55575 | 13 март 2015 | 13:37

Най-ниският осемхилядник е покорен най-късно в историята

Автори: Цвета Маркова, Доц. Сандю Бешев

Връх Шиша Пангма е най-тайнственият осемхилядник. Извисил могъщата си снага в тибетската част на Хималаите, неговата височина варира според отделните източници. Вероятно за да не остане на последното 14-о място сред останалите гиганти, китайците го измерват като 8046 м. По последни данни обаче Шиша Пангма все пак се нарежда на опашката сред събратята си с ръст от 8013 м и така отстъпва 13-ата позиция на Гешербрум II (8035 м).

Мистерия се крие и в името на исполина, на тибетски неговото название означава Планина на пасищата, но сред индийците е познат като Светата обител и често е отбелязван на топографските карти по този начин. Шеговито е наричан Джуджето, но това, че е най-нисък сред осемхилядниците, не означава, че е лесен за изкачване. Напротив,

върхът е смятан
за един от

най-опасните

за покоряване в света. Заради трудните склонове, но най-вече поради политически причини (пътищата към върха дълги години са затворени за чужден­ци) Шиша Пангма последен се предава под напора на човешки крак.

През 1921 г. английска експедиция стига на 25 км от подножието на великана, но е спряна и отпратена от тибетските влас­ти. Първата снимка на върха, направена от самолет, се появява чак през 1950 г., а три години по-късно е направен и пионерски опит за изкачването му, но завършва неуспешно.

Останал девствен прекалено дълго, осемхилядникът попада в полезрението на китайците. През 1963-та те организират по склоновете му разузнавателна експедиция, а след 12 месеца се завръщат с категоричната повеля куполът да бъде покорен. Съставът на експедицията бил от 195 души, нещо нечувано тогава, а и досега. Многобройната група била разделена на шест бригади, като всяка имала своя мисия - алпийска, геологическа, геофизическа, медицинска, техническа и интендантска.

Алпинистите били придружавани от 700 носачи

които отговаряли за 19 тона багаж.

Когато експедицията оформила своя базов лагер, в него имало 28 палатки, както и една огромна шатра, събираща близо 200 души. Именно там водачът на този мащабен проект Хсу Джин изнася важна реч. В нея той обяснява защо първопокорителите трябва да стъпят на върха на 1 май 1964 г., точно в 10 часа пекинско време.

„Другари, нашата експедиция преследва не само научни и спортни цели, но и политически. Ние трябва да покорим осемхилядника в точно определен ден и час, когато в нашата столица започва грандиозният първомайски парад на трудещите се“, обявил Хсу Джин.

Сметките на усърдните китайци обаче малко се разминали с празника. Ураганите и бурята, които вършеели във високата част на Шиша Пангма, си организирали други тържества, съвсем различни от тези в Пекин. Предварително подготвените палатки във височинните лагери били затрупани, а 13-те мъже, предприели атака към върха, трябвало да се борят не само с изтощителното катерене, но и с природата. В крайна сметка купола щурмуват десет, другите трима били прекалено отпаднали и щели да забавят експедиция. Във финалните метри нова пречка разтърсва групата, но не успява да я обезвери. Опитният алпинист Ванг Фу-джоу, геолог по професия, полита в бездната и като по чудо осигурителните въжета и съмишлениците му го задържат. Спасителната акция по изтеглянето на мъжа дори е запечатана на кинолента от друг участник в щурма. В крайна сметка може би един от най-мащабните планински проекти завършва щастливо. На 2 май 1964 г., точно в 10,20 ч. пекинско време Шиша Пангма е победен. Освен с успеха тази експедиция остава в историята и заради факта, че никой не използва кислородни бутилки.

След победата на китайците осемхилядникът остава „затворен“ за още 16 г. Чак през 1980 г. шестима германци от ФРГ го изкачват на 7 май. От тогава до днес по склоновете на върха според хроникьорите има 27 загинали алпинисти. Последни смъртта си намират под Шиша Пангма един немски ветеринар и придружаващия го италианец. На 24 септември миналата година Себастиян Хааг и Андреа Замбалди са затрупани от лавина.

В ледената прегръдка на великана остава и първопокорителят на Лхоце - Фриц Луксингер. През 1983-та, когато е на 62 г., швейцарецът умира от възпаление на белите дробове на височина 7350 м.

Французин го изкачва през зимата, но не зачитат постижението му

Френският любител на екстремните спортове Жан-Кристоф Лафай успява да стъпи на Шиша Пангма на 11 декември през 2004 г. Постижението му е изключително, защото той атакува върха не само при сурови условия, но и в солово изкачване. Успехът му обаче не е зачетен като първо зимно покоряване, защото официално сезонът започва 10 дни по-късно. Интересното в случая е, че в Непал и Тибет разрешителни за катерене на върхове през зимата се издават от 1 декември.

Лафай загива през 2006-а на 41-годишна възраст при опит да стъпи на Макалу (8463). Французинът се бори за изключително престижната колекция на всички осемхилядници, покорени при зимни условия. Това обаче коства живота му. Той посреща Нова година в подножието на върха и достига до 7650 м на 27 януари, но оттогава се губят следите му. Последният човек, разговарял с него по сателитния телефон, е съпругата му Катя.

В историята като първи покорители на Шиша Пангма през зимата остават полякът Пьотър Моравски и италианецът Симоне Моро. Двамата побеждават върха и природата на 14 януари преди 10 г.

Сред най-значимите постижения по склоновете на осемхилядника е соловото скоростно катерене на Ули Щек. Швейцарецът успява да стигне до купола по дългата 2000 м южна стена, и то само за 10 часа и 30 минути.

Българин не е стъпвал на купола

До момента нито един българин не е успял да стъпи на купола на Шиша Пангма. Най-близо до успеха са Дойчин Василев и Карина Сълова през 1999 г. Според различни източници двамата стигат не до Главния връх, а до Централния, който е висок около 8008 м. Двата купола са свързани с остър ръб, който от опитни алпинисти се преодолява за около 1 час. Така малцина успяват да преминат последното препятствия.

Не е ясно поради какви причини Василев и Сълова не са достигнали до основния купол. Преди тях опит да изкачат Шиша Пангма правят още двама наши - Йорданка Димитрова (загинала през 1994 г. на Канчендзьонга - 8586 м) и Борислав Димитров. Те се включват в комерсиална експедиция през 1993 г., ръководена от италианеца Ренато Моро. По склоновете на осемхилядника българите обаче са съпровождани почти през цялото време от ураганен вятър и снеговалеж. Така те успяват да стигнат само до 6400 м.

През есента се очаква големият ни алпинист Боян Петров да направи нов опит да стигне до най-високата точка на Шиша Пангма. Той ще пробва в един сезон да стъпи и на тибетския гигант, и на Манаслу (8156) в Непал. До момента двата върха не са покорявани в комбинация. Ако Петров успее, страната ни ще има пълна колекция от всички 14 осемхилядника.

148-сантиметрова японка е първата жена на мистичния гигант

Първата жена, преборила най-ниския осемхилядник в света, е японката Юнко Табей. Знаменитата алпинистка предвожда на върха изцяло женска експедиция и на 30 април 1980 г. успява да качи на най-високата точка още две дами.

По времето, когато Юнко се поздравява с победата над Шиша Пангма, тя е считана за една от най-опитните във височинните походи. Крехката дама, която тежи едва 42 кг, се занимава с тази нетипична за жена дейност още от 60-те години на миналия век.

Тогава азиатката създава клуб по алпинизъм в страната си, в който се приемат само представителки на нежния пол. Въпреки че дейността на Табей е приета доста скептично в родината й, тя става първата жена покорила Еверест (8848) през 1975 г.

Другото голямо постижение на алипинстката е успешното завършване на проекта й за изкачване на седемте континетални първенеца. Тя събра пълната колекция на 53-годишна възраст през 1992-ра.