20002 | 6 ноем. 2021 | 16:51
Проф. д.н. Любомир Стойков
Подаряването както в политическата комуникация, така и във всекидневния живот на хората си е истинско изкуство. Добрият и находчив подарък трябва да отговаря на няколко важни критерии.
Първо, да издава максимално разбираемо хубавата емоция и въобще позитивното отношение на подаряващия към получателя. Второ, да е оригинален. Не е задължително да е с прекалено висока цена, но да е находчив и остроумен. Трето, винаги е за предпочитане функционален подарък пред подарък, който е декорация на нищото – има множество абсолютно нефункционални сувенири, които нямат и елементарна художествена стойност, в т.ч. кичозните непрактични вещи, имитации, стереотипни статуетки, калпави гоблени и несръчни репродукции.
Стойността на подаръка е микс от добра идея, изкусна изработка, смислени посвещения, калиграфски надписи, гравюри, символи и не на последно място - стойностен материал. Най-важното е, че подаръкът трябва да е в хармония с индивидуалния вкус, потребностите и желанията на личността, за която е предназначен. Специално бих откроил като подходящи подаръци произведенията на изкуството – икони, картини, дърворезби, пластики от метал или стъкло, фигурки от дърво и др.
Голям смисъл имат и такива духовни подаръци, като интересни книги или пък съвсем персонализирани: от рода на песни и стихотворения, написани талантливо в чест на съответния получател (без залитане в култ, разбира се). Отделна и голяма е темата за т.нар. „рециклирани“ подаръци – т.е. подаръците, които вече са били подарявани, преподарявани и пре-преподарявани.
Протоколната и ритуалната страна на акта на подаряването е особено значима в политическата и дипломатическата комуникация. Даровете се връчват тържествено, в официална обстановка и почти винаги в съпровод на слово, което често пъти е и разяснение на посланието, на символиката на подаръка, на чувствата, които той изразява и на уважението, което той засвидетелства.
Етикетът изисква да има отговор на съответното слово и добре поднесена благодарност, и достатъчно искрени думи на уважение. Някои подаръци пък издават чувството за хумор и са част от добронамерените шеги и закачки сред политиците. Бившият гръцки премиер Ципрас, който имаше навика да ходи без вратовръзка, неведнъж е получавал тъкмо такива дарове. Сред държавните лидери, които са му давали с или без намек вратовръзки са турският президент Реджеп Ердоган и бившият италиански премиер Матео Ренци, а Зоран Заев – премиерът на Северна Македония, дори му подари собствената си червената вратовръзка в знак на радост от подписването на договора между Македония и Гърция през 2018 г.
Политическите подаръци имат своята история и съдба. Вглеждането в някои конкретни примери би било от полза за настоящи и бъдещи политици.
Короната на Мария Луиза
Ювелирното произведение – колие, брошка, диадема, гривна или друг накит е много подходящ дар и рядко може да разочарова получателя му. Особено, когато то е дело на прочут майстор, какъвто е случаят с голямата корона (тиара) – подарък от българския народ на Мария Луиза по случай бракосъчетанието й с княз Фердинанд І през 1893 година.
Самата диадема, изработена от прочут виенски дворцов бижутер представлява комбинация от големи и малки бурбонски лилии, обсипани с брилянти, рубини, изумруди и други скъпоценни камъни, които са инспирирани от българския трибагреник. Тази корона е била полифункционална и е могла да се трансформира в гривна, накит, огърлица и пр.
Тя е връчена на знатната младоженка от Поликсени Стамболова – съпруга на тогавашния български министър-председател Стефан Стамболов. Средствата за нея са събрани от целия българския народ чрез инициатива на премиера. Колосалната сума (близо 200 000 златни лева) е била равна на сумата, необходима за построяването на паметника „Цар Освободител“ и далеч е надхвърлила необходимите средства за изработката на короната. Това, което остава от парите, княгиня Мария Луиза дава за построяването на „Майчин дом“ в София.
„Сталинградският меч“, връчен от Чърчил на Сталин
Т.нар. „Сталинградски меч“ е един от най-впечатляващите политически подаръци, правени някога. Той е връчен на генералисимус Сталин по време на първата среща на тримата големи – Чърчил, Сталин и Рузвелт, през номеври 1943 г. в Техеран. Мечът, обаче, не е личен подарък от един държавник на друг, а дар от британския народ за героите от Сталинград (да напомним, че Сталинградската битка е решаваща във втората световна война и, че след поражението, което нацистите претърпяват от Червената армия, те никога повече не се съвземат). Близо еднометровият меч е направен от шефилдска стомана от най-висока проба и е изработен по поръчка на крал Джордж VІ (бащата на днешната кралица на Обединеното кралство – Елизабет ІІ) от най-добрите британски оръжейници, калиграфи и иконографи.
Рубинови звезди, сребърни украшения и на места – златно покритие, са придавали кралско великолепие на този едновременно боен и ювелирен шедьовър.
В изработката на оръжието участвал и знаменит оксфордски професор по изящни изкуства, който нарисувал скицата - проект. Надписът върху меча гласял: „На гражданите на Сталинград, силни като стомана, от Джордж VІ в знак на дълбокото възхищение на британския народ.“ Поемайки подаръка от Чърчил, развълнуван Сталин целунал ножницата на оръжието. После го показал на Рузвелт, който изрекъл историческите за сталинградци думи: „Те наистина са били със сърца, направени от стомана“. Оригиналът на подаръка днес се намира във Волгоградския музей на Сталинградската битка, а направените три копия - във военен и исторически музей и (доколкото ми е известно) в частна колекция – съответно в Обединеното кралство, САЩ и Южна Африка.
Мистичният подарък на Мелания Тръмп за Мишел Обама
Синята кутия с бялата сатенена панделка – разпознаваема опаковка на прочутата бижутерийна компания „Tiffany & Co“, която Мелания Тръмп поднесе на Мишел Обама на 21 януари 2017 година (когато бившият президент Барак Обама посрещна новоизбрания Доналд Тръмп в Белия дом) е един от най-мистичните и странни подаръци в политическия живот. Мистичен, тъй като дълго време медиите неуспешно гадаеха какво е имало в тази кутия. Самата Мишел Обама бе много изненадана и това личи от снимките, на които се вижда нейната реакция. Тя не е била предупредена, че ще получи подарък, нито пък е имала представа какъв ще бъде той. От пресофиса на „Тифани“ побързаха да обяват, че не знаят какво е съдържанието на кутията. В същото време от ювелирната централа припомниха, че в историята на САЩ има немалко случаи, когато президентите ползват услугите им. Сред най-ярките примери е Ейбрахам Линкълн, който поръчва на компанията през 1861 година подарък за съпругата си по случай своето встъпване в длъжност.
В крайна сметка подаръкът на Мелания Тръмп за Мишел Обама се оказа красива и скъпа рамка за фотография. Редом с другите причини, лично аз мисля, че не е изключено този подарък да е и скрита реклама за „Тифани“ – нещо като извинителен жест от семейство Тръмп, заради спада в продажбите на скъпия бутик, намиращ се много близо до Тръмп Тауър, но леко изолиран, поради съображенията за сигурност за новоизбрания президент.
В годините на своя мандат президентът Тръмп получаваше много и скъпи подаръци. Скъпи не само в материален, но и в духовен смисъл. Сред тях са папският документ с апел към правителствата за справяне с климатичните промени, медалион с изображението на маслиновата клонка на мира - също дар от папата; от Тереза Мей – традиционна шотландска купа – символ на приятелството и добрите отношения; чантата за голф на бранда „Луи Вютон“, подарена му от Еманюел Макрон. На свой ред, Доналд Тръмп също връчваше запомнящи се политически дарове. На тогавашния премиер Тереза Мей той даде литография, изобразяваща полагането на клетва от Ейбрахам Линкълн със същата библия, с която и Тръмп се закле, ставайки президент на САЩ. Мелания Тръмп подари на съпруга на Тереза Мей – Филип Мей, сребърни копчета за ръкавели – дизайнерско произведение. На папа Франциск І пък президентът Тръмп дари колекция от знаменити текстове на д-р Мартин Лутър Кинг.
Шеговитият подарък на Ангела Меркел за Хилъри Клинтън
През 2011 година германският канцлер Ангела Меркел направи шеговит подарък на тогавашния американския държавен секретар Хилари Клинтън – статия от вестник „Франкфуртер Алгемайне цайтунг“, поставена в рамка. Публикацията включва снимки от предишната среща на двете дами – политически лидери, в Германия и показва поразително сходния им стил, в т.ч. слабостта им да носят панталони и еднаквите жестове, с които си служат. Вестникарското заглавие към снимката „Коя е Меркел и коя е Клинтън“ недвусмислено подчертава тази прилика. В отговор Хилари Клинтън избухна в смях, тъй като тя наистина предпочита да носи панталони на официални срещи. В политическата комуникация подобни подаръци са напълно уместни, особено щом носят здравословен хумор и се приемат адекватно от страна на получаващия. Излишно е да подчертавам ролята на смеха, усмивката и шегата за разчупване на политическата атмосфера и за създаването на климат на естествени човешки отношения, които често пъти се пренебрегват от строгите протоколи и прекалено сериозните обноски.
Самата Ангела Меркел, като един от най-любимите съвременни световни лидери, е получавала най-различни дарове – много скъпи, но и много находчиви и съобразени с персоналния й вкус. Сред подаръците от по-лично естество са и бутилките със селектирано бяло бургундско вино, с което преди време я дари френският президент Еманюел Макрон по повод на нейния шестдесети рожден ден.
***
Подаръците, които получават държавните лидери – особено на цивилизованите и развити страни, рядко се приемат като лични дарове, а най-често се съхраняват в специални пространства – националния исторически музей, регионалните музеи, държавните резиденции, централния държавен архив, различните мемориали и др. Отношението към подаръка, направен от политическия партньор или госта, пристигнал на държавна визита на най-високо ниво, е показателно за степента на уважение, дипломатическа близост и топлина в междудържавните и международните отношения. В някои страни, като САЩ, например, президентът няма право да задържи за себе си получените подаръци, които надхвърлят 390 щатски долара, но може след изтичането на мандата му, да си ги закупи на пазарната им стойност.
Подаръците в политическото общуване и в международния протокол са свидетелства не само за добронамереност, учтивост и дипломатичност, но и за мъдрост, вкус и култура. Те могат да допринесат за позитивната атмосферата на срещите и преговорите, но могат и да вгорчат и развалят политическия климат. Това е така, защото кодът на тези послания е от изключително значение. Код на добруване, хуманизъм и разбирателство.
Мобилна верси
RSS
