Застъпват се различни версии за кървавите събития в Куманово. Групата въоръжени албански екстремисти според една от версиите е част от активизиращата се напоследък Армия за национално освобождение (АНО), чиито отряди обикалят и контролират районите с преобладаващо албанско население. Други твърдят, че този въоръжен сблъсък между македонската полиция и албанците е инсцениран от правителството на Груевски с цел да се отклони общественото внимание от острата политическа криза и нарастващата съпротива срещу властта. Има и наблюдатели, които
не изключват външна намеса подобна на тази в Украйна.
Все още оскъдната информация за инцидента и неговите организатори не позволява да бъдат разкрити причините за станалото. И то в момент на нарастващи антиправителствени процеси в големите градове на македонската държава. Няма съмнение обаче, че премиерът Груевски ще използва този тежък въоръжен акт, за да отклони вниманието от силното обществено недоволство срещу управлението му и да удължи времето на правителството.
Факт е обаче, че от няколко месеца Република Македония се намира в остра политическа криза. Крайно корумпираното, авторитарно и кланово управление, довело държавата до тежка икономическа и социална криза, провокира дори търпеливите и издръжливите на мизерия македонски граждани.
Наред с политическата криза след неколкогодишно затишие страната отново навлиза в поредна етническа криза.
Тази констатация се потвърждава и от АНО, която пое отговорността за инцидента в Куманово. Очевидно това признание свидетелства, че част от ръководителите на албанските военни формирования от АНО не са доволни от статута на албанския етнос в републиката. Те смятат, че най-важната клауза на Охридското споразумение не е изпълнена. Искането албанците да бъдат признати за държавотворен народ години се отклонява от македонското управляващо мнозинство.
Вярно е, че албанските депутати в македонския парламент осъдиха въоръжения акт на албанските националисти. Този ход, макар и политически правилен, показва сериозно разминаване в позициите на албанската прослойка, участваща в управлението на Македония (част от чиито представители заемат важни постове във всички сфери на властта) и новата генерация албанци, които смятат, че тяхната етническа общност е неравноправно третирана в македонската държава.
Впрочем, за да се даде възможно най-обективен анализ и оценка на събитията в Република Македония, ставащи не само през последните дни, месеци, а от нейното появяване като независима държава, трябва да се познава много добре историческият път, извървян от населението на Вардарска Македония. Огромна част от него 1250 години е неразделна част от българския народ. В продължение на седем десетилетия върху това население се извършва един безпрецедентен по бруталност и насилие националистически експеримент с цел смазване на хилядолетното българско национално съзнание и натрапването на друга абсурдна етническа принадлежност - македонска. На македонските българи светкавично се скалъпва език - сърбизиран вариант на български диалектен говор, измислят му история, в която безцеремонно се фалшифицира миналото на българския народ.
Над 30 хиляди са жертвите на българите край Вардара, чиято вина е, че са се родили българи и искат да живеят и да умрат като българи.
От близкото минало впечатляващ е още един факт. Македония най-безпроблемно обяви независимост при разпада на Югославия за разлика от всички други райони, в които
Белград разпали неколкогодишна междуетническа война
Това „цивилизовано“ измъкване на Вардарска Македония от югославската федерация не бе изненада за експертите и наблюдателите, познаващи реалната обстановка в Югославия. Скопската върхушка, години формирана и ръководена от Белград, запази ръководните позиции в новата държава. А това означава съхраняване на пълния сръбски контрол върху всички сфери на републиката - политика, икономика, финанси, пропаганда. Нещо повече - с подкрепата на Белград се формират политическите партии в Скопие. Затова и всички македонски правителства, с изключение на това на Любчо Георгиевски, са сърбомански и крайно антибългарски.
Цялата доктрина на утвърждаване на македонската държава е изградена върху македонизма, фалшифициране на българската история и безкомпромисно преследване на лицата с българско национално съзнание. Този процес задълбочава разделението сред македонското население. Все по-отчетливи стават границите между македонизираната част, сърбоманите и българите в републиката.
Друг особен, съществен и характерен за Република Македония фактор е
бурният демографски прираст
на албанците и десетките хиляди косовари - бежанци след събитията в Косово през 1999 г. Тези процеси, променили етническата карта в страната, провокират и първите сериозни етнически конфликти. Макар и туширани с Охридското споразумение, този документ не успя трайно и окончателно да разреши междуетническия албанско-македонски спор и напрежение. Все по-сложната обстановка въздържа властите в Скопие от публикуване на реалното етническо съотношение в републиката, което изключително бързо се променя в полза на албанците.
Затова пред политическите наблюдатели и научни анализатори на Западните Балкани стои труднопрогнозируемият проблем в каква насока ще се развият междуетническите процеси, когато албанците в Македония станат мнозинство. Което е въпрос само на няколко години и е питане, чийто отговор е много труден.
Неиздържана е тезата, че този сложен етнически проблем може да бъде разрешен, ако Р Македония стане член на НАТО и ЕС. Тези организации не успяха да разрешат конфликта с Кипър, както и да тушират сепаратистките процеси в Шотландия и Каталуня.
Разрешаването на политическата и очертаваща се етническа криза се усложнява преди всичко от реалната обстановка в страната и липсата на политически консенсус. Освен разединението сред македонците от български произход разединени са самите албански ръководители. Едни от тях, които са във властта и тя ги облагодетелства, са за запазване на етническия мир, тъй като времето работи в полза на албанската кауза. Македония ще бъде албанизирана по естествен демографски път. Все по-настойчиви са обаче и призивите за ускорено обединение на албанците в една държава. За целта е разработена от Института за регионални прогнози в Тирана специална програма, наречена „Платформата на Естествена Албания“. Тезите, изнесени в този документ, не са нови. Повече от две десетилетия много албански политици и учени
подкрепят и настояват за обединението
на всички албанци в една държава. За първи път обаче тази идея получава подкрепа от Ердоган в качеството му на премиер на Турция.
Въпреки крайно сложната, противоречива, бързо променяща се обстановка в Р Македония международната общност е длъжна да търси разумно и трайно решение на проблемите там, включително и на все по-актуалния албански въпрос. Отлагането или затварянето на очите пред такива сериозни и дори взривоопасни проблеми ще предизвика тежки и трудни за овладяване военни конфликти. Многократно съм аргументирал и поддържал тезата, че най-приемливият, макар и не най-добрият вариант за разрешаване на перманентната криза в Македония, и то за всички етноси в региона, е обединението на албанците в една държава, наречена от някои Велика Албания. Наистина стряскащо име. Но какво всъщност е „великото“ на една държава от 44 хил. кв. км с население 7-8 милиона. Тази държава ще включи територията на Албания - 28 700 кв. км, на Косово - 10 844 кв. км, и албанизираните части на Вардарска Македония - 4500 кв. км. Така наречената Велика Албания ще остане от два до три пъти по-малка по територия от всички балкански съседи с изключение на Черна гора. Каква заплаха би представлявала тя, когато ще бъде една от най-малките държави в региона.
Най-голямата заплаха за стабилността не само за Западните Балкани, но дори за Европа би било запазването на разпокъсаното състояние на албанците. Именно това е факторът, който десетилетия подтиква албанците към безпрецедентен за Европа демографски взрив. От средство за оцеляване под чужда власт раждаемостта се превръща в мощно демографско оръжие. Темповете на тази раждаемост, а не Велика Албания, са стряскащи. За две десетилетия албанският елемент в бивша Югославия се удвоява. Или при около 500 хил. през 1945 г. при разпадането на Югославия броят им надхвърля три милиона. Ако се съхрани днешното „статукво“ в Западните Балкани, реално е да се очаква 7-8-милионното албанско население да надхвърли през следващите 4-5 десетилетия 30 и дори да достигне 40 милиона. А това означава пълно албанизиране не само на Македония, но и на нови, още по-големи територии на Балканите.
Албанците, включени в една държава, и особено техните ръководители ще бъдат принудени да наложат по-умерен демографски прираст, отговарящ на възможностите и териториалния потенциал на обединената албанска държава. С други думи, по-добре днес да бъде създадена Велика Албания, отколкото в недалечно бъдеще да станем свидетели на едни албанизирани Балкани.
29769 | 14 май 2015 | 12:23





Мобилна верси
RSS
