16951 | 20 март 2015 | 18:55

Това твърди инж. Стефан Стефанов, председател на Областното представителство на Камарата на строителите

- Г-н Стефанов, предстои реалният старт на Националната програма за енергийна ефективност. Заявката е санирането да бъде насочено към малките и средните фирми от бранша. Какви са вашите очаквания за реализирането на програмата в Сливен?

- Санирането е актуална тема за строителите в момента и гледаме положително на тази програма. Знам, че в община Сливен вече са сключени първите 9 договора със сдружения на собствениците. Следващата стъпка е подписването на тристранния договор с областната управа и Българската банка за развитие. Положително е, че общината въведе практиката всяка седмица да разяснява на гражданите процедурите по санирането, експерти да дават отговор на въпроси, което насърчава процеса. Миналия месец Камарата на строителите организирахме и среща с кмета на общината, за да се запознаем с подробности за броя, вида на сградите, които ще бъдат обект на програмата, така че да имаме яснота и готовност да се включим. Знам, че общината има желание в санирането да участват сливенски фирми и интересът от наша страна е голям.

- Имате ли информация колко от местните строителни фирми ще кандидатстват в търговете за саниране?

- На срещата с кмета инж. Кольо Милев дойдоха всички 24 членове на сливенската строителна камара. Общият брой на всички строителни дружества, вписани в регистъра на строителите, е 69. Така че очаквам интересът да е още по-голям, особено от малките и средните фирми. Смятам, че реално санирането ще започне през юни-юли. Надяваме се в Сливен да се включат максимален брой блокове от общо 278 сгради, които отговарят на критериите. Санирането не е само топлоизолация, но и укрепване на носещата конструкция, подмяна на общи елементи от водопроводните, канализационните и отоплителните инсталации, ремонт на стълбищните клетки. Какви конкретни дейности обаче ще се извършват, зависи от самия инвестиционен проект за изпълнение на строително-монтажните работи на съответната сграда, отразяващ резултатите от обследванията. Ние сме готови да работим. Държавата и общината също имат желание програмата да е успешна, така че нещата трябва да се случат.

- Как се справя строителният бизнес в общината? Отминаха ли най-тежките години?

- Строителите първи усетиха кризата през 2008 г. и за съжаление не мога да кажа, че тя си е отишла. През 2008 г. аз като работодател имах 120 работници, а сега са едва 25. Очакваме раздвижване покрай санирането и някои предстоящи обекти, които влизат в инвестиционните планове на общината, като ремонти на обекти от образователната, социалната, културната инфраструктура. В Сливен се работи и по европейски програми и се готвят нови проекти. В момента се изпълнява реконструкция на канализационната и водопроводната мрежа в обхвата на „Интегриран проект за водния цикъл на гр. Сливен“, реконструкция на пешеходната зона на града, основен ремонт и реконструкция на зала „Сливен“. Сливенски фирми участват като изпълнители и подизпълнители в тези по-големи обекти. Раздвижване има, но не очаквам рязко покачване на строителните поръчки. Покачване няма и да има, докато в държавата не тръгне икономиката. Такова е положението навсякъде.

- Като професионална организация имате ли предложения за промени в нормативната база по отношение на провеждането на търгове и процедурите по ЗОП и други?

- Темата е много дълга и актуална. На 23 март Камарата на строителите в София подготвя поредната кръгла маса с участието на представители на правителството за промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), които да облекчат достъпа на малките и средните фирми до обществени поръчки и търгове. Надяваме се, че ще убедим държавата, че трябва да се спре практиката големите фирми да печелят големите търгове и после да разпределят дейности на по-малките. Такива промени в ЗОП са ключът нещата да се променят в положителна посока за нашия бизнес.

- Някои професионални гилдии, като тази на лекарите например, алармират за недостиг на подготвени кадри, както и че професионалистите напускат страната. Как стои въпросът с инженерните кадри в страната към днешна дата?

- За съжаление и в нашия бранш нещата стоят по подобен начин. Кадри няма защото самият бранш е в застой. Другият проблем е, че добрите кадри предпочитат реализация в чужбина и в столицата и единици се връщат в родните си градове, за да се занимават с това. И ако тръгне икономиката, както всички се надяваме, ще се окаже, че инженери и кадри няма. И това важи не само за висшистите, но и за добрите строителни работници. Голяма част от тях са в Германия и Англия. Ние като работодатели не се сърдим. Те са там, за да си вадят хляба. Дори и сега имаме запитване в камарата от немска компания, която наема български строители. Въпреки че искам да бъда и оптимист, но за съжаление не може да се разчита само на държавни и европейски фондове и инвестиции. Разковничето е във възстановяването на икономиката и насърчаването на частния бизнес.

Китайци търсят партньори в Сливен

Китайска делегация от град Чунцин ще посети Сливен в края на март, за да се срещне с потенциални партньори в областта на земеделското производство, преработвателния сектор и възобновяемите източници. Срещата се подготвя от община Сливен, която е побратимена с град Чунцин. Делегацията ще бъде водена от генералния директор на „Общинско снабдяване и търговски кооперативи“ Лянг Конгю и включва още представители на „Земеделско производство Чунцин“ ООД и „Възобновяеми ресурси Чунцин“ ООД . Китайският град Чунцин, който е с население от над 7 милиона души има статут на провинция, която е на централно подчинение от китайското правителство. Разположен е в източната част на Югозападен Китай и заема площ от около 82 000 кв. км, която е разпределена на 43 района. Чунцин е един от най-големите индустриални центрове на Китай.