 години - през Втората Световна Война, въпреки натиска на Хитлер върху Цар Борис III.


На 25 Март тази година чух колко доволен е нашият настоящ министър председател, че за разлика от някои други източноевропейски страни, сме били похвалени от Президента на Украйна за помощта ни към неговата страна. Нашият премиер организира на 28 Март (по поръчка или по своя инициатива) и специална среща на съседни страни от НАТО в Югоизточна Европа за координиране на помощта за Украйна. За разлика от него, аз все повече се тревожа от неговата хиперактивност по войната в Украйна. Защото това може да се окаже много скъпо за моя народ!


Вместо това бих искал да видя неговата реакция по 10-годишното забавяне на доставката на договорените военни самолети от САЩ, което ни оставя без въздушна защита през близките години. Като бивш парашутист на младини аз знам какво говоря. Предишното ни правителство беше робски уникално. Противно на световната практика, заплати предварително цялата стойност на договорените самолети – между 1,0-1,5 млрд. дол. (в действителност на техните чертежи, ако е имало такива). Американската фирма – изпълнител на поръчката, сега си играе с нас, като отлага с 8-10 години нейното изпълнение, без убедителни причини и без да ни плаща неустойка. А ние дори не сме я поискали. Сега чакаме да видим какво ще направи новото правителство в защита на националните ни интереси, или ще се задоволи със жеста – Кирил Петков да се снима с президента Байдън, по време на едноминутния им, а може би и по-кратък, контакт в коридора в Брюксел на 25 Март 2022 г.


Президентът Путин заяви откровено: със своята агресия Америка и НАТО ни поставиха до стената. Ние отстъпвахме до прага на нашия дом. Вече няма къде повече да отстъпваме. Те ни принуждават, въпреки нашата воля, да пристъпим към военни решения, за които предупредихме предварително. Ние никога не сме желали военното решение, защото по-добре от всички други страни знаем последствията от такова решение. Ние мразим войната!


„Още помним загубата на 27 милиона наши братя и сестри, погубени от фашистка Германия в Отечествената война. Почти няма семейство в Съветския съюз, което да не е загубило свой най-близък човек. Всички други държави - участници в тази война, взети заедно, едва ли са загубили толкова много свои близки хора! Макар че сега на Запад се опитват да фалшифицират и историята за Втората световна война“.
Започва да тревожи и още едно предизвикателно обстоятелство. Преки и косвени наследници на убийци на съветски деца, майки и бащи, баби и дядовци, през годините на Отечествената Война, от западни страни, които сега заемат високи постове в някои международни организации, имат нахалството да поучават руснаците на морал и отново да ги заплашват с икономически и други насилия! Изглежда че още не са забравили историческата си вина пред съветските народи и пред човечеството! А в Европа все още се въздържат да ги назовават пряко поради деликатност. Надявам се, ще се досетите за кого говоря. Но това не е достатъчно! Нужни са действия срещу тези хора.........................................................................


Сега целият Западен свят е обединен в свещена война срещу Русия. Няма злина в която ръководството на Русия да не е обвинено. А косвено и целият руски народ. Заговориха за международен съд над руски политици и военноначалници за недоказани престъпления в Украйна, а забравиха, че още не са съдени президентът на САЩ и Премиерът на Великобритания, които излъгаха света за оръжията за масово поразяване на Ирак; или за престъпленията във Виетнамската война; за престъпленията в Югославия през 1999 г.; за престъпленията в Афганистан; в Либия; в Йемен и в редица арабски страни и т.н. Това поражда у мен чувството, че дълбоко в себе си някои ръководни личности в съвременния англосаксонски свят мечтаят да довършат спрямо руския народ това, което Адолф Хитлер и някои негови далечни предшественици не успяха да извършат. Ние не трябва да им позволим!
Един бегъл поглед на събитията след Втората Световна Война показва, че световен рекордьор по замисляне, обявяване или организиране на войни и въоръжени преврати в чужди държави са ръководните среди на САЩ. Ако искате мога да започна от годините на европейската колонизация на Америка през 1492 г. и трагедиите, преживени от заварените там народи през вековете. А сега, макар и далечните наследници на онези инквизитори се опитват да ни четат уроци по християнски морал. И дори да ни съдят! На практика и сега се вършат престъпления, които по своята жестокост не отстъпват на жестокостите на колонизаторите от предишните векове.


Мога да изброя поне 30-35 такива престъпни деяния на американските секретни служби за последните стотина години. А те са много повече. Сигурен съм само в едно - Америка е безспорен световен рекордьор по обявени и необявени войни и причинени жертви и разрушения на други държави и народи, по организирани въоръжени преврати в чужди страни и по броя на своите настоящи военни бази по света, особено такива обграждащи Русия. Ще напомня само някои от тях:


1. През септември 1973 г. ЦРУ организира военен преврат срещу Президента на Чили Салвадор Алиенде, бомбардираха двореца и го убиха. За ролята на САЩ в този преврат съм чел преди години признание от Хенри Кисинджър. Беше ли някой наказан за това престъпление?


2. След провала на френските колонизатори Америка воюва във Виетнам от 1950 до 1973 г. с ротация на няколко милиона войници и офицери, милиони жертви от местното население и на собствени военни, неоценими психически поражения за стотици хиляди техни и чужди участници в трагичните събития, огромни разрушения, унищожаване на милиони декари гори и други поражения. Беше ли някой наказан за тези престъпления срещу Виетнамския народ и срещу човечеството?


3. През последните 80-90 години бяха организирани многобройни войни и въоръжени преврати срещу законно избрани правителства и президенти в Централна и Южна Америка. Може би най-известна е гигантската кражба на Панамския канал от Америка в края на миналия век. Чували сме за престъпленията в Бразилия, Аржентина, Уругвай, Парагвай, Чили, Венецуела, Колумбия и т.н. В някои от тези страни това беше правено два или три пъти. Тази част на света беше превърната в заден двор на САЩ. Кой не знае за изтезанията в затворите в Гуантанамо – открадната от американците територия от Куба! Беше ли някой наказан за тези престъпления на американската върхушка през изминалото столетие?


4. Бомбардирани и убити бяха малки деца на Кадафи в резиденцията му в Триполи през 1980-те години, а той беше умъртвен по най-зверски начин на 20 октомври 2011 г. в родния му град Сирт. Според негови сведения са правени 40 опита за агресия срещу Либия поради независимата му политика. Сега в тази страна има пълен хаос и междуплеменни войни. Беше ли някой наказан за тези престъпления на американските, френските, италиянските и други западноевропейски управленски върхушки?


5. Различни градове на Югославия, включително и столицата Белград бяха бомбардирани през март 1999 г. с няколко хилядни жертви и големи разрушения. В западната част на България, където пребивавах тогава, над мен летяха форсиращи американски самолети след бомбардировки на Ниш, Пирот и други сръбски градове. Те бомбардираха Югославия и част от България с бомби с необогатен уран и пораженията се чувстваха в овощните ни градини няколко години след това. Областта Косово беше насилствено откъсната от Сърбия с многобройни жертви. Принос за тези престъпления имаше и настоящият американски президент, препоръчал тогава в предаване по телевизията бомбардировките над граждански обекти в Белград. Беше ли някой наказан за тези престъпления?


6. Осъществена беше мащабна военна интервенция в Ирак през Март 2003 г. с участието на стотици хиляди войници от САЩ, Великобритания, Полша и други страни под лъжливия претекст, че страната притежавала оръжия за масово поразяване. Излъган беше целият свят по най-циничен начин. Пожертвани бяха над милион местни хора и хиляди американски, британски, полски и други войници. Там загинаха мърцина и наши войници, уж в защита на български национални интереси. Аз и до сега не зная какви национални интереси сме имали в Ирак. Пленени местни военни бяха зверски изтезавани от американски следователи. Част от тях бяха тайно заснети и показани по някои телевизии, които съм виждал. Беше ли някой наказан за тези чудовищни престъпления срещу човечеството?


7. САЩ бомбардираха безрезултатно Сирия в продължение на години под лъжливия претекст, че преследват ислямския фундаментализъм. На практика те му помагаха. Запазиха незаконно престоя си на север от река Ефрат в североизточна Сирия, където от много години крадат сирийски петрол, като го изпомпват незаконно, продават го на петролния пазар и присвояват постъпленията. Това продължава и сега. И тези хора сега ни учат на морал и честност. Беше ли някой наказан за тези престъпления?


8. САЩ и няколко други западни държави, а също и България, водиха 20-годишна безплодна война срещу Афганистанските талибани и преди няколко месеца се оттеглиха, след позорен провал. Беше ли някой наказан за тези престъпления?


9. През февруари 2014 г. американските секретни служби, с участието на такива служби от няколко европейски държави, осъществиха въоръжен преврат в Украйна, свалиха законно избрания президент Янукович и инсталираха на власт крайно десни, реваншистки среди, сътрудничили преди това на фашистките власти по време на германската окупация на Украйна през войната. По сведения на Виктория Нюлънд – заместник държавен секретар на САЩ, подготовката и извършването на преврата е струвала около 5 млрд. щатски долара. Сегашната война в Украйна е следствие на този преврат. Накоро четох в интернет нейни признания пред сенатори при изслушвания в Американския конгрес за секретни американски изследвания в биологични лаборатории в Украйна за биологични оръжия. Тази дама разказваше за спешното укриване на дискредитиращи Америка материали от тайни американски изследвания в Украйна за производство на забранени биологични оръжия, за да не попаднели в ръцете на руснаците. Ще бъде ли някой наказан за това престъпление?


10. От началото на Март тази година до сега, прочетох в интернет съобщения на говорителя на руското военно командване и на украински военни биолози, специалисти в тази област, че в Украйна е разкрита действаща военна биологична програма, финансирана от САЩ. Програмата имала 30 биолаборатории в Украйна: в Харков, Полтава, Лвов и други украински градове. Общо по света САЩ имали около 300 такива лаборатории за изследвания по биологични оръжия, настроени за различни етнически групи. Украинските изследвния, били изпробвани върху украински войници, част от които са починали, били предназначени за славянската част от световното население. По спешно нареждане от най-високо място, на 24 февруари тази година голяма част от документацията и материалите от изследванията били бързо събрани и изпратени на неизвестни места или са унищожени особено опасни патогени от: чума, антракс, туларемия, холера, бруцелоза, енцефалит, салмонелоза и други смъртоносни болести. Това е направено така спешно, защото подобни изследвания и производството и съхранението на бойни химически вещества са строго забранени със световни конвенции. Съобщава се, че са събирани и изпращани в Америка серумни проби, предимно от славянската етническа група. Американските власти сигурно ще отричат тези разкрития. Би било ненормално да ги признаят, защото от това навярно ще има много сериозни последствия.


Преди няколко месеца по време на събитията в Казахстан беше съобщено, че лаборатория за биологични оръжия е била разкрита в най-големия град и бивша столица на страната - Алма Ата, но органи на властта не са били допуснати в нея от чуждестранната въоръжена охрана. Аз не съм специалист в тази свръхделикатна област, за да се произнасям по тях. Преди около месец бях чул от две популярни български медии за подобни секретни американски изследвания в България с участието на наши биологични институции, между които и държавният Институт за заразни болести. Беше изслушана и една млада дама, познавач на тази материя. През миналата година съм чувал за подобни американски изследвания и в Грузия. Ако тези сигнали се потвърдят, това може да се окаже сериозно военно престъпление на американските власти срещу човечеството. Ще бъде ли някой наказан за тези престъпления срещу човечеството?


И в същото време президентът на САЩ е заел лицемерната позиция на загрижен, че уж руснаците може би ще употребят химически и биологични оръжия и ги предупреждава с нови големи наказания. Този човк изглежда е свикнал само да заплашва със санкции всеки несъгласен с него човек или държва.


Изброяването на подобни престъпни факти може да продължи, но и това е достатъчно за характеризиране на безразборното военно господство на досегашния световен хегемон - САЩ. Същият този хегемон сега ни поучава на морал във връзка с войната в Украйна. Добър учител си е избрал Западният свят! А и досегашните Украински власти.


И още нещо. Американските военни извършиха хиляди военни престъпления през последните десетилетия, а както споменах по-горе, ръководителите на САЩ и Великобритания излъгаха целия свят през 2003 г. за оръжията за масово поразяване в Ирак, за да оправдаят планираната си агресия срещу тази страна. Американският генерал Колин Пауъл, тогава държавен секретар на САЩ, дори показваше на заседание на Съвета за сигурност на ООН епруветка с някаква течност, представяна като извадка от такова оръжие за масово унищожаване.

 

След това се оказа, че е била бистра водица. Ако беше истина той и

седящите около него в залата на Съвета за сигурност още тогава щяха да бъдат мъртви. А генралът доживя много по-дълго и почина наскоро - през октомври 2021 г.


Хагският международен съд наблюдаваше тези престъпления със широко затворени очи. Никой военен престъпник от онова време не е разследван и осъден. Президентът на САЩ Буш, премиерът на Великобритания Блеър и техните екипи също не бяха разследвани и осъдени. С типичния си цинизъм Блеър се опита да се оттърве с едно лично извинение, че бил подведен. А на тяхната съвест лежи отговорността за смъртта на близо 2,0 млн. невинни хора и огромни разрушения в Ирак и в много други страни. По същия начин постъпиха и с престъпниците от войните във Виетнам, в Афганистан, в Либия, в Югославия, в Йемен, в Судан, в Сирия и много други страни.

 

Пита се: Кой ще търси отговорност за бездействието на съдиите от Хагския международен съд? Защото това не е случаен техен пропуск. Или по-точно, за престараването им срещу Слободан Милошевич и неговите колеги, които бяха набързо осъдени и след това оправдани, а престъпните ръководители на САЩ и някои западноевропейски политици, които не бяха докоснати, въпреки очевидните им престъпления?


Известни са достатъчно факти, които доказват, че САЩ е единствената държава в световната история, използвала оръжия за масово поразяване от всички видове (ядрени, химически, биологични) срещу суверенни държави. А Хагският съд не се зае нито веднаж с тяхното осъждане. С това си безотговорно поведение правителствата на САЩ тласкат света към глобална катастрофа.


Сега, още от първия ден на войната в Украйна Хагският съд се активизира и започна да настоява да изпраща следователи на място, за да разследват още неизвършени от руснаците военни престъпления. А защо не проявиха същото старание в Ирак преди 20 години? Или във Виетнам между 1950 и 1973 г. Или в изброените по горе други държави?

 

Следователно, злодеянията, които са позволени на американците, не се прощават на руснаците. Дори им се вменяват преди да са извършени. Ако и това са обективни международни съдии потенциалните военни престъпници от Америка и другите западни страни нямат причини да се тревожат. Тревожи се обаче цялото човечество.


В този контекст е недостойно и арогантното поведение на сегашния американски президент. Дали поради старческата си възраст или под влияние на умразата си към всичко руско, на 16 Март 2022 г. той нарече отново Владимир Путин за военен престъпник, който трябва да бъде съден. Нарече го „касапин“. Преди няколко дни заяви в Полша, че „Путин не трябвало повече да управлява Русия“. Наложи се скоро след това държавният секретар на САЩ да уточнява, че Президентът не искал да каже, че настоява за промяна на режима в Русия. Като имам предвид поредицата от изказани опасни недомислия от г-н Байдън през изминалата една година като американски президент, започвам да си мисля дали той, поради напредналата си възраст или други причини, не става опасен за САЩ и за света, като заема този най-висок пост!
Въз основа на многобройни факти, нищожна част от които изброих по-горе, аз питам колко американски президенти от последните десетилетия, предшественици на г-н Байдън, трябва да бъдат съдени сега като военни престъпници, преди да се стигне до президента Путин?


Не съм сигурен и за самия г-н Байдън, който прекара голяма част от своя съзнателен живот като конгресмен, вицепрезидент и сега като президент на САЩ, и е вземал пряко участие в решения, причинили смъртта на стотици хиляди, а може би и милиони невинни хора по света! Или той мисли, че неговите приноси в тази област са забравени от човечеството. Уверявам го, че не са!


Както напомних по-горе, през 1999 г. г-н Байдън е препоръчал категорично по американска телевизия да бъде бомбардиран центърът на Белград, където не е имало военни обекти. В продължение на 78 дни самолетите правят 35 хиляди полета за бомбардиране на граждански обекти в столичния град. Пак той бил препоръчал да се бомбардират и разрушат и мостовете над Дунав.


Тук има и още нещо недостойно. Байдън - настоящ президент на велика държава да обявява президента на друга велика държава за военен престъпник! Кой му е дал това право? Утре може да се наложи да седне с Президента Путин и да решават съдбините на света! По тази логика на безотговорно мислене и старческа възраст кой може да гарантира, че един ден той няма да се изпусне и да разпореди нападение над Русия. Защото тези две заключения на г-н Байдън (да наречеш президента на Русия военен престъпник и бомбардиране на руски град) са от една и съща категория на безотговорно недомислие! Още повече, че преди една година, току що поел президентския си жезъл, г-н Байдън беше обявил Владимир Путин за престъпник!


Същият този човек – г-н Байдън преди няколко дни, позовавайки се на разговор с висш американски военен заяви, че „идва нов световен ред и ние трябва да го оглавим. Трябва да обединим останалата част от свободния свят в това дело“. Боже господи! На съвестта на този човек и на неговите предшественици лежи отговорността за преждевременната смърт на милиони хора, на страданията на стотици милиони други хора по света и за неописуеми разрушения! А той иска да продължи да оглавява бъдещето на света! И да причинява смъртта на още милиони хора! По-скоро светът трябва да се погрижи да държи хората като г-н Байдън далече от управленските лостове на бъдещото световно развитие! И колкото по-далече са те, толкова по-добре!


Прави потресаващо впечатление, че световните, европейските и нашите прозападни медии в миналото, а и сега не надигнаха глас на протест срещу това дългогодишно арогантно поведение на американските власти по света. Решиха, че мълчанието на световните медии е ефикасно средство да се скрият престъпленията.


Не мога да си представя каква ли бясна антируска кампания щеше да бъде организирана, ако една десета от подобни разкрития за изследвания за биологични оръжия бяха разкрити напоследък за Русия! До сега няма нищо, а антируската кампания за предстояща употреба на химически и биологични оръжия от Русия вече започна. Какъв е този антируски бяс, обхванал англосаксонските управляващи среди и техните медии!!!


През февруари тази година, след изчерпването на всички опити за преговори от руска страна, още от първия ден на атаката на Русия срещу Украйна се надигна бясна антируска кампания. Западът винаги е лъгал в миналото по адрес на Русия. Отдавна обаче медиите не са разпространявали толкова много и толкова абсурдни лъжи по руски адрес! Аз следя доста западни медии на техните оригинални езици (английски, френски, немски) поне от 60-65 години. Американските военни престъпления са несъизмеримо повече и по-големи от руските, ако руснаците изобщо имат такива. Но за американските престъпления се мълчеше, а срещу руските нарушения се надига бесен медиен вой. Невиждан до сега двоен стандарт на медийно поведение. Достойно за съжаление е и покорното съглашателско жалко поведение на българските медии в тази лъжовна кампания срещу Русия. Жалко за българската журналистика! А сега, като връх на нашата проамериканска сервилност дойде произволното изгонване на 10 руски дипломати на ангро - осмото от 2019 г. насам.


Последните седмици станаха известни с масовата гонитба (с двуцифрени числа наведнаж) на руски дипломати от някои западноевропейски страни. България и тук постави началото с изгонването на 10 дипломати преди десетина дни. И защо? Ами защото са руснаци. А щом са руснаци са шпиони. По същата логика - че тези хора може да са изпращали някаква информация в Москва, могат да бъдат изгонени всички акредитирани в София дипломати на всички страни. Защото това е същността на тяхната работа – да информират своите столици какво става в България. Какви ли нови рекорди ни очакват през следващите седмици и месеци в развихрянето на антируския бяс!!


Непрекъснато ни съобщават по медиите за идеалните демократични порядки в Украйна, за благородните и оптимистични позиции на украинските власти и техните западни господари и почти нищо за руските позиции и новини по същите теми. Пристъпиха и към забрана на няколко руски канала и особено на RT и Sputnik в западните страни. България и в това беше първа. А известно е, че забранява медии този, който се страхува, който сам чувства слабостта на своите тези, който не може да опонира и да отстоява позиции, който е скаран с истината. А също и този, който е принуден да отговаря на такива предизвикателства, съгласно международната практика. Някои източноевропейски страни (например Чехия), без да участват официално и пряко във войната със свои войски, сега въвеждат и съдебно преследване на мнения, различни от тези на управниците. Няма да се изненадам ако скоро го въведат и у нас.


Или още по-просто и по-грубо. В нашите медии не се допускат хора с различно от официалното мнение. Това е демокрацията по български. Българските медии и в това са особено старателни в сервилното си послушание – както в миналото, преди 30-40 години, така и сега. Нашият СЕМ вече забрани два руски канала. Пример за жалко сервилно поведение на страхливци!


Казват ни, че НАТО бил отбранителен съюз. Нищо подобно! Първо, те погазиха грубо собственото си название и заданието при неговото създаване. Разшифровката на НАТО означава: „Организация на северо-атлантическия договор“. А през последните десетилетия се превърнаха в световен полицай. Отидоха да „демократизират“ Виетнам, Ирак, Либия, Афганистан и много други страни, по свой образец. Второ, ако НАТО беше отбранителна организация трябваше да остане в границите си от 1990 г. (по река Одер между Германия и Полша) и да ги отбранява. А те се преместиха 1500-2000 км. на изток до самите граници на Русия и сега искат да продължат още по-наизток в самото тяло на Русия. Ех каква отбрана! Трето, напоследък измислиха че следващият обект на руската агресия ще бъде източното направление - Балканите и специално България. Нещо, което най-вероятно не присъства в руските планове, защото не им е нужно. Аз не виждам никакви разумни основания руснаците да ни нападат, да изпращат войски на наша територия и да ни окупират, за да готвим специален подсилен батальон, с участие на роти от други страни на НАТО! Какво ще спечелят от това! Нищо! Те имат предостатъчно голяма територия, която да отбраняват.
Но американците решават, че е така и на 17 Март изпратиха военния си министър да ни притиска да дадем военна техника на Украйна и да допуснем неограничен брой Натовски войски и бази у нас. Така ще ни командват по-изкъсо! Но ще ни превърнат и в привлекателна мишена за руските ракети с висока точност и ще ни съсипят народа и държавата!
Нашите власти съобщиха само за няколко дребни организационно-технически договорености от посещението на американския военен министър. За такива дреболии не е нужно посещение на военен министър. Вероятно са имали по-едри планове, но поради съпротива на нашия Президент не са ги постигнали и затова не се проведе среща с върховния главнокомандващ на нашата армия в мирно време – генерал Радев.


И наричат Русия агресор, а себе си – жертва на руска агресия. С други думи, точно обратното на истината. Оказва се, че „Жертва на агресията“ са американците, изпратили своята армия на 5-6 хиляди километра далеч от държавата си, а „агресор“ е Русия, застанала на прага на своя дом и го пази от навлизане на разбойниците в него.


Как ли биха реагирали американските правителства и американският народ ако руски войски се бяха настанили на брега на Rio Grande - на границата с Мексико на юг, или на границата с Канада - на север! Навярно щяха да побеснеят от ярост. И основателно! А сега искат от руснаците да кротуват. Спомнете си как реагира Президентът Кенеди по време на Кубинската криза през октомври-ноември 1962 г. Четвърто, казват ни, че преместването на НАТО на изток било по волята на народите на страните в този регион, а не им е наложено от вън. И това не е вярно! Нас пита ли ни някой, например чрез референдум преди 20 години, дали желаем да се присъединим към НАТО? Не са питани и другите народи на Източна Европа. Това бяха решения на управленските върхушки на тези страни. А такива важни национални решения трябва да се вземат задължително след пряко допитване до съответните народи.
Казват ни, че Путин натрапил на Европа войната с Украйна, вместо да преговаря. И това не е вярно! Русия изчерпи всички възможности за преговори с Америка, НАТО и Украйна през последните 8 години и най-вече с многобройните си опити за преговори в края на 2021 и началото на 2022 г. Преди края на 2021 г. Русия предложи и публикува проекти за договори със САЩ и с НАТО с три основни пункта, които станаха известни на целия свят. Най-важен между тях беше текстът Америка и НАТО да гарантират писмено, че Украйна ще остане неутрална държава и никога няма да бъде приета в НАТО, с което автоматично би застрашила сигурността на Русия.


Русия настояваше за това, защото веднаж беше жестоко излъгана през януари 1990 г. с устното обещание на тогавашния държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър и други западни ръководители, че НАТО няма да се премести на изток „нито с инч“. Западът сега отказа дори да разговаря на тази тема и отвърна в подигравателно-назидателен тон, че само Украйна може да вземе такова решение и Западът не може да й го наложи. Това можела да реши само Украйна в името на националната си сигурност. Като абстрактен общ лозунг то може да звучи убедително за наивници. Но в конкретната обстановка звучи обидно-подигравателно спрямо Русия! Нима американците и Генералният секретар на НАТО си въобразяват, че разговарят с 3-4 годишни деца!


Западните ръководители се преструваха, че са забравили за втората половина на изречението за неделимостта на националната сигурност. Тя присъства в международно споразумение, под което стоят подписите на правителствата на САЩ и страните от НАТО, а именно: „Всяка страна е свободна да взема сама решенията по националната си сигурност, при условие че с това не застрашава националната сигурност на други страни“, т.е. че националната сигурност е неделима. Казано е толкова ясно и просто! И е неоспоримо вярно! В този случай то щеше да е за сметка на националната сигурност на Русия, защото ракетите изстреляни един ден от района на Харков (т.е. от Украинска територия като член на НАТО) биха достигнали Москва за 4-5 минути и тя (Москва) не би имала време да се подготви за защита. На мястото на Русия всяка друга уважаваща себе си държава би реагирала по същия начин сега. И с пълно право! А защо отричате това право на Русия!


И още нещо. Доколкото имаше някакво подобие на преговори между САЩ и Русия, те се свеждаха до продължение на многогодишните заплахи срещу Русия, че ако не се съгласи с Американската или Натовската позиция ще й бъдат наложени тежки санкции. С други думи: „Или ще изпълните това, което искаме ние или ще ви накажем!“ През последните десетилетия всякакви преговори на Запада с Русия по двустранните отношения или по фундаментални теми на световната политика се свеждаха до заплахи със санкции. Тези заплахи се превърнаха в съдържание на високомерната англосаксонска дипломация. Санкции, санкции, санкции!!! Това беше главното в разговорите на Запада с Русия. Сега пак ги заплашват с нови санкции. Питам се, на ръководителите на Запада не ли им омръзна да повтарят едни и същи фрази! Не чувстват ли, че отдавна са станали за смях пред нормалните хора по света! Наред ли е всичко в тяхната психика! Убедени ли са, че те винаги са носители на истина от последна инстанция и всеки е длъжен да се съгласява с тяхното разбиране за „правилно или неправилно“.


Заплахите със санкции станаха нещо обикновено във високомерните назидателни отношения на Запада с Русия. Доколкото ми е известно, световната история на дипломацията не познава такова чудо! А щом има заплахи не може да има нормални преговори, невъзможно е доверие. Не могат да се постигат трайни споразумения.


Ако трябва да се изразя по най-деликатен начин, един ден, след нормализиране на международните отношения, Западът ще се срамува от въвеждането на тази „новост“ в международните отношения. А те са авторите на тази нелепа новост.


Аз имам достатъчно дълъг живот - на 88 години съм. Но мозъкът ми все още работи добре.Притежавам солиден житейски, дипломатически и политически опит. Бил съм икономически съветник на трима български министър-председатели. Бил съм член на Координационния съвет на Международния съюз на икономистите. Имам широки международни връзки по целия свят на най-високо политическо равнище. Бях 12,5 години служител на ООН на важни ръководни постове. Професор съм по икономика и съм Доктор на икономическите науки. Член съм на Българската Академия на Науките. Ползвам Английски, Руски, Френски и Немски езици. В допълнение на всичко това съм и стенограф с около 100 думи в минута. Така че, зная за какво говоря и как да го говоря.
Както вече подчертах по-горе, сегашната война на Русия с Украйна не е обикновена конфронтация между две държави. Това е може би първата по рода си в съвременната история антируска коалиция. По-сложна и по-многолика, но все още не толкова мащабна колкото Хитлеристката антисъветска коалиция в края на 1940-те. Първо, по своята дълбока същност тя сега не е между две малки никому неизвестни държавици, например от Централна Америка или от Полинезия, а война между две велики държави: САЩ и Русия. И дори нещо повече. Срещу Русия сега воюват пряко или косвено много европейски и други държави (с организирана национална армия; с платени или полуплатени наемници и доброволци; с различни видове от най-тежко до най-леко въоръжение; със специално обучение на украинската армия от американски и западноевропейски военни инструктори в продължение на много години; с военна и друга специална секретна информация, обслужваща военните действия; с тенденциозна информация и дезинформация срещу Русия на държавни и частни медии; с организираното изолиране на Русия от международни състезния по всички видове спорт, от международни театрални, музикални, танцови, литературни и други инициативи в различните области на науката и изкуството, дори от състезания между котки, както прочетох в интернет тези дни; с организирани артистични театрални дистанционни обръщения на украинския президент-театрал пред парламентите на САЩ и на някои европейски страни; с масово използване на лъжата за промиване съзнанието на милиони хора и за дискредитиране на Русия; с насъскващи речи и недопустимо агресивни антируски изказвания на Президента на САЩ и ръководителите на англосаксонските държави и на техни съюзници; и под различни други, видими и невидими, позволени и непозволени форми).


С това може да се обясни по-сложният и по-продължителен ход на войната в сравнение с предварителните очаквания за бърза и лека руска победа. Защото антируската коалиция е многобройна и многолика. Аз не помня такова чудо през годините след Втората Световна Война.
Първо, САЩ тласна Руското правителство в тази нежелана от Русия война със свои братя – православни славяни. Да, тласна я в буквалния смисъл на думата! А сега имитира неучастие във войната, като подпомага масирано Украйна с модерни оръжия от 8-10 години и със задоволство наблюдава иззад Атлантика, организирания от нея жесток братоубийствен конфликт. Вместо да го успокоява, САЩ продължава да го насърчава, като доставя още повече оръжие на Украйна и съветва своите съюзници да правят същото за безмислено продължаване на братоубийствените действия, за война, която Украйна не може да спечели.


Второ, над двете воюващи страни се надвесва зловещата сянка на ядреното оръжие, с което те разполагат и фаталните последствия за човешката цивилизация, в случай че бъде употребено. Това е може би най-сигурната гаранция, че никоя воюваща страна няма да си позволи да тласне конфликта зад определена „точка на кипене“, както се изрази наскоро може би най-големият дипломат на нашето време – руският министър на външните работи Сергей Лавров.


Трето, за Русия това е война за оцеляване в буквалния смисъл на думата. Ако я загуби, това ще е последната й война като световна сила, защото може да изчезне от световната военно-политическа сцена, като велик народ и велика държава след няколко десетилетия. Ще бъде ограбена и разпокъсана на няколко по-малки и бедни държавици около и зад северния полярен кръг, снабдяващи останалата част на света с вода, енергоносители и суровини. Особено важна е водата, която ще се превърне в най-дефицитния ресурс на бъдещето. Това е мечтата на Запада от много столетия. Американските власти вярват, че е дошло времето да я постигнат. И с това да влязат в световната история. А сега се надяват, че са близко до нейното постигане.


В името на световната цивилизация, на хуманността и демокрацията, Русия няма право на грешка! Тя трябва да победи и във войната, и в мирния живот на хората, след войната. В установяването на вечен мир и разбирателство, както в Европа, така и в света. С това настоящото руско ръководство може да остави името си в Руската и в Световната история.

Какво трябва да направи Русия сега и то незабавно, за своето оцеляване и по-нататъшно развитие? Макар че притежавам широка обща и политическа култура, аз съм преди всичко икономист. И в тази област се чувствам достатъчно компетентен. Предпоследната ми книга е „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2040 година“, издадена през 2018 г. И най-новата: „Защо сме последни в Европа“, издадена през 2020 година. И двете са публикувани от Издателство „Захарий Стоянов.

Предлагам на вниманието на руските ръководители следните идеи по икономическото и социалното развитие на тяхната държава:

1. Незабавно да се формулира собствена дългосрочна национална стратегия на Русия за икономическа, финансова, социална, образователна, научна и културна политика, като се откаже от прилагането на досегашната подражателска политика, натрапена й преди 30-35 години от МВФ, Световната банка и Световната търговска организация, и от Запада като цяло. Като цяло, аз наричам тази икономическа политика „Без Гайдар – по Гайдаровски“. Още по-добре е ако това се направи заедно с Китай, а постепенно и с други приятелски страни, които пожелаят.


2. Русия трябва да има собствена Конституция и социално-икономическо законодателство и да ги прилага еднакво и стриктно за своите граждани на своята територия и в чужбина. Подобно на това, което прави Америка от много години. Навсякъде по света, където има групи от американци (а те имат стотици малки, средни и големи военни бази по света) важат американските, а не местните закони. На много места си доставят дори храната и водата за пиене. Аз не препоръчвам такива крайности.


3. Да се възприеме стратегия за форсирано догонващо социално-икономическо развитие на Русия с поне 7-8% средно годишно през следващите 25-30 години, за рязко увеличаване дела на Русия в световната икономика. Настоящият дял от 2,0-2,5% от световния БВП е опасно нисък и с неблагоприятни последствия за бъдещето на Русия. Включително за отбраната и националната й сигурност. Да се повиши ролята на лоялната конкуренция като двигател на икономическото развитие.


4. В рамките на тази собствена нова икономическа, социална и финансова политика Централната банка на Русия да прекрати незабавно действащия режим на свободно движение на капитали, в това число и износа на чуждестранни валути. Да се възприеме политика, сходна на тази в Китай и други големи държави със сходно на руското състояние на икономиките. На първо време свободно движение може да се допуска само в ограничени случаи, а след това да се сведе в рамките на собствен капиталов и валутен пазар или на съвместен такъв пазар с други приятелски страни. През последните 30 години Русия изнася законно около 80-100 млрд. щатски долара средно годишно. Това е груба грешка. Някои специалисти смятат, че по този начин са изнесени официално около 1,3-1,7 трилиона щатски долара, докато самата Русия се нуждае крещящо от валутни ресурси в щатски долари и евро за собственото си развитие.


5. В такава сложна политико-икономическа ситуация грешка е поддържането на плаващ курс на рублата спрямо другите световни валути. Препоръчвам незабавно въвеждане на фиксиран курс на рублата към щатския долар и още няколко най-важни световни валути. В зависимост от промените в обстановката да се преценява дали и кога се налагат промени в този фиксиран обменен курс. Ако проработи решението от 22-23 Март за заплащане на нефта и газа от някои страни с рубли, фиксирният курс на рублата може да не се налага, защото търсенето на рубли ще нарастне и обменният им курс към долара, еврото и другите западни валути дори може да се повиши. Всеки от двата подхода (фиксиран и плаващ) има плюсове и минуси по различните направления: внос, износ, вътрешно потреление от населението и т.н. Трябва да се установи нетният резултат за всеки от тях и да се възприеме по-изгодния. Необходим е комплексен анализ на двата варианта и едва тогава да се вземе окончателното решение за обменния курс на рублата.


6. Да се възприеме стратегия за чувствително повишаване ролята на държавата в управлението на икономиката, без да се допускат крайностите от съветско време, когато центърът планираше всичко от игла до конец. Да се прилага режимът на регулирана пазарна икономика. На първо време да преобладава ролята на държавата като стопански оператор и собственик на предприятия, съчетано с регулацията и постепенно, през следващите десетилетия да се разширява прилагането на пазарните принципи.


7. Да се създаде собствена модерна финансова система. Собствен капиталов пазар. Още по-добре е ако това може да се направи съвместно с Китай и други приятелски държави.


8. Русия да възприеме дългосрочна (в продължение на 25-30 години) политика на висока норма на вътрешно натрупване в порядъка на 30-35% от БВП.


9. През следващите десетина години да се ограничи до минимум зависимостта от внос на най-важни високотехнологични, лекарствени, хранителни и други стоки от западните страни. На първо време да се налага принципът на самодостатъчността, преди всичко по изхранването на населението, който да се смекчава постепенно през следващите години и десетилетия. Да се въведе незабавно масирано стимулиране на заместващото вноса производство на най-важни стоки в самата Русия.


10. Русия да не признава международното стопанско и друго законодателство и отсъжданията на международни съдилища, а също законодателството и съдилищата на други западни страни и да прилага по изключение законодателството на приятелски страни по специални споразумения с тях.


11. Да се осъществи радикална реформа на политиката по доходите. Да се извърши много съществена промяна в разпределителните отношения: увеличение на дела на крайните доходи, получавани под формата на заплати и други лични дходи и намаление на дела на доходите, получавани като печалба на предприемачите. Да се ограничи чувствително делът на чистия доход, който се присвоява от олигарсите и другите категории най-богати хора за сметка на увеличение на частта, насочена за лични доходи на наемния труд и за пенсии. Така ще се постигне силно ограничаване на съществуващото остро доходно и имуществено разслоение в руското общество, без да се допуска уравниловка, сходна с тази от съветските години. Да не се допускат никакви специални привилегии при разпределението на чистия доход, освен при изключително важни, опасни и тежки видове труд. И разбира се, за труд зад полярния кръг и Далечния изток по онятни причини.
12. Русия да осъществи цялостна данъчна реформа: умерено повишение на преките данъци до към 30-35%; въвеждане на умерено прогресивни преки данъци с максимална ставка за облагане на най-високия данъчен етаж не повече от 45-50%; чувствително повишение на данъците върху недвижимите имоти; чувствително повишение на ДДС за вносните луксозни и екстравагантни стоки до към 35-40%. Да се прилагат привлекателни данъчни облекчения(и дори освобождаване от някои данъци) в северните региони и Далечния Изток. Да се въведе подходящо по-високо облагане с акцизи. Да не се прилага чуждо данъчно законодателство на неприятелски страни.


13. Да се забрани прилагането на всякаква форма от привилегии, сходна със широко разпрострнените привилегии по съветско време за средните и особено за най-високите етажи на партийната и държавната номенклатура. Да се определи допустимата разлика между средна минимална и средна максимална заплата общо за Русия, а може би и по големите региони.


14. .Да се предприемат незабавни комплексни икономически, социални, финансови, юридически, културни, битови и други мерки за по-ефикасно и бързо привличане на милиони хора в Сибир и Далечния Изток. Да се предоставя безплатно и за вечно ползване земеделска земя, удобни жилища, стопански и други сгради, да се създава от държавата комплексна инфраструктура, да се изгрждат от държавата напоителни, отводнителни, водопредпазни, напоителни, противосвлачищни и други подобни съоръжения. Рядката населеност на тези руски региони крие редица опасности за тяхното бъдеще и за националната сигурност на Русия.


15. Да се приложи комплексна силно стимулираща политика за привличане от други съседни и по-далечни държави и от бившите съветски републики за постоянно заселване към настоящите територии на Руската федерация на милиони руснаци и симптизанти на славянството и православната религия. Особено в Сибир и Далечния изток.


16. Тотален преглед на богатството на олигарсите и национализиране на най-големите имущества и други форми на богатство, с доказан престъпен произход. В допълнение на блокирането и на другите ограничения и експроприации, които им се налагат сега в САЩ, Великобритания и други западноевропейски страни, това ще ограничи тяхното вътрешно влияние в руската икономика и политика. Очевидно трябва да се вземат и други мерки за ограничаване на тяхното влияние върху държавното управление в Русия. Висшият и средният държавен апарат на Русия следва да се прочисти от пряко и косвено влияние на олигарсите.


17. Нужни са и други ограничения, с оглед на очаквания все по-силен външен натиск върху Русия. Настоящи и бивши държавни служители на средно, високо и най-високо равнище трябва да влагат спестяванията си само в руски банки и в Русия. Постоянното местожителство на семействата им трябва да е в Русия. Децата им да учат в руски училища и университети. Да се предоставят добре обмислени възможности за обучение и в най-изтъкнати чуждестранни университети, с подписване на договори за завръщане и рбота в Русия след завършване на образованието им.


18. Цялостна реформа в здравеопазването, образованието и науката, която да държи сметка за най-добрите световни постижения. Ускорено развитие на изкуствения интелект.


19. Цялостна ценова реформа: свободно пазарно ценообразуване в действителна конкурентна среда за масовите потребителски стоки; ограничен максимум на нормата на печалбата за избрана група средно важни стоки; фиксирани цени за ограничен брой стратегически стоки. Желателно е тази структура да се запази за следващите десетина години и след това да се отпуска постепенно, в зависимост от социално-икономическата обстановка.


20. Да се създадат мощни държавно-частни инвестиционни фондове, главно с руски капитали, за развитие на комплексна съвременна структура на икономиката, със силна преработваща промишленост и умерен дял на добивните отрасли. Ускорено развитие на цифровата икономика. Ускорена радикална модернизация на структурата на руската икономика. Настоящата отраслова и продуктова структура на руската икоомика е остаряла и неефективна.


21. Да се разработи стратегическа програма за 30-годишен период за създаване на комплексна съвременна инфраструктура: сухопътна, речна, морска, въздушна; транспортна, телекомуникационна и всякаква друга.


22. Провеждане на съвременна аграрна политика. Чувствително увеличаване дела на месото и месните продукти, на млекото и млечните продукти, на плодовете и зеленчуците. Запазване производството и износа на зърнени храни и подобряване на тяхното качество. Бързо увеличаване дела на екологично чистите хранителни продукти. Стремеж към пълна самодостатъчност с хранителни продукти. Разширяване на поливното земеделие.


23. Масово възстановяване на действителна частна и кооперативна собственост върху земята. Освен трудовия доход, въвеждане и на рента като доход според внесената в производствените кооперации земя. България имаше опит в това направление, но рентата беше погрешно отменена тогава под натиск от Москва.


24. Отказ от старата система на колхозите в селското стопанство и преминаване към действителни производствени земеделски кооперации с комплексна дейност (производство, транспост, строителство, животновъдство, търговия, взаимоспомагателна финансова дейност, семепроизводство и други подобни) от рода на съществувалите до преди 30 години масово у нас ТКЗС.


25. Да се създадат мощни държавно-частни изкупвателни организации за изкупуване на земеделски стоки с разгърната система из цялата страна до крайните потребители в малките градове и селата. Ограничаване на монопола и на корупцията. Производителите на земеделските стоки да присвояват минимум 50% от крайната продажна цена на дребно. Мерки за ограничаване на корупцията и спекулата.


26. Комплексни мерки за рязко повишение на производителността и конкурентоспособността на руската икономика през следващите 15-20 години. Руската икономика сега изостава застрашително по конкурентоспособност на световните пазари. По обобщаващия показател за конкурентоспособност на Световния доклад, към 2020 г. Русия е на 43-то място. Това е крайно незадоволително за страна като Русия. До 2040 година Русия трябва да бъде между първите 13-15 страни в света по конкурентоспособност.


27. Рязко повишение на вътрешното потребление на населението с качествени продукти и услуги. Повишаване на неговия принос за растежа на БВП.


28. Предприемане на мощни комплексни мерки за форсирано преодоляване на демографската криза – може би най-голямата опасност пред Русия сега и през следващите няколко десетилетия. В началото на 2022 г. средната гъстота на населението в Руската федерация е 8,50 човека на квадратен километър, в Красноярския край е 1,20 човека и в Магаданска област – 0,30 човека, при средна гъстота в Европа – 72,9 души на квадратен километър. Предприемане на спешни мерки, така че още от следващите години стремежът да бъде средно 2,2 деца във всяко руско семейство. Да се предприемат мащабни икономически и други мерки за стимулиране на раждаемостта, намаляване на смъртността, увеличаване продължителността на живота и подобряване на възрастовата структура на населението през следващите десетилетия.


29. Предприемане на комплексни мерки за подобряване и опазване на околната среда и за подобряване на климата на територията на Русия. Рязко подобрение на чистотата на въздуха в големите грдове и в индустриалните центрове.


30. Балансирана политика на държавата към работодателите и наемния труд. Въвеждане на трудови акции за наемния персонал в държавните и частните предприятия.


31. Силно активизиране на експортната политика. Подобряване структурата на износа по видове стоки, особено износа на високотехнологични стоки и разширяване на териториалните направления. Към 2050 година високотехнологичните стоки в износа следва да достигнат поне около 35-40%, среднотехнологичните – около 40-45% и нискотехнологичните – около 15-20%


32. Въпреки бесните антируски санкции сега, през следващите десетилетия енергоносителите ще продължат да играят важна роля в руския износ. Световното икономическо развитие ще продължи да се нуждае от традиционни енергоносители: нефт, природен газ и други през следващите десетилетия. Част от износа на първични енергоносители трябва да прераства все по-бързо в преработени нефтохимически продукти, които осигуряват много по-висока доходност. Все по-голяма част от останалите за вътрешно потребление суров нефт и природен газ да се преработват в химически нефто- и газови продукти и да намалява делът на първичните енергоносители , употребявани да отопление.


33. Да се преориентира ускорено износът на енергоносители, особено на нефт и газ, от Западна Европа на Изток към Азия: Китай, Япония, Индия и други азиатски страни. Ако още не е започнато, да започне незабавно ускорено проектирането и изграждането на няколко газопровода към Китай с обща мощност около 70-80 млрд. кубически метра, които да бъдат завършени колкото е възможно по-скоро. Това може би важи и за изграждането на няколко нови нефтопроводи, доколкото е по-ефективно в сравнение с транспортирането сголеми танкри по Северния морски път или по други маршрути.


34. Провеждане на много активна инвестиционна и иновационна политика по всички направления. Най-модерните технологии трябва да станат главни направления в технологичното развитие на Русия.


35. Провеждане на активна енергийна политика. Развитие на ядрената енергетика. Бързо повишаване дела на възобновяемите източници на енергия в общия обем на първичните енергоозточници Избор на подходяща структура вътре в групата на възобновяемите енергоносители.


36. Подпомагане развитието на малките и средните предприятия със всички възможни инструменти на държавната политика. Създаване на подходяща структура между семейни, малки, средни, големи и най-големи предприятия от икономическа, трудова, транспортна и друга гледна точка.


37. Провеждане на съвременна бюджетна и дългова политика. Поддържане на умерени бюджетни дефицити и обща дългова зъдлъжнялост.


38. Провеждане на трайна политика на регионална икономическа децентрализация и регионално самоуправление в рамките на Руската федерация.


39. Радикално подобрение на пенсионното дело. До десетина години средната месечна пенсия трябва да достигне поне 50% от средната работна заплата. На свой ред, нетната заплата трябва да бъде увеличена значително.

Поради антируския санкционен бяс, обхванал англосаксонския свят и някои негови съюзници, като България, сега у нас е опасно да се каже добра дума за Русия. И се забравя, че ако не беше покровителската политика на Русия към нас през последните 150 години, България нямаше да съществува сега на картата на Европа! Може би щяхме да сме някакъв вилает на Турция в Западна Румелия. Това личи и от известната книга на турския проф. Давутоглу.


Не е ли позор за българските власти на нашия национален празник – 3 Март тази година да присъстват посланиците на Турция, Великобритания, Франция, Германия, Италия и още няколко страни, а да е забранено присъствието на посланиците на Русия и на Беларус!

 

Представителите на страните, които бяха наши поробители или противници на нашето освобождение от турско робство, тези които не допуснаха създаването на Сан Стефанска България и постигането на мечтатата за обединяването на всички българи в една държава, присъстваха, а на тези, които ни освободиха, с цената на пожертваните около 100 хиляди свои чеда – не са били поканени от сегашните ни управници, да присъстват. От медиите научих, че преди 10-15 дни, когато нашият министър-председател поканил за разговор госпожата посланик на Руската федерация у нас, изрекъл една голяма глупост – че между освобождението на България от османско робство и сегашното време нямало никаква връзка. Искам да му напомня, че ако не беше освобождението ни от турско робство, той нямаше да бъде сега министър председател на България, защото нямаше да има такава държава. Като български гражданин аз дълбоко се възмущавам от националното късогледство на лицата, които ни управляват сега по силата на някаква злощастна случайност!


И накрая можем да си зададем въпроса: оправдана ли е тази война? Моля за извинение, че наричам сблъсъка война, а не с може би по-точното от професионална гледна точка – операция. Постъпвам така само защото не съм професионален военен и се оправям по-лесно с по-популярното понятие - война. Мен много ме боли за тази война. Защото два братски народа бяха вкарани в една самоубийствена война. А тези, които ги тласнаха във войната сега, по стар навик наблюдават ехидно от страни и вътрешно много се радват. Може би защото това е стара тяхна професия да правят въоръжени преврати в чужди държави и да подпалват войни между тях!!


Ако обаче приемем, че главните резултати от войната са два: Първо, подобряване на шансовете за оцеляването на Русия в дългосрочна перспектива, за благото на човечеството и Второ, разкритията за престъпните лабораторни изследвания на американците за забранените биологични оръжия на украинска територия, за съжаление, въпреки жертвите, тя беше неизбежна и напълно оправдана. Властите в Киев дори се били подготвили да я започнат срещу Донбас, но са били изпреварени с няколко дни и с това са спасили живота на няколко хиляди мирни жители и милиция на двете Донбаски републики.

30 Март 2022 г.


От категорията

Харалан Александров: Кирил Петков ще бъде употрелбен и захвърлен, Асен Василев е социопат

Харалан Александров: Кирил Петков ще бъде употрелбен и захвърлен, Асен Василев е социопат-1648981569.jpg

Преди 6 месеца правителството събра огромна подкрепа, но се провали ...

25 юни 2022 | 23:14

Андрей Райчев: Партията на Кирил Петков загуби 350 000 души. Нямат никакъв шанс за нов кабинет!

Андрей Райчев-1638601546.jpg

Според него "Продължаваме промяната" няма никакъв шанс в рамките на ...

24 юни 2022 | 21:10

"Дойче веле": Ще се отклони ли България към Русия - как чужди медии коментират ситуацията в България

Правителството на Кирил Петков стана първото в най-новата българска история, което загуби вот на недоверие-1655918119.jpg

Падането на правителството на Петков става в един от най-неподходящите моменти ...

25 юни 2022 | 15:41

"Взгляд": Българите изгониха премиера си русофоб

Факсимиле: Взгляд-1656096728.jpg

"Все още е трудно да се каже в каква посока ще се завърти българският ...

24 юни 2022 | 21:43