Центърът за асистирана репродукция „Варна“ е открит точно преди 20 години под патронажа на проф. Карла Милс. Той е вторият в България след създадения от доц. Щерев и доц. Ватев в софийския Майчин дом. През декември същата година е родено и първото дете, заченато в лабораторията му. Досега тук са извършени 3233 инвитро процедури, от които след трансфер на ембриони са регистрирани 1495 клинични бременности, доказани с ултразвук. Успеваемостта за този период е 46,24%, а в последните няколко години надхвърля 50%, което е рекорд за България.
Трансферират се най-често два, но не повече от три ембриона, а останалите се замразяват по желание на семейството и се съхраняват до 5 години. Триплодната бременност е редуцирана до 1%, а двуплодната - до 25%.
Снимки на щастливи родители с бебета, родени благодарение на ръководения от проф. Иван Козовски екип, греят в коридорите и лекарските кабинети на Медицинския център за асистирана репродукция „Варна“. Вече 20 години с различни интервенции и манипулации, извършвани с ултразвукова триизмерна и четириизмерна апаратура, тук сбъдват мечтите на стерилни двойки. Не гонят количество - вместо отчитаните по 1000 в някои клиники те правят средно по 150 процедури годишно, но са изключително горди с качеството на работата си, донесло им редица признания, сред които и екипната награда „Медик на годината 2000“ и диплом за изключителни резултати през 2004 г.
Ръководителят на центъра бившият депутат и национален консултант по акушерство и гинекология проф. Иван Козовски признава, че колкото и разпространена вече да е у нас,
инвитро процедурата не е съвсем безопасна
Всяка година в международните медицински журнали се появяват съобщения за починали жени и тежки усложнения, при това не в Африка, а в страни като Ирландия, Полша и др. В България също има два смъртни случая в големи градове. В този център обаче т.нар. тежки компликации са сведени до нула в последните 5 години.
Инвитрото не е и панацея - има редица случаи, в които по чисто медицински индикации на стерилна двойка може да помогне само т.нар. сурогатно майчинство. „Представете си жена, чиято матка е отстранена заради рак на шийката. Яйчниците са оставени, макар и на по-високо място, за да не пострадат при облъчването заради болестта. Младата жена дава яйцеклетки и майка й износва нейното дете, ражда го и й го дава. И хем е майка, хем е баба“, разказва проф. Козовски.
Тази дейност обаче в България в момента не е регламентирана. Не е забранена със закон, а с една безобразна инструкция, написана по най-разточителен начин на 81 страници, гневи се професорът и перифразира Шопенхауер: „О, колко малко трябва да са мислили тези, за да са написали толкова много глупости!“
Целият екип от центъра във Варна нееднократно е настоявал пред министри, министър-председатели и Народното събрание да се разреши и регламентира т.нар. сурогатно или заместващо майчинство. „То е разрешено в една Англия, където са родени хиляди такива деца. Отричат го само върлите католически страни. Опита се Калина Крумова да го прокара в Народното събрание с наредбата за асистираната репродукция. И веднага след първото четене, още на следващия ден тогавашният здравен министър повтори забраната от 2007 г. А беше гинеколог (д-р Стефан Константинов - б.р.)!“, възмущава се проф. Козовски.
В практиката си той има случай
майка на 50 години да износи
ембриона на дъщеря си и на нейния съпруг. Ражда с цезарово сечение и детето е на дъщеря й.
Не приема за сериозен довода, че според Семейния кодекс майка на детето е жената, която го е родила. „Ами ще добавиш и втори вариант - майка, респективно баща на детето са тези, които са го осиновили. То е проста работа, ама не го правят“, пали се медикът и обяснява, че екипът му е предложил и изрично условие осиновяването в такива случаи да се извършва 7 дни след раждането и само от хетеросексуални мъже и жени.
Няма единодушие за заплащането на сурогатното майчинство. В Украйна, поне преди войната, е струвало 40 000 евро. „Има евфемизми, типично английски. Казват: няма да се заплаща, но ще се дават парите за ток, за трамвай, за лечение... И те излизат към 8-10 хиляди евро. Затова ние предложихме - по споразумение, но все пак да има някакво заплащане. Защото никой няма да си предостави утробата ей така, без нищо“, разсъждава проф. Козовски и посочва, че процедурата според него е за около 4500 лева.
По същия начин стоят нещата и с даряването на яйцеклетки. Центърът е работил с дарени яйцеклетки, но вече не го прави. Всъщност забраната не е за даряване, а за плащане.
„Имахме две сестри. Едната със съсипани яйчници, но с нормална матка. Другата съдийка, сериозен човек - дари яйцеклетки, оплодиха се от съпруга на сестра Ӝ, след което тя си износи детето и си го роди. И фактически излезе така, че лелята е и майка“, разказва професорът.
Преди години генетичен материал се е набавял предимно от студенти - дават сперма и си тръгват с по 100 лв. Пациентки пък са се разбирали помежду си за получаване на яйцеклетки, ако при едната са изчерпани.
„Имаме две жени. При едната явно не върви стимулацията, няма как да се вземе годен материал. При другата нещата са много добре. Оставяме ги да се споразумеят, ние не участваме. Споразумяват се, едната дава на другата и за голям късмет забременява, или забременяват и двете. А то е много рисковано - ами ако забременее онази със слабата стимулация и другата каже: „Вие взехте моите най-добри яйцеклетки!“ Всичко това трябва да се узакони, ама те не го правят, а се занимават с глупости“, коментира работата на депутатите проф. Козовски.
Центърът е пионер и в метод за справяне с
безплодието при мъжете
Само 3 години след създаването му, за първи път в България през 1998 г. тук е регистрирана бременност и е родено дете след извършване на метода TESE-ICSI. Той се прилага при мъже, в чийто еякулат няма сперматозоиди, и в около 50% от случаите е успешен, обяснява доц. Емил Ковачев. Чрез биопсия от тестиса се вземат годни за извършване на инвитро сперматозоиди и след обработката им в лабораторни условия се извършва оплождане. Методът вече се използва и в други центрове, но според проф. Козовски в ЦАР „Варна“ работи един от най-добрите андроембриолози в България - д-р Кателия Александров.
Главната причина за стерилитета в Западна Европа са хормонални смущения, които обаче по-лесно се лекуват, твърди медикът. В България причините са три и на първо място е запушването на маточните тръби, най-често след аборти и заради липсваща профилактика. На следващите места са болести в резултат на ниска полова хигиена и отлагането на зачеването заради желанието двойката първо да си създаде по-добри материални и социално-битови условия. „Но тогава жената става на 35 г. и шансовете Ӝ вече са два пъти по-малки отколкото на 25 г. Затова сме я докарали дотам, че в последните 2 години да имаме най-ниска раждаемост - под 65 000 бебета“, обяснява проф. Козовски.