155440 | 19 февр. 2016 | 18:07

Искаме програма за планината, казва Милкана Йорданова, председател на кооперация „Родопа милк“, единственият производител на млечния пастет „Столетник“ и на българския пармезан

-Г-жо Йорданова, от една година вече има нови правила за подпомагане на фермерите. Почувствахте ли промяната?
-За най-малките ферми в Родопите, които представлявам, няма промяна. Тези дребни стопанства с три-четири крави не се приемат за стопански обекти, които трябва да бъдат субсидирани според установените правила.
Затова семейните ферми в планинските райони трябва да се разглеждат като социални животновъдни стопанства. По тази причина е необходима специална политика, насочена към специфичните условия на Родопите.

Тук животновъдството е дребно. Има семейства, които отглеждат дори само по една крава. Това са структурите за планинските райони – семейни ферми. Сега в Смолянския регион има 8000 крави, от тях по сегашните земеделски програми могат да бъдат подпомогнати само 1500.

Подкрепата е за ферми с повече от 10 животни. А кой в планината може да се грижи за толкова много? Но въпреки, че тук производителите са малки, те не бива да се приемат за любители. Тяхното занимание не е хоби, а единственият начин за прехрана и оцеляване.

Преди 25 години тук се отглеждаха над 26 000 крави, във всяка къща имаше поне по 2, 3, това беше значителна добавка към семейния бюджет.
Освен това, поддържайки стопанството, семейството се грижи и за природата. Хиляди декари тучни ливади вече са изоставени, изобщо не се косят.

-Останаха ли поне родопските картофи?
-Не, и те приключиха.  Може би това нямаше да се случи, ако имаше стратегия, насочена към по-малките стопанства и местните ресурси.
Смолянският регион беше основен производител на семена за картофи, с които се захранваше цяла България. И семената вече са само вносни. А родопските картофи се превърнаха в спомен.

Сега хората, все още останали по тези места, отглеждат символичните 500-600 квадрата с картофи за лична консумация. Един след друг производителите фалираха заради безконтролния евтин внос. Днес няма пазар за тези толкова хубави български продукти.

-Веднага критиците ще кажат, че пазарът изхвърля неконкурентоспособните. Вие как ще отговорите?
-Не може да искаме от планинските ферми да бъдат конкурентни. Те трябва да бъдат подпомагани. Обаче, за да получат помощи по европейските програми, стопанствата са длъжни да увеличават производството си. Ако е стандартна фирма, добре, логично е да се развива и разширява. Но тук природните ресурси са ограничени и помощите трябва да са насочени към оцеляване на фермите.

-Няма картофи, няма животни, тогава с какво се занимават хората в Родопския край?
-С гурбетчийство. Родопчани и особено младите, напуснаха планината. Това е картината – заминаха да работят в София, поеха към морските курорти, избягаха в чужбина.
Преди 25 години аз бях много „за“ тази демокрация. Но настана истински хаос в селското стопанство. Хората, които поеха нещата в свои ръце, изобщо не бяха наясно какво да правят. Ликвидирани бяха много кравеферми.

-И въпреки всичко това, вие и вашите колеги не се отказвате. Кажете от какво правите уникалното мъжко сирене?
-Ние сме деветима, които направихме кооперация „Родопа милк“. Създадохме я през 1992 г., точно когато ликвидираха кооперациите.
Събираме млякото от селата Арда, Могилица, Смилян и околните махали. Произвеждаме местните продукти – традиционния кашкавал и сирена, които се получават от чудесното планинско мляко. Те са твърди, хубави мезета за вино.

Т.нар. мъжко сирене „Родопи” е създадено по стара местна технология. Навремето са правили и мяхово сирене, слагали са го в кожи. И от него правим, но го оставяме в качета. Така възстановихме една традиционна рецепта. Използваме мляко само от района.

-С какво тези сирена се различават от масовите млечни продукти?
-Правят се от по-богати млека. Кравите в планината се отглеждат свободно, пасат по ливадите, хранят се със сено, зърно. В големите промишлени ферми дават на животните силаж (смляна ферментирала растителна маса).

Затова от планинското мляко се получават полутвърди и твърди сирена – от типа гауда, роял, пармезан. Много вкусни и качествени са родопските сирена, но не можем да ги правим в големи обеми, защото нямаме суровина.

Изобщо, залязва нашето млечно говедовъдство. И как няма да е иначе. За съжаление, България не успя да защити търговското име на кашкавала. Сега има огромен внос на млечни продукти. С големи букви на етикета е написана думата „кашкавал”, а долу някъде ситно е отбелязано, че това е сирене „гауда” или нещо друго. Така процъфтява нелоялната чужда конкуренция. Има и сериозни доставки на мляко от Германия и Унгария, а нашите ферми една след друга излизат от строя.  

Млечният пастет "Столетник" пази от рак

Родопският млечен продукт е разработван 25 години от известния български микробиолог проф. Христо Чомаков. Произвежда се от краве кисело мляко, краве сирене, извара, кромид лук и червен пипер.
Проучванията за качествата и действието на продукта се извършват от екипа на акад. Атанас Атанасов от Съвместен геномен център. След десетки анализи е доказано, че "Столетник" има антиоксидантно действие, повишава имунната система и предпазва от рак на дебелото черво.