20243 | 19 авг. 2026 | 08:59

„И ако кажеш „олигархия“, първо определи какво е това, дай дефиниция. След което през тази дефиниция определи хората, които са такива. И докажи, че си ги премахнал не просто от властта, а най-важното – че си премахнал достъпа им до обществен ресурс.“

Политологът проф. Росен Стоянов бе специален гост в „Денят на Дарик“ и коментира резултата от първите 100 дни управление на кабинета „Радев“, проблемите в комуникацията на новата власт, както и какво има предвид тя, използвайки термина „национален интерес“.

„Тези 100 дни бяха характерни с две неща – бюджета и управленската програма. В тази управленска програма видяхме продължение на агитационното, обобщаващото, генерализиращото говорене от кампанията.“

„Относно думите на Радев, че олигархията вече е извън властта – лично смятам, че когато използваш бляскавите обобщения, за които вече споменах, които вършат работа в една кампания, те са много популистки.“

„Никой не обича новите богаташи, а когато кажеш: „Ето, сега тези нови богаташи влязоха и взеха властта“, или пък онези политици, които са се облагодетелствали от властта, са станали богаташи – ако някой те е посъветвал в кампания да използваш думичката „олигархия“, тя върши работа. Само че това не е просто думичка, а термин. И той има своя дефиниция.“

„Няма нищо лошо в това богати хора да влязат в управлението на държавата. Ще дам два примера, които вече дадох – имах тази възможност. Силвио Берлускони, светла му памет, в многото си мандати като министър-председател на Италия, и Доналд Тръмп в САЩ.“

„Ако ти смяташ, че олигархията е нещо лошо, това означава, че нивото на демокрация е изключително ниско. Там, където имате високо ниво на демокрация, няма нищо проблематично в това един богат човек да бъде политик.“

„Когато отворихме обаче декларациите, които са длъжни да подадат новите министри, се оказа, че има някои от тях с меко казано завиден имотен, финансов и друг успех за не толкова дългите години, в които са били успешни в даденото поприще.“

„Да обобщаваш своята победа, наметвайки се с едно отново популистко наметало, използвайки неправомерно термин, е неинтелектуално занимание. Хайде, така ще го кажа.“

„Оставаш на нивото на предизборната кампания, в която искаш да хванеш максимално много хора, да разтвориш максимално ветрилото. Тук вече ти си представител на институция. Твоето говорене трябва да е институционално.“

„И ако кажеш „олигархия“, първо определи какво е това, дай дефиниция. След което през тази дефиниция определи хората, които са такива. И докажи, че си ги премахнал не просто от властта, а най-важното – че си премахнал достъпа им до обществен ресурс.“

„За съжаление, като че ли корупция, мафия и олигархия бяха смляни на едно и подавани сега на части, по лъжичка, все едно са синоними.“

На въпроса какъв е националният интерес на България според Радев, Стоянов заяви:

„Липсата на точна, ясна представа що е то и съответно на разумно, не елементарно, но разбираемо разказване за това, което и да е, дава една фриволност – възможност всичко да определяш като национален интерес или всичко да заявяваш, че не е национален интерес.“

„Това е едно празно говорене, просто защото опозиция или някой, който те критикува, ще каже точно обратното. И тогава пропагандното в случая става черното и бялото, а в живота никога нямаме такава ситуация.“

„Тогава говорим за добро и зло, говорим за „обичам“ и „мразя“ и отиваме към ирационалното като подход при харесване и подкрепа. Това в XXI век, във века на високите технологии и изкуствения интелект, не е добър подход в стратегически план.“

„Трябва да се обяснява, трябва да се разбира и след това да се дава подкрепа. Другото е един първобитен, архаичен популизъм.“

„За много голямо съжаление, един човек, когото изключително уважавам като франкофон, ерудит и интелектуалец, заместник-министър-председател, дори неговата риторика се радикализира.“

„Сега, ако става дума за борба между политически партии, радикализацията е позволена. Когато обаче ти заемаш висока държавна длъжност, твоите думи не са политически, а са институционални. Ако не схванеш тази тънка разлика между едното и другото, рискуваш много.“

„На първо място, разбира се, своята добра репутация, доброто си име. На второ място, ти се лишаваш от комфорта да не бъдеш директно, ярко и бързо атакуван от хора, които казват: „Нека да ги видим. Видяхме другите. Дайте още не 100 дни, още 300 дни.““

„Когато си толкова безпардонен, а не категоричен, когато си житейски циничен – в гръцкия смисъл на думата – в ситуация, в която представляваш институция и си институционално ангажиран, в никакъв случай, в дългосрочен план, това не може да е в твоя полза.“

„Тук говорим вече за институционализирано говорене, което е агресивно, което разделя и догматизира, което дава присъда – кой е с отпаднала необходимост, кой не и така нататък. Това са думи, които, според мен, на нивото на българския парламентаризъм не съответстват.“