12824 | 17 дек. 2021 | 10:31
Проф. д.н. Любомир Стойков
В самия край на 2021 година британският премиер Борис Джонсън бе въвлечен в поредния скандал и за кой ли път се наложи да обяснява и да усуква какво се пише и говори в медиите и какво всъщност е станало. А станалото си е такъв гаф, че чак дрънка. В резултат на „изтекло“ видео по телевизия Ай Ти Ви англичаните, пък и целият свят разбраха, че в края на декември 2020 година, когато правителството на Обединеното кралство е налагало най-строги ограничения във връзка с пандемията, 40 - 50 служители на същото това правителство са участвали в коледно парти, а PR екипът на Джонсън се е държал шеговито и несериозно по време на репетиция за брифинг и подготовка за отговори на неудобни въпроси по тази тема.
Въпреки разкритията за бруталното нарушаване на рестриктивните мерки за ограничаване на разпространението на КОВИД-19, от правителственият офис на „Даунинг стрийт“ 10 обявиха, че миналата година там не е имало коледни тържества и, че здравните правила не са били престъпвани или заобикаляни. Истината се оказа по-друга. Не само там, но и в още няколко държавни ведомства е имало празнични купони. Какво следва от това?
Една от основните поуки от този гаф е, че няма давност за разкриване на случаите на неетично поведение на хората, облечени във власт и, че няма давност за осъждане, пък било то и морално, на прескачането или заобикалянето от политиците на нормите и принципите, въведени от самите тях. Всъщност гафовете са три. Единият – нарушаването на правилата (в случая – ограничителните мерки), които би трябвало да важат за всички. Вторият – допускането на теч на вътрешна, конфиденциална правителствена информация (въпреки, че в този случай това е в интерес на обществото). Третият гаф е постситуационното политическо държане, т.е. лицемерното и двулично поведение на управляващите след медийните разкрития. Подобни казуси, които са кризисни от гледна точка на политическия мениджмънт и от гледна точка на политическия PR, изискват бърза рефлексия, светкавична реакция и признаване, и обяснение, и извинение за допуснатата грешка.
Коя е основната предпоставка за скандалната политическа комуникация и конкретно за тази груба грешка на Борис Джонсън и неговия екип? Не е ли всъщност частичната параноя, която много често обсебва лицата, облечени във власт?
Загубата на връзка с реалността наистина е една от причините за допускането на подобни гафове. Чувството за всепозволеност е коварно чувство и рано или късно се отплаща зле на съответния управник.
Всички видяхме как говорителят на правителството Алегра Стратън разплакана напуска работното си място в кабинета на Борис Джонсън.
Защо нейният ехиден и ироничен смях по време на злополучната репетиция за брифинга отстъпи място на горчивите сълзи, пролети при нейното оттегляне? И само тя ли има вина за станалото? Едва ли министър-председателят на Великобритания не е бил информиран за това непозволено парти с десетки участници без спазване на задължителната социална дистанция и всички други антиковид мерки. Много лошо би било ако той е знаел и не е направил нищо необходимо, чакал е една година, за да изрази съжаление, да поднесе извинения и да нареди разследване на случая. Не по-малко лошо пък би било ако той не е бил информиран за това какви ги върши прес-секретаря му.
Последствията са спад в доверието, уронване на репутацията и поощряване на антиваксърите и противниците на спазване на антиковид мерките.
Случаи на заобикалянето на правилата от политическите лидери има не един и два. Сред тях са казусите с Доминик Къмингс (един от съветниците на Борис Джонсън), който също грубо наруши антиковид мерките в Англия; Доналд Тръмп, който проведе митинг на закрито в Невада; австрийският президент Александър Ван дер Белен, който пренебрегна вечерния час и заедно със съпругата си се забавляваха до късно в ресторант; а малко по-назад във времето – Арнолд Шварценегер, който имаше навика да паркира на места, където спирането е забранено, а жена му – Мария Шрайвър, следваше неговия „положителен опит“ и др.
Двойните стандарти в политиката, т.нар. „двоен аршин“ в политическото общуване, е едно от най-драстичните провинения на властимащите. Често пъти, обсебени от мисълта, че на тях им е позволено всичко, че те са над закона и че дори да го нарушат, пак ще могат да се „измъкнат“ от наказателна отговорност, политиците нарушават собствените си правила. Това го правят – за голямо съжаление, нерядко с подкрепата на представители на полицията, прокуратурата и даже на медиите.
Двуличното и лицемерно политическо поведение издава съмнителния морал или казано още по-директно: деморализацията на политическата класа и неизбежно води не само до имиджови щети, но и до катастрофален срив на изградената до този момент репутация, а като цяло и до обезсмисляне на съществуващата политическа система. И заради такива случаи политиката все по-често е наричана „мръсна дума“.
Една от най-тежките последици от прилагането на различните стандарти в политическата комуникация е загубата на доверие, а това вече е равносилно на политическо самоубийство. Впрочем нашето общество има горчив опит, както по времето на соца, така и по времето на прехода. Навремето част от самозабравилия се комунистически елит получи прозвището „червена буржоазия“, а неговите синчета и дъщерички - съответно „червени принцеси“ и „червени принцове“.
Докато родителите анатемосваха гнилия капитализъм и упадъчното влияние на запада, децата им учеха в най-престижни колежи и университети тъкмо на Запад, караха западни коли и мотоциклети, и въобще консумираха всевъзможни благинки на лицемерно отхвърляния западен лайфстайл.
Днес – в постсоциалистическата реалност, също немалко политици се смятат за богоизбрани, поставят се над закона и фанатично вярват, че правилата, измислени от тях, трябва да се спазват само от простосмъртните и, че не важат за тях. Това на свой ред подклажда корупцията, кражбата и лъжата в съвременния политически живот и води до апатия и срив на доверието към политическата класа, до все по-катастрофален спад на избирателната активност.
Мобилна верси
RSS
