26848 | 9 юни 2025 | 14:50

Генералната оценка на политици и експерти, че това е мащабна корупционнна сделка, която ощетва България за години напред и фактически фалира държавното енергийно дружество.

Сблъсък между президента Радев и управляващите на тема "договора с Боташ" наблюдавахме в края на миналата седмица.

Държавният глава твърди, че в началото на годината България е внесла огромни количества втечнен природен газ по договора с турската компания "Боташ", сключен от служебния кабинет на Гълъб Донев.

Радев определи като лъжа тезата на управляващите, че страната ни само плаща неустойки по договора, без да внасяме синьо гориво. "От началото на тази година са внесени през "Боташ" втечнен газ за милиони мегаватчаса", заяви в недея Радев, преди да отлети за Казахстан.

По-рано през май обаче беше съобщено, че България внася газ по договора, но в твърде малки количества. Бившата директорка на „Булгаргаз“ Деница Златева обяви пред парламента, че досега страната е внесла общо малко над 6,6 млн. МВтч втечнен газ по договора – или само около 6 танкера. Съгласно условията на споразумението страната има право да доставя 14 танкера всяка година.
Въпреки че не използва максималния капацитет, според договора България трябва да го плаща.

„Хубаво е президентът лично или чрез свой представител да подпише такъв договор, който ще носи полза. Да намери подходящи клиенти, на които да продадем при тези условия този природен газ. По този договор „Булгаргаз“ генерира само задължения, към настоящия момент са половин милиард“, отговори на твърденията на Радев финансовият министър Теменужка Петкова.

През 2023 г. беше създадена временна парламентарна комисия, която да провери споразумението с "Боташ".

През април 2024 г. парламентът реши да предаде доклада ѝ на прокуратурата и на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Няма информация какви проверки са започнали те, на какъв етап са и какви са резултатите от тях.

Това ни дава повод още веднъж да припомним клаузите на този договор и начина, по който беше сключен, както и генералната оценка на политици и експерти, че това е мащабна корупционнна сделка, която ощетява България за години напред и фактически фалира държавното енергийно дружество.

ВСЕКИ ДЕН БЪГАРИЯ ПЛАЩА ПО 550 000 ДОЛАРА, БЕЗ ДА ПОЛУЧАВА НИЩО

Заради един от най-корупционните договори, а именно „Боташ“, българският народ плаща всеки ден по 550 000 долара, над 1 млн. лева, без да получава нищо срещу това. Това са загубени пари, които могат да отидат за здравеопазване, за образование, за пътища, за доходи и пенсии.
"Това е политически проект на най-високо политическо равнище: ангажирано е правителството, което е президентско, ангажиран е лично президентът, но не само", каза още тогава бившият български посланик в Москва и специалист по енергийни въпроси Илиян Василев.

По думите му става въпрос за "корупция на гранд ниво".

Председателят на финансовата комисия Делян Добре определи сключването на договора като „или е най-аматьорската възможна работа, която могат да направят едни абсолютно некомпетентни хора, или най-голямата корупционна сделка“.

„Отишли – кой с кола, кой със самолет – и подписали“, каза Добрев. „Аз съм убеден, че този договор не може никой нито да го предоговори, нито да го прекрати", каза Добрев в парламента.

Ивайло Мирчев от ПП-ДБ заяви категорично, че отговорност за договора трябва да носи президентът Румен Радев, защото е сключен от назначено от него служебно правителство.

По време на изслушването в парламента критики към сключването на договора изказаха и депутати от „Възраждане“, ДПС – НОВО НАЧАЛО, БСП, АПС, ИТН и МЕЧ.

Само Ивелин Михайлов от „Величие“ защити президента Румен Радев.

През 2023 г. беше създадена временна парламентарна комисия, която да провери договора. През април 2024 г. парламентът реши да предаде доклада ѝ на прокуратурата и на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Няма информация какви проверки са започнали те, на какъв етап са и какви са резултатите от тях.

Договорът между "Боташ" и "Булгаргаз" е подписан в началото на 2023 г. и съдържа тристранно споразумение между двата газови доставчика и българското газопреносна дружество "Булгартрансгаз". Споразумението е за срок от 13 години, като всеки ден България плаща на Турция по над половин милион долара.
Парите се дължат и без доставки. Дори да ги има, газът може да се окаже руски. Споразумението е в прокуратурата, разследва го и ЕК.

Таксата е фиксирана и е за достъп до терминалите за втечнен газ в Турция и за пренос на газ по инфраструктурата на турския оператор за 1,85 млрд. куб. м годишно втечнен газ. "Булгаргаз" се задължава да продава купения втечнен газ на "Боташ" и да купи газ от турското дружество, което то да доставя до българската граница в договорения размер. Плащанията за 53,200 MWh на ден са дължими без значение доставя ли се газ.

"Булгаргаз" има и задължение да резервира от "Булгартрансгаз" капацитет за достъп на "Боташ" до българската газопреносна система. Това на практика значи, че турското енергийно дружество може да продава газ на крайни клиенти в България. Така се свива пазарният дял на "Булгаргаз". Това са част от констатациите на парламентарния доклад за договора.

БЪЛГАРИЯ ЗАГУБИ 27% ПАЗАРЕН ДЯЛ ЗА "БУЛГАРГАЗ"

От договора не става ясно как са формирани цените, по които "Булгаргаз" праща на "Боташ" за газов капацитет. Ясно е обаче, че те са близо двойно по-високи от тези за разтоварване на втечнен газ на терминалите в Гърция, става ясно от парламентарния доклад.

Изчисленията показват, че България ще даде на Турция 13,8 млрд. лв. за 13 години.

Според изчисленията на база договорените пари дотук "Булгаргаз" е платила около 224 млн. долара на "Боташ". Дневния разход е над 550 000 долара на ден.
Тъй като договорът позволява на "Боташ" да използва българската газопреносна мрежа на "Булгартрансгаз", това вече е довело до загуба на 27% пазарен дял в България за "Булгаргаз" за 2023 г., констатира докладът на парламентарната комисия, пратен в прокуратурата и ДАНС.

За деветмесечието на миналата година "Булгаргаз" губи на 80 млн. лв.

ДОГОВОР БЕЗ ФИНАНСОВ АНАЛИЗ

Основни притеснителни факта, фигуриращи в договора „Боташ“:

– по този договор не е направен финансов анализ, което е задължително в такива случаи;

– в договора е записано, че България трябва да плаща по 500 000 долара на ден, независимо дали взема газ от Турция. Според социалистите България в момента не получава нищо от „Боташ“, защото договорът е подписан за 1,850 млрд. кубични метра, но освен този договор ние имаме и с Гърция за още 1 млрд., както и азерски газ за още 1 млрд., или сумарно за 3,850 млрд. кубични метра. В България ползваме около 2 600 000 000 – 2 800 000 000 годишно. 1 200 000 000 остават отгоре, но въпреки това таксите за пренос се плащат;

– таксата за пренос по договора между „Булгаргаз“ и „Боташ“ е 9,10 долара, докато в Гърция е 4,50 евро – или турската е два пъти по-висока;

– този договор е бил съгласуван само от 9 министерства, а не от всички. В договора е записано още, че от 2026 г. ще се правят съвместни доставки с турската компания;

– този договор е подписан без знанието на Българския енергиен холдинг (БЕХ);

– не е ясно как са определяни цените по този договор;

– в договора няма клауза за прекратяване от българска страна, а само от турска;

– за да се развали този договор, цената, която трябва ние да платим като българска страна, е 2,177 млрд. долара.

По този договор идва газ идва, но в далеч по-малък обем от този, за който България плаща. Фиксираната такса е за внос по инфраструктурата на турския оператор на 1,85 млрд. куб. м годишно втечнен газ. В договора пише, че България може да разтоварва 14 танкера годишно. Според доклада в парламента обаче това са 1,3 млрд. куб. м на година, но се държи такса за целия обем.

България е внесла едва близо 240 млн. куб. м втечнен газ за първата година и три месеца, откакто е в сила споразумението с турската страна. Това се равнява на един танкер и половина.

Освен това България внася по 1 млрд. куб. м газ от Гърция и Азербайджан. Т.е. общо, според трите договора - 3,85 млрд. куб. м. Потреблението на газ в страната е около 2,6 - 2,8 млрд. куб. м годишно.

ДОГОВОРЪТ Е ПОДПИСАН ОТ ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА ПО НАРЕЖДАНЕ НА РУМЕН РАДЕВ, БЕЗ ЗНАНИЕТО НА БЕХ

Документът е подписан в първия работен дена на 2023 г. - 3 януари, от директорите на "Булгаргаз" Деница Златева и на "Боташ" Бюрхан Йозджан в присъствието на служебния енергиен министър Росен Христов и турския министър на енергетиката Фатих Дьонмез. Това съобщи тогава правителствената пресслужба. Всичко това се предшества от разговори между президента Румен Радев и турския му колега Реджеп Ердоган на най-високо държавно ниво.

В изтеклото наскоро споразумение обаче, изпратено от "Боташ" до вече сменената Златева, до тогавашния член на борда Веселин Синабов, както и до тогавашния ръководител на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов, стои подписът на тогавашния министър на енетретиката Румен Христов.

Договорът е подписан без знанието на Българския енергиен холдинг (БЕХ), който е собственик на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", и е бил съгласуван само от 9 министерства, става известно от доклада на временната комисия. Сред тях не е Министерството на финансите. Когато кабинетът "Донев", назначен от Румен Радев, одобрява договора, самият той не е предоставен на министрите, става ясно още от парламентарната проверка.

“В резултат на сключените договори за доставка на природен газ и последващите продажби на формирани излишъци, за “Булгаргаз” са налице огромни финансови загуби, загуба на клиенти и пазарен дял, което поставя под риск финансовата стабилност на енергийния холдинг и енергийната сигурност на страната”, се казва още в Доклада на Временната комисия за “Боташ”.

По оценки на настоящия министър на енергетиката Жечо Станков сметката на България по този договор може да набъбне до 6 млрд. лв.

Държавната компания "Булгаргаз" е във фактическа несъстоятелност заради резервирания капацитет в Турция и единственият начин да се подобри състоянието е да се осигурят доставки на евтин природен газ от производител и дружеството да възвърне значителна част от загубения си пазарен дял у нас, посочи той.

Като в параграф 22 се сме с този договор, който БОТАШ не може да промени лесно, защото и там си имат прокуратура и съд и шефът на компанията ще трябва да обяснява защо е разралил толкова изгодна сделка, обяснява той сложността на казуса. Всеки следващ ден поставя "Булгаргаз" във все по-лошо финансово състояние, а това е едно от дружествата, което гарантира енергийната сигурност на страната.