16188 | 11 февр. 2025 | 15:34
Точно преди 80 години се провежда Ялтенската конференция (04.02. – 11.02.1945 г.), която и досега е считана (макар и с редица уговорки) за най-големия успех на Съюзниците и на антихитлеристката коалиция. За ролята и мястото на този изключителен форум е писано много, направени са неизмеримо количество геополитически и стратегически анализи. Но кои са били приликите и кои – разликите, в поведението и общуването на Тримата големи – Рузвелт, Сталин и Чърчил? Какъв политически театър се разиграва на този толкова важен форум за цялото човечество? Наистина ли Сталин е бил главният сценарист и режисьор?
Значима ли е била ролята на политическия лайфстайл и политиката на лънча? Какви неформални методи са прилагани за получаване на предимство в преговорите? Имало ли е място за т.нар. power play и power game?
В политическия театър, както в класическия има сценарий, драматургия, режисура, актьори, декор, костюмография и спец ефекти. Подобно на традиционния театър, политическият спектакъл въздейства на психиката и емоциите, но не толкова, за да предизвика естетическа наслада, колкото, за да даде предимство и да осигури напредък в преговорите на едната или другата страна. Общото е, че и в двата случая големият ефект се дължи на оригиналната идея, актьорското майсторство, въздействието на декора и качеството на сценичните костюми. В много голяма степен сценарист, драматург, режисьор и главен герой е домакинът на Ялтенската конференция Йосиф В. Сталин. Съветският вожд се налага срещата да се проведе на територията на СССР, въпреки че формално предложението идва от страна на Рузвелт и Чърчил. Той определя кой от неговите височайши гости къде да бъде настанен – Рузвелт в Ливадийския дворец (в най-представителния палат), Чърчил - в двореца на граф Воронцов, а самият Сталин – в двореца на княз Юсупов – убиеца на Распутин. Той е и главното действащо лице и – казано образно – дърпа конците на останалите участници, макар че външно любезно и с респект отдава дължимото на двамата и особено на Франклин Делано Рузвелт. Автомобилният маршрут, по който Чърчил и Рузвелт пристигат в Ялта, посещенията на вежливост, кой да бъде водещ на дискусиите и дори кетърингът са се определяли от волята на бащата на народите. Най-свеж за международната конференция бил Сталин, който пристига със специален влак, а най-уморен и без друго е болният Рузвелт, който пътува най-много с различни видове транспорт. Фактите са респектиращи – за конференцията в Ялта от чужбина пристигат над 700 офицери, дипломати, чиновници и експерти с 25 самолета!
Безспорно най-голямото предимство в този момент е било военното - местоположението и боеспособността на Червената армия, която е била силно напреднала, тъй като вече е завзела цяла Полша и продължавала стремглаво към Берлин. Нейният победоносен ход вече е на територията на Германия. Редом с това, обаче, съветската страна и лично Сталин са си служили с голям арсенал от техники за психологическо въздействие от пространствено, невербално и вербално естество. Тези техники са преследвали няколко цели – да се покаже на САЩ и Великобритания, че СССР е претърпял огромни разрухи и материални загуби и трябва да получи подобаващи компенсации и репарации. Затова маршрутът на Чърчил и Рузвелт по цялото му протежение от летището до Ливадия минавал през ужасяващи пейзажи. Часове наред Рузвелт и Чърчил, както и съпровождащите ги офицери и дипломати, е трябвало да гледат развалините, труповете на убити животни, разрушените пътища и сгради и като цяло – смразяващите руини. Паметна е репликата на Чърчил, че по-кошмарно място за такава конференция не би могло да се измисли.
Рузвелт пък споделя със съветския диктатор, че гледката на разрушения Крим го е направила още „по-кръвожаден към германците“.
От друга страна, Сталин е искал да демонстрира силата, величието, непобедимостта и не на последно място – пословичното славянско гостоприемство, на своята държава както с разкошната обстановка в трите дворци, така и със съответните протоколни ритуали и пищните банкети – немислими и даже абсурдни по време на война.
В политическия театър неизменно влиза и дрескода на Тримата големи. Прави впечатление, че на срещите Чърчил носи руска кожена шапка – калпак, в знак на уважение към домакините. Най-често британският министър-председател е облечен в униформа на полковник, Сталин винаги е носел своето маршалско военно облекло, а Рузвелт е бил в граждански дрехи, а когато е трябвало да излезе на открито е наметвал със специална пелерина.
Случката с лимоненото дърво е забавен и в същото време важен казус, свързан с power game и показната демонстрация на всесилността и гостоприемството на съветския диктатор и желанието му да осигури абсолютен комфорт за чуждестранните участници на конференцията, а може би и, за да приспи тяхната бдителност и да отвлече вниманието им.
При първата среща – по време на т.нар. „малка официална вечеря“, дадена от Рузвелт в апартамента му след пристигането му в Ялта, се сервира мартини, но без лимон. Американският президент се извинява на Сталин за пропуска и се оправдава със сложната военна ситуация, която затруднява снабдяването. Още на другия ден, обаче, му е доставено цяло дърво с над 200 лимона, което Сталин възложил да докарат със самолет от Грузия.
В своите спомени и писма Сара – дъщерята на Чърчил, също споделя изумлението си от наличието на лимоново дърво, доставено допълнително в оранжерията много скоро след като тя споделила, че лимоновият сок много би вървял на черния хайвер. Тя едва ли е подозирала за ефективното подслушване, което хората на Берия провеждали, както и подробните доклади на камериерките – също, работещи за НКВД. Ефект на специално отношение и свръх гостоприемство произвели и бутилките с над стогодишни отбрани вина от царската винарна световно известната Massandra, които наистина били с колекционерска стойност.
Политика на лънча (от английското „лънч“ - обяд) най-общо означава да се отреди достатъчна роля на качественото и подходящо меню по време на разговорите и преговорите. На маса хората – колкото и да са високопоставени или пък с различни възгледи и позиции, се държат по-неформално, по-фамилиарно, по-нормално – особено след първата и втората наздравици. Създава се позитивна атмосфера, която е в състояние да стопи ледовете на недоверие или пък прекалена официалност и дистанцираност. Планирането и реализирането на адекватния кетъринг е сериозна предпоставка за успешен завършех на международните срещи конференции и преговори.
Каква е била банкетната ситуация в Ялта? Съветският съюз е направил истински чудеса по време на катастрофалната война и недоимък, за да осигури разкош и изобилие от храна и напитки на емблематичния международен форум. В Крим пристигат най-добрите готвачи и хотелиерски служители от цялата страна. Специално за целта в Ялта е създадена пекарна и риболовна база, които да осигуряват най-качествения кетъринг.
Сервирани са били огромни количества ястия - над 30 блюда – сьомга, хайвер, сметана, дивеч и др. Участниците са консумирали в неограничени количества водка, шампанско и най-скъпи вина. Във всяка спалня гарафите са били пълни с водка вместо с вода. По-късно републиканец се изказва критично в американския Конгрес за това, че алкохолът става основната причина за „разпродажбата в Ялта“ и предлага да се съкрати бюджета за вино на държавния департамент.
Пъстър е езикът на тялото – от ролята на интонацията и жестовете, до т.нар. проксемика – начина на организиране на пространството, разпределението кой къде да отседне, териториалното обособяване. Важен е фактът, че на летището Чърчил в знак на солидарност ходи пеша до джипа, в който се вози Рузвелт, независимо, че това е видима денивелация в протокола.
Специален и деликатен момент е тежкото заболяване полиомиелит, от което е страдал Рузвелт и в резултат на което е бил парализиран от кръста надолу. Американският президент е можел да се движи само с инвалидна количка. Тя също е обект на т.нар. проксемика като компонент от езика на тялото. Рузвелт винаги пръв е пристигал в залата за преговори и в отсъствието на други – външни лица и фотографи, е бил преместван от количката на стола и по този начин му е било спестявано унижението, свързано с показването на неговото физическо безсилие. Най-необезпокоявано си е служил с езика на тялото Сталин – с тона и тембъра на гласа, интонационния патос и пресилените жестове. Това е допринесло да постигне и съответния ефект и по-голяма сговорчивост и отстъпчивост от страна на партньорите, особено от Рузвелт.
По време на официалните преговори в невербалния арсенал или казано по друг начин – в езика на тялото и невербалната комуникация, Сталин наистина надминал себе си. Там, където той искал да му се обърне внимание и да се направят по-големи отстъпки към СССР си служил с повече жестове, мимики и даже повишавал тон. Рузвелт пък финтирал съветския вожд, когато настоявал Франция да бъде призната за Велика сила и съответно - французите също да получат своя окупационна зона в Берлин. Сталин, който не се изказал ласкаво за Шарл дьо Гол, попитал защо да го правят, а Рузвелт му отговорил с усмивка „от чувство на любезност“. Атмосферата между Тримата големи била разведрявана и от опитите на Сталин да говори на английски с кратки реплики на любимите си герои от американските уестърни и изрази от рода на "Какво, по дяволите, става тук?" (What the hell is going on here?) и „Ти го каза!“ (You said it). Когато си разменяли документите за подпис, Сталин казвал с американско произношение „ОК!“, а Рузвелт на завален руски „Хорошо“. Веднъж ръководителят на СССР се направил на обиден, че в негово отсъствие Рузвелт и Чърчил го наричали „Чичо Джо“. Но в замяна получил комплимент от тях, че те правели всичко това от нежност към него.
Личната връзка, междучовешките отношения са особено ценни в дипломацията и междудържавните активности. Контактите между тримата и особено между Чърчил и Сталин по време на втората световна война са минали през целия регистър на емоции и нагласи: от пълно недоверие, през нескрита мнителност до възторжена подкрепа и единство. Но те са се срещали много пъти и са имали възможност да се опознаят по-сериозно. Друга е била ситуацията с Рузвелт, който е имал само две лични срещи със Сталин, но определено му симпатизира и го харесва чак до наивност. Едва в последните седмици и дни на живота си, разбира каква е истинската природа на съветския лидер и дори му пише остро писмо.
Ялтенската конференция за възстановяване и следвоенното управление на света през десетилетията е загубила част от своя блясък, заради противоречиви и спорни решения, довели много скоро до противопоставяне и нова несправедливост. Тя обаче със сигурност продължава да бъде интересен и поучителен пример за театралната дипломация и дипломатическия театър, за разнообразни техники в политическата комуникация, за ролята на емоциите и мизансцена в срещите на най-високо ниво.
Мобилна верси
RSS
