26893 | 3 апр. 2015 | 14:24

Римският стадион и Малката базилика, две от изключителните забележителности на Пловдив, обновени и експонирани впечатляващо през последните години, ще влязат в списъка на Стоте национални туристически обекта. Общината вече е подала нужните документи и се очаква подписването на договор, който ще разреши на двата обекта да имат собствени печати. Включването в престижния списък далеч не е единственото признание за двата паметника на културата. През миналата година обновеният античен стадион спечели наградата на публиката в престижния конкурс „Сграда на годината“. През 2013-а Малката базилика завоюва специалния приз в раздела за културно-историческо наследство в същата надпревара.

През последните 3 години в обновлението и реставрирането на културното наследство, управлявано от общинския институт „Старинен Пловдив“, бяха вложени близо 3 800 000 лв. В тази сума не влиза помощта по Европейския финансов механизъм от близо 2 млн. лв., с която беше извършена реставрация на Римския стадион, както и парите, отпуснати за археологически разкопки, обновяването на Цар-Симеоновата градина, ремонта на Градска галерия и Природонаучния музей. „Никога досега в един кратък период от време не са били инвестирани толкова много средства в опазването на културното наследство на Пловдив. Освен че се отварят недостъпни досега обекти, се отделят средства и за поддръжка и реклама на паметниците на културата, за подобряване на обслужването на посетителите. Предстои много работа, но за мен е важно, че наследството и културата са едни от най-значимите приоритети в работата на местната власт и културните институции в града“, обобщава шефката на общинския институт „Старинен Пловдив“ Амелия Гешева.

С нова визия грабва внушителното спортно съоръжение, познато като Римския стадион. То е изградено в началото на II в. при император Адриан. Стадионът е разположен в северния край на древния Филипопол между двете крепостни стени, в естествената гънка между западния склон на Таксим тепе и източния склон на Сахат тепе. Дължината на стадиона е 240 м, ширината - 50 м, и е бил предназначен за 30 000 зрители. Открит е при разкопки през 70-те години на миналия век и от него на открито е експонирана само северната му част. Останалата част от пистата и седалките остават под сегашната централна улица на Пловдив и стара мечта на пловдивчани е някой ден цялото съоръжение да бъде разкрито като подземен музей под нивото на днешните сгради. След приключването на разкопките в началото на 80-те години стадионът е вписан в градския пейзаж според тогавашните разбирания за това - съоръжението е оградено от масивни конструкции от бетон, които на практика повече го скриват, отколкото показват. През 2009 г. областната управа печели проект за обновяването на обекта и през 2012 г., когато реконструкцията завършва, видът му е коренно различен. Бетонните заграждения ги няма и на тяхно място са се появили стъклени парапети, а зад седалките има зеленина. След това община Пловдив отпусна още 500 000 лв. за довършването на ремонта и сега там вече има кинозала за 3D прожекции, туристически информационен център и кафене. Пловдивчани, които допреди това наричаха съоръжението Дупката на Дража (по името на някогашния първи секретар на БКП в Пловдив Дража Вълчева), вече си правят срещи на стадиона просто за да поседят на седалките и да послушат музика, а чуждите туристи не престават да снимат всеки ъгъл на древната писта.

И ако Римският стадион и преди беше познат, чак през 2013 г. хората научиха за Малката раннохристиянска базилика. Тя датира от втората половина на V-VI век. Разкрита е случайно при строителството на жилищен блок в края на 80-те години. Подът Ӝ бил покрит с пищни геометрични мозайки. В пристроено към сградата помещение за кръщенета има басейн от мрамор с формата на кръст и изящни мозайки с изображения на елен и гълъби. Част от ценните мозайки са били прибрани за съхранение в склад на Националния институт за паметниците на културата, останалите са били консервирани на място. Четвърт век малцина са наясно какво има на това място. Чак през 2010 г. с помощта на фондация „Америка за България“ започна цялостна реставрация на Малката базилика. Старите пластове от консервацията са премахнати, изпратените на склад мозайки са върнати на място, над тях е изграден стъклен подиум. Изградено е защитно покритие и съвременни системи за климатизация и осветление, а околните пространства са превърнати в малък градски парк. Всичко това струва над 1 680 000 лв., но Малката базилика вече е от атракциите на Пловдив.

Друга от емблемите на града - Античният театър, който е действаща и днес сцена, се сдоби с нови гримьорни и осветление. През тази година община Пловдив стартира и ремонтни дейности, свързани с изграждане на информационен и билетен център на обекта. Средствата са осигурени по програма „Красива България“.

„Всички тези обекти са държавна собственост, но политиката на община Пловдив е да ги иска за стопанисване, за да може да влага средства в тяхното поддържане и да ги включва в туристическите маршрути на града. Така само за последните години безвъзмездно ни бяха предоставени Античният театър, Римският стадион, Одеонът, Малката базилика и къщите в Стария град „Недкович“, „Бирдас“ и Данчовата къща“, казва Амелия Гешева.

В последните години обект на постоянен мониторинг са всички къщи в Стария град и на собствениците, допуснали немара към тях, се дават предписания. А общината инвестира освен в аварийни ремонти и в довършването на реставрацията докрай обект по обект. Тази година къща „Клианти“, която доскоро беше под ключ и по същество куха - само една фасада, ще бъде изцяло реставрирана. Ще стартира и проектирането на едно от бижутата на Стария град къща „Недкович“, която се нуждае от цялостна реставрация и от конструктивно укрепване.

Започва възстановяването и на Голямата базилика

През тази година започва и възстановяването на Голямата християнска базилика. Тя се намира източно от форума на Филипопол, който се пада под сегашния централен площад на Пловдив. Открита е в периода 1982-1986 г. Проучена е частично - около 2/3, като е датирана към IV-VI век.

Представлява сграда, заобиколена с портици и открит двор. Общата дължина на базиликата е 86,30 м, а ширината й е 38,50 м, което я прави най-голямата на Балканския полуостров. Всички помещения са покрити с подова мозайка с два периода на градеж. На места в мозайките се открива един и същи мотив - Херакловият възел. В повечето от паната има изобразени птици, които са над 70 вида и не се повтарят нито по вид, нито по поза.

Към момента уникалните мозайки са скрити от минувачите, но с помощта на фондация „Америка за България“ Голямата раннохристиянска базилика ще бъде допълнително проучена и експонирана. След това туристите ще могат да разглеждат уникалните мозайки, ще бъде изработена и 3D визуализация на цялата базилика. Планира се работата по обекта да започне в края на тази година и да продължи до 2017 година.

Още през тази година обаче ще започне подмяната на дървените седалки по малката открита антична сцена на Пловдив - Одеона. Там ще бъде поставено и ново осветление.