14498 | 10 май 2025 | 09:02
Въпросът за въвеждането на еврото е едновременно икономически и политически тест за страните в Европейския съюз. Макар формално всички членки (с изключение на тези с договорени изключения) да са задължени да приемат единната валута, само две държави са потърсили пряко мнението на гражданите си чрез референдум – Швеция и Дания.
Швеция: Референдумът, който остави кроната
На 14 септември 2003 г. шведите гласуват на референдум с въпрос:
„Подкрепяте ли въвеждането на еврото като валута на Швеция?“
Резултатът е категоричен – 56,2% казват „не“, докато 41,8% са „за“. Въпреки че вотът не е юридически обвързващ, политическата воля за приемане на еврото изчезва. Швеция формално не изпълнява условията за членство в еврозоната, отказвайки да влезе в механизма ERM II – задължителен етап преди приемането на еврото.
„Сега мога да кажа, че резултатът е много ясен“, заявява тогавашният премиер Йоран Першон, признавайки провала на усилията за въвеждане на единната валута.
Дания: Договорени изключения и два референдума
Дания е уникален случай в ЕС. През 1992 г. датчаните отхвърлят на референдум Договора от Маастрихт, който включва и въвеждането на еврото. Това води до преговори и до получаване на четири изключения, едно от които е правото да не въвежда еврото.
През 2000 г. датчаните отново гласуват – този път конкретно за еврото. С резултат 53,2% „не“ и 46,8% „да“, те избират да запазят датската крона. Така Дания остава единствената страна в ЕС с официално изключение от задължението за приемане на еврото.
Защо само две държави проведоха референдуми?
Въпреки стратегическата важност на решението за еврото много страни предпочитат да не се допитват до гражданите си. Полша, Чехия и Унгария например не провеждат референдуми, но също отлагат приемането на еврото, използвайки националната валута като инструмент за икономическа стабилност и гъвкава парична политика.
В България темата за референдум е особено актуална. Президентът Румен Радев настоява за национално допитване, но Конституционният съд вече е изразявал резерви относно допустимостта на подобен референдум.
Какво показва европейският опит?
Примерите на Швеция и Дания разкриват две основни стратегии:
Запазване на националната валута като щит срещу икономически рискове.
Отказ от пълна икономическа интеграция за запазване на паричната независимост.
В същото време страни като Хърватия и Словакия избраха по-бърза интеграция в еврозоната, без да организират референдуми. Основният аргумент – стабилността и предимствата на общата валута.
Българският контекст: Има ли място за референдум?
„Референдумът ще бъде проба за демократичност на Народното събрание и ще покаже кой следва принципите на демокрацията и кой отказва на българите правото да определят своето бъдеще“, заяви президентът Радев.
Това може да сложи прът в колелата по пътя ни към Еврозоната.
Източник "Блиц"
Мобилна верси
RSS
