11111 | 30 май 2019 | 16:55

Сред тях е красива рисувана керамика и метални апликации от различни епохи, както и монети от Римската империя, през средновековни български и византийски монети до османски монети от ХV-ХVІІІ в.

Вече втора седмица продължават разкопките на хълма „Чуката“ в Свищов. Там се намират запазените до близо 10 м руини на българския средновековен замък. Това съобщи за Агенция „Фокус“ проф. Николай Овчаров.

„За разлика от останалите крепости на Второто българско царство, за него съществуват много писмени сведения. За първи път се споменава от пътешественика Петер Шпарнау през 1385 г. Той е важен и значителен град, който пази брода на р. Дунав и т. нар. „Свищовски път“, водещ към Влахия. Крепостните стени обграждат града чак до Дунав, а на върха се намира якият замък“, посочи той.

„Особено важно е сведението на най-ранния османски хронист Мехмед Нешри, описващ завоеванието на Търновска България през 1393 г. След превземането на столицата Търновград, нашествениците се насочват към Дунав и превземат редица крепости. Комендантът на Свищов е един от малкото военачалници, които отказват да се предадат и заявява, че ще брани вярата на своя цар Иван Шишман. Българският гарнизон в замъка се сражава до последно и се предава чак когато свършват припасите“, обърна внимание проф. Овчаров и уточни, че османците оценяват значението на важната крепост и оставят в нея свой гарнизон.

„През следващите години Свищов играе много важна роля в жестоките битки между мюсюлмани и християни. Особено интересен е епизодът от зимата на 1461/1462 г., когато прочутият велик воевода на Влахия Влад Цепеш или Дракула, обсажда и превзема крепостта. В писмо до унгарския крал от 11 февруари 1462 г. той с гордост му съобщава, че при превземането са избити 410 турци, като много от тях са ликвидирани чрез любимия му способ – набиване на кол“, разказа Николай Овчаров.

„През 1595 и 1598 г. на два пъти Свищов е опожаряван от друг влашки воевода – Михаил Храбрия, но замъкът успява да устои. Вече в 1651 г. османският пътешественик Евлия Челеби описва подробно тази вътрешна крепост. Тя била с четириъгълна форма със 7 кули, а вътре имало къща за началника, казарма и джамия. На стените имало топове с достатъчно боеприпаси. Така замъкът се запазва до началото на ХІХ в., което личи от три много точни гравюри, пазени днес във Виена. За съжаление при отстъплението при поредната руско-турска война през 1810 г. замъкът е опожарен от русите, за да не служи на османците. По-късно оттам са вадени камъни за строеж на казарми и жилищни сгради“, обясни Овчаров.

„Запазеното до днес обаче е достатъчно, за да наредим замъка на Свищов сред най-добре запазените крепости на средновековна България. Тук са извършвани частични разкопки през 1961 г., а сега Община Свищов е амбицирана да подпомогне разкриването на укреплението и после да бъде извършена неговата реставрация. Така заедно с близкия римски град Нове и с прекрасната възрожденска част на Свищов ще бъде оформена програмата за развитие на културния туризъм в крайдунавския град“, заяви професорът.

„През двете седмици на тазгодишните проучвания вече имаме десетки находки. Сред тях е красива рисувана керамика и метални апликации от различни епохи, както и монети от Римската империя, през средновековни български и византийски монети до османски монети от ХV-ХVІІІ в. Много интересен е фрагмент от тухла с частично запазен латински надпис-щампа, в който става дума за бойна единица (кохорта) от прочутия І-ви Италийски легион, чиито щаб е пребивавал в Нове. Надписът се датира в ІV в., когато стария легионен център е изоставен и римската власт се премества на хълма „Чуката“, който давал по-добра защита срещу зачестилите варварски нашествия. Тогава там е изградена нова крепост, която по-късно е използвана и през Средновековието“, изтъкна проф. Овчаров.

„На дълбочина около метър в двора на замъка попаднахме на пожарищата, предизвикани през 1810 г. А непосредствено под този пласт излиза средновековна керамика, както и желязни гюллета за оръдия и каменни бойни топки за метателни машини. Без съмнение става дума за войните между християни и мюсюлмани от ХV-ХVІ в. и превземането на замъка от Дракула“, коментира Николай Овчаров.

„Разкопките продължават и предстои навлизането в по-ранния средновековен пласт от Второто българско царство. Надяваме се, че там ще излязат и свидетелства за героичната съпротива на българите срещу османското нашествие през ХІV в.“, каза още той.