- Трябва ли отново да се отваря Изборният кодекс, проф. Константинов?
- Според мен, трябва. Според ГЕРБ и БСП – също. Според стотици хиляди българи – също. Не може с лека ръка пак да хвърлим в коша гласовете на над половин милион български избиратели.
- Вие сте в Инициативен комитет, който настоява да се върне възможността да се гласува и с хартиени бюлетини. Как обаче да се пресече практиката за производство на невалидни бюлетини, което изкривява резултатите?
- Недействителните гласове са обраснали със стена от митове и легенди. У нас по закон се произвеждат доста избори, някъде около осем: за народни представители, за велики народни представители, за президент и вицепрезидент, за членове на Европейския парламент, за кметове на общини, за кметове на райони, за кметове на населени места и за общински съветници. Недействителните гласове са недопустимо много, а именно 15%, само на изборите за общински съветници, и то след като се въведоха преференциите през 2015 г. На всички други избори недействителните гласове са 2-3-4%, което е близко или много малко по-зле от световните стандарти. Основната хипотеза е, че след като гласуват с преференция за конкретен общински съветник, хората забравят да гласуват за партия и така инвалидизират гласа си.
- Ако 600 000 гласоподаватели са се отказали да гласуват заради машините, това е лоша новина, тъй като процесът е много лесен. Толкова ли хора не умеят да се справят с натискане на няколко бутона?
- Този брой – 600 000, е твърдо установен. До април 2021 г. на парламентарни избори гласуваха между 4 милиона и 3,3 милиона избиратели. След въвеждането на машините, на два пъти през юли и ноември 2021 г., гласуваха по 2,7 милиона души. Твърд спад от 600 000. От тях около 100 000 са индобългари, които г-н Рашков много успешно страхува. Останалите 500 000 се плашат не толкова от машините директно, колкото се опасяват да не се изложат. А и на изборите през ноември миналата година много хора допълнително се объркаха от двойния избор: за президент и за Народно събрание. Така се получиха де факто недействителни (нежелани) гласове, които обаче не бяха отчетени като такива.
- Доколко избирателната активност пада и заради това, че поведението на българските политици отблъсква гражданите, да не кажа отвращава?
- Разбира се, много и най-различни са причините, които отблъскват хората от урните. Нито една социологическа агенция не си направи труда да проведе представително изследване на причините за феномена „минус 600 000 гласа“.
- Мнозина не виждат смисъл да гласуват, защото избират едно, а получават друго. Например – кандидат-спасители обещават изчегъртване на ГЕРБ, а свалят анти-ГЕРБ правителство... Докога?
- Това ни връща към предишния въпрос. Не знаем точно причините за отлив на избиратели, както и количественото влияние на всяка от тези причини. С риск да стана досаден ще повторя (или по-точно ще подсетя), че в Европа машинно гласуване чрез машини с директен запис на гласа на избирателя няма. Освен в Брюксел и околните села. Така с машини в Европа гласува 1% от населението. Ако добавим и умните българи, стават 2%. Вече казах, че това с недействителните гласове е мит. Също така е мит, че машините намаляват купения вот. Нищо такова няма. С машини или с хартии, вот се купува на едро чрез сделка между дилърите на гласове и тарторите на съответните общности. Едва ли има някой да вярва на смехотворните твърдения, че напазаруваните избиратели снимали нещо си там с телефоните. Ми, като снимат, махнете тъмните стаички и сложете паравани. Както впрочем е при машините. Освен това, защо да се пазаруват на дребно избиратели по 100 или 200 лева парчето? За избиране на един депутат трябват 10 000 гласа, което при горната единична цена дава 1 милион лева, или 1 милион евро, съответно. Доколкото чета разни неща в пресата, толкова вървяла и цената на един вече избран депутат.
- Социологическите данни показват, че по-голям дял от българите искат правителство в рамките на този парламент. Грешка ли беше свалянето на Никола Минчев от председателския пост на НС и вотът на недоверие, който успя след оформянето на така нареченото „ново мнозинство“? Не беше ли прибързан ход от страна на опозицията?
- Ходът си е много хубав, защото тези с всеки ден на власт все повече загробват държавата. А и останаха в историята като първите свалени с вот на недоверие. Че и само след половин година във властта. Както се казва, на спечелилите – честито.
- Ще завърши ли с успех рокадата Петков-Василев? Какви са шансовете за ново правителство с мандат на „Продължаваме промяната“?
- Разлика между Петков и Василев няма, освен че Василев определено е по-умен. За съжаление, е и по-зависим. Особено в патриархално общество като нашето. А иначе шансовете са малки. А и как ще се работи по-нататък в парламента? Ще пазаруваме депутати за всяко конкретно гласуване ли? Нещо като златния пръст преди 9 години? Жална й майка на България в този случай.
- Ако ПП не успеят да намерят подкрепа от още шестима народни представители, виждате ли шанс за реализация на третия мандат? Вторият отива при ГЕРБ, но те заявиха, че ще го върнат.
- Шансът да има правителство, излъчено от този парламент, е много нисък. А и досега е имало само един парламент в новата ни история (36-тият, избран през 1991 г.), който излъчи два кабинета: на Филип Димитров и на Любен Беров. За втория кабинет нищо добро не може да се каже. Аз поне не мога. Тогава се появи за пръв път видимо и изборното номадство. Терминът „сини мравки“ също е оттогава.
- На фона на решението за Северна Македония, за експулсирането на 70 руски дипломати, на инфлацията, кои политически сили, според Вас, ще спечелят, ако предсрочните избори са още през септември?
- Първа сила е и ще остане ГЕРБ-СДС. Втора ще е ПП-ДБ, ако се коалират, разбира се. Впрочем, какво е ПП? Засега няма такава партия. За третото място ще се борят ДПС, „Възраждане“ и партията на генерал Янев, май „Български възход“ се казваше. За разлика от ПП, партията на Янев я има. Предполагам, че ГЕРБ-СДС плюс ПП-ДБ ще имат около 125 депутати. Ако ПП махнат Петков и Василев, ГЕРБ е готов за евроатлантическа коалиция. А и новият Голям брат ще настоява за това. По начин, дето не може да му се откаже. А това за махането на одиозната двойка КиПе-АсВа ми прилича на стария виц, според който „комунизъм = съветска власт + електрификация“. Откъдето следва, че за да има електрификация, трябва от комунизма да се извади съветската власт.
- Разделението у нас по линията за и срещу Русия се ожесточава, а Лена Бориславова даде още една дискусионна тема – за парите, които получават журналисти, наблюдатели, за да лансират опорните точки на Русия. Как ще коментирате тези твърдения?
- Мисля, че една чиновничка в Министерския съвет, каквото и да мисли за себе си, не е в позиция да коментира разни съставомерни неща без да представя доказателства. А и месечен хонорар от 4000 лева за политическа проституция е доста по-нисък от известния хонорар в размер на 14 000 лева за друга подобна дейност.
- Може ли България да води балансирана политика между Изтока и Запада, когато е очевидно, че се върви към ново глобално разделение?
- Навремето такава политика се е опитвал да води Цар Борис Трети, но тя е била главно баланс между Германия и СССР. А и не е била добра идеята да се обявява война на САЩ и Великобритания през 1941 г. Добре е, че сега сме член на най-големия политически и икономически съюз в историята, а и на най-мощния военен блок. Но не е добре, че начело на този съюз и на този блок в момента са поставени несъстоятелни, интелектуално немощни и физически амортизирани (меко казано) жени и мъже.
Ако нещо радикално не се промени в ръководството на демократичния свят, съвсем скоро ще разберем какво е това парадокс на Ферми. Според великия нобелист Енрико Ферми, един от бащите на атомната бомба, парадокс е комбинацията от голямата възраст на Вселената и липсата на развити цивилизации. Парадоксът се решава като приемем, че достигайки определено ниво на развитие, цивилизациите се самоунищожават и затова не можем да ги наблюдаваме.
В момента България няма как да води балансирана политика между Изтока и Запада. Поне докато не отмине перфектният ураган, който ни връхлита, ще трябва да си налягаме парцалите и да не правим нескопосани движения. Имаме ясно разписани съюзни задължения и трябва да ги спазваме. Без, разбира се, да ставаме за смях на кокошките. Личното достойнство и достойнството на нацията са ценности, които не подлежат на коментар.
- Вашата прогноза: ще успеят ли България и Европа да прекратят зависимостта си от руските енергоносители?
- В близко бъдеще - едва ли. За мен еталон на глупава енергийна политика в момента е тази на голямата, мощна и силно объркана държава Германия. На която още й държи влага неуспешният експеримент с Третия Райх, дето му бяха планирали 1000-годишно славно бъдеще. А се оказаха само 12 години и половина, завършили с чудовищен крах. Точно в навечерието на световната енергийна криза (която си беше ясна и без войната в Украйна) Германия си затвори ядрените централи. После си затвори топлоцентралите на въглища. За по-сигурно, заряза и втория Северен поток. И каза, че ще даяни на перки, соларки и … да кажем, на биореактори, за по-благозвучно. И седна да види какво ще стане. Естествено, стана точно това, което беше очевидно за всеки, необзет от тежка форма на гретенизъм. Токът в Германия силно намаля и още ще намалява. А и газът не е само за производство на ток, но и за голямата и малка химия.
Иначе изходът е да се минава на водород и на ядрен синтез, а и да се намалява населението. Защото много взехме да цапаме. И защото ресурсите са на приключване. Важните ресурси: въздухът, водата и земята. Въглеводородите трябва да останат само като суровина. В тази връзка, ровенето за шисти е най-тежкото престъпление срещу децата и внуците ни. Всеки може с очите си да види на какво приличат американските щати, които се самоубиха от тъпата си алчност за фракинг на шисти.