458075 | 27 февр. 2022 | 23:55

Известен със своята жестокост е батальонът Шахтьорс. В него участват над 700 души. Задачата им е да наказват всеки, който проявява симпатии към Русия. Наказателният отряд „Айдар“, създаден през 2014 г., се прочува със своите грабежи, убийства, рекет

Проф. Ваня ДОБРЕВА

Владимир Путин направи обръщение, в което обяви началото на военна операция в Украйна, формулирайки две цели: демилитаризация и денацификация на страната. Президентът на Руската федерация изрично подчерта, че след изтеглянето на руските войници Украйна ще продължи да се развива като самостоятелна държава.

Очаквано, в западните медии военната операция на Русия бе представена като вероломен акт на нападание, начало на нова световна война, която ще пороби народите и ще унищожи демократичния свят. Но почти никой не обърна внимание върху позицията на президента Путин за Украйна като за самостоятелна държава, но без неофашисти, терористи и русофобски истерии.

Наши политици и политически коментатори също побързаха да спечелят индулгенции от задокеанските си господари. В продължение на няколко дни те запълват телевизионните екрани, монополизират електронните медии и социалните мрежи, убеждават ни, че с този си акт Русия е показала истинската си същност – на нецивилизована, тоест неевропейска страна, а президентът Путин не е нищо повече от див варварски диктатор; че нападайки Украйна, Русия удря Европа, за да разбие основите на цивилизацията и т.н., и т.н. Пропускат обаче историческия факт, че без приноса на Русия не може да се говори за европейска цивилизация. Става въпрос както за изкуството, философията, науката, така също и за генетично присъщата на руския народ природа да се жертва в името на добруването и свободата на човечеството.

Наистина, блестящи анализатори и учени като доц. Валентин Вацев, проф. Дарина Григорова, проф. Захари Захариев, проф. Нако Стефанов и др. подчертаха, че ситуацията е много по-сложна, отколкото се представя в нашите и западни медии. Че става въпрос за процес, който протича вече осма година в Украйна и за който САЩ и Западът мълчат, вероятно защото с тяхна помощ през 2013-2014 г. тук се организира цветна революция и държавен преврат.

Още в самото начало на военната операция стана ясно, че Русия е готова за разговори. Докато президентът Зеленски – първо готов на преговори, а миг след това - гръмки призиви за военни действия срещу руските войски, порой от заплахи срещу Русия и Путин. Явно е, очаква външна помощ, а това му дава самочувствие да не обръща внимание на призивите на депутатите от Върховната Рада за моментални преговори с Русия, като преди това подаде оставка. Известно е също, че украинските граждани (най-вече живеещите в Източните и Югоизточните части на Украйна) приемат Русия като освободителка от превратаджиите на Майдана, приемайки руската военна операция за спасителен акт.

На другия полюс са управляващите в Украйна, начело със Зеленски и неговото обкръжение, които продължават с войнственото си поведение, фалшифицират и данни и факти от хода на събитията. Очевидно, в такъв момент военна намеса от страна на САЩ или ЕС в помощ на украинското правителство ще има пагубни последствия. Необходим е конструктивен диалог, без излишни обвинения и противопоставяния. А че светът няма да е същият, че е възможно да се премине от еднополюсен към многополюсен модел на развитие, за да се постигне баланс и равновесие – това е въпрос на бъдещ развой на събитията.

Като социалист, но и като специалист в областта на културата и литературата, особено високо ценя мира и човешкия живот. Войната и насилието, в каквато и да е форма, са ми дълбоко чужди. Свързаните с военните действия хуманитарни кризи винаги винаги обобщават индивидуални човешки съдби, трагика и страдание. Но, както ни учи и историята, така е устроен човешкият свят, че понякога военните действия играят и ролята на превенция, като по такъв начин предотвратяват много по-сериозни конфликти и последици, човешки драми и индивидуални трагедии.

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА КОНФЛИКТА

Откакто Русия показа различен от неолибералните догми модел на държавно развитие, се възродиха всички отрицателни идеологеми и клишета от близкото минало. Особено омразен на неолибералите е президентът Владимир Путин, който след застоя в края на ХХ век върна авторитета и държавническото самочувствие на Русия като велика сила. А с велика сила, както е известно, се разговаря любезно, най-малкото се проявява уважение. Нищо подобно не се случи. САЩ и Западът продължава да говори назидателно с Русия, използвайки всеки повод, за да налага своята воля.

Независимо от договореностите с Руската федерация, САЩ и Западът развиваха в Източна Европа мрежи от фондове и фондации, с центрове, институти, агенции, контролиращи различните области на обществения живот, с дейност, директно ориентирана към имплантиране на стари и новоизобретени русофобски митологеми. Всяка година тези американски и западни фондации разпределят, официално, крупни средства за реализиране на своите задачи. Нека не се заблуждаваме: вече две десетилетия САЩ и Западът водят политика на крайно противопоставяне с Русия, отричайки изконното право на руския народ на развитие, което отговаря на техния национален интерес.

Именно така нареченият демократичен свят започна да прокарва цивилизационна граница между Запада (т.нар евро-атлантически ценности) и Русия (център на православната култура), забравяйки, че без руския духовен свят (идеи и философски открития), без руската култура (литература, театър, изкуство, музика, танц и т.н.), не може да бъде мислена европейската цивилизация в нейното многообразие и единство.

През последните години се масовизираха и опитите да бъде отречен, най-малкото пренебрегнат, решаващият принос на Русия и народите от бившия СССР за разгрома над фашизма, за освобождението на Европа от ужасите на кафявата чума. Независимо, че добре е известно, че такъв подход към историята на Втората световна война, неглижиращ милионите жертви (над 27 000 000 съветски граждани) е грубо покушение срещу историческата памет, унижаващо достойнството на руския народ. И това на фона на реабилитацията на нацисти и фашисти, прочути както със своята чудовищна жестокост, така и с пословичните си русофобия, антисемитизъм и антикомунизъм. Така е в държави от Източна Европа, така е и у нас, в България, но така, и то в много по-голям мащаб, е и в Украйна, съседната на Русия държава. Новите поколения се възпитават в активна русофобия за сметка на истините за престъпленията на фашизма и нацизма. Оказва се, че тези трансформации в съзнанието на гражданите на Източна Европа, резултат от десетилетната дейност на западни фондации, оформят враждебна за Русия среда, която в случай на военно стълкновение и конфликт ще се използва като удобен за Запада материал.

Ако се обърнем към настоящата ситуация на Балканите, ще видим, че след Прибалтика и Полша полуостровът се превръща в главна опора на НАТО. Балканите вече се оформят като втори политически и военен пояс, от който се очаква да подпомогне агресията на страните, с които Русия непосредствено граничи. В този случай – с Украйна. В почти всички балкански държави Пентагона е установил свои военни бази. На всички нива в балканските страни се води яростна антируска политика, процъфтява русофобията, доказва се черно на бяло, че Русия е основна спирачка за прогреса на балканските народи. Осъществяват се различни военни проекти, непрекъснато се провеждат военни учения в Черно море, над балканските държави кръжат постоянно натовски самолети с една цел – подготовка за бъдеща война. И за слепеца е ясно, че планираната вече десетилетия война е срещу Русия! Единственият мохикан на Балканите остава Сърбия, но с всички неизвестни относно бъдещите й военни ангажименти.

АСПЕКТИ НА РУСОФОБСКАТА ПОЛИТИКА В УКРАЙНА СЛЕД МАЙДАНА

След цветната революция на Майдана от 2013–2014 г. и реализирания държавен преврат, първостепенна задача на задокеанските организатори на преврата е да наложат в Киев репресивен антируски режим. На Украйна се предоставя ново и то значително въоръжение. Договореностите, че НАТО няма да разширява своите граници, включвайки държави, граничещи с Русия – остават глас в пустиня. Нещо повече, президентът Зеленски е окуражаван да подаде заявление за членство на страната в НАТО и ЕС. И не е чудно, че преди десетина дни президентът Зеленски заговори за възможността да се разположат ядрени оръжия на територията на Украйна.

От друга страна, САЩ и ЕС не обърнаха внимание на обстоятелството, че след преврата от 2013–2014 г. Украйна се превърна в център на неофашистката идеология и практика, в територия на антихуманни и терористични действия.

Основен инструмент за разправа с неудобните, най-вече тези, които са против държавния преврат и са настроени позитивно към Русия, са т.нар „ударни наказателни отряди“. И в Одеса, и в Харков, и в Донбас, и в Луганск тези паравоенни образувания смазват с нечовешка жестокост всеки опит за съпротива. А новата власт и олигархията насърчава техните действия. Вместо наказания и присъди, президентът Зеленски ги включва във важни държавнически форуми, обявявайки ги за представители на „десния сектор“.

Тези бойни групи, шпицкоманди, открито манифестират генетичната си връзка с нацизма: идентифицират се чрез добре познати от близкото минало свастики, чрез публична защита на фашистки тези и ценности, срез изповядване на русофобия, антисемитизъм и антикомунизъм. Украинската власт по никакъв начин не се разграничава от тях, обратното, подкрепя дейността им. В Киев, например, два от булевардите носят имената на Степан Бандера и Роман Шухевич, известните последователи на Хитлер и идеолози на етническото прочистване. Ежегодно, на 1 януари, се провеждат факелни шествия по случай рождения ден на Бандера, а в края на май се организира маршът на „везаните ризи" в памет на украинската нацистка 14 СС дивизия „Галичина".

Тъй като основната задача на режима в Украйна след преврата е да се ликвидира влиянието на Русия и руската култура в Украйна, то се провежда политика, която цели да превърне милиони етнически руснаци във второ качество украински граждани. Особено показателен е новоприетият след Майдана Закон за украинския език: чрез насилствена украинизация на младите поколения се отнемат правата на по-голямата част от населението на Украйна (в това число и на българското малцинство) за своя етническа, културна и езикова самостоятелност.

Не само в административните и културните институции, но и на пазарите, в кафенетата, в разговорите помежду си на украинските граждани е забранено да говорят друг, извън официалния украински език. За спазването на разпоредбите бдят езикови инспектори, които народът нарича шпрехенфюрери. Приет е и нов Закон за образованието: в него правата на гражданите се трактуват в зависимост от произхода им – ако спадат към коренното население (такива са украинците и украинските татари), те могат да развиват своя езикова и културна идентичност, останалите (руснаци, българи, унгарци, евреи, арменци и др.) – нямат такива права.

Приемането на тези закони, с откровено нацистка природа, е причината за масови недоволства през 2014 г. Законовите разпоредби са подложени на критики и от други страни, като Унгария например, с оглед унгарското население в Украйна и нарушаването на човешките права.

В Крим, на свободно и демократично проведен референдум, над 80% от гражданите решават да напуснат Украйна и да се присъединят към Руската Федерация, тяхната историческа родина. За наказание украинското правителство прекъсва подаването на питейна вода и електроенергия за почти двумилионното население на полуострова. Също така, строги наказания са въведени и за всички кримчани, подкрепили референдума, ако стъпят на украинска земя. А чужденците, осмелили се да посетят Руския Крим, попадат в черен списък – забранява им се достъп до Украйна.

През 2014 г. гражданите изразяват своя протест срещу репресивното законодателство с бунтове в Одеса. Наказанието е, че над петдесет човека, несъгласни с провежданата политика след Майдана, са изгорени живи в Дома на профсъюзите. Реакция от официалната власт няма. Липсва реакцзия и от демократичния свят – от САЩ и ЕС!

Междувременно в Донбас расте броят на хората, които също не приемат законите на Майдана. Но тях вече ги притеснява и друго: по улиците на украинските градове необезпокоявани се разпореждат неонацисти, а русофобията и антисемитизмът се трансформират в държавна идеология. Назрява идеята на 11 май 2014 г. да се организира подобен на кримския референдум.

Под претекст, че провежда антитерористична операция, правителството на Турчинов в Киев изпраща срещу Донбас току-що създадените бойни наказателни отряди „Торнадо“ и „Айдар“. Без съд и присъда техните членове разстрелват всеки, заподозрян в симпатии към Русия, както несъгласните с политиката на Майдана. При това бригадата „Торнадо“ е съставена основно от извратени типове и откровени садисти с присъди. „Торнадо“ извършват стотици чудовищни зверства: членовете й оковават с вериги украински граждани, изнасилват и убиват непълнолетни. Разбиват домове, отвличат мъже, които преди да убият, принуждават да маршируват в конвой с ценни вещи, взети от дома им. Понастоящем, членовете на „Торнадо“ са възторжени привърженици на президента Зеленски.

На свой ред, наказателният отряд „Айдар“, създаден през 2014 г., се прочува със своите грабежи, убийства, рекет, изнасилвания. През 2015 г. част от членовете на „Айдар“ се вливат в сухопътните войски на Украйна.

Известен със своята жестокост от този период е батальонът Шахтьорс. В него участват над 700 души. Задачата им е да наказват всеки, който не споделя политиката на правителството и проявява симпатии към Русия.

През лятото на 2014 г. е създаден и наказателният отряд „Донбас“. Неговите членове са облечени в черно, снабдени са с автомати и други оръжия, за да извършват свободно своите безчинства и престъпления. Няколко години по-късно „Донбас“ е преформатиран в редовно военно подразделение със специално предназначение „Донбас-Украйна“.

През май 2014 г. е образувана бригадата „Азов“, известна със своите зверства – убийства, отвличания, изнасилвания. На летището в Мериупол, „Азов“ създава концентрационен лагер, в който намират смъртта си хиляди граждани на Донецка и Луганска области. И още нещо. Техният ръководител Андрей Белицки е сред най-ревностните пропагандатори на фашисткия тезис за превъзходството на бялата раса и за Украйна като държава на чистата нация. „Азов“, подобно на останалите наказателни отряди, въпреки престъпленията си и откровено нацистката си природа, се преформатира в част от редовната украинска армия.

Безследно изчезват хиляди хора. Останките на някои от тях са открити в безименни гробове, други – все още са в неизвестност. Участниците в бойните групи веднага публикуват в интернет снимки на зверствата си, хвалейки се с подвизите си – убийства, грабежи, отвличания, изнасилвания и пр. Броят на жертвите след Майдана надминава 14 000. Сред тях и загиналите 70 деца! – паметта им се почита в мемориалния комплекс „Алея на ангелите”.

И всичките тези бойни наказателни групи са сплотени от ненавист към Русия, но и от вярност към Хитлер и нацистката идеология.

Споделям всички тези факти и наблюдения, защото, когато анализираме настоящата конфликтна ситуация между Русия и Украйна с цялата й сложност, няма как да не се запитаме: защо САЩ и ЕС не реагираха остро на възраждащия се фашизъм, на антихуманните зверства, на толерираните от властта групировки? Или, когато става въпрос за Русия, се задвижва политиката на двойните стандарти?

Военната операция вече е факт – безкрайно притеснителен и краен. Но е факт, че тя се явява логично следствие от натрупаните с години проблеми, Нямаше как да се очаква от Русия да търпи заплахи и унижения. Както и, че Русия ще допусне до своята граница чужди военни подразделения, които да поставят под въпрос сигурността на нейните граждани. Раните от 1941 г.-1945 г. са още много пресни.

Не може също така да се очаква, че Русия ще остане безучастна към възраждащия се фашизъм в Украйна, към реваншизма, към ширещата се русофобия и антисемитизъм. Няма как да бъдат скрити престъпленията срещу мирните украински граждани, виновни заради своя руски произход, или защото искат сътрудничество с Русия.

Що се отнася до България, древните са казали: бързай бавно! Добре е нашият политически елит да се въздържа от категорични оценки, да не прави стъпки, които ще ерозират бъдещите междудържавнически отношения на България с Русия. Добре е също така доморасли политици и анализатори на чужда хранилка да не вдигат и те крак за подковаване с безотговорни предложения да не се отбелязва 3 март, да се премълчава за саможертвата на руските войници, да се премества Паметникът на Съветската армия! Добре е в такива моменти на изтеризираща русофобия да си припомним и думите на цар Борис ІІІ: „Винаги с Европа, но никога срещу Русия!”