Проектът за нова Конституция беше плямпук, който се спука! Подигравка с основния закон

Проф. Огнян Герджиков: Този парламент роди порочни практики, чутовни глупости и юридически нелепости

26008 | 10 февр. 2021 | 17:41

Така и не мога да се ориентирам, а кой ще контролира Свръхглавния прокурор? И без Свръхглавен прокурор има механизми за търсене на отговорност на „обикновения“ Главен прокурор


Проф. Огнян Герджиков е юрист, преподавател в СУ „Св.Климент Охридски“, председател на 39-то Народно събрание и премиер на служебното правителство на президента Румен Радев.

На финала на 44-то Народно събрание разговаряме за качеството на законите, ниския рейтинг на Парламента, юридическите нелепости, приети през последния мандат, предстоящите избори в условията на пандемия.
„Това, което ме вади от равновесие, е ниското качество на продукцията. Законите определят рамката на нашия личен и обществен живот, и от тяхното качество зависи и качеството на живота ни“, казва той и с ирония добавя по повод наложилата се порочна практика за промени през Преходните и заклочителни разпоредби (ПЗР): „Както сме тръгнали, очаквам в скоро време чрез ПЗР на Закона за пчеларството да променим Закона за бюджета...“

И една реплика не към избраните в НС, а към тези, които избират: „Дали пандемията ще се отрази на изборите? За съжаление - ще се отрази. Защото много неща са важни – времето, кризата, карантините, страхът от заразата… Но най-важна, в крайна сметка, е отговорността на избирателя. Включително и за авторитета на Народното събрание.“


- Проф. Герджиков, 44-то Народно събрание вече излиза на финалната права. По данни на „Тренд“ парламентът завършва с драстично високо ниво на неодобрение – 71%. Как ще коментирате тези стойности?

- Парламентът никога не е имал високо одобрение. Една от причините е, че той е на показ и хората виждат неща, които не са за гледане и с основание не им харесват – полупразни зали, махленски разправии и, меко казано, недобра продукция. Но не сме единствени в света с подобни негативи. През 2003 г. посетих американския Конгрес, където се обсъждаше отпускането на 20 млрд. долара за войната в Ирак. В залата присъстваха цифром и словом 19 (деветнайсет) конгресмени. Преброих ги два пъти - 19. Не се падаше и по конгресмен на милиард долара.

Били сме свидетели и на тежки свади, дори и на побоища в други парламенти, такива, каквито у нас не е имало, поне от 80 години насам. Така че, в това отношение, на фона на някои други парламенти, не изглеждаме толкова зле.

Това, което на мен обаче, особено не ми харесва, което ме вади от равновесие, това е ниското качество на продукцията.

- Като юрист неведнъж остро сте критикували Народното събрание за законите, които приема. Поне веднъж чуха ли ви? Забеляхте ли поне един опит за промяна на законодателната практика, която завладя този парламент?

- Въпросът не е в това дали са ме чули. Въпросът е в това законодателният орган да има такава практика, която да е компетентна и постоянна във времето. Законите определят рамката на нашия личен и обществен живот, и от тяхното качество зависи и качеството на живота ни.

- Кой е най-големият недостатък при приемането на законодателството – одобряването на разпоредби през други закони, честите промени, очевидният лобизъм, гласуването на инат, ниският юридически капацитет на народните избраници?

- Няма малък и голям недостатък, поне що се отнася до законотворчеството. Не бих ги подреждал по важност. Всички бих сложил на първо място.

И все пак. Огромен недостатък на законодателството ни са непрекъснатите промени. Това е бич за икономиката ни и не само за нея. Наши инвеститори бягат от България, чужди не смеят да дойдат. Това е, защото правилата се сменят по време на играта. Никаква стабилност, никаква предвидимост, никаква сигурност. Днес е едно, утре е друго, вдругиден – трето... Докога? Кодексът за социално осигуряване е от 2000 година и е променян ... 138 пъти!?! По 7 пъти годишно!!! Сега, разбрах, че се подготвя следващата му промяна. Че тези му се струват малко на законодателя. Това го няма никъде. Просто сме без конкуренция.

Има и лобизъм. И по света го има. Но в развитите страни се опитват да го минимизират по законодателен път. Ние още нямаме и не знам дали скоро ще имаме закон за лобизма. Преди 20-ина години, по времето на НДСВ, имаше такава идея, но... нищо стана.

Не знам дали е български патент, но брилянтно сме усвоили да променяме законите чрез преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на други закони. Тази законодателна техника е оправдана, само в случаите, когато има връзка между единия и другия закон. При нас обаче такава връзка изобщо не се търси. Както сме тръгнали, очаквам в скоро време чрез ПЗР на Закона за пчеларството да променим Закона за бюджета.

И друг път съм го казвал – юридическият капацитет на Парламента е крайно недостатъчен. Особено последните му издания. Няма достатъчно юристи. А те са най-важни. Особено - изявени и доказани, с визия и опит в нормотворчеството. Но и това не е достатъчно. В Германия, Швейцария, Австрия, а вероятно и в много други държави, към Парламентите има консултативни органи, в помощ на законотворчеството. Такъв имаше и у нас, дори преди 10 ноември. Беше към Държавния съвет. А в по-ново време – към 39-то и 40-то Народно събрание. Такъв се създаде и в началото на настоящия Парламент, но някой реши, че не е нужен.

- Имате ли предложения как да се вдигне авторитетът на Народното събрание и да се променят порочните законодателни практики?

- Смисълът на думата авторитет идва от римско време. Под auctoritas се е разбирало достойнството и уважението към човек или институция, които им позволяват да вземат правилни за обществото решения. Институция без авторитет не е в състояние да взима такива решения. Ако за Рим авторитетът е бил даденост, в нашето съвремие не е така. Авторитетът не идва само от 240 народни избраници. Тук става въпрос за изискванията на тези, които са ги избрали.

Най-важното предложение, което бих отправил е да се повиши решително юридическата компетентност на законодателния орган, за сметка на партийните сметки.

- Правилата за гласуване на карантинираните отново минаха през друг закон, а не през Изборния кодекс. Това може ли да има правни последствия?

- За да бъде верен на порочната си практика, законодателят и този път променя едни правила, през други закони. Това няма да доведе до особени правни последици, но... показва липса на законотворческа естетика. Все едно да отидеш на прием в Посолство по анцуг и маратонки.

- В условията на пандемия стана ясно, че правилата за гласуване имат нужда от осъвременяване. В момента няма нито една форма за дистанционно гласуване. Не лишаваме ли значителен дял от българските граждани, които са в чужбина, от конституционото им право на глас?

- Това са въпроси, по които не се чувствам в свои води. И все пак си мисля, че съвременната техника позволява да се намерят решения, които да дадат възможност избирателите да могат безпроблемно да изразят волята си, независимо на кой край на света са.

- Късно ли беше през януари да се пристъпи към въвеждане на гласуване по пощата, например?

- Доколкото знам в Австрия, а и в някои други страни, се използва гласуване по пощата. Струва ми се, че опасенията за нарушаване на тайната на вота са безпочвени. Има механизми това да се предотврати. Независимо дали по пощата или дистанционно ще се гласува, избирателят трябва да има сигурност за своя глас.

Така или иначе вече е късно да разсъждаваме на тази тема, в навечерието на изборите.

- Как се отнасяте към възможността за видеонаблюдение след края на изборния ден?

- Струва ми се, че има хляб в тази идея. Особено като се имат предвид сериозните съмнения в честността на изборите през годините. И все пак трябва да се намери точната мярка, за да не се наложи вместо надписа „Обектът е под наблюдение“, да четем „Субектът е под наблюдение“.

- Високото недоверие към Народното събрание е и показател за гигантско недоверие към политическия елит. Трябва ли партиите да бъдат по-отговорни към селекцията на кандидатите?

- Естествено, че партиите носят голямата отговорност за „селекцията“. Как да е иначе? Недоверието към Народното събрание е недоверие към партиите. Не съм сигурен дали те осъзнават това.

- В установените западни демокрации партийните кадри работят за утвърждаването си с години, минават през по-ниски нива, докато стигнат до националния парламент. Защо у нас се предпочитат верни партийни кадри от самите централи или чисто нови лица от самите избиратели?

- През първата година в битието ми на председател на Парламента, водих делегация на официално посещение в Япония. По време на разговорите японците, леко притеснени, попитаха каква ми е политическата кариера. Гледали биографията ми отпред назад и отзад напред и не успели да разберат. Тогава Снежана Гроздилова, депутат от НДСВ, много пламенно започна да обяснява какъв професор съм бил. Едва ли не – чудо невиждано. Те премигаха, премигаха, пък казаха: „Това добре, знаем го, но не разбрахме за политическата кариера“. Как да разберат, горките, че нямах никаква и никога не бях смятал да имам. И те споделиха, че някой, за да стигне до подобна позиция, трябва да има поне 20-годишен опит в по-ниските нива на политическата йерархия и ако покажел такива и такива качества, то тогава евентуално би могъл...  

Това е един от проблемите ни. Нямахме и все още почти нямаме, изградени в годините политици. Затова политиката ни бие малко на самодейност.

Що се отнася до „верните партийни кадри“ те очевидно са за предпочитане. По правило нямат претенции, не създават проблеми, правят кворума, винаги гласуват „правилно“ – депутати-мечта.

- В последното интервю с Вас, провокирано от проекта за нова Конституция, прогнозирахте, че „черновата“ няма да събере нужните 160 подписа и познахте. Има ли и други примери от работата на парламента, които конкурират проекта за нова Конституция по своята правна нелепост? Много ваши колеги, например, критикуваха въвеждането на фигурата на прокурор, който има правото да разследва главния прокурор. А президентът наложи вето върху измененията.

- Законодателството ми е болната тема. Така нареченият Проект за нова Конституция беше чисто самодейна проява. Удар във въздуха. Плямпук, който се спука начаса. Иначе казано – подигравка с основния ни закон.

Как трябва да се направи? Първо чернова, докато се стигне до ръкопис. После ръкописът минава през редакция – една, втора. След това коректура – една, втора. Подлага се на обсъждане в професионален кръг – по-широк, по-тесен. Едно, второ... Финална редакция и чак тогава се стига до внасяне в Парламента със съответните подписи.

Който слага подпис, подписва собствената си отговорност. Не знам някъде по света да се слага подпис под чернови. Да не говорим за Конституция. А ние направихме точно това.

Германците за 30 години след като се обединиха си смениха само преамбюла на Основния закон. Мислят още за евентуални промени, защото една Конституция не е въпрос на поредно издание. За тази „книга“ има един тираж за много, много години напред.

Едно от първите нормотворчески изпълнения на ГЕРБ, когато взе властта, беше намалението на капитала на ООД на 2 (два) лева. Чутовна глупост!!! Светът не познава такава – капиталово дружество с капитал, колкото трамваен билет. Вярно е, че в Европа има дружества с „капитал“ 1 евро, но те са съвсем „друга бира“. Но нашият законодател очевидно не разбира ни от капитал, ни от бира.

Юридическа нелепост бе сътворена наскоро с така наречената абсолютна давност. Вярно е, че има такава по света, но дяволът, както обикновено, е в детайлите. Очаквам, в скоро време, приетата уредба да предизвика трусове, тъй като законодателят не предвиди най-важното – действието на тази давност да е занапред, а не спрямо заварените случаи.


Друго подобно нелепо изпълнение, от последно време, бе гласуването депутатите да не получат полагащите им се възнаграждения – да ги дарят. Не че фатално ще обеднеят и ще трябва да минат на просия, но така не се прави. Дарственият акт е личен и никой не може да изразява воля вместо дарителя. Това се учи във Втори курс на юридическите факултети.

От подобен калибър нормотворчество е въвеждането на фигурата на „Свръхглавен“ прокурор. Така и не мога да се ориентирам, а него кой ще го контролира? И без Свръхглавен прокурор има механизми за търсене на отговорност на „обикновения“ Главен прокурор.

- Позволете няколко въпроса и за събитието, което продължава да владее света – пандемията от Ковид-19. То променя начините на работа, на общуване, на културни връзки, на управление на свободното време и още, и още. Доколко обратими са тези промени?

- Ковид-19 промени всичко и най-вече социалното ни битие. Без социални връзки ние сме загубени като човеци. „Събитието“ се стовари изненадващо и има огромни политически, икономически, образователни и социокултурни последици за обществата. Надявам се да не са необратими. Ще го покаже бъдещето. Ковид-19 е стрес тест за всичко и за всички, но съм сигурен, че човечеството ще го издържи. Не допускам, че човекът няма да се справи с нещо, което е между живата и неживата материя. Обратимото е да си върнем нормалността.

- Добре ли се справя България с коронакризата?

- Не знам да има държава, която да се справя добре. Изпитанието завари неподготвено почти цялото човечество. Повсеместно се критикува. Но то винаги е по-лесно, отколкото нещо да се направи.

- Ако Вие бяхте (служебен) премиер, какъв подход щяхте да изберете?

- Бих казал, добре, че не съм! Но с подхода съм наясно – доверие към професионализма. Към истинските професионалисти в материята. Защото единствената опора по отношение на тази криза, на което и да е правителство и независимо от географията и политиката, е медицината.

 

Докато медицината и науката не намерят отговора, политиката и правителствата могат само да работят за по-добра здравна инфраструктура.  

- В цяла Европа са разочаровани от темповете на ваксинация. Не дадоха ли политиците прекалено много надежди, че краят на неволите се вижда с появата на ваксините?

- Ваксините са отървали човечеството от много епидемии и пандемии. „Дайте време на времето“ беше казал един умен човек.

- Защо според Вас е този скептицизъм на българите към ваксините? Къде са корените на това ковид-дисиденство?

- Една част от отговора е в народопсихологията ни. Този скептицизъм, както го наричате „ковид-дисидентство“, не е по-различен от всеки друг скептицизъм. Той се преодолява само и единствено с факти, при това с достатъчно факти и техния компетентен анализ и коментар. На ход са тези, които трябва да обясняват, но не в стил, че Земята е плоска. Такива хора ще си останат с плоските си представи за света.

- Очаквате ли епидемията да се отрази върху предстоящи-те избори? Добре премислена ли е датата 4 април?

- За която и дата да ставаше дума, все щяхте да питате дали е премислена.
Каквато и дата да бе определил Президентът, щеше да търпи критика от тези, които не го долюбват. От тази гледна точка задачата няма вярно решение.

Що се отнася до въпроса, дали пандемията ще се отрази на изборите. За съжаление - ще се отрази. Защото много неща са важни – времето, кризата, карантините, страхът от заразата… Но най-важна, в крайна сметка, е отговорността на избирателя. Включително и за авторитета на Народното събрание.



От категорията

Проф. Огнян Герджиков: Неграмотност, облечена във власт - най-страшното съчетание

-1509605176.jpg

Няма съмнение, че държавата ни ще бъде осъдена и ще плащаме всички ние, вместо ...

22 юни 2021 | 23:13

Симеон Николов: Европа все още е силно зависима от САЩ

Симеон Николов-1472586819.jpg

"Има редица вътрешни проблеми, които пречат на Европа да бъде ...

22 юни 2021 | 15:45

Der Spiegel: Истинското лице на Путин и лицемерието на Запада

-1604657579.jpg

Русия многократно е подавала ръка на Запада и е получавала пренебрежителен ...

23 юни 2021 | 20:05

Д-р Войн Божинов: Македонизмът се строи върху антибългаризма

Д-р Войн Божинов-1604923342.jpg

"Поведението на приятелите ни от Берлин не е дипломатично. Лошо ...

23 юни 2021 | 16:04