6103 | 26 ноем. 2025 | 16:47

Ние постигнахме идеала на Санчо – в смисъл, получихме това за което така силно скандирахме по площадите и за което тайно си мечтаехме

Това беше казал блестящият рицар на своя оръженосец. Като под думата „свобода“ той е имал предвид не само освобождението от някого или от нещо, а самия идеал за свобода, който включва много и различни възвишени цели.

Например - правото да мислиш, каквото искаш, и правото да носиш отговорност за постъпките си.

В романа на Сервантес рицарят Дон Кихот се бореше за свободата на поробените, а неговият слуга и оръженосец Санчо Панса се бореше за личното си благополучие. За разлика от своя господар, който гледаше в небето и се стремеше към високи идеали, Санчо  имаше дребни желания,  беше по-скромен и прагматичен. Той не се бореше за идеали, а само за това, което силно му липсваше в ежедневния бит. За да не се замисля много върху отговорностите в  живота, той беше измислил поговорката:

 „През нощта всички котки са черни“! Ние постигнахме идеала на Санчо – в смисъл, получихме това, за  което така силно скандирахме по площадите и за което тайно си мечтаехме.

Защо тогава  много хора днес не са щастливи, а си задават често въпроса: „От какво не съм доволен?“. За да си отговорим на този въпрос, трябва да си спомним за какво мечтаехме тогава, когато се сменяше политиката в България. Всъщност, ето в какво се изразяваха нашите желания преди трийсет години.

Ние искахме две неща - демокрация и банани по всяко време. Получихме ги! С бананите беше най-лесно. Получихме ги веднага след политическите промени, и то в неограничено количество. Години по-късно се оказа, че с бананите мечтите не свършват.

Неотдавна влязох в близкия магазин за плодове и попитах за български праскови. Продавачът ми отговори: „Нямаме тази година!“ „Защо?- учудено попитах аз - точно сега е сезонът на сливенските праскови“.  „Праскови тази година няма и няма да има - доста хладно ми отговори продавачът -  но ако искаш банани имаме много“.

Това е положението с бананите. А демокрацията я получихме в пълния й обем през 2002 г. Тогава вече имахме за трети път демократично избран президент, пето легално избрано правителство, многопартийна система и пълна приватизация с пазарна икономика.

Пазарната икономика означава - всеки купува и продава колкото може и каквото може, като се старае да придърпа държавата на своя страна.

Все пак колкото и да я хулят, когато иска, държавата може много да помогне.

На теория това означава, че  тогава вече имахме истинска демокрация или както сега е популярно да се казва - западна демокрация. За да се отличава от другите демокрации, които не се смятат за  така добри. Само ще допълня, че повечето хора си представяха, че след като получим на теория демокрация, на практика ще получим всичко останало. Явно не е така!

След това ние поискахме да се присъединим към две мощни асоциации и да си сменим валутата. Постигнахме го в пълен обем. С други думи - имаме банани, имаме демокрация и сме членове на най-мощните съюзи.

Откъде идва тогава недоволството на народа от настоящето положение? Откъде?

Разбира се, става дума за онези осемдесет процента от българското население, които живеят немного добре или направо много зле и поради това недоволстват. Има стотина хиляди души, които са много богати по всички световни стандарти, има още шестстотин хиляди души, които живеят добре. Пресметнете колко са останалите и ще разберете защо използвам такива числа, като описвам недоволните.

Някои ще си припомнят, че освен това искахме да станем като Швейцария. Но това беше пожелателна цел. Никой не я възприемаше на сериозно. Знаем, че историята на една страна зависи в най-голяма степен от нейната география. Така че…няма как да бъдем Швейцария с нейния ред, чистота, народно управление, липса на корупция и др. подобни при тази наша география. Не става, ние сме разположени в съвсем друг район!

По-скоро трябва да си признаем, че преследвайки гореспоменатите цели, ние пропуснахме да си пожелаем още някои неща.

Изглежда въпреки постигнатите невероятни цели, колкото и да е странно,  именно липсата на тези „някои неща“ правят така, че хората да бъдат недоволни. Кои са те? Ще ги спомена, без да ги изчерпвам, може някой да поиска още нещо да си пожелае и да го добави в този списък. Напомням, че сега е времето за пожелания - идва Коледа и с нея подаръците на дядо Коледа (вече писахме по този повод). И така ние забравихме да си пожелаем:
-    Да имаме развито селско стопанство (само припомням, че имахме национална система за поливно земеделие, кой и кога я унищожи е друг въпрос!)
-    Да имаме развито машиностроене
-    Да имаме мощна енергийна система
-    Да имаме развита електронна промишленост
-    Да имаме развита лека промишленост
-    Да имаме развит търговски флот
-    Да имаме развит риболовен флот
-    Да имаме развита химическа промишленост
-    Да имаме развита военна промишленост ( не само за производство на барут, но и за производство на електроника)
-    Да имаме развита хранителна промишленост – да не се налага да внасяме от Южна Америка неясно какво говеждо месо!
-    Да имаме развит международен транспорт- въздушен и сухоземен
-    Да имаме развита наука, която да носи преки ползи за индустрията
-    Да имаме развито образование и възпитание на децата в уважение към държавата

Виждате, че някак си сме пропуснали да си пожелаем ето такива цели. Защо го казвам?

Защото ние постигнахме целите, които си бяхме поставили.

А това, че сме пропуснали (случайно или нарочно) да си поставим и други цели и едва сега го отчитаме, трийсет и пет години след промените, е наша вина. В смисъл - не на всички българи, а само на тези, които не гласуват. За другите - всеки отговаря за своя глас.
Защо го припомням. Защото все някога ще има нови избори. На които вие, уважаеми българи, ще трябва отново да си пожелаете нещо, като отидете да гласувате. Не постъпвайте като Санчо Панса - той е останал като синоним на дребен хитрец, който гледа да изкара някой и друг ден по-добре от останалите. Спомнете си за Дон Кихот. Може да е символ на бореца с вятърни мелници, но все пак всички го споменават с уважение.
И още нещо. Когато казва на Санчо Панса колко е важна свободата, Дон Кихот е имал  предвид не само свободата да говориш, каквото искаш, но и свободата да носиш отговорност за своите действия. Това допълнение е много важно!