27309 | 9 март 2016 | 18:47

В самия манифест не е заложена нито една работеща идея в полза на българите, за преодоляване на бедността, на разделението, несигурността и перспективата за нормален живот.

Манифест „За републиката“ огласиха на 3 март в НДК инициаторите му – професорите Евгений Дайнов, Александър Кьосев, Огнян Минчев и Антоний Тодоров. На представянето му бяха Радан Кънев, бившият правосъден министър Христо Иванов, създателят на новия политически проект „Нормална държава“ Георги Кадиев, лидерът на „Движение 21“ Татяна Дончева, лица от „Протестна мрежа“ и др.
В обръщението се казва, че моделът КОЙ заплашва републиката, че институциите на държавата са взети за заложници, че обществения договор е нарушен и т.н. Отбелязва се също, че представената платформа не е нито лява, нито дясна.
За появата на манифеста и за неговото съдържание ви предлагаме мнението на проф. дн Николай Палашев, който е преподавател в УНИБИТ, ръководител на катедра „Комуникация и информиране“.

- Проф. Палашев, как ще коментирате основните тези на манифеста, който бе оповестен на 3 март? За „гражданите срещу мафията”, „за олигархичните зависимости”, за модела КОЙ, за нуждата от дълбоки реформи, за нарушения обществен договор?
- Първото нещо, което трябва да се уточни непременно, е, че манифестът по своята същност е политически акт, защото се изисква промяна на политическата система чрез имитация на граждански натиск и създаване на нова политическа алтернатива. И именно защото този документ е политически акт, той трябва да се разглежда като начало на политически претенции, а не като израз на волята на гражданското общество.
В манифеста се заявява, че няма ляво и дясно. Това е така, защото идеологическата основа на лявото и дясното не съществува. Но авторите на този текст нямат предвид това. Те визират възможността за размиване въобще на разбирането за политика. И тук те подменят истината за политическия модел, като реанимират тезите и посланията на летните протести от 2013 г.
Неслучайно на няколко пъти в тъй наречения манифест конкретно се споменава моделът КОЙ. Да, наистина няма нормално мислещ човек, който да не възроптае срещу грабежа и алчността на олигархията. Но в същото време грабежът е възможен, именно защото политическият модел на неолиберализма го предполага. Ето и подмяната, и манипулацията, които се извършват с този документ – с красиви думи се демонстрира срещу олигархията, при това само избрана за тази цел олигархия, но и дума не се казва, че неолибералният политически модел е всъщност голямата беда за хората.

Затова смятам, че манифестът е поредният опит да се промият мозъците на хората и в един прекрасен момент да бъдат убедени, че трябва да гласуват за онези, които авторите на манифеста и техните съмишленици посочат за радетели за чиста и свята република. Но това, простичко казано, е лъжа.

- Как на едно място, около един манифест, се събраха различни лица, с доскоро различни възгледи и убеждения?
- Вижте, манифестът е просто поредният проект, който се опитва да внуши на обществото, че е възможна промяна в негова полза без  обаче да се пипа установения, но не само в България, а в цяла Европа политически модел, който отнема възможността на народите да защитят собствените си ценности и интереси. И точно като проект той дава възможност за участие на различно декларирали се политически личности.
Пак ще кажа - думите на манифеста са красиви, но зад тях стоят тезите на онези, които владеят капиталите и контролират всякакъв вид развитие – материално, интелектуално и духовно. Няма да се учудя, ако скоро разберем, че зад проекта манифест „За републиката“ и зад вече заявеното намерение под неговия знак да се създаде политически клуб, стоят сериозни финансови средства. Например по линия на „Америка за България“, както това стана ясно за „Протестна мрежа“. Впрочем, интересен факт е, че сред първите тридесетина души, подписали манифеста, са имена на активисти на „Протестна мрежа“. Разбира се, аз само предполагам, че това може да е така.

- А какво ви дава основание за подобно предположение?
- В самия Манифест не е заложена нито една работеща идея в полза на българите, за преодоляване на бедността, на разделението, несигурността и перспективата за нормален живот.   

- Може ли да има нещо извън лявото и дясното? Какво е то? Какво налага отказа от класическите понятия и идеологии?
- Когато говорим за „ляво и дясно“, винаги се има предвид съществувалите до преди време идеологии. Не е нужно сега да се спираме на резултатите от политическите практики в близкото минало от прилагането на тезите и на лявото, и на дясното. В момента и лявото, и дясното просто са кухи идеологеми, ползващи единствено политиците във връзка с тяхната формална политическа идентичност.
А дали е възможно да има нещо отвъд лявото и дясното – да, възможно е. И това може да бъде не идеология, а доктрина, която да отчита новите реалности в света, а също така - наличните ресурси и приоритети на всеки един народ. Бих нарекъл една такава доктрина – доктрина на патриотичния прагматизъм. Друг е въпросът, че политическата практика, съответстваща на една такава доктрина, може да работи с цялата палитра от механизми за управление на обществото. Което простичко означава, че в дадени области може да има повече социално, а в други - повече стимулиране на капитала и бизнеса. Но това не е ляво или дясно мислене.

- Защо „манифест” и защо „за Републиката”? Защо точно тези думи са използвали авторите на тази отворена платформа?
- Ето тук за мен има липса на морал. Думите за свята и чиста република се приписват на Апостола на свободата, макар че той е казал само „Свобода и чиста република“. В случая обаче с манифеста се търси ефекта на т. нар. пренос на авторитет и не е етично авторите на този документ да се приравнят към нашия национален герой. Впрочем, къде е измамата?! В началото на това писание се казва, че Републиката е покварена от правителство, парламент, партии, съд и медии бухалки... А три абзаца по-нататък авторите призовават същите тези покварени според тях институции и политици „незабавно да отговорят на очакванията на обществото за дълбоки, радикални реформи.“... И заплашват, че ако това не стане, ще има политическа алтернатива. Каква ще е тази алтернатива?! Вариантите са два – преврат и диктатура или поредната политическа шайка, готвеща се да седне на държавната трапеза.

- Не можете обаче да отречете, че наистина има нужда от промяна в българското общество и в институциите, че хората нямат усещането за справедливост. Някои от тях стават апатични, други – гневни, трети – емигрират. Как би могла да се събуди гражданската енергия, а институциите да заработят под контрола на гражданите?
- За съжаление, трябва да кажа, че аз не вярвам в тази измамна теза на неолиберализма. Понятия като гражданско общество, свобода на словото, демокрация са нещо като парата на локомотива, за да не гръмне котелът. За мен единственият вариант, при който е възможно гражданите действително да имат своите права и свободи и пряко да участват в управлението на собствения си живот, е преди това с гласа и волята си да гласуват и да наложат политическата доктрина, за която вече споменах.

- Но как може да стане това?
- Би могло, ако механизмът на референдума и се превърне в неразделна част от Конституцията. Така, който и да дойде на власт, както и да се нарича, той ще трябва да спазва постановките на тази национална доктрина, тоест волята на гражданите.
В момента обаче това не е възможно да се случи. Защото политическите, икономически и финансови обвързаности, не просто в България, а в света, не предполагат подобен подход за качествено ново управление на обществото.
И накрая искам да кажа нещо много важно. В България няма гражданско общество. Тези, които се представят за такова, са корпоративно или политически зависими.