16571 | 7 ян. 2015 | 13:21

Интервю на Георги НИКОЛОВ за гръцката криза и извънредните избори

Георгиос Плиос е роден на 5 ноември 1959 г. в Атина. Завръшил е социология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2003 г. е декан на Факултета по комуникации и медии в Атинския университет, ръководи лаборатория по социални изследвания в медиите. Преди това е бил лектор в университети в Португалия и Унгария. Преподавал е като гостуващ професор в Софийския университет.

Г-н Плиос, на 25 януари в Гърция предстоят извънредни избори, които се очаква да бъдат спечелени от новата лява партия СИРИЗА. Как си обяснявате нейния възход?
- Наистина говорим за феномен. СИРИЗА до 2012 г. имаше едва 4% подкрепа, ако гледаме резултатите от изборите през 2009 г. В изборите за Европарламент миналата година получи 27 на сто от гласовете, а сега (на изборите на 25 януари - б. а.) се очаква да вземе над 30%. Бързото нарастване на влиянието на радикалната левица се дължи на несъгласието на гърците с политиката на строги икономии, неотменно следвана от властите през последните години. Но тази политика не доведе до подобряване на икономиката, нито до растеж, нито увеличи способността за изплащане на дълга.
Второ, тази линия е много несправедлива от социална гледна точка. Тежестта на кризата се пренася изключително върху гърба на трудещите се в държавния и частния сектор, върху пенсионерите, дребните предприемачи и младите хора. Доведе до огромна безработица (27%), развали системите на здравеопазване и образование, на социалния сектор и в същото време печалбите на едрите фирми нарастват. А те продължават да избягват плащането на данъци, и то с правителствено съгласие. И всичко това не намали дълга - преди кризата той бе 306 млрд. евро, а сега е 320 млрд.

- И това доведе до възхода на СИРИЗА?
- Именно заради това гърците поддържат СИРИЗА, която е против политиката на тройката (ЕС, Европейската централна банка и Международния валутен фонд - б. а.), наложена главно от страна на Германия заедно с политическите елити в Гърция, които всъщност предизвикаха кризата. Много от привържениците на СИРИЗА не са от левия спектър, но я подкрепят заради предложенията й за различен път за излизане от кризата.

- И сега в Гърция се задават ключови предсрочни избори. Каква е вашата прогноза за техния изход?
- Мисля, както и много други анализатори тук и в чужбина, че СИРИЗА ще спечели. Въпросът е дали тя ще може да формира самостоятелно правителство, което според мен ще е малко трудно. Ако не успее да направи свой кабинет, партията ще трябва да предложи сътрудничество с други формации. Възможно е и новата партия на експремиера Георгиос Папандреу (Движение за демократичен социализъм) също да има свои депутати и те също да станат по някакъв начин партньор на СИРИЗА.

- Значи със сигурност предстои кардинална промяна в политическия пейзаж?
- Какъвто и да е резултатът, е ясно, че Гърция сменя страницата и начина за справяне с кризата. Същото се очаква да стане и в Испания. Затова гръцките избори ще рефлектират в цялата еврозона, особено ако има подобни политически промени и в други страни, приели единната валута. Германската политика на строги ограничения явно се поставя под съмнение и се отрича и тази тенденция малко или много ще предизвика промени в целия Европейски съюз.

- Ако дойде на власт, СИРИЗА предвижда радикални промени. Как ще стане например прекратяването на плащанията към международните кредитори?
- Доколкото ми е известно, СИРИЗА няма за цел напълно да прекрати плащанията към международните кредитори. Първо СИРИЗА ще поиска намаление на дълга, защото той е неизплатим. Поне не без катастрофални икономически последици за Гърция и цяла Европа. Смятам, че СИРИЗА ще поиска удължаване на периода за изплащането му с цел обезпечаване на средства за инвестиции и растеж. Второ - ще има по-справедливи икономически мерки за справяне с кризата.

- Какви може да бъдат тези мерки?
- Постигане на социално и политическо успокоение, увеличаване на инвестициите, ограничаване на феномена на бягство от плащането на данъци, особено от страна на олигарсите, ограничаване на държавната подкрепа за нерезултатните частни фирми. Така разбирам аз стремежа на СИРИЗА.

- А възможно ли е прекратяването на всички приватизационни сделки, както обещава партията?
- Разбира се. Тук трябва да отбележим, че приватизациите са започнали още през 90-те години и вече голяма част от държавните фирми е приватизирана по един или друг начин. Освен това в много от случаите държавните фирми бяха продадени на много ниска цена на свързани с политиците олигарси. Тези сделки трябва да бъдат преразгледани и да се види дали са били законни и изгодни за държавата. С две думи приватизацията не доведе до значими резултати за подобряване на държавните финанси, а само донесе големи печалби на новите собственици.

- Как ще бъдат национализирани всички гръцки банки, както се зарича партията?
- Отговорът ми тук е като предишния. Да, защо да не могат? Първо това е ставало в други държави с цел рекапитализация по време на криза с държавни пари. Т. е. пари, които идват от данъците на гражданите, като например в Исландия, или от парите на вложителите като в Кипър. Най-същественото в случая е, че гръцките банки всъщност са държавни, защото те се спасиха и се рекапитализираха със средства от Европейския стабилизационен механизъм, които влязоха в държавния дълг и се плащат от гръцките граждани. Така че само от юридическа гледна точка тези банки са частни. И преди всичко, ако се национализират, техните печалби ще отидат за изплащане на дълга, а не в нечии джобове.

- СИРИЗА иска и данък богатство 75%. Как ще се посрещне това от заможните гърци?
- Предполагам, че няма да организират празненства по случая, а ще натиснат с различни средства - политически, икономически, за да избегнат подобно развитие на нещата. Но подобна политика ще има подкрепата на голяма част от гърците.

- Лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас преди дни обяви, че победата им щяла да промени цяла Европа. Смятате ли за реална подобна възможност?
- Да, вече ви отговорих. Германската политика на крайни ограничения е в безизходица в Европейския Юг. А и в самата Германия или Франция нямаше подобни мерки. Използваха Юга за този неуспешен експеримент, коствал толкова много на милиони хора - глад, загуба на работни места, на домове, намаляване на продължителността на живота, отчаяние и мъка. Възможно е Гърция да промени германската линия. Същото може да стане и в Испания, в Португалия, Франция и други страни. Предстои мирно политическо въстание срещу германската крайно неолиберална политика, което ще засегне и ЕС, и еврозоната. Вероятно тези промени ще доведат до по-социална, по-солидарна и по-интегрирана Европа.

- Може ли Гърция все пак безболезнено да излезе от еврозоната, без да заплаши съществуването й, каквито спекулации се появиха?
- Гърция и гърците не искат да излизат от еврозоната. Излизането от нея няма да е полезно за икономиката ни. От него ще спечелят само богатите, които държат парите си извън страната и след това ще изкупят евтино нейното богатство.
Брюксел, по същество Берлин, вече реагира. Опитват се да се намесят в гръцките вътрешни работи и твърдят, че ако гърците гласуват за СИРИЗА, страната ще излезе от еврото, че гърците ще гладуват и т.н. Тези действия са неприемливи и са намеса в отношенията между суверенни държави.

- И в крайна сметка какво ще се случи при евентуална победа на СИРИЗА?
- В края на краищата Брюксел ще се примири с новия курс на Гърция, иначе ще застраши цялата еврозона и германските интереси. А те са реалисти, няма да реагират емоционално. Вече много анализатори, медии и политици говорят за необходимостта тройката да смени политиката спрямо Атина - да се намалят ограниченията и дългът. Разбират безизходицата на сегашния курс и плюсовете за всички, ако Гърция поеме пътя на развитието и модернизацията на икономиката и обществото.

- И какво ще е бъдещето на Гърция в ЕС при новата власт?
- Както вече казах, Гърция няма намерение да излиза от еврозоната, още повече от ЕС. Това, което се случва у нас, е критика към досегашния курс на Брюксел, а не отричането на Евросъюза. Но ще се съгласите, че същото става и във всяка демократична държава. Има различни концепции, предложения, програми и диалог за по-нататъшното развитие на страната, след което решението се взема по демократичен път. Защо да не важи същото и за ЕС? Освен ако не отречем демократичния характер на общността или приемем, че той е възможен само при един авторитарен начин на управление.

- И ако това се случи?
- Тогава малко ще са съгласните да останат в ЕС. С други думи това, което предстои да стане в Гърция, както и в други южноевропейски страни, може да доведе до по-нататъшно демократизиране на Евросъюза и задълбочаване на интеграцията.

- Повторна коалиция между сега управляващите „Нова демокрация“ и ПАСОК ще промени ли нещо?
- Не. Никой не вярва, че такава коалиция ще промени нещо. Те са тясно свързани по много начини с досегашния политически курс и не могат да го сменят. Затова и бъдещето на ПАСОК не се очаква да бъде светло. Тази партия може дори да изчезне, особено когато Папандреу я напусна и много от членовете отиват в неговата формация. Ако СИРИЗА спечели, може нещо подобно да се случи и с „Нова демокрация“. След 6 месеца малко неща в политическия живот ще напомнят за днешния ден.

- Премиерът Андонис Самарас прогнозира фалит на Гърция при идването на власт на СИРИЗА. Това ли е най-лошият сценарий?
- Гърция вече е фалирана. Само че това стана постепенно и контролируемо, така че да не засегне елитите. Колкото до предизборната стратегия на Самарас, той прибягва до тактика на страха и психологическата война. На изборите през 2012 г. СИРИЗА не беше подготвена, нямаше програма и хората вярваха, че политиката на Самарас ще доведе до някакъв резултат. Днес нещата са твърде различни. Левицата вече е позната политическа сила не само в Гърция, но и в чужбина. Има подробно развита и реалистична програма и подкрепата на известни местни и чуждестранни икономисти, социолози, учени. А и стратегията на СИРИЗА има все повече привърженици.