Над 45 млн. британци избират утре нов парламент в най-непредсказуемия вот от десетилетия. Продължилата повече от месец предизборна кампания не очерта фаворит.
Мъгла от политическа несигурност е обгърнала Албиона, медии и социологически агенции до последно редят прогноза, различна от превърналия се в клише „непредвидим резултат“.
Все пак се очертава една неизбежна промяна - двупартийният модел, доминирал политиката на кралството от Втората световна война, залязва. Проправен е пътят на коалициите по сметка и по всичко личи, че след утрешния ден Лондон ще потъне в период на пазарлъци и отстъпки.
Премиерският пост в Лондон се разиграва между настоящия министър-председател и лидер на консерваторите Дейвид Камерън и шефа на опозиционните лейбъристи Ед Милибанд. Двете най-големи партии обаче са притиснати от възхода на националистическите движения, с които ще се наложи да скалъпват проблемни съюзи.
Водещата роля след изборите се пада на сепаратистката Шотландска национална партия (ШНП), която през септември 2014 г. едва не извади северната област от състава на Обединеното кралство.
Мнозинството от гласувалите за отцепване на Шотландия - 44,7%, или над 1,6 млн. души, се очаква да пренебрегнат традиционната си подкрепа за лейбъристите в полза на ШНП. Сепаратистите имат шанс да вземат всички 59 депутатски места на Шотландия в Уестминстър (при едва 6 през 2010 г.), което ще им отреди третото най-голямо представителство в Долната камара (общо 650 депутати) и правото да определят съотношението на силите. А това превръща стремежа на Камерън към втори мандат на „Даунинг стрийт“ 10 в мисия почти невъзможна.
Камерън е без съюзници
В танца на властта никой не иска да партнира на торите, които в навечерието на вота се очертават като първа сила с 36% (281 места), следвани плътно от лейбъристите с 32 на сто (267 места). На нов брак с десноцентристите с неохота гледат досегашните им коалиционни съюзници - либерал-демократите на Ник Клег, които претърпяха драматичен отлив на електорат предимно в Шотландия и Северна Ирландия. Там консерваторите са дълбоко презирани още от управлението на Маргарет Тачър (1979-1990) и ново съглашение с „враговете“ се очаква да вземе главата на Клег и дори да извади центристите от клуба на големите за следващите избори.
Преди седмица Клег, лидер на партията, която вероятно ще е четвърта сила (около 26 места), се зарече да преговаря с Камерън само ако той се откаже от плановете си да намали бюджета за социално подпомагане с 16,2 млн. евро.
Водачът на консерваторите не може да разчита на отстъпки и от страна на различните националистически формации.
Новата шефка на ШНП Никола Стърджън обеща да направи всичко по силите си, за да извади Камерън от властта. Подобна цел си поставиха и уелските Ӝ колеги от партията „Плейд Къмри“ (4 места според прогнозите) и Зелените (1 място). Ирландската лейбъристка партия обеща подкрепа за Милибанд. Единствено сънародниците им националисти от Демократичната юнионистка партия (9 места) прагматично обявиха, че са отворени и към торите, и към лейбъристите.
Фарадж остава извън играта
Евроскептичната Британска партия на независимостта (ЮКИП) постави като единствено условие за диалог референдум за членството на Великобритания в ЕС - допитване, което под натиск от растящата подкрепа за националистите Камерън обеща през 2017 г., ако запази властта. По този критерий лидерът на крайнодесните Найджъл Фарадж става единственият политически приятел на изолирания премиер. Според проучванията обаче ЮКИП ще успее да вкара най-много трима представители.
Въпреки че според социолозите евроскептиците имат четвъртата най-висока електорална подкрепа - между 11 и 13%, едномандатната мажоритарна система определя за победител кандидата с най-висок резултат в един окръг независимо от събраните гласове. Това внася значително изкривяване в общата картина - възможно е партията с най-голям дял от вота да не получи най-много народни представители в Камарата на общините.
Неизвестните около бъдещата власт се умножиха, след като преди дни лейбъристът Милибанд отхвърли с лека ръка формулата, на която анализаторите на Острова си позволиха плахо да заложат - управление на лейбъристите с подкрепата на ШНП. Това от своя страна прави правителство на малцинство на лейбъристите като най-вероятен изход от вота.
Какъвто и да е новият кабинет обаче, изпитанията за Лондон предстоят. Ако консерваторите на Камерън задържат властта, най-късно след 2 години страната ще гласува на референдум за бъдещето си в ЕС. Ако пък лейбъристите си стиснат ръцете с шотландските националисти, северняците ще опитат нов развод с монархията. Или както обобщи в. „Таймс“: „Цялата нация знае, че изборите не са краят на дебатите, а началото.“
Основните теми в кампанията
За ЕС
Консерватори: провеждане на референдум за бъдещето в съюза през 2017 г.
Лейбъристи: страната трябва да остане в съюза, защото излизането ще е пагубно за икономиката.
ШНП: ако Великобритания напусне ЕС, Шотландия ще организира нов референдум за независимост.
Имиграция
Консерватори: без социални помощи за имигрантите за 4 години.
Лейбъристи: без социални помощи за имигрантите за поне 2 години.
ШНП: подкрепа на квалифицираната работна ръка в полза на икономиката на Шотландия.
Здравеопазване
Консерватори: всеки британец да има достъп до джипи 7 дни в седмицата до 2020 г.
Лейбъристи: 2,5 млн. паунда всяка година за наемане на допълнителен персонал; по-бързи тестове за рак.
ШНП: Увеличаване на здравния бюджет на Шотландия с 2 млрд. паунда до 2020 г.
11184 | 6 май 2015 | 10:56





Мобилна верси
RSS
