9256 | 11 дек. 2025 | 17:03

Разликата между нашата правосъдна система и тази на някои други страни е главно в това, че те се заплашват със законите, а ние - с някои имена

Проф. Любомир Халачев

Разликата между нашата правосъдна система и тази на някои други страни е главно в това, че те се заплашват със законите, а ние - с някои имена. „Иванов ще те вкара в затвора, или Петров ще ти направи, ще видиш какво!“ – обикновено казваме ние. Разбира се, това са условни имена, истинските имена са други. В кое време се намираме- запитах се аз - след като още в римското право е формулирано, че конфликтите между хората не  се решават от други хора, а от законите. Съдията не е арбитър, той само тълкува законите. Значи ние не сме в 2025 г., а някъде преди римско време - може би в далечната 2025 г. преди Христа. Знае ли човек!

Но замислен върху нашето ежедневие, изведнъж се сетих, че човек, като има сериозен проблем, обикновено поглежда в миналото, в литературната класика, където сигурно е имало подобни проблеми и те са намерили някакви решения. Така, заровен в класиката, попаднаха на един бележит политик от миналото. Министър Големанов! 

Бай Ганьо и Големанов много си приличат. Бих казал, че ако не са братя, те са поне първи братовчеди. Разбира се, единият е прост и арогантен, повече го интересува бизнеса (келепира и търговийката). Другият е вече по-обигран и търси своето признание в политическия свят. Мисля, че ако не са учили в една гимназия  (при условие че са завършили пълноценния гимназиален курс, което в онези времена никак не е било лесно), то сигурно някъде са се засекли на попрището жизнено в средата. Да не забравяме, че и тогава връзката между бизнеса и политиката е била много твърда, даже непоклатима.  За мое учудване в политическия му живот намерих невероятно количество мъдри мисли. 

Използвам случая да припомня няколко мъдри съвета от опитния министър Големанов, насочени към работата на депутати, министри, кметове, общественици и политически журналисти. 

Пет мъдри съвета от един отракан министър.

1. „В България има две партии: едната съм аз, другата — всички други.“

Насочена е към тези политици, които смятат, че като защитават постоянните идеи на една партия, стават някак си успешни и симпатични на своите избиратели. Няма такова нещо! Днес си тук, утре си там - все едно няма никаква разлика. Или тя е толкова малка, че сигурно няма да стигне за увод към бъдещата дисертация на някой млад докторант по политически науки, който ще реши да се занимава с днешния политически живот. Природата го е казала - колкото е по-гъвкав един организъм, толкова по-дълго ще живее. Запомнете ключовата, велика фраза на един виден политик, произнесена преди няколко дни, която отразява тази философия: „Винаги съм казвал, че Русия не може да загуби войната,  подкрепяме Украйна, подкрепяме  и усилията на Тръмп за мир!“. Фраза, пред която великият комбинатор Остап Бендер би побледнял от завист.

2. „Всичко мога да уредя — стига да поискам!“

Няма не искам, няма не съм разбрал! Всичко може да се подреди в полза на… Няма да конкретизираме в полза на кого. Например кметът и СОС да обяснят защо, като искат да съберат повече пари в касата на общината, увеличават плащането за т.нар. зони. И то, без да го обсъдят с обществото. Ще кажат: Общината се опитва по този начин не само да събере повече пари в бюджета, но също така да стимулира гражданите да използват обществения транспорт. Добре. Това е разбираемо, макар че не одобрявам тази мярка.  Но защо наред с това се увеличават парите за паркиране, които плащат годишно живеещите в „зоните“, и защо най-накрая се увеличава цената на „паяка“, който прибира неправилно спрелите коли. По какъв начин тези увеличени цени ще стимулират гражданите да използват обществения транспорт? По никакъв - това си е просто едно рекетиране на софиянци, за да се научат, че да се живее в София не е лесно. И това е! Нищо повече. Мисля, че по-радикално ще бъде… ако им се подпалят колите. Казвам го само образно - да не си помисли някой, че давам идея. В крайна сметка девизът на мъдрия министър: „Всичко мога да уредя!“ явно се сблъска с мнението на софиянци. Ще видим кой ще победи.

3. „В политиката не се влиза, а се намърдва!“

Ама, разбира се, това е ясно и всеки го знае. В други държави има създадени специални университети, в които бъдещите управници се учат как да правят планове, как да формират бюджети, как да подреждат приоритетите си, как да събират около себе си умни помощници. Какъв е смисълът да се губи ценно време, когато може с два семинара по два дена някъде в Европа (слава богу такива семинари – дал бог!) да си попълниш CV-то и като те предложат за министър или депутат да не казва опозицията: Няма опит! Глупости, веднага се вади  CV-то и им се бута в носа. А пък после, като седнем в министерското кресло, ще мислим какво да правим и как да управляваме. То, дето се казва, светът не е създаден за един ден. Все ще му намерим колая.

Вярно е, че някои по-упорити общественици непрекъснато предлагат. Например предложиха „правна комисия“ от видни юристи, които да помагат на комисията в НС. Само че видните  юристи и  професори седяха, седяха и като видяха, че никой им обръща внимание взеха, че си отидоха. И слава богу, аман от такива дето дават акъл. Щом сме се намърдали в политиката, значи там ни е мястото, знаем какво да правим. И край!

4. „Ти знаеш ли кой съм аз? Ти знаеш ли с кого говориш?“

Тази фраза много силно действа не само на политическите противници, но най -вече на онези политически анализатори, които не знаят дали те ваят народното мнение или някой друг тях ги вае по своя калъп. И като ги изработи, ги пуска в общественото пространство (медии за тази цел много) и така те стават единствено правилните глашатаи на Нечия воля. Фразата силно влияе и на някои журналистки, които в желанието си да бъдат в окото на бурята  толкова се доближават до партийните величия, че трябва малко да се побутнат и да им се обясни кой кого храни. Понякога се използват груби и нецензурни изрази, но все пак сме в демократична държава и трябва да знаем, че споменатата фраза, изречена с подобаващ глас и обигран език на тялото е достатъчна за нужния ефект.

5. „Партия… партия може и да няма, но министри – бол!“

Тази мисъл идва да успокои тези бъдещи политици, които не знаят как да изградят своята партия, как да съставят твърдото ядро, как да организират структури. Не се безпокойте - мъдрият човек ясно го е казал. Тези двеста-триста висши чиновници (без да се броят депутатите), които ви трябват за да ръководите държавата  винаги ще се намерят в България. Министри да искаш. Останалото е познато. Хората на избори лесно ще се излъжат - не им е за пръв път, свикнали са. 

Както виждате, мъдрите съвети на бай Големанов не са съвсем за пренебрегване. Вече мнозина ги споделят. Все пак, за да не се подлъже някой млад и неопитен политик, да го вземе на сериозно  и да реши, че това е партиен наръчник ще добавя: Големанов е литературен герой. 

Но останалото е вярно!